Смъртта на крал Артур (24) (Роман от XIII в.)

VI
Бащина омраза

163. Артур узнава за предателството на Мордред

И тъй, разказът продължава с това, че точно в деня, в който римляните били разгромени — а за това стана дума малко по-горе, — пратеникът, когото кралица Гениевра проводила от кралство Логрия в Гон, за да отнесе на Артур новините за Мордред, се представил на краля. Той бил много радостен от прекрасната победа, с която Господ Бог го бил дарил, помрачена само от състоянието на монсеньор Говен, който бил толкова зле, че очевидно нямало да избегне смъртта.

Говен не се оплаквал от никоя друга рана освен от тази, която получил в главата от Ланселот. Римляните просто подновили страданията му със силните удари, които му нанесли по шлема. Ако кървял обилно, то било заради самоотверженото му поведение в битката, а ако не бил толкова храбър, римляните нямало да бъдат победени, независимо от силата на противниците си.

И тъй, пратеникът на кралицата се представил на крал Артур и му казал:

— Господарю, при теб ме изпраща кралица Гениевра, твоята съпруга, която чрез мен ти известява, че си я предал и измамил, както и че каквато и да е твоята воля, й предстои да бъде опозорена — и тя самата, и целият й род.

След което му описал какви неща върши Мордред, как се е коронясал за крал на Логрия, как всички най-високопоставени барони, владеещи земи, дадени им от крал Артур, са се признали за негови васали, и как ако сега се върне в своята страна, той няма да бъде посрещнат като владетел, а като смъртен враг.

Сетне му разказал как Мордред държи кралицата обсадена в Лондонската кула и всеки ден се опитва да я превземе с пристъпи.

— И понеже се бои Мордред да не я погуби, моята господарка те умолява в името на Господ Бог да й се притечеш по най-бързия начин на помощ, защото ако се забавиш дори малко, тя ще бъде заловена. А Мордред я мрази с такава смъртна ненавист, че ще се гаври с нея и с тялото й, а това ще бъде голямо унижение и за теб.

164. Приближените на Артур научават, че Мордред е негов син

Крал Артур бил толкова смаян от това известие, че задълго останал безмълвен. Като дошъл на себе си, казал на пратеника, че с Божията помощ ще оправи нещата. Сетне горчиво заплакал, а когато проговорил отново, казал следното:

— Ах, Мордред, сега ми даваш да разбера, че именно ти си бил змийчето, което видях някога да излиза от моята утроба, да изгаря цялата ми земя, а след това да се нахвърля върху мен самия*^[1]. Ала никога баща не е сторвал на своя син онова, което сега аз ще сторя на теб: ще те убия със собствените си ръце, нека целият свят бъде наясно с това и дано Господ Бог не позволи да умреш от друга ръка освен от моята.

Мнозина от свитата на Артур чули тези думи и останали изумени. По този начин те узнали, че Мордред е син на краля**^[2]. За някои това било огромна изненада.

Тогава кралят наредил на приближените си още тази нощ да оповестят на цялата войска да бъде готова за поход от ранни зори, както и да я осведомят, че ще поемат по пътя към морето, за да отплават за кралство Логрия. Още при съобщаването на новината бойците навсякъде започнали да раздигат палатките и шатрите.

Кралят заповядал също да подготвят носилка за монсеньор Говен, тъй като не искал да го оставя далеч от себе си. Ако му било съдено да умре, Артур искал да присъства на последните мигове от живота му, а ако оживеел, щял да изпита голямата радост от това. Всички изпълнили безпрекословно заповедите на краля.

165. Месир Говен очаква смъртта си

На сутринта, още на разсъмване, войската потеглила на поход и вървяла, докато не стигнала до морето. Тогава месир Говен промълвил тихо на хората, които го придружавали:

— Ах, Господи! Къде се намирам?

— Сеньор — казал един от рицарите, — намираме се на брега на морето.

— И накъде сте тръгнали? — продължил да пита той.

— Сеньор, искаме да отплаваме за кралство Логрия.

— Ха! Господи! Благословени да сте, задето ще ми помогнете да умра на родна земя, която така копнеех да видя отново!

— Сеньор — рекъл му тогава рицарят, с когото разговаряли, — нима мислиш, че е дошло време да умреш?

— Да, със сигурност — отвърнал му Говен, — убеден съм, че няма да живея повече от петнадесет дни. Но не толкова предстоящата смърт ми причинява болка, колкото това, че преди да умра, няма да видя Ланселот. Защото ако мога да видя онзи, когото смятам за най-добрия и най-благородния рицар на света, и ми бъде позволено да му поискам прошка, задето напоследък се държах толкова зле към него, си мисля, че душата ми ще бъде по-спокойна след смъртта.

Докато месир Говен произнасял тези думи, се появил кралят, който чул какво казал.

— Драги племеннико — обърнал се тогава той към него, — твоето неблагоразумие ми причини големи щети, защото ми отнема теб — човека, когото обичах най-много от всички, а след теб — и Ланселот, от когото хората изпитват такава боязън, че ако подозираше колко близки са отношенията ни сега до тези, които бяха преди, Мордред никога нямаше да събере чак такава дързост, за да извърши вероломството, на което сме свидетели. Оттук насетне ще страдам от липса на достойни и храбри мъже като вас и като онези, на които можех да имам пълно доверие в случай на необходимост. Предателят е обединил всички сили на моята страна, за да се опълчи срещу мен. Ах, Господи! Да бяха рицарите от предишната компания край мен сега, нямаше да почувствам и капка страх, ако ще целият свят да се бе изправил насреща ми.

166. Месир Говен съветва краля да повика отново при себе си Ланселот

Така нареждал крал Артур, а жалбите му причинили голяма болка на месир Говен.

— Господарю — с голямо усилие промълвил той, — ако си изгубил Ланселот заради моето безразсъдство, спечели го отново със своята мъдрост. Можеш лесно да го привлечеш, ако искаш, защото е най-добрият човек на света. Той те обича толкова, че ще се върне, ако го повикаш при себе си, убеден съм в това. Пък и, доколкото виждам, ти имаш нужда от него, така че не го изпускай — умолявам те в името на доверието, което ми имаш, — защото със сигурност няма никога повече да ме видиш в доспехи — нито ти, нито който и да било друг.

Като чул месир Говен да говори, че не е възможно да избегне смъртта, крал Артур толкова много се натъжил, че предизвикал съчувствието на всички присъстващи.

— Драги племеннико — казал той, — нима са верни думите ти, че скоро ще ни напуснеш?

— Да, сеньор — отвърнал Говен, — знам, че след три дни няма повече да ме има.

— Значи имам много сериозна причина да бъда печален — казал кралят, — защото най-голямата мъка ще падне върху мен.

— Сеньор, при всяко положение бих те посъветвал да призовеш на помощ Ланселот. Убеден съм, че ще дойде веднага щом прочете твоето писмо, защото те обича далеч повече, отколкото си представяш.

— Едва ли — възразил му кралят. — Аз имам толкова грехове към него, че всяка молба навярно ще бъде безполезна. Не, няма да го моля за нищо.

167. Крал Артур прекосява морето

В този миг при краля дошли моряците, които му казали:

— Сеньор, когато пожелаеш, можеш да започнеш товаренето на войската. Приготвили сме всичко необходимо за плаването. Излязъл е и доста силен попътен вятър, който бързо ще ни подхване. Всяко забавяне ще е неразумно.

Кралят наредил да отнесат монсеньор Говен на кораба. Прислужниците, които се заели с това, се постарали да го настанят по възможно най-удобния начин. След него се качили останалите висши барони със своите оръжия и коне. По-нискостоящите барони заедно със своите хора се натоварили на другите кораби.

Така си отишъл крал Артур, уязвен дълбоко от вероломството на Мордред, но още по-опечален заради състоянието на монсеньор Говен, което се влошавало с всеки изминат ден и го приближавало към края му. Тази болка карала сърцето му да се свива повече от всяка друга; болка, която не му давала отдих ни денем, ни нощем; болка, която не му позволявала нито да яде, нито да пие.

Ала сега разказът престава да говори за него и се връща към Мордред.