Смъртта на крал Артур (6) (Роман от XIII в.)

V
Ревността на кралицата

31. Гениевра се осведомява за победителя в турнира

Кралят и монсеньор Говен повече не отворили дума по този въпрос и продължили да се придвижват на неголеми преходи, докато не пристигнали в Камелот.

След като слезли от конете, наизлязлото да ги посрещне множество ги отрупало с въпроси как е протекъл турнирът и кой е победил в него. Оказало се обаче, че единствените, които били в състояние да съобщят нещо сигурно, били кралят, монсеньор Говен и Жирфлет, а те от своя страна не желаели все още да разкрият истината, знаейки, че Ланселот е заминал с намерението да остане неразпознат.

Ето защо месир Говен казал на кралицата:

— Госпожо, не знаем с пълна яснота кой беше победителят, но мислим, че беше някакъв чуждестранен рицар. Единственото, което можем да ти кажем, е, че носеше яркочервени доспехи и че на шлема си в качеството на герб носеше ръкав на госпожица или дама.

Кралицата веднага си помислила, че това не ще да е бил Ланселот, защото не можела да повярва, че той би понесъл на който и да било турнир нечий знак, стига, разбира се, тя самата да не му го е дала. Затова си замълчала и не продължила да разпитва, а само се обърнала към монсеньор Говен с въпроса:

— Нима Ланселот не взе участие в този турнир?

— Госпожо — отвърнал й той, — ако и да е бил и да съм го видял, така и не съм го разпознал. От друга страна, ако е бил, няма начин да не е спечелил турнира. Ние обаче сме виждали толкова пъти неговите оръжия, че ако беше дошъл, щяхме непременно да го разпознаем, стига да не се е представил в променен облик.

— Добре е да знаеш, че той замина по възможно най-потайния начин — отбелязала кралицата.

— В такъв случай — рекъл месир Говен, — ако наистина е бил там, то това е могъл да бъде единствено онзи рицар с червените доспехи, който победи в турнира.

— Едва ли е бил той — възразила кралицата. — Ланселот не е обвързан нито с дама, нито с госпожица до такава степен, че да носи нейния знак.

32. Гениевра изпада в отчаяние

В този миг отнейде изскочил Жирфлет, който казал на кралицата:

— Госпожо, искам да ти съобщя, че рицарят с червените доспехи, който носеше ръкав на шлема си, беше Ланселот. След като победи в сражението и тръгна да се оттегля, аз го сподирих, за да разбера дали е той. Все още се съмнявах в това, защото беше с необичайни за него доспехи. Преследвах го, докато не видях съвсем ясно лицето му, когато се отдалечаваше тежко ранен, съпроводен от рицар, изглеждащ по същия начин, защото въоръжението и на двамата не се различаваше по нищо.

— Месир Говен — обърнала се кралицата към рицаря, — смяташ ли, че този човек говори истината? В името на предаността, която дължиш на своя крал, кажи ми какво знаеш, стига, разбира се, да знаеш нещо по този въпрос.

— Госпожо — отвърнал й той, — ти така ме закле, че няма как да скрия нищо от онова, което знам. Твърдя с убеденост, че това беше той, Ланселот и никой друг, облечен в яркочервени доспехи и с дамски ръкав върху шлема си. Именно Ланселот спечели турнира.

Като чула тези думи, кралицата се смълчала и се оттеглила в покоите си, обляна в сълзи. Налегната от голяма мъка, тя си казала:

„Господи Боже! Как вероломно ме измами онзи, в чието сърце не виждах нищо друго освен преданост и заради когото стигнах дотам да опозоря най-добродетелния мъж на света! Господи, кой ще може да се уповава във верността на един рицар, когато вероломството се е загнездило в сърцето на най-добрия от всички добри мъже?“

Така си говорела кралицата сама на себе си, защото наистина смятала, че Ланселот е влюбен в девойката, чийто ръкав носел на турнира, а самата нея е изоставил. От подобни мисли се почувствала толкова зле, че не знаела какво решение да вземе, освен да отмъсти по някакъв начин на Ланселот или на госпожицата веднага щом намери сгода за това. Много страдала кралицата от новината, която месир Говен й бил донесъл, защото дотогава не можела дори да допусне, че Ланселот би имал дързостта да се влюби в друга дама освен нея. Ето защо през целия ден бродела мрачна и угнетена, забравила за смях и развлечения.

33. Хектор разпитва придворните за заминаването на Ланселот

На другия ден в двора пристигнали Боорт, Лионел и Хектор заедно с многобройната си компания, която се завръщала от турнира в Уинчестър. Щом се озовали в кралския дворец, където винаги ги очаквал добър прием и подобаващ подслон, Хектор започнал да разпитва останалите при кралицата придворни накъде се е отправил Ланселот, след като при заминаването си за турнира го оставили в кралския двор.

— Сеньор — отвърнали му те, — той замина оттук на следващия ден подир вас, съпроводен от един-единствен оръженосец, и то така потайно, че впоследствие нито го видяхме, нито чухме да се говори за него.

34. Гениевра споделя с Боорт своето възмущение

Като научила, че братът на Ланселот и братовчедите му са се завърнали, кралицата наредила да доведат Боорт и му казала:

— Боорте, ти присъства ли на този турнир?

— Да, госпожо — отвърнал й той.

— А видя ли там своя братовчед Ланселот?

— Не, госпожо, защото той не се яви на турнира.

— Кълна се в главата си — възкликнала кралицата, — той е бил там!

— Господарке — продължил да настоява Боорт, — с твое позволение, той не беше там. Ако беше се появил, нямаше как да не ми се обади и аз да не го позная.

— Тогава е добре да знаеш, че е бил там, но с променен облик, с червени доспехи и оръжия в същия цвят, и с ръкав на дама или госпожица на шлема си. Него са обявили и за победител в турнира.

— За Бога! — развълнувал се Боорт. — Никак не бих искал рицарят, за когото говориш, да е бил моят братовчед, защото както ми казаха, той си е заминал от турнира едва жив, с тежка рана в десния хълбок, която аз му нанесох в разгара на сражението!

— Проклет да е часът — възкликнала кралицата, — в който не си го убил, защото той прояви такова вероломство към мен, на каквото за нищо на света не съм си представяла, че може да е способен.

— Но как така, госпожо? — учудил се Боорт.

Тогава тя му разказала за своите предположения. А след като му изляла цялата си душа, Боорт й отвърнал:

— Госпожо, недей да смяташ, че всичко е точно така, както си го представяш, преди да си научила цялата истина. Аз не мога да повярвам, че Ланселот ти е изменил по този начин.

— Аз пък те уверявам, че някоя дама или госпожица го е омаяла или с отрова, или с чародейство, така че никога повече през своя живот да не се сдобри с мен, нито аз — с него. И ако има наглостта да се върне в двора, ще му забраня всякакъв достъп до кралския дворец и не ще допусна кракът му да стъпи повече тук.

— Госпожо — рекъл Боорт, — ще постъпиш, както намериш за добре, но аз продължавам да твърдя, че моят господар Ланселот никога не би си позволил да извърши такива неща, в каквито го обвиняваш.

— Но той вече го е показал на турнира — упорствала кралицата. — Болно ми е, но доказателството за това е съвършено очевидно.

— Госпожо — рекъл тогава Боорт, — ако нещата стоят така, както ги описваш, няма на света нещо, което да ме нарани повече от това. Защото той би могъл да постъпи зле към всеки друг, но в никакъв случай не и към теб.

През цялата тази седмица, а и през следващата Боорт останал в двора на крал Артур заедно с цялата си компания. Всички били много угрижени, виждайки кралицата тъй дълбоко засегната и наранена. През това време в двора не се явил дори и един вестител, който да донесе новини за Ланселот, дори и един човек, който да каже, че го е виждал отблизо или отдалеч. И това силно озадачило крал Артур.

35. Монсеньор Говен признава на краля за историята с девойката

Един ден, когато кралят и монсеньор Говен били застанали до прозорците на двореца и разговаряли за много неща, владетелят рекъл на своя събеседник:

— Драги племеннико, много съм смутен от това, че Ланселот толкова закъснява. Не помня досега да е отсъствал тъй дълго от моя двор.

При тези думи месир Говен се усмихнал и казал:

— Господарю, бъди сигурен, че там, където се намира, Ланселот едва ли скучае, защото ако скучаеше, отдавна вече щеше да е тук. Няма нищо чудно, че там му е харесало, защото и най-щастливият човек на земята щеше да е доволен и предоволен, ако бе оставил сърцето си там, където Ланселот пребивава сега.

Като чул тези думи, кралят силно се притеснил и поискал да узнае за какво става дума. Затова настоял в името на предаността и подчинението, което монсеньор Говен му дължи, да му каже цялата истина.

— Сеньор — рекъл месир Говен, — ще ти кажа това, което смятам, че е истина, но държа да си остане само между нас двамата, защото ще ако се разчуе другаде, няма да ти кажа нищо.

Кралят му обещал, че по този въпрос от устата му няма и думичка да излезе.

— Сеньор — започнал разказа си месир Говен, — доколкото ми е известно, месир Ланселот пребивава в Ескалот в компанията на една госпожица, в която е силно влюбен. Уверявам те, че тя е една от най-красивите госпожици в кралство Логрия, а и докато ние бяхме там, все още бе целомъдрена. Красотата й много ме впечатли и аз веднага й се обясних в любов, но тя отклони моите ухажвания и каза, че е обичана от по-красив и добър рицар от мен. Обзет бях от голямо любопитство да узная кой е този рицар. Затова много настоявах да ми каже името му, ала тя така и не пожела да го стори, само ми предложи да ми покаже щита му. Отвърнах й, че не ми трябва нищо повече, и тя наистина ми го показа. Познах го още от пръв поглед — това беше щитът на Ланселот. Тогава я попитах:

„Госпожице, кажи ми, в името на любовта, кога този щит бе оставен тук.“

А тя ми отвърна, че нейният приятел го оставил при нея, когато потеглил за турнира в Уинчестър, а в замяна взел оръжията на нейния брат, които били целите червени. Каза също така, че ръкавът, който рицарят носел върху шлема си, бил нейният.

36. Гениевра чува разказа на Говен

Кралицата се била облегнала, умислена и натъжена, на един от другите прозорци, така че чула целия разговор между краля и месир Говен. Приближила се тя към тях и рекла:

— Драги племеннико, коя е тази девойка, която смяташ за толкова красива?

— Това е дъщерята на господаря на замъка Ескалот, госпожо — отвърнал той. — И няма нищо чудно, че е влюбен в нея, защото е надарена с необикновена красота.

— Честно казано — рекъл кралят, — трудно ми е да повярвам, че би могъл да обикне дама или госпожица, ако не е от най-високо потекло. Убеден съм, че ако се бави, то не е поради това, а защото лежи болен или ранен, стига да съм разбрал правилно онова, което ми казаха за раната, нанесена от братовчед му Боорт по време на турнира в Уинчестър.

— Бога ми — възкликнал месир Говен, — може наистина и да е така! Сега вече не знам какво да мисля, освен че ако наистина беше болен, все щеше по някакъв начин да ни даде знак. Най-малкото щеше да уведоми брат си Хектор или братовчедите си, които са тук при нас.

Дълго разговаряли този ден кралят, кралицата и монсеньор Говен. Кралицата се оттеглила много потисната и огорчена, защото била убедена, че месир Говен казва самата истина за госпожицата и Ланселот. Прибрала се тя право в покоите си и наредила да повикат Боорт, който побързал да се яви при нея. Още с влизането кралицата му казала:

— Боорте, сега вече знам истината за твоя братовчед: той е останал в Ескалот при една госпожица, в която е лудо влюбен. Затова с пълно право можем да кажем, че Ланселот е изгубен и за теб, и за мен, защото тя така му е завъртяла главата, че той не би могъл да се отдели от нея, дори и да иска. Това току-що бе съобщено в мое присъствие и в присъствието на краля от един рицар, чиято дума ти едва ли би поставил под съмнение. А той твърдеше убедено, че това е истина.

— Не се досещам кой е този рицар, госпожо — отвърнал Боорт — но дори и да е най-искреният човек на света, сигурен съм, че греши, като изтъква подобни неща. Защото знам, че моят господар е човек с благородно сърце и никога не би сторил подобно нещо. Моля те обаче да ми кажеш кой е рицарят, изрекъл подобни неща: който и да е, аз още днес ще успея да му докажа, че лъже.

— Няма да научиш нищо повече от мен — рекла кралицата. — Всичко, което мога да ти кажа, е, че няма никога повече да се сдобря с Ланселот.

— Госпожо — жегнал се Боорт, — това наистина много ме натъжава. Щом си скътала в сърцето си толкова голяма омраза към моя господар, аз и моите другари нямаме какво повече да правим тук. Затова се прощавам с теб и ти пожелавам Бог да те пази. Утре сутринта ще си тръгнем. Отпътуваме ли, веднага ще се заемем с търсенето на моя господар, додето не го намерим, стига това да е по волята на Господ Бог. А като го намерим, ще останем в страната, където той пребивава сега, в компанията на един знатен мъж. Ако ли пък на него не му хареса да остане там, ще се върнем в нашите земи при нашите хора, които отдавна копнеят да ни видят отново. Накрая искам да ти кажа, господарке, че едва ли бихме останали толкова дълго в твоята страна, ако не бе нашата любов към Ланселот, а единствената причина да се застои той тук след търсенето на Светия Граал, бе ти. Знай, че едва ли някога някой рицар е обичал своята избраница с по-предана любов, отколкото той — теб.

При тези думи кралицата изпитала такава покруса, че не могла да се сдържи и сълзи рукнали по нейните бузи. Като си върнала дар-словото, то било само за да прокълне часа, в който подобна новина била достигнала до нея:

— Заради тази вест изпитвам сега само скръб и горест!

След което се обърнала към Боорт:

— Сеньор, ще бъдеш ли така добър да ме оставиш сама?

— Разбира се, госпожо — отвърнал той, — едва ли бих могъл да сторя нещо друго.

Сетне веднага напуснал кралските покои и отишъл при Хектор и брат си. Предал им разговора си с кралицата, което предизвикало голямото огорчение и на двамата. Никой не знаел чия страна да вземе, така че не им оставало друго, освен да прокълнат часа, в който Ланселот се бил срещнал с нея. Тогава Боорт им казал:

— Хайде да си вземем сбогом с краля и да си тръгнем оттук. Ще търсим господаря ни Ланселот, докато го намерим. Ако пък успеем да го отведем в кралство Гон или в Беноик*^[1], това ще е най-доброто, на което можем да се надяваме. Тогава всичко ще се уталожи и дано там той се освободи от увлечението си по кралицата.

Хектор и Лионел подкрепили предложението му, след което отишли при краля и поискали разрешение да напуснат двора, за да потърсят Ланселот. Той се съгласил, макар и с голямо нежелание, защото много държал да бъдат в свитата му, особено Боорт, който със своята слава, добродетелен живот и рицарска доблест изпъквал сред всички в кралство Логрия.

37. Кралят на Северен Уелс

На другия ден всички рицари от коляното на крал Бан напуснали двора на Артур и препуснали право към Ескалот. Още с пристигането си тръгнали да разпитват навсякъде, където мислели, че могат да научат нещо за Ланселот, но така и не могли да открият човек, който да им каже нещо смислено. Продължили да обикалят, но колкото повече разпитвали, толкова по-малко сведения получавали. Така и не слезли от седлото в продължение на осем дни, ала от Ланселот нямало нито вест, нито кост. При това положение си казали:

— Напразно упорстваме в тези наши усилия. Няма как да го намерим преди турнира в Танебург. Там обаче той несъмнено ще дойде, стига да е в тази страна и да е свободен в своите движения.

С тази мисъл се установили в един замък, наречен Атеан, който бил на ден път от Танебург. До началото на турнира оставали само шест дни.

Тогава кралят на Северен Уелс, който пребивавал в едно свое имение на около осем левги от Атеан, още щом узнал, че наблизо са се установили роднините на крал Бан — най-прочутите мъже на света, рицари с неподражаема храброст и несравними достойнства, — тутакси отишъл да ги посети, защото бил петимен да се запознае с тях. Другото му голямо желание било да ги привлече на своя страна за турнира срещу крал Артур и неговата свита.

Щом разбрали, че кралят идва да ги посети, Боорт и неговите съратници възприели това като жест на голямо уважение и познавайки отлично тънкостите на дворцовия етикет, го приели много любезно и изискано. Предложили му дори да пренощува при тях, а в замяна на това той ги поканил да му дойдат на гости в неговото имение. Така кралят на Северен Уелс ги задържал при себе си, оказвайки им големи почести и обграждайки ги с всевъзможни грижи, чак до деня на турнира. Тогава се обърнал с толкова настойчива молба към тях да се явят на турнира от неговия отбор, че те не могли да му откажат. Преизпълнен с радост от това обещание, кралят ги обсипал с благодарности.

Ала тук разказът престава да говори за Боорт и неговата компания и се връща към Ланселот, който лежал ранен при лелята на новоприетия рицар от Ескалот.