Смъртта на крал Артур (9) (Роман от XIII в.)

VIII
Ланселот в немилост

55. Оздравяването на Ланселот

Сега разказът продължава с това, че Боорт, Говен и техните другари останали с Ланселот, докато той не оздравял и възвърнал напълно своите сили. Щом усетил, че се е възстановил и не се притеснява да носи отново оръжие, той казал на своя лечител:

— Не ти ли се струва, сеньор, че мога вече да разполагам със своето тяло, както намеря за добре, без да се съобразявам с раната, която ме измъчваше толкова дълго?

— Заявявам най-откровено — отвърнал му лекарят, — че си излекуван напълно и няма защо да се притесняваш за последствията от раняването.

— Тази новина ме изпълва с радост — рекъл Ланселот, — защото мога да си тръгна оттук, когато пожелая.

56. Братята от Ескалот стават рицари на Ланселот

Цялата дружина прекарала този ден в празненства и веселие. На свечеряване Ланселот казал на дамата, в чието имение се бил приютил, че на другия ден ще си тръгне, и й благодарил за добрия прием, който му оказала в своя дом. Сетне наредил да дадат на нея и на учения мъж, излекувал раната му, толкова много пари, че и двамата можели да прекарат в доволство целия остатък от живота си*^[1].

Същия този ден двамата братя от Ескалот го помолили да ги приеме на служба в своята дружина, като му обещали, че никога няма да го изоставят заради друг господар. Ланселот на драго сърце се съгласил, защото и двамата били разумни младежи и добри рицари.

— Сеньори — казал им той, — приемам ви за мои съратници, но често ще се случва да заминавам далеч от вас и вие няма да знаете нищо за мен, докато не се върна.

— Това не ни смущава, сеньор — отвърнали му те, — достатъчно ни е да се представяме като твои съратници, а и ти да ни смяташ за свои рицари.

Ланселот им казал, че приема и че ще им даде земи и имения било в кралство Беноик, било в Гон. Така двамата станали негови рицари.

57. Признанията на госпожицата от Ескалот

Същия този ден при Ланселот дошла сестрата на двамата братя от Ескалот и му казала:

— Сеньор, ти заминаваш и само Бог знае кога ще се върнеш. И тъй като никой пратеник не може да опише бедата, в която е изпаднал неговият господар, по-достоверно от самия му господар, съм дошла да споделя с теб моето нещастие, което наистина е много голямо. Искам да знаеш, че съм пред прага на смъртта и само ти можеш да ме спасиш.

— Пред прага на смъртта? — възкликнал Ланселот. — Какво говориш, госпожице? Няма как да умреш, щом е по силите ми да те спася!

Тогава девойката започнала горко да плаче.

— Така е, сеньор — промълвила през сълзи тя. — За моя погибел беше срещата ми с теб!

— Но как така, госпожице? — удивил се рицарят. — Обясни ми за какво става дума.

— Сеньор, още щом те видях, се влюбих в теб така, както никое женско сърце не може да се влюби, и оттогава нито мога да ям и пия, нито да заспя или да си почина. Измъчва ме всичко — и мислите ми, и болките ми, и цялото ми нещастие, непреставащо ни нощем, ни денем.

— Но, госпожице — възкликнал Ланселот, — лудост е да си мечтаеш за мен, след като ти обясних, че моето сърце не ми принадлежи и че ако можех да постъпвам според собствената си воля, щях да се смятам за облагодетелстван от съдбата да съм обичан от девойка като теб. От този час обаче ти не трябваше повече да копнееш за мен, защото не бе трудно да заключиш от моите думи, че няма да обикна нито теб, нито друга жена, а само онази, на която съм посветил сърцето си.

— Ах, сеньор — рекла девойката, — нищо друго ли не можеш да ме посъветваш в ужасното ми нещастие?

— Не, госпожице, не мога, защото няма как да поправя нещата, те са на живот и смърт.

— Сеньор — промълвила накрая девойката, — много ми е мъчно. Знай, че съм на прага на смъртта и само тя може да отнеме на сърцето ми любовта към теб. Очевидно това ще бъде възнаграждението за всички грижи, с които брат ми те е обградил, откакто пристигна в тази страна.

Сетне девойката се прибрала в стаята си и легнала на своето легло, от което така и не станала, както историята ще разкаже за това малко по-късно*^[2]. Ланселот пък, който бил много огорчен и ядосан от думите на момичето, тази вечер бил много по-мрачен и неразговорлив от обикновено. Това не останало незабелязано от приятелите му, които никога не го били виждали толкова натъжен.

58. Завръщането в Камелот

Същата вечер Боорт изпратил рицаря, излекувал Ланселот, при краля на Северен Уелс със заръка да се погрижи за него и да му се отблагодари за всичко, което е направил за него. На другия ден, още на зазоряване, Ланселот отпътувал от имението заедно с цялата си дружина, пожелавайки от все сърце на дамата Бог да е с нея. Отправили се веднъж на път, те побързали да преминат на няколко прехода разстоянието до Камелот и слезли в двора на замъка.

В часа, когато Ланселот пристигнал там, кралицата била на прозореца и щом го видяла, се отдръпнала оттам и се оттеглила в покоите си. С влизането си в двореца монсеньор Говен отишъл при нея и я сварил да лежи върху ложето си, а на лицето й бил изписан голям гняв. Месир Говен я поздравил, а тя станала да го посрещне и го приветствала с „добре дошъл“.

— Госпожо — рекъл месир Говен, — водим ти Ланселот от Езерото, който дълго отсъстваше от тази страна.

А тя му отвърнала, че не може да говори с него, защото се чувства твърде уморена. Тогава месир Говен излязъл от покоите й, върнал се при своите другари и им казал:

— Сеньори, знайте, че госпожа кралицата е много отпаднала. Не можем сега да се срещнем с нея. Нека да си починем и да изчакаме идването на краля. Ако ви доскучае, можем да излезем на лов из съседните гори.

Всички се съгласили с предложението му.

59. Реч на Боорт в защита на Ланселот

С падането на нощта Боорт се срещнал с кралицата, за да се осведоми какво й е.

— Не съм болна от никаква болест — отвърнала му тя, — но нямам никакво желание да вляза в залата, щом Ланселот ще е там, защото нямам очи, с които да го гледам, нито сърце, с което да разговарям с него.

— Но как така, госпожо? — удивил се Боорт. — Нима го мразиш толкова много?

— Да — отвърнала тя. — Няма човек на света, когото да мразя така яростно, а и никога не съм го обичала толкова силно, колкото го ненавиждам в момента.

— Много жалко за нас и всички наши близки, кралице — рекъл тогава Боорт. — Мъчно ми е, че се е стигнало дотам, защото от това ще загубят хора, които с нищо не са заслужили подобно отношение. Започвам да си мисля, че Фортуна*^[3] е събрала твоята и неговата любов за наше най-голямо нещастие. Убеден съм, че моят братовчед, който е най-достойният и най-красивият на света, няма страх да се наложи над всекиго и над всички, и единственото нещо, което може да го възпре, е твоят гняв. Само той има силата да го отклони от благородните изпитания. И ако, недай си Боже, тези твои думи достигнат до него, съмнително е дали ще успея да се намеся навреме, за да му попреча да се самоубие. Наистина е много жалко най-добрият измежду добрите да те обича така безпаметно, а ти също така безпаметно да го мразиш.

— Да, мразя го на живот и на смърт — казала кралицата, — и той напълно си го е заслужил.

— Не знам какво да кажа, госпожо — промълвил Боорт. — Май не познавам случай, при който голямата любов на добродетелен мъж да не е завършвала с опозоряване и безчестие. Ако се обърнем към събитията от древната история на юдеите и сарацините, в тях можем да намерим свидетелства за герои на действителни исторически събития, които са били опозорени от жени. Спомни си историята на цар Давид: той имал един син — най-прекрасното човешко същество, породено някога по волята на Господ Бог. Подучен от жена, той започнал война срещу своя баща и загинал с недостойна смърт**^[4]. Отново в юдейската история можеш да видиш как Соломон, комуто Господ Бог дал несравним разум и знания, надвишаващи всичко, до което смъртна душа може да достигне, нанесъл оскърбление на Господ Бог заради една жена: така той намерил позора и смъртта си. Не по-различна е и историята на Самсон Могъщия — най-силния човек на земята, който умрял по същите причини. Героите Хектор и Ахил, превъзхождащи по воински и рицарски умения всички мъже в древния свят, а с тях и повече от сто хиляди воини загинали единствено заради жената, която Парис отвлякъл насила от Гърция***^[5]. Ако пък се обърнем към нашето съвремие, няма и пет години, откакто умря Тристан, племенникът на крал Марк, който така вярно обичаше Изолда Русокосата, че никога през своя живот не допусна и най-малкото прегрешение към нея****^[6]. Какво да говоря повече? Никога никой мъж не се е влюбвал страстно в жена, без тази любов да причини смъртта му. И е добре да си дадеш сметка, че ще постъпиш по-зле от всички дами в историята. Защото в лицето на един-единствен рицар ще причиниш гибелта на всички добродетели, издигащи мъжа в земните почести и спечелващи му славата на благовъзпитан и изтънчен, а това са красота и храброст, доблест и рицарски дух, благородство. Всички тези достойнства, кралице, ти можеш да откриеш в сърцето на моя господар, защото не му липсва нито едно от тях. Няма съмнение, и ти много добре знаеш това, че той е най-свестният мъж на света: най-разумният, най-смелият, най-добрият рицар, когото светът познава. Наред с това произлиза от най-високо потекло и по бащина, и по майчина линия, така че едва ли може да се намери по-благороден мъж от него. И както сега той е носител на всички човешки достойнства, така ти си на път да ги ограбиш и оплячкосаш до едно. Тогава с право ще можеш да кажеш, че си отнела на звездите слънцето, сиреч изтръгнала си изсред рицарите на крал Артур този цвят на световното рицарство. Така, госпожо, в лицето на един-единствен рицар ти ще причиниш на това, а и на редица други кралства щета, каквато никога никоя жена не е причинявала. Няма съмнение — това ще да е великото благо, което очакваме от твоята любов!

Тези думи предизвикали кралицата да отвърне следното:

— Ако наистина се случи всичко, което ти изреди, никой няма да пострада повече от мен самата. Защото тогава аз ще изгубя и тялото, и душата си. Така че най-добре е да ме оставиш на мира. Друг отговор от мен няма да получиш.

— Кралице — отвърнал Боорт, — бъди сигурна, никога повече няма да ме чуеш да отворя дума за това, ако сама не ме заговориш.

С края на разговора Боорт се разделил с кралицата и отишъл при Ланселот. Дръпнал го настрана, далеч от другите, и му казал поверително:

— Сеньор, съветвам те настоятелно да си тръгнем, защото не е добре да оставаме повече тук. Това е моето мнение.

— Но защо? — учудил се Ланселот.

— Сеньор, госпожа кралицата е забранила да стъпваш в нейния дом, а също на мен и на всички, които се представят от твоя страна.

— И поради какви причини? Имаш ли представа?

— Да, имам отлична представа, но ще ти ги кажа, когато бъдем далеч оттук.

— Да яхваме тогава конете — заключил Ланселот. — Нетърпелив съм да чуя обяснението ти за това, което се случва.

60. Мъката на Ланселот

Ланселот отишъл при монсеньор Говен и му казал:

— Сеньор, принудени сме да си тръгнем оттук, аз и моята дружина, и да отидем по една моя работа, която не търпи отлагане. Като видиш сеньор краля, поздрави го от мое име и му кажи, че при първа възможност ще се върна в Камелот.

— За Бога — учудил се месир Говен, — недейте да си тръгвате по този начин, изчакайте завръщането на краля.

Но Ланселот казал, че това е невъзможно, след което и той, и всички негови спътници се качили на конете. Тогава месир Говен излязъл да го изпрати донякъде и по пътя му казал:

— Сеньор, в полето пред Камелот скоро ще се състои много голям и бляскав турнир — гледай да си дойдеш дотогава. Едва ли ще остане някой рицар в кралство Логрия, който да не се яви на него.

Ланселот отвърнал, че непременно ще дойде, стига това да зависи от волята му. Сетне се разделили и месир Говен се завърнал в Камелот, силно ядосан, че Ланселот си е отишъл така внезапно. Последният пък препускал, докато не навлязъл в гората край Камелот. Тогава се обърнал към Боорт с настояване да му обясни защо кралицата му е толкова разгневена.

— Разбира се, че ще ти обясня, сеньор — отвърнал Боорт.

След което му разказал историята за дамския ръкав, който той бил носил на турнира в Уинчестър, и накрая заключил, че заради тази му постъпка кралицата била много разгневена и според собствените й думи никога нямало да се помири с него. Щом свършил да говори, Ланселот се спрял и започнал да плаче така горко, че никой не можел и дума да изкопчи от него. Дълго останал в това състояние, додето най-сетне възкликнал:

— Любов, любов! Ето как възнаграждаваш своите верни служители! Посвети ли се някой на теб, чака го сигурна смърт! Това е тя, твоята отплата, за любовната вярност! Ха! Боорте, драги братовчеде, има ли някой, който да познава сърцето ми по-добре от теб? Нали знаеш, че за нищо на света не бих изневерил на дамата на моето сърце? Защо тогава не се възправи в моя защита?

— Сеньор — отвърнал Боорт, — сторих всичко, което бе по силите ми, ала тя изобщо не искаше да слуша какво й говоря.

— Посъветвай ме тогава, кажи ми какво да правя, защото ако не мога да се сдобря с нея, живот за мен повече няма. Ако благоволи да остави настрана своя гняв и омраза, аз ще си тръгна оттук с известно облекчение. Но така, както стоят нещата сега, при тази нейна ярост и злонамереност, при тази забрана да разговарям с нея не вярвам да издържа дълго, защото мъката и болката ще пронижат смъртоносно сърцето ми. Затова и те моля, скъпи приятелю, посъветвай ме как да постъпя, защото не виждам какво мога да направя след всичко, което ми разказа.

— Сеньор — рекъл Боорт, — ако изтърпиш да не ходиш там, където се намира кралицата, както и да не се виждаш с нея, уверявам те, няма да мине и месец и тя, без нито да те вижда, нито да получава новини от теб, ще стане далеч по-нетърпелива да те върне при себе си, отколкото ти си бил някога спрямо нея, и ще те пожелае много по-силно. Можеш да бъдеш сигурен, че ще изпрати хора да те търсят, независимо дали си наблизо или надалеч. Затова те съветвам междувременно да се позабавляваш, да се поразсееш, да поскиташ насам-натам и непременно да вземеш участие в турнирите, които тепърва ще бъдат обявени. Имаш на разположение отлична дружина, съставена в по-голямата си част от твои родственици, от което трябва да си много доволен, защото те ще те съпровождат навсякъде, където пожелаеш.

Ланселот отвърнал, че този съвет му изглежда много добър, но че няма нужда от компания, защото иска да се усамоти, и за целта ще му бъде достатъчен само един оръженосец, който да го следва навсякъде.

— Що се отнася до теб, Боорте — казал той, — с теб ще се разделим само до следващата среща или докато ти проводя пратеник, за да те повикам при мен.

— Сеньор — отвърнал Боорт, — много ми е мъчно, че се разделяш така с нас и заминаваш с толкова невзрачна компания. Ако попаднеш в беда, как ще научим за това?

— Не се притеснявай — успокоил го Ланселот. — Онзи, Който ми е давал победата във всяка схватка, в която съм влизал досега, в Своето милосърдие не ще позволи да ми се случи нещо лошо, където и да отида. Ако пък ме постигне нещастие, ти ще узнаеш преди всички, бъди уверен в това.

61. Раздялата

Тогава Ланселот се върнал при своите другари, които го чакали насред полето, и им казал, че му се налага да отиде по свои работи, не позволяващи да води със себе си голяма компания. Затова се обърнал към един от оръженосците си, който се наричал Анги, с молбата да го последва. Младежът с радост приел. Така Ланселот се разделил със своята дружина от кръвни роднини, които на изпроводяк му казали:

— Сеньор, не пропускай да се явиш на турнира в Камелот, и то в такъв вид, че да те разпознаем.

Ланселот отвърнал, че така и ще стори, стига да не го възпрепятства някаква важна причина. После повикал при себе си Боорт и му казал:

— Ако дойда за турнира, ще нося чисто бели доспехи. По тях ще ме разпознаеш.

Сетне двамата се разделили и си пожелали взаимно Бог да ги пази.

Ала сега разказът престава да говори за всички тях и се връща към крал Артур.