Смъртта на крал Артур (28) (Роман от XIII в.)

X
Битката при Солсбъри

180. В НАВЕЧЕРИЕТО НА СРАЖЕНИЕТО

Тази нощ бойците на крал Артур прекарали в голям страх, защото знаели, че са далеч по-малобройни от тези на Мордред, и поради тази причина се боели от сблъсъка с тях. На всичко отгоре Мордред толкова дълго молил саксонците да го подкрепят в тази война, че те в края на краищата му се притекли на помощ; а саксонците били могъщ народ, макар да нямали бойната подготовка на воините от Логрия. Ала смъртната омраза, която изпитвали към крал Артур, ги подтикнала да преминат на страната на Мордред и техните най-влиятелни благородници се признали за негови васали с надеждата да се възползват от положението и да си отмъстят за огромните щети, които Артур им бил причинил навремето. Така и от една страна, и от друга Мордред събрал многобройна войска.

Още на разсъмване крал Артур се надигнал от леглото и отишъл да изслуша утренята. После се въоръжил и наредил цялата войска да се приготвя за битка. В нея подредил десет бойни отряда. Месир Ивен предвождал първия от тях, крал Йон — втория, крал Карадос — третия, крал Кабарентин — четвъртия, крал Агуисан — петия, Жирфлет — шестия, Лукан Виночерпеца — седмия, Сагремор — осмия и Гуиврет — деветия. Самият Артур ръководел последния, в който били събрани най-добрите му бойци. Именно на този отряд били възложени почти всички надежди, защото в него били включени повечето от доблестните мъже, които трудно можели да бъдат победени, стига да не бъдели притиснати от прекалено много противници.

181. Началото на битката

След като събрал и разположил по този начин войската си, крал Артур насърчил всеки от пълководците да се бие храбро, защото ако излезел с чест от тази битка, никога повече нямало да се намери човек, който да посмее да се надигне срещу него. Ето така кралят подредил своята войска.

Мордред сторил същото, ала понеже имал на разположение повече хора от крал Артур, той ги разделил на двадесет отряда, като във всеки поставил толкова хора, колкото сметнал за необходимо, както и добри рицари, които да ги предвождат. Последния отряд той попълнил с най-добрите си бойци и с рицарите, които му вдъхвали най-голямо доверие. Самият той поел ръководството му, като заявил, че с този отряд ще се опълчи на Артур, защото съгледвачите са му донесли, че кралят командвал последния от своите отреди.

В първите два отряда Мордред включил саксонски рицари, в двата следващи — рицари от Шотландия; сетне идвали уелсците, които също образували два отряда, воините пък от Северен Уелс — три. Така Мордред събрал рицари от десет кралства. Те се подредили в правилен строй насред голямата равнина край Солсбъри и забелязали в далечината войските на Артур, както и знамената им, които се веели на вятъра. Бойците от Логрия стоели намясто и очаквали на седлата си приближаването на Мордред и неговата войска.

Когато разстоянието намаляло дотолкова, че позволявало да се премине в нападение, бихте могли да видите как копията се навеждат и насочват напред. Начело на своите сънародници саксонците стоял Аркан, брат на техния крал, облечен в броня от глава до пети върху бойния си кон. Като го забелязал, Ивен, който стоял начело на своите съратници и очаквал първото нападение, се втурнал с насочено напред копие. Аркан успял да го достигне със своето, но то се строшило. В замяна на това Ивен го ударил с такава сила, че пробил щита му и забил острието на копието си право в гърдите му. Сетне го блъснал мощно и го хвърлил в нозете на коня му. При падането дръжката се счупила и Аркан останал проснат на земята, ранен смъртоносно. В този миг един роднина на монсеньор Ивен се провикнал достатъчно високо, за да го чуят наоколо:

— Саксония току-що бе лишена от най-добрия наследник на короната!

 

 

Тогава в битката се включили отредите — първият от войската на Артур срещу двата саксонски отряда. В този сблъсък човек можел да види страхотни удари с копия, множество паднали на земята храбри рицари и също толкова коне, тичащи през полето без конници, които да ги насочват. Човек можел да види също и как земята за миг се покрива с тела на рицари, едни от които са мъртви, а други — ранени.

Така в равнината край Солсбъри*^[1] започнала битката, която предизвикала падането на кралство Логрия и на редица други държави, защото никога след това не се появили отново толкова доблестни рицари. След тяхната смърт земите останали опустошени и лишени от храбри воини, защото всички те били убити сред ужасни болки и велики страдания.

182. Поражението на саксонците

Така започнала битката, величествена и великолепна*^[2]. След като изпочупвали своите копия, воините изтегляли мечовете си и започвали да раздават мощни удари, да посичат с техните остриета шлемовете и главите на противниците си.

През този ден месир Ивен се бил храбро и нанесъл тежки поражения на саксонците. След като дълго го наблюдавал, техният крал си казал:

„Ако този човек продължава да е здрав и читав, ще бъдем разбити!“

Сетне пришпорил коня си и се понесъл в пълен галоп през най-големия кипеж на битката. Успял да удари Ивен така силно, че щитът не могъл да възпре острието на меча му, което го пронизало в левия хълбок, макар раната да не била смъртоносна. Ала в мига, в който кралят на саксонците го подминавал, месир Ивен се извъртял и така го ударил с острието на меча си, че главата му отхвръкнала и се търкулнала по земята.

Като видели своя владетел проснат на земята, саксонците закрещели от ужас и болка, а воините от Логрия, без да обръщат внимание на станалото, се втурнали срещу тях с голи мечове в ръце. Започнала страшна сеч, сред неприятелите настъпило пълно объркване и само след малко се видели принудени да се впуснат в бягство. Всеки от тях носел някаква рана — било по-невинна, било по-тежка. Ала най-важна за разгрома им се оказала смъртта на техния владетел.

Когато саксонците напуснали полесражението, търсейки спасение в бягството, воините от Логрия се хвърлили да ги преследват и по този начин се насочили към отредите от Ирландия. Ирландците пришпорили конете, за да се притекат на помощ на своите съюзници, и се устремили срещу бойците на монсеньор Ивен. Тъй като все още били свежи и отпочинали, те нанасяли тежки и силни удари, донесли смъртта на немалък брой противници. Въпреки това последните, уповавайки се на своята храброст, предпочитали да умрат, отколкото да отстъпят: преборвайки своята умора, те се опитвали да удържат на нападението.

При този наскок месир Ивен бил ранен с две копия и съборен от коня си. Той неминуемо щял да загине, а другарите му — да бъдат поголовно избити, ако не бил крал Йон, който предвождал втория отряд от войската на Артур: той се впуснал по най-бързия начин да им помогне заедно с всички бойци, които били на негово разположение. Започнала взаимна люта сеч, тежките им удари прониквали в плътта и на едните, и на другите. Хвърлени от конете си, те ту тук, ту там политали към земята, така че за кратко време можело да се види как цялата равнина се покрива с тела на убити и ранени.

Когато ирландците и хората на крал Йон стигнали до ръкопашни схватки, те си разменяли удари и някои от тях падали на земята. Крал Йон, който обикалял редиците, забелязал, че монсеньор Ивен не е на седлото, а на земята, а също и че се мъчи да се качи отново на коня, но заобиколен от неприятели, които го притискат отвсякъде, не сполучва да стори това. При тази гледка Йон се хвърлил срещу нападателите на Ивен и нанесъл тежки удари на всички, които успял да достигне. Разпилял ги и ги разгонил, независимо дали искали това, или не, накарал ги да се оттеглят, за да може месир Ивен да се качи на един кон, който самият той му дал.

183. Смъртта на крал Йон

Щом се качил на седлото, Ивен веднага възобновил битката, тъй като бил рицар с необикновена сърцатост. Крал Йон се обърнал към него:

— Сеньор, бъди нащрек и се пази, ако не искаш да умреш!

Месир Ивен му отговорил, че никога през живота си не се е боял да умре:

— Питам се как би могло това да се случи, защото никога страхът не е успявал да ме доведе до вцепенение и ужас.

Сетне двамата отново се хвърлили в битката и започнали да раздават тежки удари с такава бързина, сякаш изобщо не са се били този ден, и благодарение на храбростта и умението си нанесли такива поражения, че ирландците били разбити и се впуснали в позорно бягство. Ала точно в този миг един ирландски рицар се устремил към тях с островърхо копие в ръка. Ударил той крал Йон с такава сила, че щитът и ризницата не могли да го възпрат, то пронизало гръдта му от край до край и се показало откъм гърба му. После с един тласък го съборил на земята, толкова тежко ранен, че вече нямал нужда от никакъв лекар. Като видял станалото, месир Ивен бил жегнат от голяма болка и извикал:

— Ах, Господи, какво нещастие, че един толкова славен мъж си отива така без време! Ах, приятели от Кръглата маса, вашето величие ще западне много, защото днес ще бъдете лишени от не един или двама ваши сътрапезници, на които досега се дължеше голямата й именитост, допринесла и за вашата слава!

Така се изразил Ивен, виждайки Йон да лежи смъртно ранен на земята. Налетял тогава той върху неговия убиец и го ударил с такава ярост, че му разцепил главата чак до зъбите, поваляйки го мъртъв на земята.

— Ето още един, който е мъртъв, ала това няма да върне живота на този славен рицар!

184. Крал Карадос е смъртно ранен

Виждайки господаря си мъртъв, рицарите на крал Йон заоплаквали своята несрета и злочестини и изоставили преследването, за да се отдадат на ридания и стенания.

Когато бягащите забелязали, че преследвачите им са се спрели край този труп, те веднага отгатнали, че рицарят, когото оплакват, ще да е важна личност. Това обаче не им вдъхнало страхопочитание, а точно обратното, те се обърнали и се втурнали да нападнат отдалите се на скръб противници. Щом ги достигнали, те им нанесли смъртоносни удари и убили голям брой от тях. Щели дори да ги избият до крак, ако бойците от третия отряд не им се притекли на помощ, виждайки, че клането е поголовно. Когато крал Карадос, който предвождал отряда, забелязал, че скръбта на тези воини е за убития от противниците крал Йон, той казал на своите:

— Сеньори, сега ще влезем в тази битка и аз не знам какво ме очаква в нея. Ако бъда убит, моля ви в името на Господ Бог да не допускате това да проличи, защото тогава неприятелите ще се сдобият със смелост и самоувереност.

Така говорел крал Карадос, когато тръгвал на бой. Врязал се той веднага в редиците на неприятелите и повел битката толкова умело, че всички се възхищавали от голямото му мъжество. Забележителните му подвизи принудили ирландците да обърнат гръб и да потърсят спасение в бягството. Бойците на Карадос избили такъв голям брой противници, преди те да получат помощ, че цялата равнина се покрила с трупове.

Ала когато високопоставените благородници от Шотландия видели разгрома, който техните съратници претърпели, те не могли повече да търпят това положение, а се устремили срещу воините на Карадос. Владетелят на Шотландия Хелиад, удостоен неотдавна от Мордред с тази почетна титла, се насочил срещу Карадос, който изпъквал сред своите с пищността и изработката на доспехите си. Достатъчно храбър, за да се мери с най-добрите рицари на света, последният не понечил да го избегне. Двамата се сблъскали с такава мощ, ударили се взаимно с такава сила, че пробили щитовете си и се пронизали с копията, чиито върхове се показали откъм гърбовете им, а после се строполили на земята така безсилни, че никой нямал възможността да се подиграе на другия, защото и двамата били смъртно ранени.

Бойците от отредите и на единия, и на другия скочили от двете страни, за да помогнат на своите господари и да затруднят противниците си. Някои от хората на Карадос успели да се доберат до тялото на Хелиад, но видели, че душата е напуснала тялото му. Други започнали да свалят доспехите на краля си и да го питат как е.

— Моля ви само за едно — отвърнал им той, — да отмъстите за смъртта ми, защото знам, че няма да изкарам до деветия час. Ала, за Бога, не позволявайте по никакъв начин това да си проличи, защото нашите може да се обезсърчат и щетите още повече да нараснат. Свалете ми само ризницата и ме пренесете на щита до ей онзи хълм, където ще мога да умра на спокойствие.

Бойците изпълнили волята му и го отнесли на хълма, съсипани от мъка, защото изпитвали голяма обич към него. Щом го положили под едно дърво, той им заръчал:

— Връщайте се в битката и ме оставете тук под охраната на четирима бойци, а вие се постарайте да отмъстите по възможно най-добрия начин за моята смърт. Ако някой от вас съумее да излезе от битката здрав и читав, моля го да отнесе тялото ми в Камелот и да го погребе в църквата, в която лежи месир Говен.

Всички му обещали, а после го попитали:

— Сеньор, мислиш ли, че в тази битка ще претърпим чак такова поражение, за каквото споменаваш?

— Уверявам ви — отвърнал им той, — че откакто християнството се е установило в кралство Логрия, никога не се е провеждала битка, в която да са загивали толкова много доблестни мъже, колкото ще загинат в тази. Тя е последната, която ще се състои по времето на крал Артур.

185. Клането

Като чули тези думи на Карадос, неговите хора го оставили и се върнали към сражението. Бойците на този крал, както и тези на крал Йон воювали толкова сърцато, че шотландците, ирландците и саксонците в края на краищата били разгромени. Ала воините от първите три отряда на крал Артур също претърпели големи загуби и половината от тях лежали мъртви, след като в тежките сражения, в които взели участие, те успели да разбият шест от отредите на Мордред, за да се насочат след това и срещу войските, дошли от Уелс.

Но и в двата уелски отряда не липсвали храбреци, изгарящи от нетърпение да се хвърлят в битката, на които им тежало да стоят бездейни настрана толкова дълго. Понеже все още не били взели участие в битката, докато хората на Артур се чувствали омаломощени от нанесените и понесените удари, уелсците бързо успели да хвърлят от конете голяма част от противниците си.

В този сблъсък месир Ивен бил съборен на земята и от изтощение останал дълго да лежи в несвяст. Точно тогава хората на Мордред започнали преследването на бойците от Артуровата войска. При това нападение повече от петстотин рицари преминали над тялото на Ивен, причинявайки му най-силното угнетение, каквото бил изпитал през целия ден и отнемайки му и последните сили.

 

 

В края на краищата хората на Артур били принудени да отстъпят с бягство. Когато видял, че търпят поражение, крал Кабарентин от Корнуел казал на своите:

— Сега — срещу тях! Нашите търпят поражение!

В този момент четвъртият отряд от Артуровата войска започнал отстъпление. Ако бяхте там, щяхте да чуете как отвсякъде ехтят бойни викове, и да видите как рицари падат в нозете на своите коне — едни мъртви, а други ранени. И никога не бихте могли да видите толкова свирепа битка, участниците в която да изпитват подобна смъртна ненавист. Когато копията се строшавали, те грабвали мечовете и си нанасяли страховити удари, раздробявайки шлемовете на неприятелите си на парчета и пробивайки щитовете им. Хвърляли се един друг от конете, настървени да предизвикат смъртта на своя противник.

Мордред не закъснял да изпрати два ескадрона, за да подпомогне своите хора. Когато крал Агуисан, който ръководел петия отряд, ги видял да нахлуват на бойното поле, той се обърнал към своите с думите:

— Да отидем колкото се може по-надалеч и да нападнем онези, които са се отделили от основните войски. Недейте да се разсейвате с никой друг, преди да сте се добрали до тях. Щом се приближите, ударете ги така, че да загубят ума и дума.

Каквото им наредил, това и било изпълнено. Преминали те покрай неприятелите, които им посочил, и връхлетели отредите, отдалечили се от основните сили на Мордред. От ударите на копията из цялата околност се разнасял такъв оглушителен трясък, че дори ако Божия гръмотевица паднела наблизо, никой така и нямало да я чуе. Ако бяхте там, можехте да видите как при първия сблъсък повече от петстотин души се строполили на земята и как войските на Мордред започнали да търпят големи загуби. Така битката се пренесла на две места едновременно, по-жестока от всеки друг път.

186. Подвизите на Агуисан

След като изпочупили копията си, бойците на Агуисан изтеглили мечовете и се нахвърлили върху своите противници, удряйки ги навсякъде, където можели да ги достигнат. Те пък от своя страна се защитавали много добре и избили голяма част от нападателите. Докато обикалял редиците на своите с гол меч в ръка, крал Агуисан вдигнал поглед и съгледал тежко ранения монсеньор Ивен, който се мъчел да се качи на коня, ала неприятелите го поваляли отново и отново.

Кралят тутакси се понесъл към него с най-голямата бързина, на която жребецът му бил способен. Враговете, които били обкръжили монсеньор Ивен, за да го убият, били четирима. Както препускал в пълен галоп, Агуисан така ударил по главата единия от тях, че шлемът не издържал и желязото се забило в главата на противника му. Сетне нападнал останалите, врязвайки се с коня в тях, за удивление на всички, които се питали откъде му идва подобна храброст.

Такива били доблестните изяви на крал Агуисан, благодарение на които той успял да отърве монсеньор Ивен от всичките му нападатели, да му доведе кон и да му помогне да се качи на него. Щом се озовал на седлото, колкото и да бил уморен, той отново се впуснал в битката и извършил множество подвизи, които предизвикали всеобщото удивление, особено като се има предвид и какво бил свършил преди това.

Така около третия час в битката се включили всички отреди освен двата последни — предвожданият от крал Артур и ръководеният от Мордред. Кралят изпратил един младеж на съседен хълм, за да види с колко души разполага Мордред в своя отряд. След като се качил на хълма, за да изпълни нареждането, младежът се върнал при него и му казал в пълна тайна:

— Сеньор, в неговия отряд има два пъти повече бойци, отколкото в твоя.

— Наистина — рекъл кралят — това е голяма беда! Дано Господ ни е на помощ, защото инак всички ще бъдем избити и унищожени.

Тогава съжалил за своя племенник монсеньор Говен и казал:

— Ха! Драги племеннико, колко сте ми нужни ти и Ланселот! Де да бе волята на Господ такава, че да бъдете сега край мен и двамата в пълно бойно въоръжение. Тогава и с Божията помощ, и с вашата храброст, на която толкова пъти съм бил свидетел, ние непременно щяхме да спечелим честта на победата в тази битка. Ала, скъпи мой племеннико, боя се, че постъпих съвършено неблагоразумно, като не те послушах, когато ми каза да се обърна за помощ към Ланселот в борбата срещу Мордред, защото знам отлично, че ако го бях повикал, той щеше да дойде на драго сърце, без да се замисли.

187. Крал Артур насърчава своите за бой

Крал Артур произнесъл тези думи много развълнуван. Сърцето му като че ли отгатвало какво крушение очаква и него, и цялата му компания. Въоръжен с отлични и разкошно изработени оръжия, той отишъл при рицарите от Кръглата маса, които в неговия отряд били седемдесет и двама.

— Сеньори — рекъл им той, — тази битка ще е най-унищожителната от всички, които съм видял през живота си. За Бога, умолявам ви като братя и съратници от Кръглата маса, дръжте се един за друг, защото ако сторите това, никой не ще може лесно да ви надвие. Неприятелите ни са много — двама техни срещу един наш, и са добре подготвени за битка, което ги прави още по-опасни.

— Господарю — отвърнали му те, — не се бой, а се дръж, без да трепнеш, на седлото, защото вече се вижда как Мордред се носи срещу нас в пълен галоп. И не се безпокой, защото прекаленият страх няма да доведе до нищо добро нито за нас, нито за теб.

Тогава издигнали пред себе си кралското знаме и разположили край него сто, че и повече рицари да го пазят. А Мордред, който водел четиристотин рицари, подбрани измежду най-храбрите, казал на своите хора:

— Ще се отделите от нас и ще се насочите право към ей онзи хълм. Като отидете там, ще тръгнете обратно през ето тази долина, и то с възможно най-спокойния ход. Щом излезете отново на полето, пришпорете конете в такъв галоп, че устремът ви да помете всички пазители на знамето и никой от тях да не остане на седло. Вярвайте, че ако успеете в това нападение, хората на краля ще бъдат толкова изплашени, че няма да могат да се съпротивляват, а ще потърсят спасение в бягството, защото няма да имат знак, който да ги държи заедно и обединява.

Те му казали, че ще сторят това на драго сърце, още повече, че това е заповед.

188. Схватка между крал Артур и Мордред

Тогава отрядът на Мордред се втурнал към този на краля. Войските се сблъскали с наведени напред копия. При това нападение бихте могли да си помислите, че цялата земя ще пропадне, защото тропотът и трясъкът от стълкновението между рицарите били толкова силни, че се чували от две левги разстояние.

Крал Артур, още щом разпознал Мордред, се понесъл срещу него, Мордред също не останал намясто. Сблъскали се като храбри и достойни рицари. Пръв Мордред ударил краля така, че му пробил щита, но ризницата била яка и той не успял да разкъса дори една халкичка от нея. Копието му станало на трески, ала кралят дори не помръднал на седлото си. С цялата мощ и твърдост, която му била присъща, с цялото си умение да борави с копието, той така ударил противника си, че с едно движение хвърлил на земята и него, и коня му. Друга вреда обаче не му причинил, защото въоръжението на Мордред било отлично.

Тогава, в желанието си да пленят Мордред, хората на Артур напуснали строя и се скупчили край него. Ала за да го отърват, скочили две хиляди облечени от глава до пети в желязо воини, сред които нямало такъв, който от любов към Мордред да не изложи живота си на смъртна опасност. Ако бяхте там, щяхте да видите как се дават и получават несчетен брой удари, как рицари умират в неизброими количества. Около падналия кипяла такава битка, че за няколко мига бихте могли да видите как повече от сто души рухват на земята и сред тях няма дори един, който да не е убит или смъртно ранен.

И все пак поради това, че броят на защитниците се увеличавал с прииждането на нови и нови подкрепления откъм тила, Мордред отново бил качен на коня въпреки съпротивата на неприятелите. Междувременно той получил на три пъти лично от ръката на краля толкова силни удари, че и най-слабият би бил достатъчен да извади извън строя всеки друг. Ала Мордред бил добър и храбър рицар. Устремил се тогава той към крал Артур, за да си отмъсти, посрамен до немай-къде от това, че бил съборен от коня пред очите на своите воини. Кралят не си и помислил да избегне сблъсъка, а точно обратното, насочил коня към него. Със своите режещи мечове двамата си разменили толкова мощни удари, че останали напълно зашеметени и едва се удържали на седлата. И ако не се били вкопчили в гривите на своите коне, нямало начин да не паднат на земята. Ала конете били силни и ги раздалечили на повече от петдесет метра разстояние.

189. Смъртта на Ивен

Схватката между войските веднага била подновена, величествена и великолепна. Галгантен Уелсеца, храбър и умел рицар, се устремил срещу Мордред, ала той, вбесен от ставащото, го ударил с всички сили и му отсякъл главата. Това било голямо нещастие, защото Галгантен винаги се отличавал с вярната си служба на крал Артур.

Последният, виждайки Галгантен на земята, дал обет да отмъсти за него. Затова се втурнал към Мордред и тъкмо се канел да го порази, един рицар от Нортумберландия ненадейно го нападнал отстрани и насмалко да му нанесе тежка рана, ако не била ризницата, която издържала на удара — нито една халка от нея така и не била разкъсана. Кралят обаче се озовал под корема на коня.

Месир Ивен, който бил редом със своя владетел, видял този удар и се провикнал:

— Ха! Господи! Що за нещастие един толкова славен мъж да бъде хвърлен така безславно на земята!

Сетне се устремил към рицаря от Нортумберландия и го ударил толкова мощно със своето късо и яко копие, че въпреки доспехите пронизал с острието цялото му тяло. При падането копието се строшило, а Ивен се върнал при краля и преодолявайки съпротивата на неприятелите, му помогнал отново да се качи на седлото.

Като видял краля отново на кон, Мордред изпаднал в такава ярост, че за малко да изгуби свяст. Налетял той тогава на Ивен, държейки меча си с двете си ръце. Ударът, който му нанесъл, бил толкова тежък, че разсякъл шлема и железния му капюшон и проникнал в главата му чак до зъбите. Ивен се сгромолясал мъртъв на земята и това била много болезнена загуба, защото по онова време всички смятали Ивен за храбър рицар и добродетелен мъж.

190. Баща и син се убиват взаимно

Като видял този удар, крал Артур се провикнал:

— Ха! Господи! Защо позволяваш такива неща? Как е възможно най-гнусният предател да убие един от най-доблестните рицари на света?

Отговорил му Сагремор Щуравия:

— Господарю, това са игрите на Съдбата! Сега можеш да видиш на каква непосилна цена ти е продала тя необикновените блага и великите почести, на които си се радвал досега, защото е дошло време да ти отнеме най-добрите приятели. Дано да даде Господ да не стане и по-лошо!

Докато разговаряли за монсеньор Ивен, двамата били изненадани от мощен вик, идващ откъм гърба им — вика на четиристотинте рицари на Мордред, които тръгнали в нападение срещу кралското знаме. Ако присъствахте на тази схватка, щяхте да видите как копия се трошат и воини падат мъртви и ранени на земята. Ала хората на Артур, храбри и опитни рицари, устояли толкова добре, че още при първия сблъсък убили повече от стотина свои противници.

Сетне и нападатели, и отбраняващи се изтеглили своите мечове. Последвала градушка от удари, нанесени с всички сили, поголовна сеч и падащи на земята убити тела. Хората на Артур, пазещи знамето, се сражавали толкова самоотвержено, че от четиристотинте души от засадата на Мордред оцелели само двадесет: всички останали били убити или посечени, преди да е настъпил деветият час.

Ако присъствахте на полесражението, щяхте да видите цялото поле осеяно с трупове и неизброимо множество ранени. Малко след деветия час схватката вече клоняла към своя край, защото от всичките сто хиляди души, които влезли в нея, били останали да се държат едва триста. Рицарите от Кръглата маса били избити почти до крак, с изключение на четирима, защото повече от всички други се излагали на опасността, която смятали за изключително голяма. Единият от оцелелите бил крал Артур, вторият — Лукан Виночерпеца, третият — Жирфлет, и четвъртият — Сагремор Щуравия. Ала последният бил толкова тежко ранен и в ръцете, и в краката, че едва успявал да се задържи на седлото.

Тогава Мордред се нахвърлил върху Сагремор и пред очите на краля го ударил толкова жестоко, че главата му отхвръкнала от раменете. Като видял това, кралят болезнено извикал:

— Ха! Господи! Защо позволяваш да повяхва моята земна сърцатост? Заради този удар Ти давам обет, че ей сега ще умре един от двама ни: или аз, или Мордред!

Грабнал тогава едно огромно копие и така пришпорил коня си, че той препуснал в пълен галоп. Мордред пък, разбирайки, че кралят не копнее за нищо друго, освен за неговата смърт, не се помъчил да избегне сблъсъка, а полетял насреща му на своя кон. Артур го ударил с такава мощ, че разкъсал ризницата му и пронизал цялото му тяло със своето копие. В разказа дори се твърди, че когато изтръгнал обратно оръжието си от тялото му, един слънчев лъч преминал през отвора на раната и бил видян съвсем ясно от Жирфлет, а местните хора казвали, че това било знамение за гнева на Господ Бог*^[3].

Като усетил силата на този удар, Мордред веднага разбрал, че е смъртно ранен. Единственото, което успял да направи, било да стовари своя меч върху шлема на краля с такава ярост, че той проникнал чак до черепа и дори отсякъл парче от костта му. При този удар кралят бил толкова зашеметен, че паднал от коня почти едновременно с Мордред. И двамата се чувствали толкова зле, че нямали сили да се надигнат, а останали да лежат един до друг.