Смъртта на крал Артур (12) (Роман от XIII в.)

XI
Ланселот поема защитата на Гениевра

74. Ланселот научава за бедата на Гениевра

И тъй, повествованието казва, че Ланселот останал у отшелника, докато излекувал раната, нанесена му от ловеца. Един ден след третия час той се качил на коня, за да се поразведри из гората. Отдалечил се от отшелническата обител и поел по малка пътечка. Не след дълго намерил много приятен извор, върху който хвърляли сянка две дървета. Край него заварил да лежи рицар, чиито доспехи и оръжия били оставени между него и коня, който стоял, привързан за едно дърво.

Като видял спящия рицар, Ланселот решил да не го буди, а да го остави да си почива и чак след като се наспи, да го заговори и да разбере кой е и откъде е. Затова слязъл от коня и го завързал до другия кон, а самият той легнал от другата страна на извора. Ала спящият рицар скоро се събудил от шума, вдигнат от двете животни, които започнали да се бутат. Като видял Ланселот на отсрещната страна, той се зачудил какво приключение го е довело в тези дебри.

Двамата се поздравили и се осведомили взаимно кои са и що са. Тогава Ланселот, който не искал да се разкрива и виждал, че пришълецът не го познава, му казал, че е рицар от кралство Гон.

— Аз пък съм от кралство Логрия — представил се другият.

— Откъде идваш по-точно? — попитал го Ланселот.

— От Камелот, където оставих крал Артур в многобройна компания благородници. Но мога да те уверя, че в Камелот има далеч повече опечалени, отколкото весели хора заради едно неотдавнашно събитие, свързано пряко с кралицата.

— С госпожа кралицата? — възкликнал Ланселот. — За Бога, разкажи ми какво е станало. Много съм любопитен да узная каква е тази история.

— Ще ти кажа, разбира се — отвърнал рицарят. — Преди няколко дни кралицата вечеряше в компанията на голяма свита от дами и рицари, сред които бях и аз. Когато привършихме първото ястие, един слуга влезе в залата и предложи плодове на кралицата, а тя подаде един от тях на рицаря, който седеше отсреща. Още щом отхапа от плода обаче, той падна мъртъв. Вдигна се голяма гълчава, надойдоха отвсякъде много хора, за да видят зловещото чудо. Като се убедиха, че рицарят е мъртъв, мнозина обвиниха за това кралицата. Сетне погребаха рицаря и престанаха да разговарят с кралицата.

На следващата седмица в града дойде Мадор дьо ла Порт, който е брат на покойния рицар. Като видя надгробния паметник на брат си и узна какво е станало, той се яви пред краля и обвини кралицата в предателство. Тя се огледа около себе си, за да види дали някой рицар ще се нагърби да я защити. Ала никой не бе толкова храбър, че да се обвърже с нея. В края на краищата кралят даде на кралицата отсрочка от четиридесет дни при условие, че ако до последния ден не намери рицар, който да излезе на бойното поле срещу Мадор, ще бъде погубена и прокълната. Това е и причината хората в двора да са толкова тъжни, защото тя едва ли ще намери рицар, който да се бие за нея.

— Кажи ми, сеньор рицарю — попитал го Ланселот, — когато срещу госпожа кралицата бе отправено обвинението, за което говориш, нямаше ли нито един от храбреците на Кръглата маса?

— Как да нямаше? Напротив, мнозина от тях бяха там: всичките петима племенници на краля: месир Говен, Гахериет, тримата им братя… Също месир Ивен, синът на крал Уриен, Сагремор Щуравия и още много прочути рицари.

— И как стана така — зачудил се Ланселот, — че всички те позволиха кралицата да бъде унизена пред собствените им очи, без никой да стане и да я защити?

— Бога ми, нямаше нито един, който да се нагърби с такъв товар. И бяха прави, защото не искаха заради нея да нарушават закона: убедени бяха, че тя е убила рицаря. А както ми се струва, щяха да нарушат закона, ако бяха тръгнали съзнателно срещу доброто правосъдие.

— Мислиш ли, че Мадор ще се върне в двора, за да търси правосъдие за покойния си брат?

— Да, кълна се — отвърнал рицарят, — сигурен съм, че ще се върне на четиридесетия ден, за да доведе докрай обвинението, което е отправил. Както съм сигурен, че кралицата ще бъде опозорена, защото не ще намери толкова добър рицар, който ще дръзне да грабне оръжие, за да се обяви в нейна защита.

— Мисля, че ще се намери — рекъл Ланселот. — Инак, ако се окаже, че нито един от тях не е готов да влезе в битка, за да я защити, то това ще означава, че не е извлякла никаква полза от добрините, които е сторила на чуждестранните рицари. Аз пък ти казвам, че има такива рицари, които ще предпочетат да бъдат убити, отколкото да я изоставят в тази опасност. Но кажи ми, моля те, кога се пада четиридесетият ден!

Рицарят уточнил кога е датата.

— Добре е да знаеш — отново заявил Ланселот, — че в тази страна има рицар, който за едната чест на крал Артур не ще пропусне да се яви в уречения ден в двора му и да защити госпожа кралицата срещу Мадор.

— Аз пък ти казвам — отвърнал му рицарят, — че онзи, който се нагърби с подобно начинание, не ще завоюва никаква почит, защото ако победи в сражението, всички в двора пак ще останат убедени, че е действал против правото и закона.

С това двамата спрели да говорят за този случай и останали край извора чак до вечернята. Тогава рицарят се качил на коня си и се сбогувал с Ланселот, пожелавайки му Бог да е с него.

Рицарят вече се бил отдалечил, когато Ланселот забелязал да пристига друг рицар в пълно бойно въоръжение, а с него — и един оръженосец. В рицаря той разпознал своя брат Хектор от Мар. Ланселот много се зарадвал, затичал се да ги посрещне, викайки колкото му глас държи, за да го чуят:

— Хекторе, добре си дошъл! Какво приключение те води насам?

Като го разпознал, Хектор слязъл от коня, снел шлема си и зарадван на свой ред, му върнал поздрава.

— Сеньор — рекъл той, — отивам в Камелот, за да защитя госпожа кралицата срещу Мадор дьо ла Порт, който я обвини в предателство.

— Останете при мен — предложил Ланселот, — докато се излекувам напълно. Когато настане денят на битката, ще отидем в двора и вие, и аз. И ако тогава рицарят, отправил това обвинение, не намери пред себе си воин, който да защити кралицата, такъв никога не ще се намери.

75. Решимостта на Ланселот

Хектор се съгласил с предложението на Ланселот. Двамата се качили на конете си и се упътили право към манастирчето, където Ланселот бил прекарал немалко време. Като видял Хектор, отшелникът много му се зарадвал — най-вече от любов към Ланселот, но и защото го бил срещал преди. Тази вечер Хектор проявил голямо любопитство да узнае кой е ранил брат му. Ланселот му разказал как бил получил раната си, а Хектор останал изумен от случилото се.

Двамата останали заедно в продължение на осем дни, докато Ланселот оздравял напълно от раната, която ловецът му бил причинил, и отново се намирал в предишното си цветущо здраве. Тогава напуснал дома на отшелника и започнал да обикаля страната заедно с Хектор и двама оръженосци, и то толкова потайно, че никой не можел да различи в негово лице Ланселот.

Случило се така, че един ден срещнали Боорт, който бродел в търсене на Ланселот и не знаел къде да го намери. През тази седмица той се бил разделил с брат си Лионел, когото оставил при краля на Северен Уелс, а той от своя страна го задържал при себе си да му прави компания. Да бяхте видели взаимната радост, с която двамата братовчеди се отнесли един към друг при тази среща! По някое време Боорт дръпнал Ланселот настрана и му казал:

— Чул ли си новината за това, че госпожа кралицата е обвинена пред краля?

— Да, казаха ми вече.

— Сеньор — рекъл тогава Боорт, — аз съм много щастлив от случилото се. Тъй като кралицата не може да намери кой да я защити, тя ще се види принудена да се сдобри с теб и тогава един от нас ще излезе да се сражава срещу Мадор.

— Дори да продължи да ме мрази, без да мога никога да се помиря с нея — отвърнал му Ланселот, — докато съм жив, никога не ще приема да бъде опозорена, защото тя е дамата, която ме е удостоила с най-големи почести, откакто съм започнал да нося оръжие. Ето защо ще се нагърбя с това изпитание, за да я защитя, ала не така яростно, както съм го правил в други битки, защото от онова, което се говори, съм наясно, че вината ще падне върху мен, а правото ще остане на страната на Мадор.

Тази нощ братовчедите прекарали в един замък, наречен Алфен. До назначения съд над кралицата оставали четири дни. Тогава Ланселот казал на Хектор и Боорт:

— Ще отидете в Камелот и ще останете там до вторник, защото това е съдният ден на моята дама. През това време ще се постараете да узнаете дали ще мога някога да се сдобря с нея. Ще дойдете да се видим, когато спечеля двубоя, ако е по волята на Господ Бог да ми окаже тази чест, и ще ми кажете какво сте научили за нея.

Двамата приели на драго сърце да свършат тази работа. На сутринта се разделили с Ланселот и той им забранил да казват на когото и да било, че ще дойде в двора.

— За да ме разпознаете обаче, когато дойда — пояснил той, — ви предупреждавам, че ще нося бели доспехи и щит с наклонени ивици. По тези подробности ще бъдете наясно, че това съм аз, докато останалите не ще знаят кой съм.

Сетне двамата се разделили с Ланселот, който останал в замъка заедно с един-единствен оръженосец и се заел да подготви оръжията си, за да изглеждат така, както ги бил описал.

Ала тук разказът спира да говори за него и се връща към братовчед му Боорт.

76. Боорт и Хектор пристигат в двора

Разказът гласи, че след като се разделили с Ланселот, двамата братовчеди яздили, докато не пристигнали към деветия час*^[1] в Камелот. Те сторили това без затруднения, защото разстоянието от Алфен до Камелот е само четири английски левги.

Щом слезли от конете и снели доспехите си, кралят излязъл да ги посрещне и поздрави с пристигането, защото те наистина били двама от рицарите на света, които ценял най-високо. Същото сторили месир Говен и всички най-видни придворни. Приели ги с големи почести, както подобавало на рицари с такава слава. Що се отнася до кралицата, когато научила, че са дошли, тя изпитала голяма радост и казала на една от дамите в своята свита:

— Госпожице, сега, когато тези двама рицари са тук, съм напълно уверена, че няма да умра сама и безпомощна, защото те са толкова доблестни, че ще се изложат на опасност и духом, и тялом, но няма да позволят да умра там, където се намират и те. Благословен да е Господ Бог, Който ги е довел в такъв злокобен час, защото инак щях да се окажа в много незавидно положение.

77. Боорт си отмъщава за отношението на кралицата към Ланселот

Докато произнасяла тези думи, дошъл Боорт, който изпитвал силно желание да говори с кралицата. Виждайки го да идва, тя се изправила да го посрещне и го поздравила с „добре дошъл“. Той й отвърнал с пожеланието Господ радост да й дава.

— Сеньор — възкликнала тя, — радост няма да ми липсва, след като ти дойде тук. Мислех си, че ще бъда лишена от всякаква радост завинаги, но сега тя се завръща при мен благодарение на Господ Бог и най-вече на теб.

Боорт се престорил, че не знае нищо за последните събития:

— Сеньора, как така си лишена от всякаква радост и я намираш отново само благодарение на Господ Бог и на мен?

— Как, сеньор? — учудила се тя. — Нима не знаеш какви беди ме сполетяха, откакто не сме се виждали?

Боорт й отвърнал, че нищо не знае.

— Нима? — удивила се още повече тя. — Тогава ще ти обясня какво ми се случи, без да те излъжа дори с една дума.

Сетне му описала събитията точно както били протекли, без да премълчава каквото и да било.

— И сега Мадор ме обвинява в предателство, но в целия дворец няма нито един тъй доблестен рицар, който да дръзне да ме защити срещу него.

— Госпожо, в това, че ти липсват рицари, няма нищо учудващо, защото самата ти прогони най-добрия рицар на света. Затова не ще да е без причина, ако те е постигнало нещастие, след като изложи на смъртна опасност най-храбрия мъж на света. Твоята несполука може само да ме радва. По този начин ще разбереш каква загуба е да се лишиш от един благороден рицар. Ако той беше сега тук, нищо нямаше да го спре да влезе в битка с Мадор, дори и да бе наясно, че правото не е на негова страна. Но ти, слава Богу, се докара дотам, че не ще намериш кой да те защити, което ще рече, че си изложена на опасността да бъдеш напълно опозорена. Поне според мен.

— Боорте — промълвила кралицата, — дори всички останали да ми откажат своята помощ, ти няма да го сториш, поне в това съм сигурна.

— Госпожо — отвърнал Боорт, — пожелавам си Господ да се отвърне от мен, ако намериш помощник в мое лице! След като ми отне най-обичния човек, не бива да ти помагам за нищо на света, а точно обратното — да ти навредя колко се може повече.

— Какво? — извикала кралицата. — Как така съм ти го отнела?

— Да, отнела си го и сега аз не знам какво е станало с него. Откакто му съобщих за срещата ми с теб, нямам представа нито къде е отишъл, нито дали е жив или мъртъв.

78. Объркването на кралицата

Тогава кралицата се почувствала много нещастна, започнала горчиво да плаче и се унесла в нерадостни мисли, защото не знаела какво ще стане с нея. Когато си възвърнала дар слово, казала на себе си, но на достатъчно висок глас, за да бъде чута и от Боорт:

— Ах, Господи! Защо изобщо съм се родила, щом ще трябва да свърша живота си в такива мъки?

Боорт си тръгнал с чувството, че с този разговор добре е отмъстил на кралицата. Когато го видяла да напуска стаята и осъзнала, че няма да намери кой да я утеши и да се застъпи за нея, тя изпаднала в такава дълбока скръб, сякаш виждала пред себе си мъртъв най-любимия си човек, и промълвила на себе си:

— Мили обични приятелю, сега вече знам, че хората от рода на крал Бан са ме обичали само заради теб, защото ме изоставят, мислейки, че и ти си ме изоставил. Наистина ще имам голяма нужда от теб в ужасното състояние, в което се намирам.

79. Отказът на Говен

Много страдала кралицата, ридаейки ден и нощ, и горестта й не намалявала, а дори от ден на ден нараствала. Кралят също изпитвал голяма мъка, защото не можел да намери рицар, който да излезе на бойното поле в двубой с Мадор, за да я защити. Всеки казвал, че няма да се набърква в тази работа, защото било общоизвестно, че кралицата носи вина, а правото е на страната на Мадор. Тогава кралят решил да поговори лично с монсеньор Говен, и му казал следното:

— Драги племеннико, моля те, в името на Господ Бог и на обичта ти към мен, да излезеш на двубой с Мадор, за да защитиш кралицата от обвиненията, които бяха отправени срещу нея.

Говен обаче му отвърнал:

— Господарю, готов съм да изпълня твоята воля, ако в качеството си на владетел ме увериш, че отправяш към мен добросъвестна молба, каквато е редно да отправиш към един добросъвестен рицар. Всички знаем, че кралицата уби рицаря, заради когото е обвинена пред твоя съд — това стана пред мен и пред очите на много други хора. Кажи ми как да я защитя по един почтен начин, защото ако това е възможно, аз съм готов да се сражавам за нея. Ако обаче не съм в състояние да го сторя, ти казвам, че дори да бе майка ми, пак нямаше да се бия. Защото все още не се е родил онзи, заради когото ще допусна да се опозоря.

Кралят така и не успял да разубеди нито монсеньор Говен, нито някой от останалите рицари в своя двор. Всички твърдо настоявали, че не искат да се опозоряват нито за краля, нито за някой друг. Затова и владетелят се чувствал много объркан и нещастен.

Вечерта преди уречения ден човек можел да види в двореца в Камелот най-високопоставените благородници от кралство Логрия. Те били надошли отвсякъде, за да видят какъв ще е изходът от произшествието, в което била замесена кралицата. Тогава кралят с голяма болка казал на кралицата:

— Сеньора, наистина не знам как да оценя случващото се с теб. Всички добри рицари от моя двор се отдръпнаха. Затова може да се каже, че утре ще бъдеш сполетяна от позорна и презряна смърт. Бих предпочел да изгубя всичките си земи, отколкото да се случи това, докато съм жив, защото не съм обичал никого повече от теб, а и все още те обичам.

При тези думи кралицата горчиво заплакала, кралят също я последвал. След като се наплакали на воля, кралят казал:

— Молила ли си Боорт или Хектор да влязат в тази битка за теб?

— Не съм — отвърнала кралицата. — Не мисля, че биха се съгласили да го сторят заради мен, защото са чужденци и не са получили никакви земи от теб.

— Дори и да е така, съветвам те да помолиш за това и единия, и другия. Ако и те се извъртят и ти откажат, тогава не знам какво да ти кажа, нито какво да направя.

Кралицата казала, че ще ги повика, за да разбере може ли да се надява на нещо.

80. Боорт се смилява над кралицата

Кралят напуснал покоите й по-тъжен от всякога. Тогава тя наредила да повикат Боорт и Хектор, за да поговори с тях. Те тутакси се явили. Като ги видяла да влизат, кралицата паднала в нозете им и през сълзи казала:

— Ах, уважавани благородници с храбри сърца и високо потекло! Ако някога сте обичали онзи рицар, когото наричат Ланселот, притечете ми се на помощ, подайте ми ръка в тази нужда не от любов към мен, а от любов към него. Ако не пожелаете да сторите това, утре вечер ще бъда опозорена и унизена по най-грозния начин, защото точно когато изпаднах в най-голяма беда, всички в този двор побързаха да се скрият.

Като видял кралицата толкова потисната и отчаяна, Боорт бил обзет от голямо състрадание, вдигнал я от земята и през сълзи й казал:

— Госпожо, не изпадай в такава безнадеждност. Ако утре до третия час не получиш подкрепа, по-внушителна от моята, аз ще бъда този, който ще влезе в двубой с Мадор.

— По-внушителна от твоята? — попитала недоверчиво кралицата. — Откъде бих могла да получа подобна подкрепа?

— Кралице — отвърнал Боорт, — ще запазя това в тайна. Но обещанието си ще сдържа.

При тези думи кралицата се зарадвала неимоверно, защото веднага си помислила, че рицарят, готов да й се притече на помощ, за когото говори Боорт, не може да е друг освен Ланселот. Тогава Боорт се простил с кралицата и, последван от Хектор, се оттеглил в голямата стая, където двамата обикновено отсядали, когато пребивавали в Камелот.

81. Тревожно очакване

На другия ден още от първия час дворецът бил изпълнен с благородници и рицари, очакващи с нетърпение пристигането на Мадор. Мнозина били силно притеснени за кралицата, защото мислели, че тя няма да намери рицар, който да се сражава в нейна защита.

Малко след първия час в двора пристигнал Мадор, съпроводен от голяма свита рицари, които до един били негови роднини. Той слязъл от коня и както бил в пълно бойно въоръжение с изключение на шлема, щита и копието, се качил в двореца. Мадор бил удивително едър мъж, отличаващ се с такава телесна мощ, с каквато едва ли можел да се похвали друг рицар в двора на крал Артур.

Още с явяването си пред краля той заявил, че е готов за битката, както вече го бил сторил преди това. В отговор кралят рекъл:

— Мадоре, спорът с кралицата трябва да бъде разрешен по такъв начин, че ако днес не се намери рицар, който да я защити, тя ще получи наказанието, което съдът й отреди. Затова остани тук и изчакай до началото на вечернята. Ако до този час не се яви никой, който да влезе в двубой заради нея, жалбата ти ще бъде разгледана и тя ще понесе обвинението.

Мадор отвърнал, че ще изчака дотогава, след което се настанил в залата, а около него насядали съпровождащите го роднини. Залата била изпълнена докрай, ала всички стоели смълчани и никой не проронвал нито дума. Цялото присъствие тръпнело в очакване дълго след първия час.

82. Ланселот се представя инкогнито

Малко преди третия час пристигнал Ланселот в пълно бойно въоръжение, но съвсем сам, несъпровождан нито от рицар, нито от оръженосец. Носел чисто бели доспехи и оръжия, единствено върху щита му имало наклонена червена ивица. Слязъл той от коня си, завързал го за един бряст, който растял наблизо, и окачил на ствола му своя щит. Сетне се качил в двореца, без обаче да снема шлема си, и в този си вид се изправил пред краля и неговите барони, които с изключение на Боорт и Хектор изобщо не го разпознали. Приближил се той към краля и заговорил на висок глас, така че всички да го чуят:

— Господарю, дойдох в твоя двор заради една необикновена новина, която чух да разнасят из цялата страна. Някой ми съобщи, че в днешния ден тук трябва да се яви рицар, които обвинява госпожа кралицата в предателство. Ако това е вярно, то аз не съм чувал за по-умоповреден рицар от този. Защото всички ние — и тукашни, и чуждоземци — знаем отлично, че на света няма друга толкова добродетелна дама колкото е кралицата. Именно заради нейните достойнства, в които съм напълно убеден, пристигам тук, готов да се изправя в нейна защита, ако все пак се намери такъв рицар, който да я обвини в предателство.

83. Предизвикателството на Мадор

При тези думи Мадор скочил от мястото си и се провикнал:

— Сеньор рицарю, готов съм да докажа, че тя вероломно и предателски е убила моя брат.

— Аз пък съм готов — отвърнал Ланселот — да докажа, че тя никога не е замисляла нито вероломство, нито предателство.

Мадор обаче не се вслушал в думите му, а подал на краля своя залог, последван тутакси от Ланселот. Кралят приел залозите*^[2] и на двамата. Тогава месир Говен рекъл на краля:

— Иска ми се да вярвам, че Мадор бе въвлечен в недостойна разпра, защото каквато и да е била смъртта на брат му, бих се заклел във всички светии, че по мое мнение никога кралицата не е замисляла вероломство или предателство. Ала ако този непознат рицар не притежава достатъчно храброст, може да се стигне до голяма беда.

— Не знам кой е този рицар — отвърнал кралят, — но се надявам, че ще излезе с чест от това изпитание и ще победи. Поне такова е моето голямо желание.

84. Двубоят

Скоро присъстващите започнали да напускат двореца. Мало и голямо заслизали по стълбището, за да стигнат до мястото в равнината извън града, където обикновено се провеждали двубоите. Месир Говен взел копието на рицаря и казал, че ще го носи дотам, Боорт пък понесъл щита му. Ланселот веднага яхнал коня си и се отправил към бойното поле. Тогава кралят повикал кралицата и й казал:

— Сеньора, ето един рицар, който е готов в твое име да се изложи на смъртна опасност. Знай, че ако бъде победен, ти ще бъдеш съсипана и опозорена.

— Сеньор — отвърнала тя, — ако е истина, че не съм извършила нито вероломство, нито предателство, нека Бог е Този, Който ще раздаде справедливост.

Сетне кралицата хванала за ръката рицаря, дошъл да я защити, и го повела към мястото на битката. Щом наближили, тя се обърнала към него със следните думи:

— Драги сеньор, излез в името на Господ Бог на бойното поле и нека Той да те подкрепя и ти помага.

Малко след това двамата рицари се устремили един срещу друг, като пришпорили конете да се понесат в пълен галоп. Ударили се с такава сила, че нито щитовете, нито доспехите им попречили да си отворят дълбоки и големи рани. Мадор изхвръкнал от коня си и от падането си се почувствал замаян, защото бил едър и тежък. Въпреки това скочил на крака, ала от предишната му самоувереност не останала и следа, защото виждал, че пред себе си има мощен и непоколебим противник.

Като го видял, повален от седлото, Ланселот решил, че ако го нападне на кон, ще си навлече упреци и неодобрение. Затова скочил на земята и пуснал жребеца си да върви, накъдето му видят очите. Сетне изтеглил меча, вдигнал щита, за да защити главата си, насочил се към съперника си и му нанесъл толкова мощен удар по шлема, че Мадор изпаднал в истински ужас. Въпреки всичко той продължил да се защитава по най-добрия начин, на който бил способен, и се опитал да му нанесе чести и силни удари. Но това не му донесло никакво предимство, защото преди още да настъпи пладне, Ланселот така го бил разнебитил, че кръв бликала от много части на тялото му. Постепенно го докарал до пълно изтощение и на всички присъстващи станало ясно, че Мадор е надвит и се намира на прага на смъртта, стига противникът му да пожелае да го довърши. Към него се посипали възгласи на одобрение, защото досега, както се струвало на събралите се, никой от тях не бил виждал толкова храбър и умел воин.

Ланселот пък, който добре познавал Мадор и не искал да причини смъртта му, защото в миналото били съратници, си дал сметка, че го е омаломощил и само да поиска, може тутакси да го убие. Обзет от съчувствие към него, той му казал:

— Мадоре, победен си и посрамен, ако пожелая да стане така. Нещо повече, виждам, че ще загинеш, ако двубоят ни продължи. Затова ти предлагам да се откажеш от обвинението си, за да не те застигне върховна беда. Аз от своя страна ще сторя всичко по силите си госпожа кралицата да ти даде прошка, задето посмя да я обвиниш в такова тежко престъпление, а кралят да обяви, че крамолата е уредена.

85. Победата

Като чул благородното и великодушно предложение, отправено от противника му, Мадор разпознал в негово лице Ланселот. Коленичил тогава в нозете му, протегнал към него меча си и му казал:

— Сеньор, вземи моя меч, отдавам се изцяло на твоята милост. Знай, че не смятам това за позор, защото не е възможно да надвия един толкова доблестен воин като теб. Като такъв ти си се доказал многократно, доказа се и сега.

Сетне се обърнал към краля:

— Господарю, измами ме ти, като изправи срещу мен месир Ланселот!

Разбирайки, че Ланселот е противникът на Мадор, кралят не дочакал да напусне бойното поле, а скочил, завтекъл се към него и го прегърнал, както бил с доспехите и оръжията си. Месир Говен също дотичал и разкопчал шлема му. Човек би могъл да види огромната радост от неговото присъствие, по-голяма от която едва ли може да се опише.

Що се отнася до кралицата, обвинението на Мадор към нея било снето. И ако преди време била гневна на Ланселот, сега вече смятала това свое поведение за лудост.