Мариса Мейър
Синдер (21)

Глава двайсет и първа

Синдер тежко се отпусна върху тезгяха и изпита облекчение, че най-сетне беше напуснала задушния апартамент. Не само охладителната система беше развалена отново и от поддръжката никакви ги нямаше, но и неловкостта между нея и Адри беше станала нетърпима. Откакто се прибра от лабораторията преди два дни, двете стъпваха на пръсти една край друга, като Адри все се стараеше да напомни на Синдер кой командва вкъщи и затова я накара да дефрагментира целия суперкомпютър на апартамента, да обнови софтуера, който вече не използваха, а в това време се прокрадваше наоколо, сякаш, би си помислил човек, се срамуваше от онова, което причини на Синдер.

Но вероятно Синдер си въобразяваше последното.

Поне Пърл не се беше прибирала цял ден вчера и се появи чак когато двете с Ико бяха се запътили да поработят върху колата.

Още един дълъг ден. Пак работа до среднощ. Не беше си дала сметка колко много има за поправка по колата — цялата ауспухова система трябваше да се подмени. Това означаваше, че сама трябва да направи много от частите, което щеше да й докара куп главоболия. Предусещаше, че ако с Ико искат да стегнат колата за път до нощта на бала, нямаше да има много време за сън.

Тя въздъхна. Балът.

Не се разкайваше, че беше отказала поканата на принца, защото знаеше колко зле ще свърши всичко. Нямаше съмнение, че куп неща щяха да се объркат — като се почне от стълбите, в които щеше да се спъне и да оголи изкусително пред принца металното си бедро, та се свърши с това да налети на Пърл и Адри или някой от пазара. Хората щяха да се разприказват. Клюкарските канали щяха да се разровят в миналото й и не след дълго целият свят щеше да научи, че принцът е отишъл с киборг на бала за коронясването си. Той щеше да бъде посрамен. Тя щеше да бъде посрамена.

Но нещата все така си оставаха сложни, когато се запита дали пък не грешеше? И какво, ако принцът не би имал нищо против? И ако светът беше друг и никой не се интересуваше дали тя е киборг… че на това отгоре и лунитянка?

Да. Гладна кокошка просо сънува.

Тя забеляза счупения нетскрийн на килима, надигна се от стола и клекна пред него. В черния екран можа да види очертанията на лицето и тялото си, потъмнялата кожа на ръцете, която изпъкваше на фона на тъмната стомана.

Отричането беше продължило, докато вече нямаше накъде. Тя беше лунитянка.

Но Синдер не се боеше от огледалните повърхности, не се боеше от отражението си. Съвсем не разбираше какво в него толкова безпокои Левана и тези като нея, към които и тя принадлежеше. Машинните части бяха единственото обезпокоително нещо в отражението на Синдер, а това й беше причинено на Земята.

Лунитянка. И киборг.

И беглец.

Адри знаеше ли? Не, Адри никога не би подслонила лунитянка. Ако знаеше, сама щеше да предаде Синдер на властите, и вероятно щеше да очаква да й платят.

А съпругът на Адри знаеше ли?

Синдер сигурно никога нямаше да научи отговора на този въпрос.

Но беше уверена, че тайната й няма да бъде разкрита, докато доктор Ърланд държеше устата си затворена. Тя просто трябваше да кара нататък, сякаш нищо не се беше случило.

В много отношения това беше точно така. Беше отхвърлена от обществото, както винаги е била.

Едно бяло топче върху повърхността на екрана привлече погледа й — андроидът на Каи, безжизненият му сензор се взираше в нея от тезгяха. Крушовидното му тяло беше най-светлото нещо в стаята и вероятно най-чистото. Напомни й на стерилните мед-дроиди от лабораторията и изолатора, но тази машина не криеше в торса си скалпели и спринцовки.

Работа. Техника. Имаше нужда да се разсее.

Тя се върна на масата и пусна за фон някаква тиха музика на звуковия интерфейс. Настани се удобно, хвана с две ръце андроида и го придърпа към себе си. След бърз оглед на външната обшивка, тя сложи андроида легнал и го застопори да не мърда.

Отвори задния панел и огледа електрическата система в цилиндричния корпус.

Андроидът имаше просто устройство. Вътрешността беше в голяма степен куха, една обвивка, която да приюти минимално количество твърди дискове, жици, чипове. Този вид андроиди се нуждаеше само от един централен процесор. Синдер допускаше, че андроидът трябва да бъде изтрит и програмиран наново, но чувстваше, че такова решение не е разумно. Въпреки равнодушието на Каи, ясно беше, че андроидът знае нещо важно, и след разговора в коридора на изследователския център, тя се опасяваше, че то беше свързано с лунитяните.

Военни стратегии? Класифицирани съобщения? Доказателства за изнудване? Каквото и да беше това нещо, Каи очевидно смяташе, че ще е от помощ, и беше поверил спасението на информацията в нейни ръце.

— Спокойно — измърмори тя и пъхна едно фенерче между зъбите си, за да може да вижда вътрешността на андроида. Взе едни клещи и избута жиците в главата на една страна. Конфигурацията му беше подобна на тази на Ико, така че Синдер познаваше частите и знаеше къде да намери всички важни връзки. Провери дали жичните съединители са здрави дали батерията има заряд, дали не липсва някоя от основните части, но всичко изглеждаше наред. Почисти шумовия транслатор и регулира вътрешния вентилатор, но андроидът Нанси — тази статуя от пластмаса и алуминий, все така не даваше признаци на живот.

— Накипрена от глава до пети, без да има кой да я види — каза Ико на вратата. От смях Синдер изплю фенерчето и погледна захабените си панталони.

— Точно така. Само диадемата ми липсва.

— Говорех за себе си.

Синдер се завъртя на стола. Ико беше закичила закръглената си глава с един от перлените гердани на Адри, а под сензора с ярко червило беше изрисувала размазано и ужасяващо подобие на устни.

Синдер се разсмя.

— Леле, този цвят наистина ти отива.

— Мислиш ли? — Ико се плъзна на колелата си в стаята, спря пред масата на Синдер и се опита да улови отражението си в нетскрийна. — Представях си как отивам на бала и танцуваме принца.

Синдер потърка с ръка брадичката си, а с другата отнесено потропа по масата.

— Интересно. Улавям се, че напоследък и аз си представям точно това.

— Знаех си, че ще го харесаш. Преструваш се, че си имунизирана срещу чара му, но нали те видях как го гледаше на пазара.

Ико потърка червилото и го размаза по бялата си брадичка.

— Е, хайде — Синдер стисна в клещите металните си пръсти. — Всички си имаме своите слабости.

— Знам, знам — съгласи се Ико. — Моята слабост са обувките. Синдер хвърли клещите на масата. Чувство близко до вина беше започнало да се заражда у нея, когато Ико се навърташе наоколо. Знаеше, че трябва да сподели с нея, че е лунитянка, знаеше, че никой по-добре от Ико нямаше да разбере какво е да си различен и нежелан. Но някак не можеше да намери сили да го изрече на глас. Между другото, Ико, оказа се, че съм лунитянка. Нямаш нищо против, нали?

Вместо това тя попита:

— Какво правиш тук долу?

— Проверявам дали нямаш нужда от помощ. Трябваше да почистя отдушниците, но Адри влезе да се къпе.

— И?

— Чух я да плаче.

Синдер примигна.

— О!

— Почувствах се безполезна.

— Разбирам.

Ико съвсем не беше от обикновените домакински андроиди, но беше запазила една особена черта — като всички тях и за нея най-страшното беше да се чувства безполезна.

— Разбира се, че се нуждая от помощ — каза Синдер и потри ръце. — Само гледай Адри да не те спипа с тия перли.

Ико вдигна с щипците си гердана и Синдер видя, че носеше и панделката, която Пърл й беше подарила. Тя се отдръпна, като че ли нещо я прободе.

— Я, светни тук.

Синият сензор грейна и освети вътрешността на Нанси. Синдер изви устни.

— Мислиш ли, че може да е хванала вирус?

— Може би софтуерът й е бил поразен от загадъчната красота на принца.

Синдер трепна.

— Хайде стига толкова за принца.

— Не мисля, че това е възможно. Все пак поправяш неговия андроид. Само си помисли за всичко, което знае, което е видяла и… — гласът на Ико изпращя. — Как мислиш, дали го е виждала без дрехи?

— О, за бога! — Синдер издърпа ръкавиците и ги захвърли на масата. — Никак не ми помагаш.

— Просто поддържам разговора.

— Е, спри вече. — Синдер скръсти ръце на гърдите си, отблъсна стола от масата и качи и двата си крака отгоре. — Проблемът сигурно е в софтуера.

Тя изсумтя с насмешка. Проблем в софтуера обикновено означаваше преинсталация, но това щеше да направи от андроида табула раза^[1]. Синдер не знаеше дали Каи го е грижа за чипа на индивидуалността, който след двайсет години служба вероятно беше станал твърде усложнен. Но знаеше, че го беше грижа за нещо върху твърдия диск на андроида и каквото и да беше то, не й се искаше да рискува, като го изтрие.

Единственият начин да установи какво не беше наред и дали ще трябва да го рестартира, беше да провери вътрешната диагностика на андроида, а това налагаше да го включи към себе си. Синдер мразеше това. Свързването на чужд предмет към собствената й електрическа система винаги й се струваше опасно. Сякаш ако не внимава достатъчно, нейният софтуер може да бъде превзет.

Като се упрекна в слабост, тя протегна ръка към панела на врата си. Дръпна с нокът резето и панелът отскочи.

— Какво е това?

Протегнатите щипци на Ико уплашиха Синдер.

— Кое какво е?

— Ей, този чип.

Синдер свали крака на пода и се наведе напред. Присви очи, за да може да види добре навътре, където на дъното на контролния панел редица от миниатюрни чипове стоеше като войници. Общият брой на изходите беше двайсет, но само тринайсет от тях бяха запълнени — производителите винаги оставяха достатъчно място за допълнителни чипове и обновления.

Съвсем правилно Ико беше забелязала тринайсетия чип.

В него имаше нещо различно. Беше затъкнат доста назад зад другите чипове и един бегъл поглед винаги можеше да го пропусне. Но когато Синдер насочи към него фенерчето, той проблесна като полирано сребро.

Синдер затвори панела в задната част на главата си и извика дигиталната схема на модела върху ретината си. По първоначалните планове на производителя, този модел съдържаше само дванайсет чипа. Но съвсем естествено е след двайсет години андроидът да получи поне един нов чип. Съвсем естествено е в двореца да имат достъп до възможно най-новите, най-добрите програми. И въпреки това, Синдер никога не беше виждала чип като този.

Тя натисна с нокът палеца, който го държеше, и хвана чипа за крайчеца с клещите. Той се плъзна леко навън от отверстието.

Синдер го вдигна и го огледа отблизо. Като не броим трепкащия перлен отблясък на гланца, той приличаше на най-обикновен програмен чип. Като го обърна от другата страна, Синдер видя издълбани на гърба му буквите ДИР КОМ.

— Дали е такъв наистина? — тя свали ръка.

— Какъв? — обади се Ико.

— Чип за директна връзка.

Синдер сбърчи чело. Почти всички съобщения се осъществяваха през нета. Директна комуникация, която изцяло да го заобикаля беше на практика отживелица, тъй като беше бавна и връзката можеше да се разпадне по веригата. Допускаше, че ДИР КОМ-ът би се понравил на някой параноик, който търси абсолютна секретност, но дори тогава, той би използвал порт или нетскрийн, с една дума устройство, пригодено за тази цел. Но да използваш андроид за една от страните във връзката нямаше логика.

Лъчът на Ико потъмня.

— Системата ме информира, че от 89 година от д.е. насам андроидите не се произвеждат с функция за директна връзка.

— Което обяснява защо не е тръгнал на Нанси. — Синдер подаде чипа на Ико. — Можеш ли да направиш анализ на материала, да видим от какво е изработен?

Ико се отдръпна назад.

— За нищо на света! Сред нещата, които планирам да свърша днес, нервен срив не фигурира!

— Но като че ли не той е причината за неизправността. Би трябвало системата й просто да го отхвърли, нали? — Синдер въртеше чипа насам-натам, хипнотизирана от това как огледалната повърхност улавяше светлината от Ико. — Освен ако не е опитала да изпрати информация по директната връзка. Това може да е причинило задръстване на честотната лента.

Синдер се изправи и бавно приближи нетскрийна. Рамката наистина беше потрошена, но екранът и управлението му изглеждаха непокътнати. Тя мушна чипа и чак когато няколко пъти силно натисна копчето, до диска светна бледа зелена лампичка и екранът се озари в светло синьо. Спиралата в ъгъла извести, че дискът чете новия чип. Синдер изпусна въздишка и скръсти крака под себе си.

Миг след това спиралата изчезна и на нейно място се появи текст.

„ДИРЕКТНА ВРЪЗКА С НЕИЗВЕСТЕН ПОТРЕБИТЕЛ. В ПРОЦЕС НА СВЪРЗВАНЕ. МОЛЯ ИЗЧАКАЙТЕ…

ДИРЕКТНА ВРЪЗКА С НЕИЗВЕСТЕН ПОТРЕБИТЕЛ. В ПРОЦЕС НА СВЪРЗВАНЕ. МОЛЯ ИЗЧАКАЙТЕ…“

Синдер чакаше. И въртеше крак. И чакаше. И барабанеше с пръсти по коляното си. И се чудеше дали пък не си губи времето. Никога не беше чувала чип за директна връзка да е причинил вреда дори на остаряла технология. Това не й помагаше да разреши проблема.

— Май няма никой вкъщи — Ико се присламчи зад гърба й. Вентилаторът й беше включен и духаше топъл въздух във врата на Синдер. — О, по дяволите, Адри ме вика. Сигурно е излязла от банята.

Синдер наклони глава назад.

— Благодаря ти за помощта. Гледай да не забравиш да свалиш перлите, преди да се появиш пред очите й.

Ико се килна напред и притисна плоското си, хладно лице до челото на Синдер, без съмнение оставяйки по него следи от червило. Синдер се засмя.

— Ще откриеш какво му е на андроида на Негово Височество. Не се съмнявам в теб.

— Благодаря.

Синдер потърка влажна длан в панталона, заслушана в колелата на Ико, които все повече се отдалечаваха. Текстът продължаваше да се показва на екрана. Който и да се намираше в другия край на линията, изглежда нямаше намерение да отговори.

Поредица от щраквания я стреснаха, последвани от предупредително бръмчене. Като се подпря на кокалчета на песъчливия под, тя се извърна.

Контролният панел на андроида светеше — системата правеше рутина диагностика. Всеки момент щеше да се включи.

Синдер стана и започна да изтупва праха от ръцете си, когато от говорителите на андроида се чу спокоен женски глас, който като че ли продължаваше някаква реч, прекъсната рязко по средата.

— … дозира, че мъж на име Логан Танер, лунитянски лекар, работил при управлението на кралица Чанари, донася на Земята принцеса Селена приблизително четири месеца след предполагаемата й смърт.

Синдер замръзна. Принцеса Селена?

— Уви, на 8-ми май 125 от д.е. Танер е приет в психиатричната клиника Ксу Минг, а на 17-ти януари 126 от д.е. извършва биоелектрическо самоубийство. Макар че според някои източници принцеса Селена е предадена в ръцете на нов пазител години преди смъртта на Танер, досега самоличността на въпросния пазител не е потвърдена. Сред заподозрените лица е и бивш военен пилот от Европейската федерация, подполковник Мишел Беноа, който…

— Спри — извика Синдер. — Спри да говориш.

Гласът замлъкна. Главата на андроида се завъртя на 180 градуса. Сензорът светна в яркосиньо, докато сканираше Синдер. Вътре контролният панел потъмня. Вентилаторът в торса й се завъртя.

— Вие коя сте? — попита андроидът. — Моята глобална система за позициониране ми показва, че се намираме в 76-ти сектор на Нов Пекин. Аз не помня да съм напускала двореца.

Синдер възседна стола и отпусна ръце над облегалката.

— Добре дошла в палата на механика на Нов Пекин. Принц Каи ме нае да те поправя.

Силното бръмчене в тялото на андроида стихна до едва различим шум в тихата стая.

Заоблената глава се въртеше напред–назад и сканираше непознатата обстановка. После отново се насочи към Синдер.

— Календарът ми казва, че не съм била в съзнание в продължение на дванайсет дни и петнайсет часа. Смятате ли, че съм претърпяла срив в системата?

— Не точно — отвърна Синдер и погледна през рамо към нетскрийна. Той все така повтаряше същите думи, без да може да осъществи връзката. — Изглежда някой е инсталирал чип, който не е паснал добре на твоя софтуер.

— Бях преинсталирана и сега разполагам с възможности за видео и текстови съобщения. Нов чип би бил излишен.

— Този е за директна връзка. — Синдер положи брадичка върху китката си. — Знаеш ли дали не е бил принц Каи? Ако е искал да се свързва с теб, без да използва мрежата, да речем?

— Не съм забелязала никакъв чип за директна връзка в моя софтуер.

Синдер взе да дъвче устни. Ясно беше, че чипът е предизвикал неочакваната неизправност в системата на андроида, но защо? И ако той не беше инсталиран от Каи, тогава от кого?

— Когато се събуди преди малко — продума Синдер, — ти говореше за… разполагаш с информация за наследника на Луна.

— Това е класифицирана информация. Не бива да я чувате.

— Знам. Но според мен си я предавала на някого, когато си била извадена от строя. — Синдер се молеше това да е бил Каи или някой от доверените му хора. Кралица Левана едва ли щеше да се зарадва особено да научи, че бъдещият император издирва законния наследник на трона.

— Стой мирно — каза тя и се пресегна за отвертката. — Ще завия панела ти и ще те отнеса обратно в двореца. В това време можеш да свалиш новинарските емисии от последните няколко дни. Доста неща се случиха, докато си била в безсъзнание.