Ричард Касъл
Убийствена жега (15)

Петнадесет

Детектив Хийт знаеше, че този ден Солей Грей ще снима видеоклип, защото адвокатката й го беше споменала точно преди да я обвини, че тормози клиентката на работното й място. „Е“, помисли си тя, „нека добави и това към списъка си“. Ники потърси в записките си номера на Али от „Рад Дог Рекърдс“ и разбра къде ще снимат. Асистентката й каза, че няма да използват декори, а в града и обясни подробностите на Хийт, включително къде да паркира.

Петнадесет минути по-късно, след кратко пътешествие до 12-о авеню, Хийт и Руук влязоха през портата и минаха покрай половин дузина папараци, които чакаха отвън, някои облегнати на мотоциклетите си. Ники показа значката си на охраната и влезе в паркинга на самолетоносача „Интрепид“^[1] на пристан 86. Докато пътуваха натам, Руук попита Ники дали се опасява, че Али ще предупреди Солей, че идват.

— Бих се изненадала, ако постъпи така. Предупредих я да не го прави и й казах, че ще я арестуваме за углавно престъпление. Дадох й да разбере, че ако Солей бъде предупредена, виновникът може да бъде обвинен в съучастничество. Али каза да не се тревожа, защото смята да излезе в дълга обедна почивка и да си остави телефона на бюрото. Изключен. Беше готова да се откаже и от договора с мобилния оператор.

Роуч караха зад Ники, а зад тях — фургон с униформени полицаи в случай, че възникнат усложнения с тълпата. Докато работеше в отдел „Организирана престъпност“, Ники беше разбрала, че малко арести минават по план и че винаги има полза да отделиш няколко минути, за да си представиш ситуацията, която те очаква, вместо просто да запрашиш натам. В случай, че се мотаеха почитатели на Солей, последното, което искаше детектив Хийт, беше да натика закопчаната с белезници носителка на две награди „Грами“ в своята „Краун Виктория“, отбивайки атаките на банда верни нейни почитатели.

Всички паркираха към улицата, готови да се изнесат бързо. Когато излязоха от колите, направиха едно и също, включително Ники — извиха глави назад, за да погледнат бракувания самолетоносач, който се извисяваше над тях.

— Кара те да се почувстваш незначителен — отбеляза Роули. Очоа, който все още разглеждаше плаващия музей, попита:

— Колко е високо това чудо?

— Около шест етажа — отвърна Руук. — При това броено от височината, на която се намираме. Ако броиш от ватерлинията, добави още етаж — два.

— Е, какво избирате? — попита Ники. — Тур-обиколка или арест?

Минаха покрай временния базов лагер, отцепен за колите, гримьорните и павилионите за хранене. Един служител печеше пилета на огромен грил и въздухът миришеше на смес от отходни газове и дим от скарата. На подвижното мостче ги поздрави млада жена с тениска и карго панталони, на чиято ламинирана карта пишеше, че е асистент-режисьор. Когато Хийт се представи и попита къде точно снимат, тя посочи нагоре към самолетната платформа, вдигна уоки-токито към устата си и каза:

— Ще им съобщя, че идвате.

— Недейте — каза Хийт и остави един полицай, за да наблюдава изхода и да се увери, че тя ще я послуша.

След като се изкачиха с асансьора, Хийт и Руук се озоваха на платформата, където ги посрещна запис на „Наглец от флота“. Тръгнаха по посока на музиката и когато заобиколиха един А-13 Блекбърд, самолет от Студената война, се намериха зад малка армия от оператори и прилежащата им техника — прожектори, километри кабели и три камери — една на статив, една, захваната с ремъци към гърдите на един здравеняк с балетни умения, и една на удължител, за снимки от въздуха.

Пристигнаха по средата на един дубъл и наблюдаваха как Солей Грей изпълнява стъпките, които я бяха видели да репетира веднъж в „Челси“ и веднъж на сцената на „По-късно“. Облечена в бяло, покрито с пайети трико, тя правеше цигански колела между един Ф-14 Томкат и един хеликоптер „Чикасо“, само че този път в изпълнението й имаше нещо различно — то преливаше от съсредоточена възбуда, която Солей явно пазеше за пред камерите и която раздаваше с пълни шепи, докато операторът я следваше, а тя се премяташе по палубата, докато накрая се приземи безупречно в очакващите я обятия на един танцьор с моряшка униформа.

Руук прошепна на Ники:

— Предричам страхотно шоу в затвора „Таконик“.

Режисьорът, който наблюдаваше всичко на разделен на две екран, извика „стоп“, погледна към операторите и когато те му кимнаха, поиска промяна в декора.

Когато прожекторите угаснаха и служителите започнаха да разместват декорите за следващата сцена, Хийт реши да действа. Следвана от Руук, тя тръгна към стола на режисьора, където Солей Грей попиваше потта по лицето си въпреки хапещо хладните температури. На три метра от нея ги спря едър мъж с обръсната глава и жълт анорак, на който пишеше „Охрана“.

— Съжалявам, но не пускаме посетители. Турове ще има утре.

Не беше груб, просто вършеше работата, описана на гърба му.

Без да повишава глас, Ники му показа значката си и се усмихна:

— Полиция, идваме по работа.

Певицата обаче явно не пропускаше нищо или може би очакваше нещо такова. Тя свали кърпата от лицето си и се вторачи в Ники с ококорени очи. Гримьорката се приближи, за да възстанови грима, който беше изтрила, но Солей я пропъди, съсредоточена в посетителите, и се надигна от стола си.

Хийт заобиколи охраната, тръгна към нея и каза:

— Солей Грей, имам заповед да ви…

В този момент Солей се обърна и побягна. От лявата страна на кораба, съвсем близо до нея, имаше малка палатка, където се преобличаха статистите, а зад нея — метална стълба. Докато тя тичаше натам, иззад палатката се показаха Роули и Очоа, последвани от трима униформени полицаи. Тя се обърна в обратна посока, към люка, през който бяха минали Хийт и Руук, но и там чакаха двама полицаи. Руук й пресече пътя и тя отново рязко се извърна. Маневрата му я беше разсеяла и тя не забеляза, че Ники е само на една крачка разстояние. Тя скочи към нея, но Солей я чу и й се изплъзна. Инерцията запрати Хийт към една закачалка и в мига, който й беше нужен, за да възстанови равновесието си, заподозряната хукна по огромната като стадион палуба към десния борд на самолетоносача. Целият екип на Солей — оператори, асистенти, електротехници, танцьори, режисьори — я наблюдаваше, заседнал в мъгливата зона между инерцията и неверието.

Обучението й взе връх и Хийт извади пистолета си. Общото „Ах“, надигнало се зад гърба й, бе достатъчно ужасено, за да подскаже на Солей какво се е случило. Тя спря на ръба на платформата, обърна се към Хийт, която се приближаваше, насочила оръжието си към нея… след което без колебание се обърна и скочи.

Докато десетимата зрители зад нея развълнувано шумяха, Ники се втурна към мястото, където бе изчезнала младата жена и се опита да си спомни какво има шест етажа по-надолу — паркинг? Вълнолом? Река Хъдзън? За миг се запита дали някой би оцелял при падане от такава височина, било то и във вода. Когато стигна до ръба и надникна оттатък, Ники видя нещо напълно неочаквано — Солей Грей, която се търкаляше из мрежата, опъната над долния етаж.

— Солей, спри! — извика тя и отново се прицели, но това беше само поза. Хийт със сигурност нямаше да стреля при тези обстоятелства и певицата разчиташе на това. Ники прибра пистолета си в момента, в който двама мъже, за които по-късно научи, че са координатори на каскадите, посегнаха към заподозряната и я свалиха долу, скривайки я от очите й. Явно не подозираха какво се е случило току-що и неволно й помагаха да избяга.

Хийт обмисли възможните варианти, даде си сметка колко скривалища има на кораб, построен, за да превозва 2500 моряци и си представи всички лабиринти под палубата, а после — колко бавно ще се придвижат, ако използват асансьора или тръгнат по стълбите.

— Роуч — каза тя, — обадете се долу и им поръчайте да завардят изходите.

После детектив Хийт прибра пистолета си и скочи.

* * *

Двамата координатори й помогнаха да се измъкне от мрежата, но се опитаха да я обезвредят.

— Какво правите? Аз съм ченге.

Един от тях обясни:

— Тя каза, че сте луда фенка, която се опитва да я убие.

— Накъде тръгна?

Те огледаха Ники преценяващо и посочиха към един люк. Ники хукна, като премина внимателно в случай, че Солей чака от другата страна, но нея я нямаше. Пред Хийт се простираше дълъг коридор и тя го измина на бегом, стигайки до Т-образно разклонение, където спря да си представи накъде би побягнала, ако беше Солей. Инстинктите й я насочиха наляво, към сноп дневна светлина, накъдето й се стори, че е кеят.

Ники стигна до отворена врата, където спря достатъчно дълго, за да промуши глава навън и да се върне, стараейки се да бъде внимателна в случай на засада. От другата страна видя метално стълбище, вероятно долната част на онова, по което се беше опитала да избяга Солей, преди да се появят Роуч. Тя прескочи перилата и слезе още едно ниво, стигайки до малка платформа и балконче с формата на полукръг близо до кърмата, която надвисваше над кея и един от складовете на кораба. После рязко се обърна, чула стъпки над главата си.

— Руук?

— Боже, че си бърза! Как го правиш, още ми се вие свят след скока!

Ники обаче вече не му обръщаше внимание, зърнала проблясването на пайети на пристана. Хийт прецени, че певицата е скочила от около метър и половина, за да стигне до покрива на склада и лесно я последва. Докато тичаше по плоския покрив до спираловидната метална стълба, която водеше към паркинга, чуваше, че Руук не изостава.

Единственият униформен полицай, когото бяха оставили долу, беше завардил мостика, без да очаква дръзко бягство от покрива, така че когато певицата се появи на далечната страна на паркинга и хукна към изхода към 12-о авеню, нямаше кой да я спре. На 50 метра зад нея детектив Хийт я настигаше и извика на охраната да я спре. Мъжът обаче беше трениран да пази Солей и се огледа с очакването да види нападателка. Тя мина през портата и когато видя папараците, които се мотаеха отвън, трима на мотоциклети, проклятието бързо се превърна в благословия. Те вече я снимаха, докато тичаше към тях и певицата повика единия по име.

— Чък! Имам нужда от мотора ти, бързо.

Когато се появи Ники, той вече завиваше по 12-о авеню, Солей седеше зад него. Останалите двама папараци палеха мотоциклетите, за да ги последват, но Хийт им показа значката си и посочи към онзи с по-бързата машина.

— Ти. Слизай. Трябва ми моторът ти, полиция.

Папаракът се поколеба, претегляйки последствията от наказание с тези от пропуснатата възможност, но Ники го хвана за якето.

— Веднага.

Хийт потегли след Солей, а третият папарак понечи да тръгне след нея, но тогава пристигна Руук, размахвайки ръце, застана на пътя му и той удари спирачките.

— Руук? — каза фотографът.

— Ленард? — каза Руук.

Хийт трябваше да се напрегне, за да не изгуби Солей и нейния шофьор. Той караше безразсъдно, шмугвайки се между колите и сменяйки платната, без да го е грижа за десетките удари, с които се разминаваше. Като ченге в Манхатън Ники знаеше, че папараците ловуват на глутници, често с мотоциклети, и винаги се сещаше за преследването на Даяна в онзи тунел в Париж. Сега тя преследваше един от тях и реши да разчита на уменията си, а не на риска, за да не убие някой случаен свидетел или пък себе си. Въпреки това не изоставаше от тях, дори да не успяваше да ги настигне. Солей очевидно нямаше крайна цел и всичко беше въпрос на маневри, за да се отърват от Хийт, която забеляза, че следват модел — изкачваха се по една улица, а после слизаха по следващата, движейки се през „Мидтаун Уест“. В един момент, докато караха на изток по 50-а улица, Солей явно се умори от тази игра. Погледна назад, видя, че следователката е още по петите им и изкрещя нещо в ухото на папарака.

На ъгъла той, заедно с обещанието за ексклузивни снимки, за каквито можеше само да мечтае, се престори, че ще завие надясно, но вместо това направи обратен завой, като не само тръгна в обратна посока, но и се понесе челно към Ники. Тя го избегна със завой надясно и поднесе встрани, като едва не падна насред движението, но овладя мотоциклета и също го обърна на 180 градуса, макар че за малко да одере един паркирал камион на FedEx. Подкара след тях, движейки се в насрещното платно, като запали предния фар и наду клаксона. За щастие единственият риск за сблъсък се дължеше на друг мотоциклет, също каран от папарак, и тя невярващо си даде сметка, че зад него седи Джеймисън Руук.

Когато стигнаха до края на улицата, шофьорът на Солей зави надясно и отпраши по 11-о авеню. Ники не изостана, но загуби малко време, тъй като при червен светофар забавяше и се промъкваше между колите, вместо да профучи между тях безнаказано като мотоциклета отпред. Прииска й се радиостанцията й да беше у нея, за да повика подкрепления, които да ги пресрещнат или да блокират улиците, но това не беше възможно, така че тя остана съсредоточена и се постара да набере скорост, когато има възможност за това.

11-о авеню премина в Уест Енд авеню и малко след това Солей отново погледна назад, което подсказа на Ники да очаква поредната каскада. На 72-а улица шофьорът взе пресечката по диагонал, като едва избегна удара с един автобус и се понесе към рампата, водеща към „Хенри Хъдзън“. Хийт внимателно ги последва, като рязко спря на пресечката заради една старица с проходилка, която пресече на червено и Ники едва не я блъсна. Тя изчака жълтата светлина и даде газ, после спря на „Ривърсайд Драйв“ и изруга. Бяха й се изплъзнали.

Тя почти тръгна на север по „Хъдзън“, но нещо я забави. Задръстването беше голямо, колите пълзяха едва-едва. Въпреки предимството, което й осигуряваше моторът, Солей не би избрала този път. Ники чу рева на мотор и се обърна по посока на звука. На отсрещния ъгъл, зад статуята на Еленор Рузвелт, една бяла светкавица профуча по алеята за пешеходци на крайречния парк. Ники изчака една камионетка, пресече по диагонал, изкачи се до тротоара по рампата и ги последва в Ривърсайд Парк. Докато минаваше край алеята за кучета, няколко от собствениците й се разкрещяха. Един заплаши да извика полицията и тя се надяваше да го стори. Долови някакво движение в страничното огледало и без да поглежда, разбра, че Руук я следва.

Докато караше по павираната алея до реката, Ники намали скоростта. Макар че беше обедно време, а денят бе студен, наоколо имаше достатъчно бегачи, колоездачи и хора с кучета, които можеха да изникнат пред нея и тя смяташе, че щом все още вижда мотора, може да изчака и да ги подгони по-нататък, където достъпът до тревата беше по-ограничен.

Възможността се разкри при марината, малко преди да стигне до превърната в парк пречиствателна станция в Харлем. Пътеката между двете забележителности бе успоредна на железопътната линия, която беше заградена и по този начин ограничаваше достъпа на пешеходците. Ники даде газ. Мотоциклетистът пред нея също се възползва от отворения път, но нейният мотор беше по-бърз и ги настигаше. Солей, която приличаше на сюрреалистично видение в бялото си блестящо трико, постоянно се обръщаше и му правеше знаци да кара по-бързо. Не биваше да я слуша.

Точно преди да стигнат до парка, пътеката рязко свиваше надясно — завой, предвиден за хора, а не за бързодвижещи се мотоциклети. Ники познаваше терена, защото в събота и неделя излизаше на джогинг край Хъдзън, и предвидливо забави ход. Зад ъгъла видя преобърнат мотор. Папаракът се опитваше да измъкне крака си изпод него, а ръката му над лакътя бе ожулена до кръв. Солей Грей се беше отдалечила малко, макар че куцаше с единия крак.

Шофьорът на Руук също избърза на завоя и Ники трябваше да отбие встрани, за да не я ударят. Другият мотор силно се килна и тъкмо когато изглеждаше, че ще падне, мъжът успя да го овладее и спря, без да изгуби равновесие.

— Погрижете се за него — каза Ники. — Ранен е.

После подкара по тревата след Солей, която прескачаше телената ограда, отделяща пътеката от железопътната линия.

Линия „Уест Сайд“, чиито релси излизаха от един тунел на 122-а улица и следваха река Хъдзън от Ню Йорк до Олбъни, в миналото е обслужвала товарния превоз в Манхатън. През последните 19 години обаче бе собственост на „Амтрак“, по нея се движеше пътническият влак от Пен и докато детектив Хийт слизаше от мотоциклета, тихият тътен на локомотив й подсказа, че дългата пътническа композиция наближава. Солей скочи от оградата и се опита да пресече релсите, преди Ники да стигне до нея — искаше влакът да й спечели време, като препречи пътя на ченгето. Локомотивът обаче я изпревари и сега тя беше заклещена от многобройните вагони, докато Ники се катереше по оградата.

— Всичко свършва тук, Солей — изкрещя тя, надвиквайки стоновете на метала и тракането на стоманените колела. — Дръпни се от линията, легни и вдигни ръцете си зад главата.

— Доближиш ли се, ще скоча.

Ники се пусна от оградата и се приземи на два крака, а Солей тръгна към релсите и се наведе напред, накланяйки се към влака, сякаш смяташе да се хвърли под него.

— Ще го направя.

Хийт спря. Беше на десет метра от нея и макар че повърхността под краката й беше равна, чакълът поднасяше, а певицата беше бърза. Ники нямаше да успее да стигне до нея, преди да се метне под колелата.

— Солей, стига, дръпни се оттам.

— Права си, всичко свършва тук.

Тя се обърна към релсите, ръждиви и покрити с прах и сажди отстрани, но блестящи като ново алуминиево фолио там, където триенето от колелата отнасяше мръсотията. Когато вдигна очи, Ники се беше доближила. Солей извика „Не!“ и тя спря.

— Тогава стой мирно, Солей. Не бързай, ще почакам.

Докато я наблюдаваше, Ники видя всички знаци, от които се боеше. Младата жена се беше прегърбила и тялото й внезапно изглеждаше дребничко и неподходящо за сценичното облекло, което носеше. Арогантността напълно се беше изпарила от лицето й, устните й трепереха, а под грима й избиваха червени петна. Освен това не откъсваше поглед от колелата, които гърмяха само на 60 сантиметра от нея.

— Чуваш ли ме? — извика Ники. Знаеше, че я чува, но искаше да насочи вниманието й към себе си.

— Мисля, че няма да мога — каза Солей с глух глас.

— Тогава недей.

— Имам предвид, че не мога да продължавам повече.

— Ще се справиш.

И двете знаеха, че Хийт трябва да я арестува, но следователката се опитваше да я накара да погледне малко по-напред. Да я извади от настоящето.

— Какво стана с онзи човек? От вчера сутринта?

— Добре е. Утре го изписват от болницата.

Хийт налучкваше, но реши, че сега е момента да я подтикне да мисли позитивно. Спомни си разпита предишния ден и обелената кожа на кокалчето на Солей, която тя постоянно дъвчеше. Тогава беше решила, че е станало на репетиция, тъй като знаеше колко тежки са те. Сега обаче си даде сметка, че това е била бойната рана на крадеца.

— Трябваше да го взема. Той не пускаше куфарчето и трябваше да…

— Той ще се оправи. Хайде, слез от там.

— Още сънувам кошмари. — Солей я пренебрегна, увлечена в друг разговор. — Мога да понеса затвора, може би. Но не и кошмарите. За онова, което стана с Рийд. Искам да върна времето преди онази нощ. Бях толкова глупава. — Тогава тя изкрещя: — Аз бях толкова глупава… а сега той никога няма да се върне.

Солей избухна в сълзи и Хийт усети, че се разкъсва между желанието да я подтикне да й разкаже какво е станало с Уейкфийлд, задължението да й прочете правата в случай, че реши да признае нещо, което може да се използва в съда, и нуждата да прояви човещина и да я отклони от тъмнината, която може да я накара да посегне на живота си.

— Солей, по-късно може да поговорим за това. Хайде, ела при мен, нека да ти помогна.

— Не заслужавам да живея. Чуваш ли? — Настроението й премина от мрачно в гневно, а хапливият тон, който бе свикнала да очаква Ники, беше насочен срещу самата Солей. — Не заслужавам да бъда тук, не и след Рийд. Не и след онова, което му причиних. Скандалите, краят на връзката ни — аз бях виновна. Аз отмених сватбата. Така ужасно го нараних…

Тогава гневът отстъпи пред още ридания.

Ники хвърли поглед надолу по линията с надеждата да зърне края на влака, но той се простираше докъдето й стигаха очите. Все още не беше вдигнал скоростта и на Хийт й се струваше, че бавният му ход се точи безкрайно.

— Ами онази нощ? Знаеш ли каква вина изпитам заради онази нощ?

Ники прие, че става дума за нощта на смъртта му, но не желаеше да попита, когато тя се чувства толкова уязвима, рискувайки да я бутне в пропастта и каза:

— Вече не е нужно да носиш това бреме сама. Разбираш ли?

Солей се замисли и Хийт изпита надежда, че думите й най-сетне започват да достигат до нея. Тогава се чу шум и двете се обърнаха едновременно. По пътя бавно се приближаваха три полицейски мотоциклета с изключени фарове. От другата страна се появи Руук, придружен от камионетка на Службата по парковете. Тя забеляза промяната в Солей и му извика:

— Кажи им да не се доближават!

Руук пристъпи към прозореца на камионетката и Ники видя как шофьорът грабва микрофона си. След секунди явно се свърза с мотоциклетистите, защото те удариха спирачки и зачакаха в далечината, а мъркането на моторите им се сливаше със скърцането и стоновете на влака.

— Не мога да се справя с всичко това, не мога — изплака Солей. — Непоносимо е.

Ники най-сетне видя последния вагон на около сто метра от тях и започна да изчислява ходовете си.

— Чувствам се… празна. Не мога да спра болката.

Петдесет метра.

— Ще ти помогна, Солей. — Още само три вагона. — Ще ми позволиш ли?

Хийт протегна ръце с надеждата, че тя ще почувства жеста въпреки метрите натрошен чакъл, които ги деляха. Солей изправи гръб и отново заприлича на танцьор. Вдигна лице към слънцето, затворила очи за миг, после се обърна към Ники и за пръв път й се усмихна. После се хвърли под последния вагон.