Ричард Касъл
Убийствена жега (9)

Девет

Джеймисън Руук седеше отстрани в общия офис, с гръб към бюрото, което си беше присвоил, а останалите детективи от отдел „Убийства“, плюс няколко познати лица от „Кражби“ и двама от „Пороци“ бяха наредили столовете си около бялата дъска. Зад тях, през стъклената стена, се виждаше Ники, която привършваше срещата си с капитан Монтроус.

Така, както хуморът между ченгета винаги има мрачен подтекст, напрежението също се чете между редовете. Като опитен репортер, Руук буквално го чуваше в начина, по който стаята потъна в мълчание, когато детектив Хийт влезе в офиса и се обърна към колегите си. Видя го в лицата, обърнати към нея, до едно опитни и белязани от умора, натрупана с години работа, но въпреки всичко внимателни и съсредоточени.

Откакто се върна в 20-и участък, Руук гледаше да си води бележки съвсем дискретно. Неочаквано беше попаднал на ексклузивен материал, който щеше да влезе в статията му за Касиди Таун, но от уважение към чувствата на Ники и ледените погледи, които получаваше от част от отряда, се беше научил да запомня или да си нахвърля ключови думи на отделни листчета. Ако се налагаше да пише повече, отколкото позволяваше ситуацията, просто отскачаше един-два пъти до мъжката тоалетна. Днес обаче пое целия обем, който го заливаше, и започна открито да си записва. Дори да го виждаха, останалите просто не му обръщаха внимание. Те също си водеха бележки.

Гръбчето на черния тефтер изпука успокояващо, когато го натисна леко назад, така че страницата да се разположи удобно на крака му. Чу гърлената нотка в гласа на Ники, когато поздрави пълната с хора стая и си записа на най-горния ред с главни букви „Смяна в играта“.

Детектив Хийт потвърди впечатлението му още с първите си думи.

— Току-що докладвах на капитан Монтроус и го уведомих какво подозираме след развитията от днес. Въпреки че аутопсията тепърва предстои, а разследващите са още на местопрестъплението след убийството днес следобед, имам основание да смятам, че става дума за професионален убиец. — Някой се прокашля, но това беше единственият звук в стаята. — Първоначалното ни предположение беше, че става дума отмъщение, че може би някой е наел нашия тексаски Джон Доу, за да убие Касиди Таун. Сега обаче стигнахме до извода, че този някой се опитва да прикрие нещо и е наел професионалист, който да й затвори устата. Вече бяхме отделили допълнителни ресурси за случая поради известността на първата жертва, но тъй като обхватът на разследването се разшири, капитанът получи разрешение от „Полис Плаза“ 1 да включим още хора и лабораторна помощ, за да открием убиеца. — Ники посочи към един от неуниформените представители на „Кражби“, който бе вдигнал пръст. — Раймър?

— Какво имаме за новата жертва?

— Още събираме данни, но ето сводката до момента. — Ники нямаше нужда от бележки, всичко беше в главата й и тя го записа на новата, по-малка бяла дъска, която бе поставена до тази на Касиди Таун. — Времето на смъртта е същото — вечерта, когато е убита нашата жълта журналистка. От Съдебна медицина скоро ще ни пратят времевия интервал и ще ви го дам. Според данните от Отдела по моторно-превозни средства Дерек Сноу е бил афроамериканец, двадесет и седемгодишен. Не е арестуван, има само няколко акта за превишена скорост. Живеел сам в едностаен апартамент на „Лоуър Ийст“ — съвестен наемател, плащал си редовно, никакви проблеми, съседите го обичали. Имал стабилна професия, от 2007 работел като портиер в „Драгънфлай Хаус“ в Сохо. За тези, които не знаят, това е петзвезден бутиков хотел, тих и дискретен, привлича доста хора от артистичните среди, предимно европейци, но също така свързани с Холивуд. — Тя ги изчака да си запишат, после продължи. — Раймър, искам тримата с Роуч да прескочите до апартамента и да поразровите повечко при съседите, може би някой не го е харесвал. Или пък се е сетил за нещо по-особено, което е чул или видял. Не знам дали е харесвал момчета или момичета, но проучете по-важните му познанства. На този тип улица, всеки познава всички останали, така че завъртете се в закусвалните и гастрономите.

Очоа, който седеше до Раймър, спретнат новобранец от Каролина, каза:

— Може да използваш случая и да си направиш някоя хубава татуировка, докато сме там. „Любов“ и „Омраза“ на кокалчетата, какво ще кажеш?

Ники хареса начина, по който Очоа разсея напрежението и когато смехът утихна, каза:

— Следователите на местопрестъплението действат в дома му, като си отварят очите най-вече за улики, които го свързват с Таун или г-ца Грей. Ще ви кажа, ако се появят данни. Да не забравяме също идентичните следи от лепенката и причината за смъртта — пак прободна рана. Сега отивам при съдебния лекар да проверя резултатите от аутопсията на Сноу, но като изключим появата на нови заподозрени, все още държим на хипотезата с тексаския Джон Доу, така че докато обикаляте, показвайте скицата му и снимката на Солей Грей, с които разполагате. Искам също един екип да отиде в „Драгънфлай“. Малкъм, ти и… защо не Рейнълдс от „Пороци“? Разпитайте както винаги колегите му, вижте за спречквания с гости или търговци, или с профсъюза. Тъй като имаме работа с хотел, обърнете внимание и на задкулисните практики. Той е бил портиер, твърди се, че някои от тях доставят проститутки.

Тя отново спря, за да утихнат подхилванията.

— Най-добрата ни следа засега е новото лице, рок певицата Солей Грей, която е свързана — засега бегло — с Касиди Таун и Дерек Сноу. Руук, какво мислиш за връзката със Сноу?

Той се беше замислил и тя го стресна. Тефтерът му падна на земята и той го остави там. Понечи да стане, но щеше да изглежда превзето, затова леко се поизправи на стола, усещайки, че всички погледи са насочени към него.

— Ъ, да, всъщност, хрумна ми нещо много интересно, когато чух, че е работил в „Драгънфлай“. Преди да разбера кой точно е хотелът, смятах, че може да е един от информаторите на Касиди Таун. Касиди плащаше на източниците си за данните, които й доставяха. Това е необичайно. Ричард Джонсън от Шеста страница на „Поуст“ ми каза, че той не им плаща. Другите вестници нямат бюджет за това. Тя обаче го правеше, а те бяха предимно обслужващ персонал. Шофьори на лимузини, лични треньори, готвачи, масажисти, и, разбира се, хотелски служители. Портиери.

Той си отдъхна, забелязал, че детективите кимат с разбиране.

— Това звучи достоверно, така че за момента приемаме теорията — каза Хийт, а един от следователите подаде на Руук тефтера му с усмивка и леко кимване.

— Не съм свършил — каза Руук. — Така си мислех, преди да разбера, че е работел в „Драгънфлай“. Това обаче е хотелът, в който миналия май умря Рийд Уейкфийлд. Годеникът на Солей Грей.

* * *

На Хийт не й се щеше да измести Малкъм и Рейнълдс, но предпочиташе да провери „Драгънфлай“ сама. Двамата детективи можеха да покрият останалите ъгли на разследването, но тя искаше да разрови смъртта на Рийд Уейкфийлд. Ники се обади на Лорън Пари, за да й каже, че ще се появи по-късно от уговореното. Докато говореше с приятелката си по телефона, Хийт я помоли да провери доклада на съдебния лекар за Уейкфийлд. След това двамата с Руук се отправиха към Сохо. Лорън звънна, докато Ники паркираше на едно открито място пред „Балтазар“, а точно зад ъгъла оттам се намираше хотелът на „Кросби“.

— Причината за смъртта е свръхдоза, най-вероятно случайна — каза патоанатомът. — Починалият е бил пристрастен, сам си е избирал лекарствата. Историята му го показа в обичайната светлина — взема нещо да го възбуди, после нещо да го успокои, после нещо да го приспи. Кръвните проби и съдържанието на стомаха разкриха много алкохол, смъртоносно количество кокаин, амил нитрат и „Амбиен“.

— Докладът е тръгнал към офиса ми, но в момента съм на пътя. В твоя има ли данни от следствието?

— Да, разбира се. А и тук в офиса също го обсъждахме в подробности, така че си спомням всичко много добре. Много се стараха да покрият всички бази, особено след онова, което се случи с Хийт Леджър. Уейкфийлд е бил в депресия, разстроен след провалянето на годежа му, но по никакъв начин не е дал да се разбере, че мисли за самоубийство. Разпитаха колегите, семейството и дори бившата му.

— Солей Грей?

— Точно така — отвърна Лорън. — Всички казаха едно и също. През последния месец от снимките на новия си филм все гледал да се усамоти. Когато приключили, отишъл в онзи хотел в Сохо, свил се като в пашкул и се изолирал от света.

Ники й благодари за подробната информация и се извини, че ще закъснее.

— Ако искаш, мога да ти продиктувам доклада за Дерек Сноу по телефона.

— За нищо на света — отвърна Лорън. — Просто си довлечи дупето тук, когато свършиш. — А после добави мистериозно: — Обещавам, че няма да съжаляваш.

* * *

Точно сега не беше най-подходящият момент за посещение в „Драгънфлай“. Персоналът очевидно бе разтърсен от новината за убийството на портиера. Макар хотелът да бе малък и привидно небрежарски, персоналът се беше мобилизирал и продължаваше да върши работата си безупречно, без някой от високопоставените гости да разбере, че нещо не е наред. Камарите скъпи аранжировки от цветя, натрупани край бюрото на портиера обаче (без съмнение от признателни гости, които скърбяха за Дерек Сноу) трудно можеха да бъдат пропуснати.

Управителят и нощният мениджър, привикани рано за разпит, посрещнаха Хийт и Руук в облицованото с бамбук фоайе, което още не беше отворило. И двамата били дежурни през седмицата от престоя на Рийд Уейкфийлд, до момента на смъртта му. Те потвърдиха казаното от Лорън, а то съвпадаше с онова, което Хийт, Руук и повечето нюйоркчани знаеха за трагедията. Актьорът се регистрирал сам, прекарвал повечето време в стаята си, като я напускал само когато служителите трябвало да я почистят, или вечерно време. Пристигал и излизал сам — било ясно, че така предпочита. Бил любезен, но резервиран. Единственото му изискване било камериерките да дърпат завесите и да изключват осветлението в стаята му, щом приключат.

Вечерта на смъртта си Уейкфийлд не излизал, нито пък имал посетители. На следващата сутрин не отвърнал на почукването — изисквал обслужване между 11:30 и 12:30, — тогава камериерката влязла и открила тялото му в леглото. Помислила, че спи и тихичко излязла, но след това се притеснила и след два часа открили, че е мъртъв.

— В какви отношения е бил с Дерек Сноу, например? — Забелязала реакцията на двамата мениджъри, Ники каза: — Съжалявам. Знам, че моментът е тежък, но тези въпроси трябва да бъдат зададени.

— Разбирам — каза управителят. — Факт е, гостите много харесваха Дерек. Той беше много подходящ за работата си и я вършеше със страст. Беше естествено дружелюбен, дискретен и истински факир, когато някой имаше нужда от резервация за театър или в претенциозен ресторант.

— В близки отношенията ли беше с Рийд Уейкфийлд? — отново попита Ники.

Нощният мениджър, слаб млад мъж с бледо лице и британски акцент, каза:

— Честно казано, не мисля, че г-н Уейкфийлд често използваше услугите на Дерек по време на престоя си. Не искам да кажа, че не се поздравяваха, но май нещата стигаха дотам.

— Солей Грей посещаваше ли го понякога? — попита Хийт.

— Г-н Уейкфийлд? — Управителят погледна към помощника си и двамата поклатиха глава.

— Поне не през този период, доколкото си спомняме — допълни другият.

— Солей Грей посещавала ли е този хотел изобщо?

— О, да — отвърна управителят. — Често идваше специално в това фоайе, за някои партита, както и като гост на хотела от време на време.

— Макар че на практика е живеела съвсем близо до него? — попита Руук.

— Г-н Руук, „Драгънфлай“ е желана дестинация за пътешествениците, независимо колко отдалеч идват. — Управителят се усмихна. Беше произнасял тази фраза много пъти, може би дори същия ден.

Хийт попита:

— Какви бяха отношенията й с Дерек Сноу?

— Като на всички останали, предполагам — отвърна управителят и се обърна към помощника си: — Колин?

— Точно така. Абсолютно. Съвсем нормални.

Неговата увереност и апломб се сториха малко прекалени на Ники, така че тя атакува.

— Любовници ли бяха?

— Не, естествено, че не — каза управителят. — Това би било нарушение на правилата. Защо питате?

Ники се обърна към нощния мениджър.

— Защото вие криете нещо. — Тя направи драматична пауза и видя как по бузите му избиват розови петна. — Какво тогава, караха ли се? За търговия с наркотици ли става дума? Или пък за бой с петли по стаите? Можете да ми кажете тук или в управлението, в по-официална обстановка.

Управителят погледна колегата си, по чийто скалп, между рядката руса косица, бяха избили капчици пот.

— Колин?

Колин се поколеба и каза:

— Имахме малък… инцидент… с г-ца Грей. Надявам се разбирате, че ми е много трудно да пресека тънката граница на дискретността.

— С теб сме, Коли — каза Руук. — Давай направо.

Той буквално увехна под погледа на шефа си.

— Една вечер миналата зима — започна той, — г-ца Грей гостува на хотела и направи пропуск в терапията си за трезвеност. В два и трийсет на обяд, по време на моята смяна, по една случайност, тя… ами, наложи се да я укротяваме във фоайето. Дерек Сноу беше още на работа и аз го помолих да ми помогне да я заведем до стаята й. Междувременно огнестрелното оръжие, което държала в чантата си, случайно гръмна и одраска Дерек по бедрото.

— Колин? — каза управителят.

— Признавам, не спазихме процедурата и не докладвахме случая, но Дерек помоли да не вдигаме шум, така че…

— Тя ви е платила, момчета — каза Хийт. И това не беше въпрос.

— Накратко казано, да.

— И за случая няма полицейски доклад.

На Хийт отново не й се наложи да пита. Когато Колин поклати глава, тя каза:

— Колко сериозно беше нараняването? Лекарите са длъжни да докладват случаи като този в управлението.

— Беше просто драскотина, но все пак сложиха няколко шева. Г-ца Грей познава един лекар, който работи във филмовата индустрия, така че се разбраха помежду си.

Разбрала връзката между Солей Грей и Дерек Сноу, детектив Хийт зададе още няколко въпроса — събираше подробности, от които се нуждаеше, за да направи проверка по-късно. След това приключи срещата. След като взе информация за контакт с Колин, тя показа скицата на тексасеца.

— Виждали ли сте някога този мъж тук?

И двамата отрекоха. Тя ги помоли да си го представят в друг контекст, не просто като гост на хотела, а може би като съпровождаща охрана. Отново отрекоха, макар че управителят помоли да задържи рисунката.

— Това е всичко засега — каза Хийт. — Искам само да ви попитам за още един човек. Идвала ли е някога тук Касиди Таун?

— Моля ви — каза управителят. — Та това е „Драгънфлай“.

* * *

По пътя към колата Руук се засмя и каза:

— Или можем да поговорим в… „по-официална обстановка“? Това ще го включа в списъка си с хийтизми заедно с „Клетката“ и „експлозивна матрица“.

— Опитвах се да бъда по-изискана. Все пак, това е „Драгънфлай“.

Руук каза:

— За мен остава въпросът защо Дерек се е обаждал на Солей Грей в нощта, когато Касиди е убита.

— Напълно съм съгласна с теб — потвърди Хийт. — Както и защо тя е реагирала така бурно.

— Надали защото портиерът не е успял да й резервира място в „Пер Се“.

— Не си падам по съвпаденията, но обаждане по това време и две тела с прободни рани, залепени със скоч за стола… Дерек Сноу със сигурност е свързан с Касиди Таун, но как? А ако Солей не е участвала в убийството й, дали не се чувства застрашена по някакъв начин?

— Доста смахната идея. Защо не я попиташ?

— Да, и тя веднага ще ми отговори — поклати глава Хийт, а после добави: — Но пък знаеш ли какво, ще го направя.

Когато Ники се отправи на север от Първо авеню, към офиса на Главния съдебен лекар, Руук каза:

— Независимо от инцидента във фоайето продължавам да твърдя, че Дерек е донасял информация на Касиди.

— Е, сега проверяваме телефонните му разговори, ще видим дали си прав.

Тя издуха малко въздух между зъбите си.

— Гадно, нали? Да си наясно, че те шпионират за пари. Какво си ял, какво си пил, с кого спиш — и всичко това, за да може Касиди Таун да те изтипоса в „Леджър“.

— Повечето неща бяха обаче верни. Тя ми каза, че допуснала грешка в самото начало, когато започнала колонката си. Писала, че Уди Алън има връзка с Мерил Стрийп. Източникът й казал, че той бил направо обсебен от нея още от снимките на „Манхатън.“ Оказало се невярно, абсолютна лъжа. Другите вестници веднага скочили и я нарекли „градската лъжкиня“. Тя каза, че оттогава насам, ако нещо не е вярно и потвърдено — от два източника, — предпочитала да остави другите да я изпреварят.

— Много благородно. За такава мръсница.

— Но пък и ние никога не четем тези колонки, нали? Хайде, Ники, проблемът е дали ги приемаме на сериозно. Те са като спортната секция за воайорите, а всички сме такива.

— Аз не съм — каза тя.

— Виж, съгласен съм, че е долнопробно и то не само защото съм силно впечатлен от безупречната ти граматика. От друга страна обаче, тя просто разказваше какво правят хората. Никой не е карал Спицър да се покачи върху проститутка с чорапи над коленете. Нито пък Ръсел Кроу да метне телефон по нощния мениджър на някакъв хотел. Или пък Солей Грей да пробие дупка в гащите на портиера с пистолета си.

— Добре. Но къде пише, че ние трябва да знаем всичко това?

— Ами тогава не го чети. Тайните обаче няма да изчезнат. Знаеш ли, майка ми организира вечер на Чехов в Уестпортския театър. Един от последните уикенди репетираше „Дамата с кученцето“. Там в един абзац се говори за този герой Гуров — ще го цитирам в статията за Касиди. Смисълът на текста е следния: „Той имаше два живота: единият открит, на показ, пред очите на всички… пълен с относителна истина… и друг, който течеше в своето тайно русло.“

— И какво искаш да кажеш с това?

— Искам да кажа, детективе, че всички имаме своите тайни и ако сме влезли в общественото полезрение, значи сме дивеч. При открит ловен сезон.

Спряха на светофара и Ники се обърна към него. Той виждаше, че за нея това е повече от абстрактна тема за разговор.

— Ами ако не си свикнал с това или пък не е станало по твое желание? Аз стигнах дотам, че целият свят разбра за убийството на майка ми. Това не е скандал, но беше личен проблем. Ти пишеш материали за Боно, Саркози и Ричард Брансън, нали? Те са отлично подготвени за това вмешателство, но това, че им се налага, оправя ли нещо? Не трябва ли личното да си остане лично?

Той кимна.

— Съгласен съм. — После обаче не се сдържа. — По тази причина никога повече няма да напиша думата „ананаси“.

* * *

— Ще ти дам доста материал за размисъл днес, детектив Хийт.

Лорън Пари се държеше така официално с Ники само когато се шегуваше или я подготвяше за новини извън ежедневните доклади на съдебния лекар. Този път изражението й подсказа на Ники, че не я очаква шега.

— С какво разполагаме, патоанатом Пари? — отвърна тя по съответния начин.

Пари отведе Хийт и Руук до тялото на Дерек Сноу, положено върху масата за аутопсия, и взе доклада.

— Както винаги, противно на онова, което в токсикологията ще определят за причина на смъртта, имаме единична прободна рана в областта на гърдите. Ножът е проникнал в интеркосталната тъкан между ребрата и е причинил перфорация на лявата сърдечна камера.

— Прободен в сърцето — каза Руук. Когато Лорън завъртя очи, той вдигна рамене. — Ако ви трябва ежедневна терминология или искате да ви се обясни защо да не звъните на личния си лекар след 4 часа, аз съм идеалният човек.

Ники попита:

— Има ли следи от изтезания?

Лорън кимна, направи й знак да се приближи и й показа лявото ухо на жертвата.

— Виждате ли? Малки петънца от кръв, също както при Касиди Таун. Направих няколко снимки на ушния канал.

— Зъболекарска сонда? — предположи Хийт.

— Явно не е нужно да ти обяснявам.

Ники неволно потръпна при спомена за това как тя самата бе изтезавана от тексасеца. Лорън не каза нищо, но сложи ръка на рамото й, за да я успокои. После я отдръпна и каза:

— Има и още.

Тя отметна горната страница на доклада, за да покаже идентичните остатъци от лепенка, открити върху Касиди Таун и Дерек Сноу, а Руук каза:

— Няма съмнение, че убиецът е един и същ, нали така?

— Става още по-интересно.

— О — Руук потърка ръце, — почти като в рекламите по късна доба. „Следва продължение“.

— Представа си нямате — каза Лорън.

Ники повдигна чаршафа, за да потърси белега на бедрото на Дерек. Щом го откри, се присъедини към Руук и Лорън до нейната лабораторна маса — работен плот от неръждаема стомана, покрит с набор от зловещи инструменти, предназначени за дисекция и анализ на мъртвите. В средата му лежеше поднос, покрит с малка бяла кърпа. Патоанатомът остави доклада си и я отгърна наполовина, откривайки острието на пластмасов нож с цвета на лепило „Елмърс“.

— Това е полимерна отливка от прободната рана на Касиди Таун. Убиецът е работил чисто, ножът е вкаран и изваден майсторски, така че стана отличен дубликат.

Хийт я разпозна веднага, дъгата на ръбовете се събираше чисто при върха, който се изостряше до една-единствена точка. Най-характерни обаче бяха жлебовете — двата успоредни улея, които се спускаха по плоската страна на ножа, по цялата му дължина.

— Това е неговият нож. На тексасеца.

— Сгъваем нож „Робинс и Дъдли“, според каталога на сървъра — каза Лорън Пари. — Точно като… — тя отметна цялата кърпа, — … този тук.

До първата отливка върху подноса лежеше втора, от идентично острие.

— Стига, бе — каза Руук. — Ако това беше телевизионен сериал, на това място щяха да сложат реклама.

Ъгълчетата на устните на Лорън се извиха в лека усмивка. Не й се случваше често да се държи театрално и сегашният повод явно й доставяше удоволствие. Мъртвите не можеха да оценят работата й.

— Е, ако сега излъчат реклама, ще изпуснете най-важното.

— Не знам кое може да е по-важно — каза Ники, гледайки през рамо към трупа на Дерек Сноу. — Току-що свърза по несъмнен начин оръжието от убийството на Касиди Таун с Дерек Сноу.

— Не съм — Лорън изчака по лицата им да пропълзят съмнения и посочи към първата отливка от острието. — Тази тук е от ножа, с който е убита Касиди Таун. — После взе втората. — А тази… тази е от Естебан Падийя.

— Не може да бъде — Руук се завъртя в кръг и тропна с крак. — Човека койот?

Ники каза само:

— Лорън…

— Да.

— Тексасецът е пробол и Човека койот?

— Е — отвърна Лорън, — във всеки случай е бил неговият нож.

Хийт все още се опитваше да осмисли нещата, макар да бе буквално зашеметена.

— Откъде ти хрумна да правиш отливка от Падийя?

— И при двете жертви в центъра на пробожданията имаше много изтласкан материал, наричаме го „неутралната ос на острието“. Лесно може да се пропусне, но се вижда, ако си внимателен. Веднага щом забелязах приликата, направих отливките.

— Страхотна си — каза Ники.

— Не съм свършила. Когато отливките съвпаднаха, направих още един тест. Сещаш ли за онова петно от кръв върху тапета в къщата на Касиди Таун? Кръвта не беше нейна, а на Естебан Падийя. Пълно съответствие.

— Това е най-добрата аутопсия, която съм виждал — каза Руук. — Даже леко се напишках от вълнение. Сериозно говоря.