Смъртта на крал Артур (19) (Роман от XIII в.)

I
Крал Артур прекосява морето

128. Обещанието на Артур

Разказът продължава с това, че цялата зима крал Артур прекарал в кралство Логрия в пълно щастие, защото не виждал какво може да го наруши.

Докато владетелят преминавал на кон през градовете и пребивавал в най-богатите замъци, месир Говен не преставал с подстреканията си да поднови войната срещу Ланселот. В края на краищата крал Артур му обещал, че веднага след великденските празници ще обяви набор на войската и ще тръгне срещу Ланселот. Щял да положи всички усилия, ако ще да остави там костите си, за да изравни със земята крепостите на Беноик и Гон, и нямало да остави в тези страни камък върху камък.

Такова било обещанието, което кралят дал на монсеньор Говен — обещание, което той не бил в състояние да изпълни.

129. Кралят поверява Гениевра на Мордред

След Великден, с настъпването на новия сезон, когато зимните студове отстъпват място на пролетната мекота, кралят свикал своите барони и заповядал да подготвят корабите за преминаване отвъд морето. Сборът на войските бил извършен в Лондон.

Когато вече били готови да потеглят на поход, месир Говен попитал своя вуйчо:

— Сеньор, на кого ще повериш охраната на госпожа кралицата?

Докато кралят размишлявал, напред се изстъпил Мордред и казал:

— Сеньор, ако ти е угодно, аз бих могъл да остана, за да я пазя, и можеш да бъдеш уверен, че така тя ще бъде в по-голяма безопасност, отколкото ако с това се заеме всеки друг.

Кралят отвърнал, че на драго сърце приема предложението му: съгласен е да остане, при положение че ще се грижи за нея, както се грижи за собствения си живот.

— Сеньор — уверил го Мордред, — заклевам се, че ще я пазя също толкова ревностно, колкото пазя самия себе си.

Тогава кралят хванал Гениевра за ръка и му я поверил, като му заповядал да я пази така предано, както подобава един васал да закриля съпругата на своя суверен. Така Мордред се заел с нейната охрана.

Кралицата обаче била много разгневена, че била поверена на този човек. Познавайки добре лошотията и вероломството му, тя си казвала, че не може да очаква от него нищо друго освен неприятности. Ала това, което той й причинил, надминавало дори въображението й.

Кралят поверил на Мордред и ключовете от своите съкровищници, така че ако му потрябва злато или сребро, когато стъпи в кралство Гон, Мордред да може да му изпрати достатъчно количество от едното или другото. Наред с това обявил на своите поданици, че им нарежда да изпълняват всичко, което Мордред поиска от тях, и дори ги накарал да се закълнат върху светините, че ще се подчиняват на всяка негова заповед. Поданиците му положили тази клетва, за която впоследствие кралят бил принуден горко да се разкайва, защото тя довела до поражението му в равнината край Солсбъри, където се състояла битката на живот и смърт, описана в настоящия разказ*^[1].

130. Сбогуването на Артур с Гениевра

След това кралят с многобройна компания от храбри воини напуснал Лондон и се отправил към морето. Съпроводила го кралицата, без да се съобразява дали той иска това, или не.

Когато настанал часът да се качват по корабите, тя била обзета от голяма мъка и докато той я целувал, му казала през сълзи:

— Сеньор, дано Господ Бог да те отведе дотам, докъдето искаш да стигнеш, и да те върне здрав и читав при мен! Да знаеш, че никога не съм изпитвала толкова голям страх за теб, какъвто изпитвам в този миг. Каквото и да се случи при завръщането ти, моето сърце ми казва, че няма да се видим никога повече.

— Ще се видим, кралице, стига това да е угодно на Бог! — окуражил я Артур. — И недей да таиш страх или съмнения, защото страхът няма да ти донесе нищо добро.

Сетне се качил на своя кораб и платната били опънати, за да се издуят от силата на ветровете. Опитните моряци били готови да изпълнят задълженията си. За кратко време бризът отдалечил флотата от брега и не след дълго тя вече плавала в открито море. За щастие случили на попътни ветрове, така че много бързо достигнали отсрещния бряг, за което отправили благодарността си към Господ Бог.

С пристигането кралят дал заповед да разтоварят корабите и да опънат шатрите в близост до брега, защото искал да си отпочине от пътуването. Заповедите му тутакси били изпълнени. Така кралят прекарал нощта в равнината недалеч от морския бряг.

На сутринта, преди да тръгне към вътрешността, кралят наредил да извършат преброяване на войската: оказало се, че се състои от четиридесет хиляди души. Сетне множеството потеглило на път и скоро навлязло в пределите на кралство Беноик. В него обаче Артур и хората му не намерили нито един западнал замък, защото Ланселот се бил погрижил всички да бъдат поправени и обновени.

При навлизането си в Беноик кралят свикал своите приближени, за да се посъветва какви да бъдат следващите им действия.

— Сеньор — пръв взел думата месир Говен, — да се отправим право към град Гон, където се намират крал Боорт, Лионел, Ланселот и Хектор с най-боеспособните части от тяхната войска. Ако имаме късмет да ги изненадаме, можем лесно да приключим с тази война.

— За Бога — възразил му Ивен, — ще бъде истинска лудост да се насочим право към този град, защото в него са съсредоточени всички войски на кралството. Според мен много по-уместно ще е да разрушим най-напред крепостите и градчетата в близост до столицата, за да няма от какво да се притесняваме, когато се заемем с обсадата й.

— Ха! — възкликнал месир Говен. — Недей изобщо да се притесняваш, защото едва ли ще се намерят такива смелчаци, които ще дръзнат да напуснат крепостите си, знаейки, че се намираме в страната им.

— Да вървим тогава и да се заемем с обсадата на Гон, щом такова е твоето желание — приключил съвещанието кралят.

Така той и цялата му свита се насочили право към Гон. Когато обаче бил недалеч от града, срещнал една много възрастна старица, която яздела бял жребец и била разкошно облечена. Още като го забелязала, тя се обърнала към него със следните думи:

131. Вестителката на съдбата

— Кралю Артуре, погледни към града, който си дошъл да обсаждаш. Знай, че това е лудост и че следваш един неразумен съвет. Защото начинанието, в което си се хвърлил, не ще ти донесе никаква слава. Ти никога не ще превземеш този град, а ще го изоставиш, след като претърпиш поражение: това ще ти е цялата слава, друга няма да спечелиш. А ти, месир Говен, който даде този съвет на краля и се превърна в подбудител за тази война, знай, че си търсиш гибелта в нея, защото никога повече не ще видиш кралство Логрия и никога няма да се завърнеш здрав и читав в родината си. Можеш да бъдеш уверен, че е настъпил мигът, за който ти беше предсказано навремето, когато напусна богатия Крал Рибар и претърпя срама да бъдеш опозорен*^[2].

132. Войската на крал Артур обсажда Гон

След като произнесла тези думи, старицата се отдалечила с голяма бързина, без да пожелае да чуе отговорите на месир Говен и крал Артур. Насочила се право към град Гон, влязла в него и се качила в голямата зала, където намерила Ланселот и двамата крале, заобиколени от множество рицари. Приближила се до кралете и им съобщила, че Артур се намира на половин левга от града и че вече могат да забележат първите десетина хиляди души от войската му. Те й отговорили, че малко ги е грижа за това, защото не изпитват никакъв страх от тях.

Сетне попитали Ланселот:

— Сеньор, какво ще правим? Крал Артур е разположил войските си в подстъпите на града. Би трябвало да ги ударим, преди още да са укрепили стана си.

Ланселот отвърнал, че ще нападнат на следващия ден. Боорт и всички присъстващи одобрили решението му. Тогава Ланселот наредил да разгласят из целия град всички войници да бъдат на конете преди първия час. Гражданите били обзети от небивало въодушевление, защото предпочитали войната пред мира.

Тази нощ както воините в стана на крал Артур, така и обсадените в града запазили пълно спокойствие. Ала призори още на развиделяване гражданите станали от леглата си и се завтекли да се въоръжават, нетърпеливи да дойде часът, в който ще влязат в схватка с нашествениците. Щом се приготвили, те се събрали пред двореца и останали на конете насред улиците в очакване да осъществят набега.

Ланселот и Хектор ги подредили в отреди и поставили добър пълководец начело на всеки от тях. Същото сторили и тези от войската на крал Артур, които я разпределили в двадесет подразделения. Начело на първото се намирали месир Говен и месир Ивен, защото узнали, че първият отряд на противниците им се предвожда от Ланселот и Боорт. Когато тези два отряда започнали сражението помежду си, месир Говен се устремил срещу Ланселот, а Ивен — срещу Боорт. При сблъсъка и четиримата се повалили взаимно на земята, а Ивен насмалко да си счупи ръката при падането.

В този миг бойците и от едната, и от другата страна се втурнали напред. Завързала се ожесточена схватка, в която се виждало как мнозина рицари падат на земята. Ланселот обаче успял да се върне на седлото: с изваден меч той се заел да нанася поразяващи удари във всички посоки около себе си. От своя страна хората на краля помогнали на Говен да се качи на коня си, без противниците да могат да им попречат. Преди да настъпи третият час, всички отреди вече участвали в сражението. Така започнала битката, в която мнозина доблестни мъже и храбри рицари намерили смъртта си.

Когато крал Лионел пристигнал на бойното поле, бихте могли да видите как бойците на крал Артур останали смаяни от подвизите му. И щели да претърпят поражение, ако не била самоотвержеността на техния владетел: той лично нанесъл силен удар по главата на Лионел, а противниците му толкова се изплашили от гледката на тежко ранения си крал, че прекратили сражението преди часа за вечерня и се оттеглили в града.

133. Сраженията продължават

За една седмица войските на нашествениците и тези на обсадените провели четири сражения. Мнозина рицари и от едната, и от другата страна паднали убити в тях. Все пак нападателите дали повече жертви от противниците си, защото Ланселот, Боорт и Хектор, готови да се отзоват при всяка необходимост, били в състояние винаги да нанесат големи щети на своите неприятели и вършели това по най-добрия начин. Присъствието на тримата братовчеди вдъхвало на обсадените голяма сигурност: изглеждало, че те са навсякъде и нашествениците изпитват голям страх от тях.

Ала сега разказът престава да говори за тях и се връща при Мордред.