Джим Браун
24/7 (34)

34.

Остров Васа

Издатината беше широка по-малко от два метра. Отдолу морето вреше и кипеше и вдигаше фонтани пяна при сблъсъка си със стените на пещерата. Фина мъгла от водни пръски се носеше във въздуха.

— Риба — мърмореше Дана. — Аз съм зодия Риби.

Феодора имаше право. Обаче как да вземе диска и камъните, без да бъда изядена жива?

Отговори й Рене:

— Като заситиш глада им с друго.

Касапският нож на Бренда Сегар, същият, който беше отмъкнал Бъртън Ръдиард, блесна в ръката й. Джъстин отскочи изненадано. Острието мина покрай гърдите му, но се заби в крака му.

Той изрева от болка и залитна. Рене издърпа ножа и вдигна ръка за втори удар. Дана отчаяно искаше да помогне на Джъстин, но той беше между нея и Рене на тясната площадка.

Гласът на Контрол избухна в пещерата:

— Рене Белакур, ти наруши правилата. Трябва да бъдеш наказана.

От миникамерата на Рене изскочиха змийчета от синкавобяло електричество и се впиха във врата й. Тя простена от болка и направи крачка назад.

— Внимавай, Рене! — извика Дана.

Късно. В пещерата проехтя писък и Рене залитна и падна в бушуващото море. Реакцията на акулите бе мигновена. Пяната почервеня.

Трябваше да се действа бързо. Дана прекрачи през Джъстин. Последното, което чу, преди да скочи във водата, беше, че я вика.

Очите й залютяха от солената вода. Венец от мехурчета обкръжи лицето й. Течението мощно я запрати към подводната част на стената на пещерата. Всякаква способност да се ориентира изчезна. Дискът. Тя премигна, за да се избистри погледът й, отблъсна се с крака от стената и заплува натам, където се надяваше, че са скалата и дискът.

Страхът й даваше допълнителни сили. Щом напипа скала, се изкатери върху нея. Дискът беше поставен в прозрачен найлонов плик. Тя го напъха в джоба на панталоните си и се огледа надясно за втората скала.

На пет метра от нея акулите продължаваха обяда си.

Имаше ли сили да стигне до втората скала? Дана се гмурна отново. По средата на разстоянието под нея премина тъмна сянка. Акула?

Твърде, твърде далеч. Всичко беше далеч — скалата, издатината. Беше в капан.

— Дана, дръж! — До нея във водата плесна кабел, изтръгнат от компютъра. Тя го сграбчи и Джъстин я изтегли от вълните.

 

 

Самолетоносачът „Джон Ф. Кенеди“

Самолетоносачът „Джон Ф. Кенеди“ можеше да се нарече технологичен владетел на моретата, защото разполагаше с живата сила и техниката, които да му гарантират това. А беше само част от флотилията, блокирала острова. На пръв поглед „Кенеди“ създаваше впечатление, че е поредната изцепка на правителствено показване на мускули. Само че цялата тази показност отиваше на вятъра от факта, че един най-обикновен рибар, Фостър Мерик, беше пробил блокадата.

Ирония на съдбата беше, че човекът, чието име носеше корабът, през 1962 година бе заповядал блокадата на цяла държава — Куба — в опитите си да се противопостави на Съветския съюз. Понастоящем не ставаше дума за борба с военен диктатор или съюз от държави. А за задържането под карантина на шепа хора, заразени с неизвестен вирус, върху парче земя от пет квадратни километра.

В известен смисъл акцията се затрудняваше от липсата на видим противник. Как да се бориш с враг, който можеш да видиш само под микроскоп?

Като към това се добавеше, че само няколко души бяха наясно с истината за свалянето на хеликоптера и самолетите и с теорията за ЕМП оръжието, напрежението достигаше непоносими стойности.

Какво беше накарало президента на САЩ да допусне някакъв си гаден телевизионен репортер на борда на кораба му, чудеше се капитанът.

Опасно начинание, граничещо с безотговорност. Но, обичан или мразен, президентът на САЩ бе най-висшата военна инстанция, Върховният главнокомандващ — и държеше репортерът да е на борда.

Капитан Страуд кипеше от яд, докато наблюдаваше как хеликоптерът докарва това, което той не можеше да нарече другояче, освен „враждебната преса“.

След двайсет минути, когато лично се срещна с репортера и чу невероятното му искане — не! — по-точно изискване — той разбра, че мъките му тепърва започват.

 

 

Остров Васа

След като излязоха от пещерата, Джъстин и Дана се затичаха към спалното помещение. Дискът беше свършил работата си — програмата беше спряна. Дъщерята на Дана беше в безопасност. С помощта на колана си, използван като подръчен турникет, Джъстин беше спрял кървенето, но накуцваше.

Въпреки че дъждът беше спрял, облаците все още държаха острова в неестествена тъмнина.

Двамата надушиха огъня, преди да го видят. Кълба тъмносив пушек се издигаха зад гърбовете им — пожар, причинен от светкавица. Те забързаха по склона към вътрешността на острова.

Джъстин осъзна грешката си, когато се изкачиха на едно малко възвишение. Огънят се разпространяваше във формата на триъгълник и те бяха затворени между раменете му.

— Насам — викна Джъстин и посочи куп ръждясали железопътни релси. Близо до тях лежеше преобърната на една страна ръждясала количка. Със съвместни усилия успяха да я повдигнат и наместят и Джъстин обясни плана си: — Скачаш в количката и се свиваш на пода. Ако набраната скорост е достатъчно голяма, ще минеш невредима от другата страна на пожара.

— Не! — извика Дана. — Никъде не отивам без теб!

Неочаквано Джъстин се изправи в лице срещу кошмара си. В него се разказваше за провал и саможертва.

Дядо му беше герой от Втората световна война. Баща му бе жертвал живота си във Виетнам, за да спаси частта си. Преди три години братът на Джъстин — полицай в Синсинати — беше загинал на поста си, за да спаси живота на група тийнейджъри.

Самоотвержеността беше нещо като девиз за семейството на Джъстин. Саможертвата — традиция.

Но Джъстин имаше тайна, която криеше дори от самия себе си. Той беше егоист и при всяка ситуация си даваше добра сметка какво може да извлече от нея. Точно поради тази причина всичките му връзки бяха обречени на провал.

Джъстин знаеше, че няма да постъпи като дядо си, баща си и брат си. Не вярваше, че може съзнателно да умре за друг човек.

Именно гузността от това предателство към семейството го преследваше цял живот. По време на операция „Пустинна буря“ той вярваше, че най-сетне ще мине през теста, който ще докаже веднъж и завинаги дали наистина заслужава да носи името Рурк, или не. Въпреки преживените изпитания обаче не му се наложи да направи върховния избор.

До днес.

Сега, застанал на това островче в средата на Карибско море, до жената, която познаваше от по-малко от седмица, Джъстин стигна до мига, в който трябваше да избира между своя живот и нейния.

Време за избора му.

— Нямам сили да тичам заедно с количката.

— Ти ще си вътре, аз ще бутам.

— Дана, няма да успееш да я ускориш достатъчно. Трябва да се качиш. Сама.

— Но аз…

— Направи го заради Джена. Давай. Давай!

— Какво искаш да кажеш? — Тя знаеше отговора и без да го гледа в очите. — Обичам те. — Думите бяха почти изкрещени, за да се чуят над пращенето на огъня. Не пушекът, а сълзи премрежиха погледа й. Тя избърса очи и повтори: — Обичам те!

Джъстин я прегърна и я притисна до себе си с всичка сила:

— Обичам те. Винаги ще те обичам.

И я целуна.

Тик-так, тик-так.

Всяко отброяване на часовника я приближаваше към края.

Тик-так, тик-так.

— Направи го заради Джена — повтори Джъстин.

Тя бавно го пусна, после започна да бута количката така, както беше правила всичко в живота си — упорито и неотклонно, независимо от шансовете за успех.

„Направи каквото трябва да направиш“ — съветът на баща й зазвънтя в главата й.

На по-малко от три метра от огъня скочи в количката и се сгуши върху мръсния мокър под.

Усети горещината през тънкия метал, усети и как количката започна да забавя ход. И точно когато започна да се чуди дали ще успее да пробие огнената стена, количката премина от другата страна.

Спирачката бе прогнил дървен лост, свързан с метален накрайник към едно от задните колела. Прост уред, разчитащ единствено на мускулна сила и триене, за да върши работа. Разхвърчаха се искри, метал застърга в метал. Към стърженето се добави и още един звук — на цепенето на изгнилото дърво. Спирачката се разпадаше.

Малко по малко количката забави ход и накрая се закова на място. Дана си пое дъх и се огледа. Релсите свършваха на два метра пред нея.

Скочи от количката и бързо се изкачи на близката височина — надяваше се, че ще види чудодейното спасение на Джъстин.

Пожарът беше обхванал цялата околност.

Огънят се придвижваше по-бързо, отколкото би могъл да избяга и човек с два здрави крака.

Джъстин Рурк беше жертвал живота си за нея.