Смъртта на крал Артур (11) (Роман от XIII в.)

X
Краят на една нещастна любов

70. Погребалната ладия

На другия ден около пладне в подножието на крепостта Камелот пристанала ладия, покрита с разкошен копринен саван. Кралят тъкмо приключвал обеда си в компанията на множество рицари и стоял на прозореца на голямата зала. Погледът му се бил зареял по течението на реката, а самият той бил умислен и потиснат заради кралицата, защото бил наясно, че никой от тукашните рицари няма да й помогне, след като всички видели как тя подава на покойния рицар плода, от който той паднал мъртъв. И щом това било толкова очевидно, никой нямало да се нагърби с толкова тежко задължение.

Когато кралят, потънал в тези нерадостни мисли, видял да пристига красивата и богато изработена ладия, той я показал на монсеньор Говен с думите:

— Драги племеннико, погледни най-красивата ладия, която някога съм виждал. Хайде да надзърнем какво има в нея.

— Добре — съгласил се месир Говен.

Двамата слезли от двореца и още с пристигането си на брега забелязали изключително изящната й украса, която предизвикала учудването и възхищението им.

— Бога ми — възкликнал месил Говен, — ако тези ладия е толкова красива отвътре, колкото е отвън, това би било истинско чудо! Насмалко да кажа, че приключенията отново започват*^[1].

— И аз щях да кажа същото — рекъл кралят.

Ладията била покрита със саван, който оформял нещо като свод. Месир Говен повдигнал единият му край и казал на краля:

— Господарю, да влезем вътре и да видим какво има там.

Кралят скочил на борда, последван от месир Говен. С влизането си двамата открили по средата на съда великолепно изработено ложе, застлано с възможно най-разкошните неща, които могат да му служат за украса. На него лежала наскоро починала девойка, която, ако се съдело по сегашния й вид, ще да е била изключително красива приживе**^[2]. Тогава месир Говен казал на краля:

— Ха! Сеньор, не ти ли се струва, че смъртта е нещо грозно и отвратително, когато се нахвърля над една тъй красива девойка, каквато съвсем доскоро е била тази?

— Несъмнено е така — отвърнал кралят. — Струва ми се, че е била голяма красавица и е много жалко, че е умряла толкова невръстна. Много бих искал, най-малкото заради забележителната й хубост, да узная коя е тя и от какъв род произхожда.

Двамата се загледали продължително в нея и по някое време месир Говен се досетил, че това е прелестната госпожица, която той ухажвал и която го отблъснала с думите, че не може да обича никого освен Ланселот. Развълнуван, той рекъл на краля:

— Сеньор, знам коя е тази девойка.

— Така ли? И коя е тя?

— Спомняш ли си за красивото младо момиче, за което ти разказвах онзи ден — онова, за което ти казах, че е влюбено в Ланселот?

— Да, спомням си много добре. Ти ми каза, че си го ухажвал настойчиво, но то не се поддало на увещанията ти.

— Сеньор, това е същата онази девойка, за която си говорихме тогава.

— Колко жалко! — възкликнал кралят. — Много бих искал да знам каква е причината за нейната смърт, защото ми се струва, че е умряла от мъка.

71. Прощалното писмо

Докато разговаряли така, месир Говен забелязал, че за пояса на девойката е прикрепена кутийка с богата украса, която, по всичко изглеждало, не била празна. Посегнал той към нея, отворил я и извадил отвътре писмо, което подал на краля. Кралят го разгърнал и прочел следното:

Госпожицата от Ескалот поздравява всички рицари от Кръглата маса.

Отправям своята жалба към всички не защото можете да ми помогнете, а защото знам, че сте най-доблестните и достойни да бъдете обичани хора. Затова и ви съобщавам, че съм стигнала до края на живота си заради една искрена и предана любов. Ако ли попитате заради каква любов съм се обрекла на ужаса на смъртта, ще ви отговоря, че си отидох заради най-храбрия, но и най-жалкия мъж на света — Ланселот от Езерото. Той е най-презреният мъж, когото познавам, защото не съумях да изрека достатъчно молби и да изплача достатъчно сълзи, които да го трогнат и той да се смили над мен. Сърцето ми не можа да издържи на всичко това. Намерих смъртта си само защото бях ревностно и предано влюбена в него.

Това били думите, написани в писмото. След като ги прочел в присъствието на монсеньор Говен, кралят възкликнал:

— Наистина, госпожице, имаш пълното право да кажеш, че онзи, заради когото си напуснала този свят, е най-жалкият и най-храбрият*^[3] рицар на света. Безчестието, което е извършил към теб, е толкова отвратително, че целият свят трябва да го порицае за това. Дори и аз, който съм крал и който не би трябвало да се поддава на такива неща, не бих допуснал да умреш за нищо на света, ако ще цената за това да бе най-добрият от моите замъци.

— Сеньор — рекъл месир Говен, — от това писмо можеш да бъдеш убеден, че аз погрешно наклеветих Ланселот, когато казах онзи ден, че навярно живее с някоя дама или госпожица, в която е силно влюбен. И ти беше напълно прав, когато ми отговори, че той никога не би стигнал дотам да отдаде сърцето си на жена, която да е с такова невзрачно потекло.

— Кажи ми сега как да постъпим с тази девойка, защото не знам какво решение да взема. Тя е била благородничка и една от най-красивите девойки на света. Хайде да я погребем с почести в голямата църква на Камелот и да сложим върху гроба й плоча с надпис, засвидетелстващ как е умряла, така че следващите поколения да запазят спомен за нея.

Месир Говен отвърнал, че се присъединява към това предложение.

Докато двамата четели писмото, разглеждали покойната девойка и оплаквали нерадостната й съдба, хората от кралската свита успели да слязат от двореца до подножието на крепостта, за да видят какво има в ладията. Кралят наредил да я открият и да отнесат покойницата в двореца.

Зрелището привлякло голямо стълпотворение, а кралят разказал на монсеньор Ивен и Гахериет за живота на девойката и за това, че е намерила смъртта си, защото Ланселот не пожелал да отвърне на любовта й. Те от своя страна го преразказали на други, които също били изпълнени с любопитство да узнаят какво се е случило. Историята се разнесла из целия дворец и в крайна сметка стигнала до ушите на кралицата, която научила истината за Ланселот и девойката. Тогава месир Говен й казал:

— Госпожо, знам, че те излъгах за монсеньор Ланселот, когато ти казах, че е влюбен в госпожицата от Ескалот и е останал при нея. Ако я беше обикнал с такава голяма любов, каквато му приписвах, тя нямаше да е мъртва, а той щеше да се е поддал на нейните желания.

— Сеньор — отвърнала му тя, — мнозина достойни хора са предмет на клевети. Това е жалко, защото от това те губят повече, отколкото човек може да предположи.

72. Разкаянието на кралицата

Месир Говен оставил кралицата по-натъжена от всякога. Чувствала се смазана, жалка и лишена от всичко.

„Нещастно създание — току започвала тя да се кори, — как посмя да си помислиш, че Ланселот е толкова изменчив, че ще те зареже и ще се влюби в друга дама? Защо се подведе така глупаво? Виждаш сега как всички в този двор те изоставиха сама в надвисналата над теб гибелна опасност, от която можеш да се спасиш само чрез собствената си смърт, ако не намериш кой да те защити срещу Мадор. Доведе нещата дотам, че никой в този двор няма да ти се притече на помощ, защото всички знаят, че вината е у теб, а правото — у Мадор. Затова и ще те изоставят, ще позволят да те поведат на позорна смърт. Ала ако бе тук моят приятел, най-верният от всички, който навремето ме изтръгна от смъртта*^[4], сигурна съм, че въпреки цялата ми вина той ще ме защити от опасността, в която съм попаднала. Ха! Господи, как е възможно Ланселот да не знае в каква печал е потънало моето сърце и заради него, и заради самата мен? Ах, Господи, нима няма да узнае за всичко това навреме и аз ще трябва да умра опозорена? Загубата и за него ще бъде непосилна и той ще умре от мъка, щом научи, че съм напуснала този свят, защото никой мъж не е обичал жена толкова силно и с такава вярност като него!“

73. Епитафия на госпожицата от Ескалот

Така се жалвала кралицата и, отчаяна, се коряла, задето прогонила далеч от себе си човека, когото трябвало да обича и цени най-много от всичко.

От своя страна кралят наредил да погребат госпожицата в голямата църква на Камелот и да изградят великолепен надгробен паметник, върху който да изпишат следните думи:

Тук лежи госпожицата от Ескалот, която умря от любов към Ланселот.

Ала сега разказът престава да говори за крал Артур, за кралицата и госпожицата, и се връща към Ланселот.