Джим Браун
24/7 (36)

36.

Самолетоносачът „Джон Ф. Кенеди“

„Невероятно“, бе коментарът на Лорик, когато Тъкър му обясни теорията си. ФБР я потвърди. Веднага бе започнато пълно разследване. За по-малко от дванайсет часа бяха направени няколко разкрития, всичките потвърждаващи историята на репортера. Но най-силното доказателство беше изчезналият. Тайнствен беше едно, изчезващ — съвсем друго.

Лорик все още не можеше да схване скоковете в логиката на Тъкър. Все едно че той виждаше събитията като монохромна светлина, която разлагаше призмата на различни вероятности.

— Един от участниците е подставен — беше казал Тъкър.

Удивителен беше успехът, с който един от кандидатите си беше създал нова самоличност — с минало, което да заблуди продуцентите, пресата и дори властите.

На кораба прозвуча сигнал за тревога. На прага на каютата на Лорик се появи един мичман.

— Доктор Лорик? Капитанът желае да ви види. Тъкър Торн е на острова и не е сам.

— Не е сам?

— Не, сър. Смятаме, че другият с него преди малко е убил член на екипажа ни.

 

 

Остров Васа

— Харлан Крест — обяви Тъкър и скръсти ръце на гърдите си с изражението на фокусник, който току-що е направил поразителен трик.

— Моля? — На Дана й дойде твърде много появата на репортера, а сега и съобщението му.

— Харлан Крест — повтори Тъкър.

— Добре, давам стотачка за милиардери — софтуерни гиганти.

Тъкър се усмихна и в съзнанието й проблесна лицето на Джъстин.

— Харлан Крест е Контрол — каза Тъкър.

„Тоя е луд.“

Дана пак вдигна дъската. Зениците на Тъкър се разшириха, като капки масло в локва.

— Смехотворно — каза Нерин. — Харлан Крест е милиардер и филантроп. Компанията му е с клонове по целия свят. Все едно да заявиш, че Доналд Тръмп е Елвис. Смешно.

Тъкър се накани да се изправи. Дана размаха дъската.

— Не мърдай!

Той пак седна на земята.

— Чуйте ме добре. Остров Васа се намира под пълен компютърен контрол. Всичко е последна дума на техниката. Апаратура и софтуер, които в голямата си част дори още не са се появили на пазара. И всичко е произведено от „Крест Текнолъджис“.

— И какво от това? Звучи ми като „оръжията не убиват хора, хората убиват хора“. Не човекът, създал компютъра, носи вината, а човекът, който го е програмирал — възпротиви се Дана.

— А какво ще кажете за хеликоптера и самолетите?

— Тези, които се разбиха ли? — попита Нерин.

— Да. И трите бяха на върха на пирамидата в класа си. Паднаха от небето под въздействието на електромагнитни пулсации, по мнението на хората от властта.

— И ти смяташ, че Крест е създал оръжието — каза Дана.

— Не. Смятам, че такова оръжие не съществува.

В стаята нахлу свеж бриз и донесе миризмата на озон и дъжд.

— Летателните апарати са оборудвани от „Крест Индъстрис“ — обясни Тъкър.

— И софтуерът им се е повредил?

— Не. Мисля, че си е работил без грешка. Точно според намеренията на Харлан Крест, който е добавил скрита задна вратичка, чрез която да има достъп и да контролира положението.

Дана отпусна дъската.

— И той е свалил самолетите?

— С натискането на няколко клавиша — обясни Тъкър. — Точно както е променил поръчките за доставки за острова и по строителството. Така са били конструирани изпитанията ви.

— Защо никой не е забелязал това? — попита Дана. — Не е ли нормално някой да се поинтересува защо на някого му трябват толкова скорпиони или защо някой си иска да затвори акули в клетка в морето?

— Това е лесната част. Просто трябва да се обясни на природозащитниците, че те ще участват в шоу, нищо повече.

— Ами вратичката, през която нахлуха в спалното? Това не би ли притеснило някого?

— Всеки е виждал къс от пъзела — и толкова. Никой не е имал поглед върху цялата картина. Освен фактическите създатели на вируса. Но той се е погрижил за тях. Сега може ли да се изправя? Задникът ми се наръби.

И се изправи, преди да получи отговор. Опипа главата си и погледна пръстите си. Нямаше кръв.

Тик-так, тик-так. Големият часовник си отброяваше все така.

— Да речем, че ти повярвам — каза Дана. — И какво от това? Това няма да ми помогне да се махна от острова. Няма да ме излекува от вируса. Какво, ако Контрол всъщност е човек, когото никога не съм срещала?

— Срещала си го — каза Тъкър. — И не само това: той е на острова.

 

 

Самолетоносачът „Джон Ф. Кенеди“

— Кой е този, по дяволите? — Капитанът посочи един от дванайсетте монитора на видеостената. — Може ли да се нагласи на по-добър ъгъл?

Лорик премести образа към друг кадър. Лицето на мъжа беше покрито с маска. Скоро след откриването на убития моряк се оказа, че един от телевизионния екип също липсва. И понеже не беше намерено друго тяло, се допусна, че именно фотографът е откраднал сала и е отвел Тъкър Торн на остров Васа.

Бърза проверка разкри, че мъжът не е този, за когото се представя, но не изясни нищо за самоличността и мотивите му.

Освен ако…

— Капитане, незабавно ми трябва директна линия до Белия дом — каза Лорик.

Пъзелът може и да се нареждаше, но животът на Тъкър Торн висеше на все по-тънък косъм.

 

 

Остров Васа

Дана погледна часовника си.

— Добре, репортерче, започвай да обясняваш, и по-кратко.

Тъкър имаше чувството, че мозъкът му подскача из черепа като топче за тенис на маса.

— Всички знаят, че Харлан Крест е загадъчна личност. От години никой не е виждал негова достоверна снимка — започна Тъкър. — Ето така е успял да се дегизира като един от участниците. Ти имаше право, Дана. Един от вас е работил против вас от самото начало, но не като съучастник — той е самият Контрол.

Тик-так, тик-так.

— Кой? — попита заповеднически Дана.

Тъкър бръкна в задния си джоб и извади сгънато листче.

— Последната известна снимка на Харлан Крест е от дипломирането му от колежа. Като петнайсетгодишен истински гений. Помолих компютърните техници в нюзрума ни да нанесат необходимите корекции за възрастта.

Подаде снимката на Дана. Въпреки че беше черно-бяла, образът върху нея беше разпознаваем. Сърцето й подскочи.

Нерин надничаше през рамото на Дана.

— Кори. Прилича на Кори Нестор.

Удар на клон, засилен от вятъра към един от прозорците, накара и тримата да подскочат стреснато.

— Точно така. Кори Нестор е Контрол. Никак не му е било трудно, след като разполага с възможностите и средствата на Крест да изфабрикува личността Кори Нестор. Той е единственият, който е в състояние да ни изведе оттук. И единственият, разполагащ със средство, париращо вируса. — Тъкър прокара пръсти през косата си. — Още нещо — в дванайсет без четвърт корабите ще открият по острова масиран огън. Трябва да намерим Нестор и лекарството му и да се разкараме оттук преди това. Знаете ли къде е?

— Да, знам къде е, но не би могъл да ни каже и думичка. — Влажният въздух галеше лицето на Дана. — Мъртъв е.

— Знам. Получих съобщението. Всъщност очаквах това. Не знам подробности, но съм убеден, че е симулация. Част от плана. Отървава се от кожата на ненужния Кори Нестор и се връща за света като Харлан Крест.

— Не мисля — възрази Дана, когато влязоха в Кръглия дом. — Не съм доктор, но този ми прилича на мъртвец.

Тялото на Кори още лежеше на пода. Кожата му беше посиняла, черепът беше хлътнал на мястото на удара.

Тъкър залитна.

— Не е възможно! Не може да бъде!

— Повярвай ми, знам как се чувстваш. Живея в света на невъзможното от шест дни.

— Не разбираш. Кори трябва да е Контрол! Трябва!

Дана си пое дълбоко дъх. Въздухът беше станал забележимо по-хладен. Наближаваше поредната буря.

— Ако той е Контрол, значи Контрол е мъртъв.

Тъкър клатеше глава, сякаш току-що беше станал свидетел на раждането на непозната форма на живот.

— Но смъртта на Рене Белакур не може да е била командвана самостоятелно от компютърна програма. Ако не Кори е убил Рене, тогава кой?

— Тогава трябва да съм бил аз.

Три глави се обърнаха като една към входа на Кръглия дом откъм джунглата. На прага, с пистолет в ръка, стоеше Кори Нестор.