Смъртта на крал Артур (31) (Роман от XIII в.)

XIII
Краят на Ланселот

201. Покаянието на Ланселот

И тъй, разказът гласи, че когато битката при Уинчестър приключила и войските на синовете на Мордред, които били в състояние да се движат, избягали, а останалите били избити, крал Боорт влязъл в Уинчестър с цялото си войнство. Като научил, че брат му Лионел е убит, той останал толкова опечален, че трудно бих могъл да опиша тъгата му. Погребал тялото му в Уинчестър с кралски почести. Сетне наредил да търсят навсякъде Ланселот, ала от него нямало и следа.

Като се убедил, че не може да го намери, рекъл на Хектор:

— Хекторе, драги братовчеде, понеже изгубих моя господар и не съм в състояние да го открия, искам да се върна в нашата страна. Ще дойдеш с мен и ще поемеш в свое владение онова от двете кралства, което пожелаеш: оставям избора на теб.

Хектор отвърнал, че предпочита да не напуска кралство Логрия, но иска да остане тук още известно време.

— Когато си замина — рекъл той, — ще дойда право при теб, защото ти си човекът, към когото изпитвам най-голямо уважение.

Така Боорт напуснал кралство Логрия, за да се върне с войската си в своята страна. От своя страна Хектор започнал да броди наслуки, яздейки ту в една посока, ту в друга, докато по волята на случайността не пристигнал в манастира, където пребивавал Ланселот. Архиепископът така добре бил обучил рицаря, че можел вече да го ръкоположи за свещеник. Ланселот всеки ден отслужвал литургия и живеел в такова въздържание, че се хранел само с хляб, вода и корени, които намирал из горските гъсталаци.

Когато братята се срещнали, и двамата пролели потоци от сълзи, защото много се обичали. Хектор казал на Ланселот:

— Сеньор, понеже те намерих тук, посветен на такова високо служение, каквото е това към Иисус, и оставам с впечатление, че ще бъдеш щастлив да живееш тук, то и аз не ще напусна това място и ще бъда край теб до края на дните си.

Като чули тези думи, околните много се зарадвали, че един толкова доблестен рицар желае да се посвети в служба на Господ Бог, и го приели в своето братство.

Така двамата братя останали заедно в манастира, обричайки се в служба на Иисус Христос. Ланселот останал там четири години. През това време нямало на света човек, който да се отдава с такава пламенност на постите, бденията, молитвите и ранното ставане. След три години Хектор се преселил в отвъдното и бил погребан в манастира.

202. Смъртта на Ланселот

Петнадесет дни преди настъпването на месец май Ланселот легнал болен. Усещайки, че краят му наближава, той помолил архиепископа и Блеоблеерис да отнесат след смъртта тялото му в замъка „Стражата на Радостта“ и да го положат в гробницата, където лежал Галео*^[1], господарят на Далечните острови. Те обещали да изпълнят волята му. Четири дни по-късно той отдал Богу дух.

В мига, в който душата напускала тялото му, архиепископът и Блеоблеерис не били край него, а спели отвън под едно дърво. Блеоблеерис се събудил пръв и видял, че архиепископът спи до него. В този миг църковникът бил споходен от съновидение, което го изпълвало с голяма радост.

— Ах, Господи! — възкликнал архиепископът. — Бъди благословен! Видях всичко, което исках да видя.

Наблюдавайки го да се усмихва и говори насън, Блеоблеерис останал много изненадан. Боейки се да не би Дяволът да се е вселил в него, той го събудил внимателно. Щом отворил очи и видял пред себе си Блеоблеерис, той му казал:

— Ах, братко, защо ме изтръгна от голямата радост, в която пребивавах?

Блеоблеерис го попитал каква е била тази радост.

— Намирах се — отвърнал архиепископът — сред сонм ангели, които отнасяха към висините душата на нашия брат Ланселот. Хайде да видим дали не е преминал в отвъдното.

— Хайде — отвърнал му братът.

Тогава двамата влезли в килията на Ланселот и установили, че душата му е отлетяла.

— Ах, Господи, бъди благословен! — възкликнал архиепископът. — Сега съм сигурен, че това, за което ангелите празнуваха, бе именно възшествието на неговата душа. Оттук насетне вече знам каква е стойността на покаянието: докато съм жив, никога няма да се отклоня от него. Ала сега трябва да отнесем тялото му в замъка „Стражата на Радостта“, както му обещахме приживе.

Двамата се заели да подготвят носилка. Щом била готова, положили върху нея тялото на Ланселот, хванали я единият от едната страна, другият — от другата, и на няколко прехода с големи усилия го пренесли до замъка „Стражата на Радостта“. Когато обитателите на замъка узнали, че това е тялото на Ланселот, излезли да го посрещнат и го приели през плач и сълзи. Ако бяхте там, щяхте да бъдете оглушени от такива ридания и стенания край мощите му, че можехте да не чуете дори падането на Божия гръмотевица от небето. Сетне всички слезли в катедралата на замъка и отдали на покойника най-големите почести, на които били способни и които дължали на един толкова велик рицар, какъвто бил Ланселот.

203. Боорт заменя Ланселот в манастира

Същия ден, в който тялото на Ланселот било пренесено в замъка, в него се спрял крал Боорт, съпроводен единствено от един рицар и един оръженосец. Като научил, че мощите на Ланселот са в църквата, той отишъл там. Наредил да вдигнат савана и разпознал своя господар. Тогава се проснал върху тялото му и се отдал на невиждано дотогава страдание, ридаейки и стенейки от болка.

През този ден мъката в замъка била повсеместна. През нощта отворили гробницата на Галео, която се отличавала с несравним разкош. Призори положили в нея тялото на Ланселот. Сетне го покрили с надгробна плоча, върху която бил гравиран следният надпис:

Тук почиват мощите на Галео, господаря на Далечните острови. До тях са тези на Ланселот от Езерото, най-добрия рицар, стъпвал някога в кралство Логрия, с изключение само на неговия син Галаад.

Ако бяхте на погребението, щяхте да видите как хората от замъка се хвърлят да целуват гробницата. Всички обсипвали крал Боорт с въпроси как е успял да дойде точно за опелото на Ланселот.

— Успях — отвръщал им крал Боорт, — защото един отшелник, който живее в кралство Гон, ми каза, че ако дойда при вас именно в този ден, ще намеря Ланселот или жив, или мъртъв. Ето че стана точно така, както той ми предсказа. Ала, за Бога, ако знаете къде е бил през цялото това време, откакто не съм го виждал, моля ви, кажете ми.

Тогава архиепископът се заел да му разкаже за живота и кончината на Ланселот*^[2]. След края на разказа му Боорт промълвил:

— Сеньор, след като той е бил с вас чак до кончината си, аз ще заема мястото му, за да ви правя компания до края на живота си. Ще дойда с вас и ще прекарам остатъка от дните си във вашия манастир.

Архиепископът хрисимо отправил благодарност към Господ Бог.

204. Епилог

На следващия ден Боорт напуснал замъка „Стражата на Радостта“. Междувременно отпратил рицаря и оръженосеца, които го придружавали, с нареждането да известят на хората в кралството му, че са свободни да си изберат крал по своя преценка, защото той никога повече няма да се върне на трона. Сетне заминал с архиепископа и Блеоблеерис и прекарал с тях остатъка от живота си в името на любовта към Господ Бог.

Тук месир Уолтър Мап слага точка на Историята на Ланселот*^[3], след като я доведе до добър край съобразно истинността на фактите. С това той приключи своя разказ и никой не би могъл да добави нещо към него, без да излъже.