Смъртта на крал Артур (21) (Роман от XIII в.)

III
Упорството на месир Говен, благородството на Ланселот

144. Решимостта на Говен

И тъй, разказът продължава с това, че след като в продължение на почти два месеца обсаждал град Гон, крал Артур се убедил, че действията му не се развиват в негова полза, защото обсадените се защитавали толкова сърцато, че непрекъснато търпял все нови и нови загуби. Един ден се видял насаме с монсеньор Говен и му казал:

— Говене, ти ме въвлече в едно безразсъдно начинание, от което никога не ще излезем с чест. Имам предвид тази война, която ти поиска да водим срещу потомците на крал Бан. Тези хора са толкова войнствени и храбри, че нямат равни на себе си. Помисли добре как да постъпим. Аз ти казвам, че можем да изгубим всичко и нищо да не спечелим, защото те се намират на своя територия, заобиколени са със съюзници, а и имат в редиците си голям брой рицари. Ако изпитваха към нас същата омраза, каквато ние изпитваме към тях, досега да ни бяха погубили, защото разполагат със значителна мощ и власт. Хайде, казвай какво да правим оттук нататък.

— Господарю — отвърнал му месир Говен, — ще поразсъждавам върху твоя въпрос и ще ти дам отговор довечера или утре сутринта.

През целия ден месир Говен бил по-вглъбен в себе си от обикновено. След като мислил и премислял, повикал един слуга и му казал:

— Върви в град Гон и кажи на Ланселот, че ако все още има безсрамието да твърди, че не е убил предателски моя брат, аз съм готов да докажа противното в двубой с него. Ако приеме моето предизвикателство и ме надвие, моят вуйчо ще върне войската си в кралство Логрия и никога повече не ще иска удовлетворение от хората в Беноик заради раздора, който ни противопостави едни на други. Ако пък аз надделея над него в тази битка, няма да искам нищо повече, а войната ще приключи, стига двамата крале да заявят, че суверенът, от когото ще са получили своите земи, е крал Артур. Ако откажат, ние няма да си отидем оттук, докато не бъдат опозорени и убити.

Като чул това, младежът се разплакал и рекъл на монсеньор Говен:

— Сеньор, какво искаш да направиш? Нима е толкова голямо желанието ти да умреш опозорен? Месир Ланселот е несравнимо изкусен и калѐн в битките рицар. Ако бъдеш убит в този двубой, ние всички ще понесем унижение и позор, понеже ти си най-добрият рицар и най-високопоставеният човек в нашата войска. Ако е угодно и на Бог, аз никога няма да изпълня такова поръчение, което ще доведе до твоята смърт. От моя страна ще бъде предателство, ако заради мен един толкова забележителен човек като теб изгуби живота си.

— Това, което казваш, е напълно безсмислено. Длъжен си да отнесеш това известие, иначе войната няма да свърши никога. Съвсем естествено е именно ние двамата с Ланселот да й сложим край, защото той я започна, а аз я продължих. Когато враждебните действия между нас бяха прекратени, аз бях този, който накарах вуйчо ми да ги възобнови. Затова е редно аз да обера лъвския пай от радостите, или да понеса цялата болка от техния изход. Можеш да бъдеш сигурен, че ако не държах на своето право, аз никога нямаше да изляза срещу Ланселот, който е — и аз съзнавам това много добре — най-добрият рицар, когото съм виждал. Ала знайно е, че вероломството е в състояние да направи негоден и най-добрия рицар, докато правото и честта могат да вдъхнат увереност и кураж и у по-незначителния. Те са и причината да не се притеснявам толкова от Ланселот, защото знам, че вината е на негова страна, а правото — на моя. Затова нито ти, нито който и да било друг не бива да изпитвате страх за мен, защото Господ Бог винаги дава подкрепата Си на правото. То е моята самоувереност, то е моята убеденост.

Тези думи на месир Говен убедили младия оръженосец, че трябва да отиде в град Гон и да предаде на Ланселот посланието, което му било заръчано да отнесе.

— Гледай да отидеш още утре, преди първия час — заръчал му накрая месир Говен.

Младежът обещал, че така и ще стори.

145. Отговорът на Ланселот

Тази нощ всички се въздържали да говорят повече по въпроса. Осем дни преди това воюващите страни се договорили за кратко примирие, което трябвало да приключи след идните три дни.

На другия ден, още преди първия час, оръженосецът отишъл в град Гон. Там изчакал, докато Ланселот и двамата крале станат и изслушат утринното богослужение. Когато пристигнали в голямата зала и се настанили на почетните си места, младежът отишъл при Ланселот и му казал:

— Сеньор, при теб ме изпраща месир Говен, на когото аз принадлежа. Заръча ми да ти предам, че ако вашите хора и нашите продължат да се сражават, както го правят вече месеци наред, и двете страни неминуемо ще претърпят големи загуби. Стори в такъв случай нещо добро: в случай, че си съгласен, месир Говен е готов да докаже пред очите на всички, че предателски си убил неговите братя. Ако, призовавайки те на двубой, той те доведе до безсилие да защитиш своята невинност, ти не ще можеш да избегнеш смъртта, защото несъмнено той не би могъл да вземе цял един народ като откуп за твоята глава. Ако пък ти успееш да се защитиш и го доведеш до безсилие да поддържа своето обвинение, неговият вуйчо крал Артур ще се върне в Логрия и ще ви остави на мира до края на дните си, защото никога повече няма да повдига този въпрос. Ако обаче откажеш да влезеш в двубой с месир Говен, не ще можеш да избегнеш всеобщото презрение, защото тогава на всички ще им стане пределно ясно, че ти си виновникът за престъплението, в което те обвиняват. Помисли как да постъпиш, защото това е посланието, което той ти изпраща чрез мен.

Като изслушал посланието, Ланселот се почувствал дълбоко засегнат.

— Драги приятелю — казал той, — твоите думи ми причиняват голяма мъка. Наистина никога не бих искал да се бия с монсеньор Говен, който е много добродетелен мъж и бе мой другар, откакто бях посветен в рицарски сан. Ала понеже ме обвинява в едно толкова тежко престъпление като предателството, аз ще се опозоря, ако откажа да му отговоря. Затова му предай от мое име следното: ако ми даде необходимите доказателства, че ще сдържи своето обещание, ще ме намери въоръжен на бойното поле в час, какъвто той пожелае. Сега можеш да тръгваш. Предай му всичко с точните думи, които изричам пред теб: не се боя от него, но тъй като го обичах, не бих искал да се сражавам с него.

Младежът отговорил, че ще предаде посланието му, а после си тръгнал.

Щом излязъл, крал Боорт казал на Ланселот:

— Със сигурност никой разумен мъж, какъвто би трябвало да бъде месир Говен, не би отправил такова налудничаво предизвикателство, защото всички знаят, че никога не си убивал братята му предателски, а в открита битка и на място, където имаше повече от стотина рицари.

— Ще ви кажа защо постъпва така — обадил се Лионел. — Той изпитва такава непоносима болка от загубата на братята си, че предпочита смъртта пред живота. Избрал е Ланселот като изкупителна жертва за своето отмъщение. И причината да го предизвиква така глуповато, е, че се стреми повече да умре, отколкото да живее.

— Мисля — казал тогава Ланселот, — че съвсем скоро ще се стигне до двубой между нас. Не знам какво ще се случи, но онова, в което съм сигурен, е, че ако победя аз, никога няма да посегна да го убия, защото е много добродетелен мъж и е човекът, когото съм обичал и обичам най-много, с изключение на краля.

— За Бога — възкликнал Боорт, — много странен човек си ти: да го обичаш толкова пламенно, а той да те мрази до смърт.

— Бога ми — отвърнал му Ланселот, — ако има нещо странно, то е следното: той никога не ще може да ме намрази толкова силно, че да престана да го обичам*^[1]. Не бих посмял да оповестявам чувствата си така открито, ако не бях принуден да стигна дотам, където се намирам сега — да избирам между смъртта и живота, защото съм принуден да се бия.

146. Упорството на месир Говен

Така говорел Ланселот за монсеньор Говен. Хората, които го слушали, се удивили и заради тези му думи започнали да го ценят още повече. Оръженосецът, изпратен от монсеньор Говен, също чул отговора на Ланселот. Напуснал той след това град Гон и се върнал при монсеньор Говен. Разказал му веднага какво бил чул в града, след което добавил:

— Сеньор, битката няма да ти избяга, ако дадеш на месир Ланселот достатъчно доказателства, че съумее ли той да те победи на бойното поле, кралят ще се завърне в страната си.

— Бог ми е свидетел — възкликнал месир Говен, — ако не направя така, че кралят лично да даде своето обещание, аз ще се откажа завинаги да нося оръжие. А ти си мълчи и не споменавай никому нито дума за тази работа, защото се надявам да доведа начинанието си докрай.

Сетне месир Говен отишъл при краля, коленичил пред него и му казал:

— Господарю, моля те най-сърдечно да ми обещаеш една услуга.

Кралят го хванал за ръката, за да го вдигне, и на драго сърце му обещал, че ще изпълни онова, за което го е помолил, без дори да попита за какво става дума. Месир Говен му благодарил сърдечно и му казал:

— Сеньор, знаеш ли каква услуга ми обеща ти? Обеща ми да дадеш дума на Ланселот, че ако успее да ме победи в двубой, ще вдигнеш обсадата, ще си отидеш в кралство Логрия и докато си жив, няма да тръгнеш на война срещу тях.

Като чул тази новина, кралят много се учудил и рекъл на монсеньор Говен:

— Да не би да си си уредил двубой с Ланселот? Кой те посъветва да извършиш такава необмислена постъпка?

— Сеньор — отвърнал му месир Говен, — това е положението! Нещата не могат да останат повече в това състояние, но нищо няма да се промени, докато един от нас не падне мъртъв или безсилен да се защитава.

— Драги племеннико — казал тогава кралят, — толкова съм огорчен от действието, което си предприел, колкото не съм бил от нищо, което ми се е случвало досега през живота. Бих предпочел да се сражаваш срещу когото и да е, но не и срещу него, защото, както знаем много добре, той е най-силният и калѐн в битките воин на света, както и най-съвършеният рицар, когото сме виждали. Ето защо изпитвам голям страх за теб и бих предпочел да изгубя най-хубавия от моите градове, отколкото ти да подемеш това начинание.

— Сеньор — отвърнал месир Говен, — нещата отидоха толкова далеч, че вече не могат да останат така. А дори и да можеха, пак нямаше да се откажа, защото го мразя с такава смъртна ненавист, че бих предпочел да умра, отколкото да не направя опит да го убия. Ако Господ Бог бъде така добър, че ми позволи да го убия и да отмъстя за моите братя, каквото и да ми се случи след това, то не би могло да ми причини никакво страдание. Ако пък стане така, че той ме убие, това ще бъде краят на мъката, която нося денем и нощем в себе си. Знай, че ако съм се решил на подобна битка, то е, за да се освободя от тази мъка, жив или мъртъв.

— Драги племеннико, Господ да ти е на помощ, защото, уверявам те, никога не си извършвал нищо, което да ми е причинило такова безпокойствие. И с право, защото Ланселот е твърде умел и опитен воин, както самият ти неведнъж си признавал.

Тогава месир Говен се обърнал към оръженосеца, отнесъл посланието му до Ланселот:

— Иди да кажеш на Ланселот и неговата компания да дойдат на преговори с моя вуйчо краля и с мен на полето между града и нашия стан. Предупреди ги да се явят без оръжия, защото по същия начин ще дойдат и моят господар, и хората, които ще го придружават.

Младежът се разделил с господаря си и се отправил към града. Намерил там Ланселот, Боорт и брат му сами до един прозорец, все още улисани в разговор за посланието на месир Говен. Ланселот тъкмо казвал, че този двубой много му тежи и че би се сражавал срещу които и да било двама рицари във войската едновременно, но не и срещу монсеньор Говен поради голямата обич, която изпитва към него.

Вестителят се насочил право към Ланселот и паднал на колене пред него:

— Сеньор — казал му той, — кралят и месир Говен ме изпращат при теб с поканата да излезеш невъоръжен на разговор с тях извън града, придружен от двама души. По същия начин ще дойдат и те. Там между двете страни ще бъдат постигнати договорености, от които впоследствие нито едните, нито другите не ще могат да се откажат.

Ланселот отговорил, че е съгласен и че ще доведе със себе ли Боорт и брат си Хектор. Пратеникът веднага се отправил към стана, за да предаде на краля и на монсеньор Говен какво му е казал Ланселот.

147. Благородството на Ланселот

Крал Артур веднага се качил на коня и поканил крал Карадос да го придружи. Третият бил месир Говен. Отправили се те на своите жребци към градските порти без оръжие, облечени поради голямата горещина в копринени дрехи. Щом се озовали близо до града, видели през портите да излизат крал Боорт, Ланселот и Хектор.

Като се приближили едни към други на такова разстояние, че да могат да разговарят, Ланселот казал на Боорт:

— Да слезем от конете и да посрещнем краля, който е най-добродетелният мъж на света.

Спътниците му отговорили, че никога няма да слязат от конете си пред лицето на своя смъртен враг. Ланселот обаче им отвърнал, че той ще слезе от обич към краля, дори сега да е негов неприятел. Докато говорел, той стъпил на земята, последван от двамата му спътника.

Тогава кралят казал на двамата си придружители:

— Кълна се в Господ, тези трима души имат безспорни качества, за което заслужават голямо уважение. Изтънчеността и благородството им са несравними. Ако пък говорим за рицарските им качества, в това отношение те нямат равни в целия свят. Дано да е по волята на Господ Бог предишното приятелство да се завърне някак си между нас: тогава ще бъда по-щастлив, отколкото ако някой ми подари най-хубавия град на света.

Сетне също слязъл от коня, последван от своите спътници. Ланселот се приближил и го поздравил, изпълнен с притеснение и срам, ала кралят не отвърнал на поздрава му, защото съзнавал, че месир Говен ще се почувства много обиден от това. Пръв заговорил Ланселот:

— Сеньор, поканихте ме да дойда, за да разговаряме, и аз съм тук, за да чуя какво искате да ми кажете.

Тогава напред излязъл месир Говен, който взел думата вместо краля:

— Ланселоте, кралят дойде тук, за да изпълни онова, което ти поиска от него. Знаеш, че между мен и теб започна борба на живот и смърт заради моите братя, които ти уби вероломно и предателски. Това е известно на всички. Ала ти едва ли би искал, мисля си аз, след края на тази битка да започне следващата. Желаеш ли в такъв случай кралят да ти обещае, че ако надделееш над мен в този двубой, нито той, нито неговите хора не ще ви причинят никога повече каквито и да било неприятности, докато е жив, а ще вдигнат обсадата и ще се завърнат в своята страна?

— Месир Говен — отговорил Ланселот, — ако си съгласен, аз доброволно ще се откажа от тази битка дори с риск позорът от това да се стовари изцяло върху мен и всички да ме обвинят в страхливост. Вие — и ти, и кралят, който е до теб — сте направили толкова много за мен, че вземането на решение да вдигна оръжие срещу вас е много мъчително. Знайте, че ако говоря така, то не е от малодушие или защото се боя от вас, а единствено от любезност и добри чувства. Защото озова ли се въоръжен върху седлото на коня, аз ще бъда — ако такава е волята на Господ — напълно способен да се защитавам. Не го казвам и от самохвалство, нито защото си най-доблестният рицар на света, а защото най-съкровеното ми желание е между нас отново да се възцари мир. За да постигнем този мир, аз съм готов по всяко време да направя всичко, което поискате от мен, дори да стана ваш васал заедно с брат ми Хектор. Целият ми род ще ви даде клетва за вярност с изключение на двамата крале, защото не бих искал да ги виждам подчинени на някой друг. Склонен съм да извърша всичко това, та дори и повече: готов съм да се закълна върху светините, ако пожелаете още сега, в този момент, че утре преди първия час ще напусна Гон и с боси крака, облечен в най-груба дреха, съвсем сам, ще отида в изгнание, което ще продължи десет години. Ако през това време умра, още отсега ви опрощавам вината за моята смърт и всички прегрешения към моя род. А ако се върна след тези десет години и ти, както и монсеньор кралят, сте още живи, искам да се присъединя към вашата компания, както бе в миналото. Освен всичко друго, за да няма оттук насетне никакъв повод за коварства и лъжи, ще ти дам и още една клетва, за каквато ти дори и не си помислил: готов съм да се закълна над светите реликви, че в никакъв случай не съм убил нарочно твоя брат Гахериет и че неговата смърт ми причини само мъка, а не задоволство. Готов съм да сторя всичко това, и то не защото изпитвам кой знае каква боязън от теб, а защото смятам, че ще е голямо нещастие един от нас да убие другия.

148. Отказът на Говен

Като чул щедрите предложения на Ланселот, целящи да спасят мира, Артур бил много развълнуван, защото не можел да повярва, че е готов на такива отстъпки. Затова се обърнал към монсеньор Говен със сълзи на очи:

— Драги племеннико, за Бога, направи това, което Ланселот иска от теб, защото той ти предлага всички удовлетворения, които един рицар би могъл да даде на друг за смъртта на негов роднина. Повярвай ми, никой прославен мъж, какъвто той безспорно е, не би казал това, което той току-що ни съобщи.

— Не — отвърнал месир Говен, — молбите нямат място тук. Бих предпочел да бъда пронизан с копие право в гърдите, или да ми бъде изтръгнато сърцето, отколкото да се откажа от онова, което се заклех да сторя с цената на живота си дори.

След което подал на краля своя залог с думите:

— Готов съм да докажа, че Ланселот е убил вероломно моите братя: нека двубоят бъде насрочен за ден, който ти ще избереш.

Ланселот пристъпил на свой ред и през сълзи казал на краля:

— Понеже виждам, че няма как да избегнем двубоя, ако се откажа сега, всички ще престанат да ме смятат за рицар. Ето и залога за моята защита. Безкрайно съм натъжен, че съм принуден да действам по този начин. Нека двубоят се състои утре, ако и монсеньор Говен даде своето съгласие.

Говен веднага приел предложението, а кралят — залозите на двете страни. Тогава Ланселот му казал:

— Сеньор, искам от теб в качеството ти на крал да ми дадеш дума, че ако Господ Бог ме удостои с победа в тази битка, ще вдигнеш обсадата на този град и ще се оттеглиш в кралство Логрия с цялата си войска и докато си жив, никога повече няма да ни причиняваш неудобства или щети — нито ти, нито друг някой от твоя род, ако ние не започнем да ви вредим.

Кралят дал дума, че така и ще бъде.

Сетне двете страни се разделили, ала миг преди да си тръгнат, Хектор се обърнал към монсеньор Говен с думите:

— Месир Говен, ти току-що отказа най-достойното предложение и най-щедрото обещание за обезщетение, каквито един толкова прочут владетел като месир Ланселот е давал някога. Що се отнася до мен, аз, разбира се, бих искал това да ти донесе нещастие, и дори съм убеден, че то ще те сполети.

Ланселот казал на Хектор да замълчи, защото е наговорил твърде много необмислени думи, след което всички се качили на конете и се разделили: едните се върнали в града, а другите се отправили към своите шатри.

Ала едва ли сте чували някога стенания и вопли като тези, които месир Ивен надал, когато научил, че решението за битката между Говен и Ланселот било потвърдено от двете страни и че тя вече нямало как да бъде избегната. Затичал се тогава той към монсеньор Говен и започнал яростно да го порицава:

— Сеньор, защо постъпи ти по този начин? Нима изпитваш такава омраза към живота, че предприе да се биеш срещу най-добрия рицар на света, срещу когото никой никога не е успял да устои, без да претърпи поражение? Защо тръгваш да се биеш срещу такъв човек, и то при положение, че неправият всъщност си ти, а онзи, който защитава своето право, е той? Никога досега не си извършвал такава глупост!

— Не се тревожи, месир Ивен, аз съм твърдо убеден, че правото е на моя страна, а вината — на негова. Ето защо увереността ми в битката с него е толкова голяма, пък ако ще той да бе два пъти по-добър, отколкото е!

— Така е, Ивен — рекъл крал Артур — аз бих предпочел да загубя половината от моето кралство, отколкото да виждам докъде стигнаха нещата. Ала след като не можем да върнем предишното положение, ще изчакаме развитието на събитията и ще се уповаваме на милостта на Господ Бог. Всъщност поведението на месир Говен е още по-неразбираемо, като се има предвид, че в замяна на мирно споразумение Ланселот му предложи да стане негов васал заедно с целия си род, с изключение на двамата крале. Ако пък и това не му достига, да отиде в доброволно изгнание за цели десет години, а след завръщането да не иска нищо друго, освен да бъде приет отново в нашата компания.

— Бога ми — възкликнал месир Ивен, — наистина много щедро предложение! При това положение от наша страна не виждам нищо освен неблагоразумие и вироглавство. Дано Господ не позволи от това да произлязат гибелни последствия, защото никога не съм изпитвал такъв страх, че може да ни постигне голямо нещастие. За мен е очевидно, че правото е на страната на нашия противник, а вината — на наша страна.

149. Противоположни настроения в двата стана

Голяма била мъката на Артур и неговите хора в кралския стан, че месир Говен е решил да се бие с Ланселот. И най-големите храбреци леели сълзи и не смеели да кажат на глас онова, което сърцата им изричали шепнешком.

Що се отнася до техните противници в града, те изобщо не били натъжени, защото още щом разбрали за щедрите предложения на Ланселот към монсеньор Говен, всички казали, че Господ Бог ще му изпрати позор, защото е показал твърде голяма надменност и високомерие.