Е. Р. Брейтуейт
На учителя с любов (15)

Петнадесета глава

Полугодишното събрание на ученическия съвет насрочено за петнадесети ноември, беше една от важните дати в календара на Грийнслейдското училище. Бях чувал доста неща за това събитие и с наближаването му се вълнувах не по-малко от децата. Това беше изцяло техен ден, който те организираха, ръководеха и така да се каже „изнасяха“. Наблюдавах дейността на моя клас и с гордост забелязах колко делово се възлагаха задачи, съгласувани в една стегната програма. В хода на подготовката се правеха и кратки съвещания шепнешком с членове на съвета от други класове.

На този ден редовното сутрешно събиране бе отменено. Децата пристигнаха спретнати и лъснати, а мис Джоузеф и Денъм, които изглежда бяха доста важни фактори, сновяха между съучениците си, явно за да се уверят, че всеки е готов да изпълни отредената му роля.

В десет часа иззвъня един звънец, всички се стекоха в аудиторията и се подредиха по класове. Мис Джоузеф и Денъм като най-старши седнаха от двете страни на мистър Флориан, който, щом присъстващите се наместиха и се умълчаха, стана и взе думата.

Той отново се спря подробно на целите и линията на училището, като изтъкна колко важно съдействие може да окаже всеки ученик за осъществяването на тези цели. Директорът изказа някои уместни похвали, но отбеляза, че все още има много да се желае и изисква от всички по отношение на поведението, чистотата и усвояването на знанията. Докато го слушах, осъзнах, че този човек не само не беше ни най-малко откъснат от живота на училището си, но забележките му до една показваха, че той напълно се отъждествява с всичко и всички в него. Накрая мистър Флориан пожела успешна работа на събранието и напусна почетното си място на подиума сред бурни овации.

И така нещата тръгнаха по реда си. Първо мис Джоузеф стана и разясни накратко целите и дейността на съвета. Представители на всички класове щяха да направят отчети как са протекли учебните занятия през изтеклото полугодие от Великден насам, и то за всеки предмет поотделно. След като бъде изслушан и последния доклад, група учители щяха да бъдат поканени на подиума, за да отговарят на въпроси на учениците, свързани с различните доклади. Подборът на учителите, както и всичко останало, беше изцяло работа на децата и никой от преподавателите нямаше представа нито колко, нито кои от колегите му щяха да бъдат изправени пред събранието.

Докладите започнаха от най-малкия клас. Той се състоеше от дванадесетгодишни хлапета, които бяха постъпили в училището предишното лято. Повечето заставаха притеснени и уплашени пред цялото училище, но все пак се справяха с чест; те за първи път се бяха сблъскали с трудната задача да дават преценка за себе си и затова отчетите им бяха кратички.

Докладите се редяха един след друг и при всеки следващ клас много ясно си проличаваше как се е развила способността на децата да се изразяват. До известна степен задачата им беше доста елементарна, но за тях значеше много, защото я разбираха и съзнаваха отношението й към тях самите. Във всичките доклади се наблягаше по-скоро върху това, което бяха усвоили, отколкото върху онова, което е трябвало да научат.

Когато дойде редът на моя клас, аз се размърдах неспокойно на мястото си. Денъм прочете от списъка, който държеше в ръка, имената на представителите и предметите, за които щяха да докладват.

Потър — аритметика

Сапиано — естествена история

Мис Пег и Джаксън — география

Мис Деър и Фърнман — физиология

Денъм — физическо възпитание

Мис Джоузеф — домакинство

Изпитах голямо удоволствие и гордост от подчертаната учтивост, с която Денъм произнасяше „мис“, обръщайки се към всяко от по-големите момичета; сигурен бях, че неговият пример щеше да зарази и по-малките и че това обръщение щеше да се превърне в нещо като признак на зрялост за тях. Учениците, които чуха имената си, излязоха на подиума и заеха местата си с подобаваща тържественост.

Мис Джоузеф откри с няколко изречения. Тя каза, че уроците им винаги са имали определена насоченост към идеята за братството между хората по света и че те чрез всеки предмет са научавали как всички хора са свързани едни с други, независимо от географските ширини и различията в цветовете на кожите, расите и вероизповеданията си. После тя даде думата на Потър.

Потър разказа как са изучавали мерките за тежина и дължина; за съотношението между килограма и паунда, метъра и фута. Той отбеляза, че по света се използват и двете системи и че това е символ на по-голямото разбирателство между народите.

Сапиано разправи как по естествена история са изучавали различните вредители по културните растения, и по-специално главнята по пшеницата, мексиканския хоботник по памука и колорадския бръмбар по картофите. Той изтъкна колко много страни си сътрудничат и си разменят резултати от изследвания на развитието и разпространението на тези паразити и така постепенно намаляват опасността, която те представляват за културните растения.

Мис Пег и Джаксън си бяха разделили доклада по география. Джаксън говори първо за разпространението на полезните изкопаеми и растения по земното кълбо, като отбеляза, че едни страни са богати на едно, а други — на друго и спомена за обмена и взаимната зависимост, която неизменно се поражда между тях. Мис Пег се спря на човешките отношения и наблегна върху проблемите, пред които бе изправен света след войната, във връзка с изхранването, обличането и осигуряването на жилища за населението.

Фърнман, както винаги, изненада всички с поредния си номер. Когато го извикаха, той направи знак на някого и се появиха Уелш и Алисън, понесли човешки скелет и нещо като бесилка. Щом съоръжението бе нагласено, скелетът увисна и се полюшна на едно въже, вързано за специална кука, която беше забита в черепа му. Тази смешка беше измислена за разнообразие и цялото училище показа одобрението си, като се разсмя гръмогласно. Но когато Фърнман заговори, веселото настроение скоро се изпари; гласът му звучеше ясно, отчетливо и с чувство за драматизъм. Той обясни спокойно, че скелетът е женски и че това може да се докаже лесно. Но не можеше да твърди с увереност дали е бил на китайка, французойка, германка или гъркиня, нито пък на бяла или цветнокожа. И оттук, продължи той, класът си извади заключението, че всъщност всички хора са еднакви; че макар и да се различават по някои външни белези, в основата си са едни и същи. Фърнман беше чудесен, слушаха го с отворени уста.

Изказването на мис Деър прозвуча по-слабо от Фърнмановото и тя като че ли го усети.

Мис Дод докладва как класът бе изучавал в часовете по история периода на Реформацията в Англия. Тя разказа за борбите на свободомислещите хора срещу господството на духовенството и за опитите им да скъсат с установените религиозни традиции.

Докладът на Денъм предизвика лек шок. Той разкритикува стила на обучението по физкултура, като изтъкна липсата на достатъчно място за спортуване и неблагоприятните последици от това. Изобщо се оплака, че часовете по физическо възпитание са безсъдържателни, безполезни и скучни; не виждаше смисъл да се продължава повече така; много по-добре щяло да бъде, ако просто си играели по някоя хубава спортна игра. Очевидно той изразяваше мнението на всички момчета, защото те го подкрепиха с бурни аплодисменти.

Когато докладите приключиха, Денъм извика напосоки две деца от публиката и ги помоли да напишат на отделни листчета имената на всички учители, включително и това на директора. Листчетата бяха сгънати, сложени в шапка, после енергично разбъркани и изтеглени едно по едно. Прочетени бяха следните имена:

Мистър Уестън

Мисис Дейл-Евънз

Мис Филипс

Денъм и мис Джоузеф изведоха всички от подиума и учителите заеха местата си, като Уестън, едър, рошав и размъкнат, седна между двете жени. И тогава започнаха въпросите.

Мисля, че си заслужаваше да видя онова, което последва; беше незабравимо преживяване.

Въпроси задаваха главно учениците от двата горни класа, може би защото по-малките бяха или прекалено стеснителни, или твърде неосведомени, за да попитат каквото и да било. Учителите не се бяха съвещавали предварително и от време на време мънкаха нерешително. И тук ме очакваше още една изненада. Привидно суетната и глуповата мис Юфимия Филипс се оказа най-невъзмутимата и най-добре информираната от тримата. Тя отговаряше на запитванията прямо и убедително и често се намесваше доста на място, за да помогне тактично на някой от другите двама.

Уестън беше много смешен. Хванат на тясно от резките критики на Денъм и ловките въпроси на Фърнман, той се опита да се измъкне от затруднението си, като си придаде вид на обидено величие. Не можа да посочи аргументирано определените предимства на упражненията в часовете по физкултура, за които отчасти беше отговорен и той. Денъм беше опитен боксьор и заяви, че подобни упражнения имат смисъл само ако се правят всеки ден, и то много по-продължително време; според него двадесет минути физическо възпитание по два пъти седмично беше чисто губене на време.

Още веднъж мис Филипс умело овладя положението и удари право в целта. Тя припомни на аудиторията, че всички изучавани предмети, включително и физическото възпитание, са били внимателно обмислени и включени в учебната програма с единствената цел — всеки ученик да има максимална полза от тях. Училището разполага с ограничена материална база за спортуване, съобразена предимно с възможностите на мнозинството, и не е в състояние да угоди на всекиго.

— Някои от вас — каза в заключение тя, като невинно спря поглед върху Денъм — имат щастието да са с чудесна физика и всъщност не се нуждаят от доста елементарното обучение по физкултура, което им предлагаме; но моля, не забравяйте, че има и други, за които това обучение е съвсем подходящо. Дори мисля, че някои от по-големите момчета биха могли да помогнат нещо в това отношение.

Денъм не се поддаде на нейните ласкателства и отвърна:

— Защо ни е тогава това физическо? Нека си се занимават с него децата, които имат нужда. А пък ние, останалите, можем да играем през това време я футбол, я нещо друго, вместо да се занасяме с разни гимнастики, дето нямаме никаква полза от тях!

Въпросът беше поставен ребром, но мис Филипс се справи отлично, като невинните й сини очи светнаха от удоволствие при това кръстосване на шпагите.

— Ами защото е предназначено да укрепва колкото тялото, толкова и духа, Денъм. С цялата учебна програма ние целим да ви подготвим за живота, след като напуснете това училище. Да вършите каквото ви се нарежда, макар и да не ви е много приятно, е част от подготовката. Мисля, че разбираш какво имам предвид.

Това му затвори устата. Горкият Денъм усещаше, че са го надхитрили, но нищо повече не можеше да направи и си седна на мястото малко оклюмал, а мис Филипс се усмихна още по-широко; тази кокетна дама с невинен поглед беше хванала натясно нахакания пубер. Едва сега започнах да разбирам как едно толкова крехко създание се справя съвсем успешно с класа си.

Не след дълго, вече към обяд, директорът излезе на подиума и закри събранието, като изрази гордостта и задоволството си от старанията на всички деца.