Ричард Касъл
Убийствена жега (5)

Пет

Ники огледа лицето на Холи, търсейки някакъв знак. Ченгето в нея във всеки един момент беше нащрек за знак. Нещо, което да й издаде повече, отколкото й казват. Намек, че това е лъжа. Или ако не беше, намек за чувствата на жената по отношение на информацията, която споделяше. Професията на детектив Хийт беше такава, че я лъжеха постоянно. В девет от десет случая въпросът беше до каква степен. Умението да търси знаци и най-вече да ги разчита й помагаше да прецени неискреността на отговора. В прекрасен свят живееше.

Гледайки Холи Фландърс през масата в стаята за разпити, Ники видя лице, помрачено от стихия от смесени чувства, но й се стори, че това е истината. Или поне някоя нейна версия. Когато Холи сведе очи, за да продължи да чопли ноктите си, Хийт се извърна и вдигна вежда към Руук. Писателят би трябвало да я разбере без усилие. Погледът й казваше: „Какво ще речете, г-н Сянка?“

— Не знаех, че Касиди Таун има деца.

Той заговори меко, проявявайки усет към момичето. Или защото му се струваше, че трябва да се защити.

— И тя не знаеше — сопна се Холи. — Забременяла и се отказала от мен.

— По-бавно, Холи — каза следователката. — Обясни ми с подробности, защото е съвсем ново за мен, а и много важно.

— Какво сложно има? Тъпа ли сте, или какво? Нали сте ченге, разгадайте го. Бях „дете на греха“. — Тя натърти двете думи и от нея се изля гняв, трупан с години. — Нейното копеле, мръсната й тайна. Направо умираше да ме смете под килима. Дала ме е за осиновяване още преди да ми срежат пъпната връв. Е, сега не е нужно да се преструва, че не съществувам. Или да отказва да ми окаже каквато и да е подкрепа, защото се срамува от мен и защото й напомням как се е омазала. Естествено, че не знаете, тя не искаше никой да знае. Как би могла да бъде кралицата на скандалите, ако самата тя е в центъра на скандал?

На младата жена й се плачеше, но вместо това се облегна назад, дишайки тежко, сякаш беше спринтирала. Или току-що се беше събудила след добре познат кошмар.

— Холи, знам, че ти е трудно, но трябва да ти задам няколко въпроса.

За Хийт Холи все още беше заподозряна в убийство, но тя продължи с тихо разбиране. Ако Касиди Таун наистина бе нейна майка, Ники имаше лично отношение към положението й, тъй като самата тя беше дъщеря на жертва на убийство. Стига, разбира се, да не я бе убила тя.

— Да не би да имам някакъв избор?

— Фамилията ти е Фландърс, не Таун. Това името на баща ти ли е?

— На едно от приемните ми семейства. Фландърс звучи добре, поне не е Мадоф. За каква биха ме взели хората тогава?

Детектив Хийт отново върна Холи към дневния ред.

— Знаеш ли кой е баща ти? — Холи само поклати глава и Ники продължи: — А майка ти знаеше ли?

— Доста е хойкала, предполагам — Холи посочи към себе си. — Явно е семейна черта. Ако е знаела, така и не ми каза.

— И ти нямаш никаква представа кой може да е?

Ники настояваше, защото от бащинството можеше да извлече мотив. Холи само повдигна рамене и Ники усети, че увърта. Руук разчете жеста по същия начин.

— Знаеш ли, и аз не знаех кой е баща ми. — Разкритието привлече вниманието на Ники, а Холи наклони леко глава към него, за пръв път показвайки интерес. — Истината ти казвам. От опит знам как човек изгражда живота си около тази празнина. Отразява се на всичко. И не вярвам, Холи, че един нормален човек, особено ако е куражлия като теб, не би поровил малко, за да научи.

Ники усети, че разговорът навлиза в нова фаза. Ходи Фландърс заговори директно на Руук.

— Направих някои сметки — каза тя. — Сещаш се.

— Върнала си се девет месеца назад? — позасмя се той.

— Именно. И изкарах, че е станало през май 1987. Майка… тя още не е водела собствена колонка, но от „Леджър“ са я пратили във Вашингтон, за да изрови мръсотия за политик, който чукал на лодката си някаква курва, която не била жена му.

— Гари Харт — каза Руук.

— Все едно. Според мен тогава е забременяла. По време на това пътуване. И девет месеца по-късно — та-даа! — каза тя с ирония, от която сърцето на Ники се сви. Тя записа в тефтера си „Вашингтон, май 1987?“.

— Да поговорим за настоящето. — Тя опря химикалката си върху спиралата в горната част на страницата. — Колко често контактуваше с майка си?

— Казах ви, все едно не съществувах за нея.

— Но си се опитвала.

— Да, опитвах се. Опитвах се още от малка. Опитах дори когато ме изключиха от училище и заживях сама, но си дадох сметка, че съм сбъркала. Пак нищо. Така че си казах „Добре, майната ти — мри“.

— Тогава защо напоследък пак си я търсила? — Холи не каза нищо. — Заплахите, които си й пращала, са на компютъра ти. Защо я потърси отново?

Холи се поколеба, после каза:

— Бременна съм. И ми трябват пари. Писмата се връщаха, така че отидох лично. Знаете ли какво каза? — Устната й затрепери, но тя се овладя. — Да направя аборт. Както е трябвало да направи тя.

— Тогава ли купи пистолета?

Ако Холи се надяваше да я размекне, Ники щеше да се държи делово, за да й покаже, че не е застанала пред съдебни заседатели. Симпатията не надделява над фактите.

— Исках да я убия. Една вечер успях да си отключа с шперц и влязох.

— С пистолета — каза следователката.

Холи кимна.

— Тя спеше. Стоях над леглото й, насочила онова чудо право към главата й. И почти го направих. — Тя повдигна рамене. — После просто си тръгнах. — Тогава се усмихна за пръв път. — Радвам се, че изчаках.

* * *

Щом униформеният полицай отведе Холи обратно в килията й, Руук се обърна към Хийт.

— Сетих се!

— Невъзможно.

— Напротив! Знам отговора. — Той едва се сдържаше. — Или поне имам теория.

Хийт събра папките и бележките си и излезе от стаята. Руук я следва по целия път към общия офис. Колкото по-бързо вървеше Ники, толкова по-бързо говореше той.

— Видях какво си записа, когато Холи спомена Гари Харт. И ти мислиш като мен, прав ли съм?

— Не ме моли да се подпиша под половинчатите ти, недоизмислени теории, Руук. Не се занимавам с теории, забрави ли? Работя с доказателства.

— А до какво водят теориите?

— До неприятности.

Тя бързо зави към общия офис, а той я последва.

— Не — каза Руук. — Теориите са като семенца, от които покълват големи дървета, които… по дяволите, голям писател съм, запънах се със собствената си метафора. Мисълта ми е, че до доказателствата се стига чрез теории. Те са точка А на картата за съкровището.

— Да живеят теориите — равно каза тя и седна на бюрото си. Той придърпа един стол и се настани до нея.

— Слушай сега. Къде е била Касиди Таун, когато е забременяла?

— Не съм установила…

— Във Вашингтон — прекъсна я той. — Какво е правела?

— Пишела е статия.

— За политик, хванат в скандал. Кой ни прати по следите на Холи Фландърс? — Той плесна с ръце по бедрата си. — Политик, хванат в скандал! Честър Лъдлоу е нашият човек!

— Руук, колкото и очарователно да ми се струва изражението ти, докато си мислиш, че си решил загадката на Сфинкса, на твое място не бих разгласявала тази теория.

Той почука с пръст по тефтера й.

— Тогава защо си го записа?

— За да го проверя — каза тя. — Ако бащата на Холи Фландърс се окаже важен, ще искам да разбера кой е бил във Вашингтон по онова време и с кого е имала отношения Касиди Таун.

— На бас, че Честър Лъдлоу е бил там. Още не е бил избран, но нали е от политическа династия, може да е работел там с протекции.

— Може, Руук, градът е голям. Но дори да е баща на Холи, какъв смисъл има да ни праща по следите й, ако те водят обратно до него като заподозрян?

Руук замълча.

— Добре, де. Беше просто теория. Радвам се, че можем…

— Да я зачеркнем?

— Една тревога по-малко — каза той.

— Много ми помагаш, Руук. Без теб тук не беше същото. — Телефонът й иззвъня — беше детектив Очоа. — Какво става, Оуч?

— С Роули сме при съседа на Касиди Таун. Обадил се в управлението, за да се оплаче, че нейният боклук е в неговите кофи.

Ники успя да долови пискливия глас на възрастен мъж, който нареждаше жаловито.

— Въпросния гражданин ли чувам?

— Да. Оплаква се на партньора ми.

— Как е разбрал, че това е нейният боклук?

— Наблюдава — каза Очоа.

— Един от тези, а?

— Един от тези.

Щом приключи разговора с Хийт, детектив Очоа се присъедини към Роули, който се възползва от завръщането му, за да се откопчи от стария човек.

— Извинете, сър.

— Не съм свършил! — каза той.

— Само минутка. — Щом се отдалечи достатъчно, така че старецът да не може да го чуе, той каза на Очоа: — А после се чудим къде живеят ония кукувици, дето се обаждат в радиото. Е, ще изнасяме ли боклука, или ще чакаме?

— Иска да изчакаме, докато дойдат от Съдебна медицина. Г-н Галуей сигурно е пипал торбите, но те ще му вземат отпечатъци и ще направят каквото трябва. Съмнявам се, но може и да намерят нещо полезно на или около дворчето.

— Струва си опита — съгласи се Роули.

— Правилно ли чух, че ще ми взимате отпечатъци? — Галуей се беше присламчил към тях. Наскоро избръснатите му бузи лъщяха, а бледосините му очи блестяха, излъчвайки гняв и подозрения, трупани с десетилетия. — Никакво престъпление не съм извършил.

— Никой не твърди противното, сър — каза Роули.

— Не ми харесва тонът ви, млади човече. Нима в тази страна толкова често си бършем задника с конституцията, че сега полицията свободно обикаля от врата на врата и взема отпечатъци от гражданите без причина? Някаква банка с данни ли събирате?

На Роули му беше писнало и той направи знак на Очоа, че сега е негов ред. Другият следовател се замисли и направи знак на Галуей да се приближи. Когато старецът го послуша, Очоа тихо каза:

— Г-н Галуей, вашите действия на отговорен гражданин осигуриха на нюйоркската полиция важна информация относно убийството, което разследваме и ние сме ви много задължени.

— Ами, благодаря ви, аз… Това с боклука беше едно от многото й нарушения. Оплаквал съм се безброй пъти.

Очоа беше съумял да го успокои малко и продължи по същия начин.

— Да, сър, в случая бдителността ви даде резултат. Уликата, която ще ни помогне да открием убиеца на г-жа Таун, може да е именно тук, във вашия двор.

— Тя никога не изхвърляше боклука разделно. Звънях в общинската служба, докато ми излязоха пришки. — Той се доближи още повече и Очоа различи капилярите под прозрачната му кожа. — Търговец на гнусотии като нея положително нарушава законите.

— Е, г-н Галуей, бихте могли да продължите в същия дух, като помогнете на техниците в лабораторията да отделят отпечатъците ви от останалите, за да няма пречки пред откриването на убиеца. Вие бихте желали да продължите да ни помагате, нали?

Старецът подръпна едното си ухо.

— И отпечатъците ми няма да отидат в някаква секретна банка?

— Давам ви дума.

— Тогава не виждам пречки — каза Галуей и се качи горе, за да съобщи новината на жена си.

— Знаеш ли как ще те наричам отсега нататък? — каза Роули. — Укротителят на чалнати.

* * *

Детектив Хийт с прилежни печатни букви записа на бялата дъска датата, на която Холи Фландърс бе проникнала в апартамента на Касиди. Докато поставяше капачката на маркера, чу вибрациите на телефона си, оставен на бюрото. СМС от Дон, треньорът й по бойни изкуства.

„Утре сутрин, У или N?“

Тя постави палец върху „У“, но се поколеба. Зачуди се защо и погледът й се насочи към Руук, който седеше в общия офис с гръб към нея и разговаряше с някого по телефона. Ники постави пръст върху клавиша и натисна „У“. „Защо пък не?“, помисли си тя.

Щом Роуч се върнаха в управлението и Хийт събра отряда около дъската, за да чуе докладите за свършеното до средата на деня, Очоа вдигна очи от своя.

— Току-що получих това от 17-о управление, отнася се до кражбата на тялото. — Спусна се тишина. Цялото внимание се насочи към него — всички осъзнаваха важността на евентуалната улика или може би дори откриването на тялото. — Открили са камионетката, с която избягаха онези, била е изоставена. Крадена е, също като самосвала. Пише, че снощи са я свили от паркинга на някакъв мол в Ийст Медоу, Лонг Айлънд. В момента я обработват за отпечатъци и всичко останало. — Той почете още малко, но не каза нищо повече, затвори папката и я подаде на Хийт.

Тя я прегледа и каза:

— Пропусна нещо. Пише, че основната следа е била лепенката, която си им описал. Браво, Оуч.

— Явно не си се разсеял напълно — каза Хайнзбърг.

— От кое да съм се разсеял?

Тя повдигна рамене.

— Възможностите са много. От катастрофата, от престъпниците, от трафика, от… занимавали са те доста неща.

Явно вече бяха тръгнали клюки за скорошната раздяла на Очоа с жена му и за молбата му да се вози с Лорън Пари. Нормално беше точно Хайнзбърг да се включи.

На Хийт не й харесваше накъде вървят нещата — някой можеше да пострада заради празни приказки — така че побърза да се намеси.

— Стига толкова по тази тема.

Очоа обаче не беше приключил.

— Ей, ако твърдиш, че нещо ме е разсеяло от работата ми, кажи си.

Хайнзбърг се усмихна.

— Да съм казала такова нещо?

Ники ги прекъсна по-решително.

— Да продължаваме нататък. Искам да говорим за боклука на Касиди Таун — каза тя.

Роули понечи да заговори, но Руук го прекъсна.

— Знаеш ли, това би било много по-подходящо име за колонката й. Но късно е вече. — Той усети хладните им погледи. — Или може би е твърде рано. — И Руук се пързулна със стола обратно към бюрото си.

— Както и да е — натъртено каза Роули, — екипът по събиране на доказателства е на мястото. Не мисля, че ще намерят много. Колкото до боклука — странно е, но е само домакински. Смляно кафе, обелки, кутии от корнфлейкс и т.н.

— Канцеларски материали няма — продължи партньорът му. — Търсехме каквото и да било, бележки, хартия, кламери, но няма нищичко.

— Може да е вършила всичко на компютъра — каза детектив Хайнзбърг.

Хийт поклати глава.

— Руук каза, че изобщо не е имала. Освен това всеки, който използва компютър, принтира разни неща. Особено ако е писател, нали?

Тъй като тя се обръщаше към него, Руук отново се присъедини към кръга.

— Винаги принтирам текущи копия в случай, че лаптопът ми се повреди. И за да редактирам. Но както каза детектив Хийт, Касиди Таун не използваше компютър. Държеше да контролира нещата, а това, че дигиталните страници могат да се сканират, крадат и препращат, й докарваше параноя. Затова печаташе всичко на онзи динозавър, пишещата машина Ай Би Ем „Селектрик“, а асистентката й пращаше материалите на „Леджър“.

— Значи все още не знаем какво е станало с бумагите. Със статиите й. — Ники свали капачката на маркера и огради тази точка на бялата дъска.

Роули каза:

— Струва ми се, че някой е искал да докопа онова, върху което е работела.

— Мисля, че си прав, Рейлз, и ще отида една стъпка по-напред. Не, че се отказвам от някой вариант… — Хийт насочи маркера към списъка с разпитаните на дъската, — но това не ми прилича на отмъщение, а на опит да й попречат да завърши нещо, което е пишела. Малко помощ, Руук? Ти си нашият вътрешен човек.

— Абсолютно. Знам, че работеше върху нещо голямо, встрани от обичайната й работа. Каза, че затова работи нощем и понякога е облечена с вчерашните дрехи, когато я заваря на сутринта.

— Каза ли ти какво е? — попита Ники.

— Не можах да изкопча нищо. Реших, че е статия за списание и че ме счита за конкурент. Пак манията й да контролира. Веднъж Касиди ми каза… дори си го записах, за да го използвам в статията. „Ако напипаш нещо интересно“… — Руук затвори очи, за да си припомни точните думи, — „затваряй си устата, отваряй си очите и погреби всичките си тайни“. В общи линии имаше предвид, че ако е много важно, не бива да го обсъждаш, защото някой може да ти го отнеме или да ти попречи.

— Или да те убие — каза Ники. Тя посочи два дни върху графиката с последователността на събитията. — Джей Джей, домоуправител на сградата и местен историк, каза, че два пъти е сменял бравата. Първия път защото й се сторило, че някой е проникнал в апартамента. Разпитът на отчуждената й дъщеря сочи, че е влизала тя. Това обяснява и факта, че намерихме нейни отпечатъци. Проститутка е и в нощта на убийството е била с клиент. Проверяваме го, но не очаквам да извадим голям късмет. Колкото до другата подмяна, разпитахме Тоби Милз, който признава, че е разбил вратата й с ритник и твърди, че е бил бесен, след като заради колонката на Касиди Таун се е получил неприятен епизод с негов почитател, който го следи. Шарън?

— На бюрата ви има доклад за станалото, както и снимка на човека. — Хайнзбърг вдигна една снимка от охранителната камера. — Морис Айра Гренвил, все още е на свобода. Уведомих и Деветнайсето управление.

Хийт захвърли маркера на алуминиевия праг под бялата дъска и скръсти ръце.

— Едва ли е нужно да ви казвам, че много притискат Монтроус за изчезналия труп. Роуч, капитанът позволи да вземете хора от отдел „Кражби“, за да обиколите апартаментите и магазините около… — тя спря, за да открие името на жертвата на другата дъска, — мястото, където е бил убит Естебан Падийя. Така ще можете да се занимавате и с този случай, и с откраднатото тяло.

— Хрумна ми нещо — каза Руук, — за пишещата машина, която използваше Касиди Таун. Марка „Селектрик“ имат ролка с лента, върху която буквите се редят една след друга. Ако открием старите ленти, може да ги погледнем и да видим върху какво е работела.

— Роуч? — каза Ники.

— Заемаме се — отвърна Очоа.

— Връщаме се в апартамента — добави Роули.

Няколко минути след края на съвещанието Руук предпазливо се доближи до Хийт с мобилния си телефон в ръка.

— Току-що ми се обади един друг мой източник.

— Кой?

— Източник. — Той пусна айфона в джоба си и скръсти ръце.

— Няма да ми кажеш кой е, нали?

— Искаш ли да се повозим?

— Струва ли си?

— По-добри следи ли имаш? Или предпочиташ да останеш тук, за да седнеш да гледаш новините в 5 с капитан Монтроус?

* * *

Руук й каза да спре до тротоара на 44-а улица, пред „Сарди“.

— По-готино е от автомивката, нали?

— Руук, ако това е заобиколен начин да ме изведеш да пием по нещо, няма да се получи — каза тя.

— И все пак ти дойде. — Когато тя мина на първа и натисна съединителя, Руук каза: — Чакай. Шегувам се. Не става дума за това. — Ники отново спря колата и той добави: — Обаче ако размислиш, да знаеш, че съм винаги готов.

Когато наближиха салонния управител, Ники видя майката на Руук, която им махаше от масата си в другия край на ресторанта. Хийт й отвърна и й обърна гръб, за да не види гневното изражение, с което се обърна към Руук.

— Майка ти? Тя ли е източникът? Майка ти?!

— Обади се и каза, че има информация за убийството, ти щеше ли да я върнеш?

— Да.

— Не говориш сериозно. — Той изучи лицето й. — Добре, сериозно говориш. Точно затова не исках да ти кажа. Но какво можех да й кажа? Че не искаш да чуеш какво има да ти каже? Ами ако е нещо полезно?

— Можеше да свършиш това и сам.

— Тя иска да говори с полицията, тоест, с теб. Стига, тук сме, краят на деня е — какво имаш да губиш?

Ники се усмихна и тръгна към масата. Все още ухилена, тя тихо му каза:

— Ще си платиш за това, и още как.

И докато вървяха към Маргарет Руук, позволи на усмивката си да разцъфти.

Тя седеше в сепаре в ъгъла, царствено разположено между карикатури на Хосе Ферер и Дани Томас. На Ники й мина през ум, че Маргарет винаги е в царствена обстановка. Ако не беше, тя я караше да изглежда така. Дори на играта на покер в таванския апартамент на Руук, където я бе видяла миналото лято, излъчването на Маргарет Руук определено подхождаше повече на Монте Карло, отколкото на Атлантик Сити.

След поздравите и прегръдките, тримата седнаха.

— Това ли е обичайната ви маса? — попита Ники. — Много е тихо и приятно.

— Това е, поне преди да наближи времето за театралните представления. Повярвай ми, хлапе, тук ще стане много шумно, когато се изсипят автобусите от Ню Джързи и Уайт Плейнс. Но да, масата ми допада.

— Това е любимият й изглед — каза Руук. Той се извърна в стола си и Хийт проследи погледа му до карикатурата на майка му на отсрещната стена. Гранд Дяволицата на Бродуей, както я наричаше той, им се усмихваше от седемдесетте.

Г-жа Руук обви хладните си пръсти около китката на Ники и каза:

— Смятам, че и твоята карикатура щеше да се окаже тук, ако след колежа беше останала в театъра.

Мисълта, че тя е наясно с това, въпреки че никога не й го е споменавала, стресна Ники, но после тя си спомни за статията. Проклетата статия.

— Искам още един „Джеймисън“ — каза актрисата.

— Опасявам се, че няма да можеш да се отървеш от мен — каза Руук, вероятно не за пръв път в живота си. Ники си поръча кола лайт, а той — еспресо.

— Вярно, вие сте дежурна, детектив Хийт.

— Да, Джеймисън… Джейми каза, че знаете нещо за убийството на Касиди Таун.

— Да, сега ли да ви кажа, или да изчакаме до коктейлите?

— Сега — казаха Хийт и Руук в един глас.

— Добре, но ако ме прекъснат, не се сърдете на мен. Джейми, помниш ли Елизабет Есекс?

— Не.

— Погледнете го. Винаги се дразни, когато му разказвам за хора, които не познава.

— Всъщност, дразня се само когато ги разказваш по няколко пъти, а аз все още не знам кои са. Това ще бъде първият път, така че давай, майко, давай.

Ники я поощри по-нежно, като й предложи онова, което искаше — полицай, който да я изслуша.

— Имате ли информация за случая Касиди Таун? Познавахте ли я?

— Само бегло, така предпочитах. Всички си разменяме услуги, но тя превръщаше изкуството в долнопробна търговия. Когато още беше нова във вестника, Касиди ме канеше да пийнем, като ми предлагаше да ме спомене в колонката си, а в замяна аз да й давам билети. Винаги аз плащах за питиетата, разбира се. С актьорите мъже беше различно. На много мъже обещаваше да ги спомене, ако спят с нея. Доколкото разбрах, невинаги изпълнявала своята част от сделката.

— Информацията, за която става дума, по… скорошна ли е? — с надежда попита Ники.

— Да. Елизабет Есекс — запишете си името й, ще ви потрябва — е забележителен меценат. Двете участваме в комитет, който цели да създаде програма с монолози на Шекспир при фонтана в „Линкън Сентър“ другото лято. Днес следобед се видяхме с Есмералда Монтес от службата по опазване на горите в Сентръл Парк, обядвахме в бар „Булю“, преди да е станало твърде студено.

— Къде е кафето? — каза Руук. — Кофеинът ще ми дойде добре.

— Успокой се, скъпи, още малко. Нали знаеш, че е важно човек да подреди сцената. Пиехме трета чаша много хубаво „Домейн Мардон Куинси“ и като всички, обсъждахме убийството и откраднатия труп. Тогава Елизабет, която не носи особено на алкохол, в миг на меланхолия, предизвикана от виното, сподели една шокираща новина, която дългът ме кара да ви съобщя.

Ники попита:

— И каква е тази новина?

— Че се е опитала да убие Касиди Таун. — Келнерът донесе напитките и докато се наслаждаваше на израженията им, Маргарет вдигна чашата си. — И завеса.

* * *

Елизабет Есекс не можеше да откъсне очи от значката на Ники Хийт.

— Искате да разговаряте с мен? За какво?

— Предпочитам да не го обсъждаме на прага, г-жо Есекс, и според мен вие ще предпочетете същото.

— Добре тогава — отвърна жената. Отвори широко вратата и когато двамата с Руук стъпиха на вносната венецианска мозайка във фоайето, Ники започна:

— Имам няколко въпроса за Касиди Таун.

Заподозрените и хората, разпитвани от полицията в случаи на убийство, реагират по най-различни начини. Стават мнителни, агресивни или емоционални, възприемат каменно изражение или изпадат в истерия. Елизабет Есекс припадна. Ники тъкмо я наблюдаваше, за да долови някакъв знак, а тя се свлече като марионетка със срязани конци.

Свести се, докато Ники викаше линейка и я помоли да затвори, уверявайки я, че ще се оправи. Не си беше ударила главата и цветът й се възвръщаше, така че Хийт склони. Двамата с Руук я подкрепиха по пътя към всекидневната и се настаниха на Г-образен диван, поставен под ъгъл, за да оползотвори изгледа към Ийст Ривър и Куинс.

Елизабет Есекс наближаваше 60-те и носеше обичайната за Горен Ийст Сайд униформа — пуловер, перли и панделка за коса с цвят на черупка на костенурка. Беше привлекателна, без да се старае и изглеждаше заможна и без украшения. Настоя, че всичко е наред и помоли детектив Хийт да продължи. Съпругът й щял скоро да се прибере, а вечерта имали планове.

— Добре тогава — каза Ники. — Най-добре е една от нас да заговори.

— Очаквах това — примирено каза жената и Ники се съсредоточи върху реакции, които й бяха познати от предишен опит. Елизабет Есекс излъчваше вина и облекчение едновременно.

— Предполагам сте наясно, че Касиди Таун е била открита мъртва тази сутрин? — попита Хийт.

Тя кимна.

— Цял ден го дават по новините. Сега казват, че трупът й е бил откраднат. Как е възможно?

— Получих информация, че сте се опитали да убиете Касиди Таун.

Елизабет Есекс беше пълна с изненади. Без да се поколебае, тя просто каза:

— Да, точно така.

Хийт хвърли поглед на Руук, който прояви достатъчно благоразумие да не й се пречка този път. Беше твърде зает да следи пътя на един самолет, който обикаляше Сити Фийлд, спускайки се към „Ла Гуардия“.

— Кога стана това, г-жо Есекс?

— През юни. Не съм сигурна за датата, около седмица преди голямата жега. Помните ли я?

Ники задържа погледа й, но усети, че Руук се размърдва на възглавницата до нея.

— И защо искахте да я убиете?

Отговорът отново дойде без забавяне.

— Чукаше мъжа ми, детективе. — Въздържаната учтивост обаче се беше стопила и Елизабет Есекс беше под влияние на по-примитивни емоции. — С Касиди бяхме в управителния съвет на градинския клуб „Никърбокър“. Преди трябваше да влача съпруга ми на сила, но онова лято той чакаше срещите по-нетърпеливо и от мен. Всички знаеха, че Касиди постоянно е с вдигнати крака, но как можех да заподозра, че има афера с моя съпруг? — Тя замлъкна, преглътна на сухо и сякаш предугаждайки въпроса на Хийт, каза: — Добре съм, оставете ме да говоря.

— Продължавайте — каза Ники.

— Адвокатът ми нае човек да ги следи и действително те се видяха няколко пъти. Обикновено в скъпи хотели. А веднъж… веднъж по време на тура ни в ботаническата градина се отделиха от останалите и се изчукаха като животни зад храстите. Не подозираха какво зная и аз не обвинявах съпруга си. Тя беше виновна. Пачавра такава. Така че на летния банкет го направих.

— Какво направихте, г-жо Есекс?

— Отрових кучката. — Цветът й се беше възвърнал напълно, разказът й я беше ободрил. — Проучих малко. Хлапетата взимат някакъв нов наркотик, метадрон. — Хийт отлично знаеше за какво става въпрос. Наричаха го „М-коте“ и „Мяу-мяу“. — Знаете ли защо е толкова популярен? Защото се извлича от растителна храна. — Тя се ухили. — Растителна храна!

— Това нещо може да убие — каза Руук.

— Не и Касиди Таун. На банкета влязох в кухнята и го сипах в храната й. Видя ми се като поезия — да умре от отравяне с растителна храна на банкета на нашия градински клуб. Само че или аз обърках пропорциите, или тя се оказа невероятно жилава. Така или иначе, не я уби. Тя просто реши, че е пипнала някакъв ужасен стомашен грип. Знаете ли, радвам се, че не успях. По-забавно беше да я гледам как страда.

И тя се разсмя. След като се успокои, Хийт каза:

— Г-жо Есекс, можете ли да потвърдите местонахождението си между полунощ и четири часа тази сутрин?

— Да, мога. Бях на нощния полет от Лос Анджелис. — И за да подчертае казаното, тя добави: — Със съпруга си.

— В такъв случай допускам — каза Ники, — че отношенията ви с него са добри.

— Със съпруга ми имаме прекрасни отношения. Разведох се и се омъжих повторно.

След няколко минути Ники наруши мълчанието, докато се спускаха с асансьора, и каза на Руук:

— Нямам търпение да се запозная и с други твои източници. Някой и друг братовчед смешник или ексцентричен чичо, може би?

— Не се тревожи, тъкмо загрявам.

— С празни ръце си — каза тя и излезе в коридора.

* * *

В 5:30 на следващата сутрин треньорът по бойни изкуства на Ники Хийт се опита да й приложи душаща хватка и се озова по гръб на постелката. Докато се надигаше, тя описа кръг около него с танцувална стъпка. И да го усети, Дон не се издаде. Хвърли се към нея отляво, но тя предугади това и избегна нападението му отдясно. Докато прелиташе към нея, той дори не я закачи. Бившият военноморски тюлен обаче този път не се простря на земята, а се претърколи на рамо, извъртя се и изненадващо приклещи коляното й в ножица. Този път и двамата паднаха на постелката и той я тръшка и притиска, докато Ники се предаде.

Партнираха си отново и отново. Той опита същия номер още веднъж, но Хийт нямаше нужда да й покажат нещо повторно. Тя вдигна крак във въздуха, докато той се завърташе, целейки се в коляното й и тъй като този път кракът й не го спря, инерцията наруши равновесието му. Щом падна, тя го притисна и този път беше ред на Дон да се предаде.

Хийт пожела да приключи с няколко обезоръжавания. Те бяха станали неизменна част от тренировките й след нощта, в която руснакът я заплаши в дневната й със собственото й оръжие. Тази тактика действаше като страница от наръчник, но Ники вярваше в репетициите. С Дон тренираха с ръчни оръжия и пушки, привършвайки с ножовете, които посвоему бяха по-опасни от пистолетите, при които близостта осигурява прикритие, щом човек застане на една линия с дулото. При ножовете е точно обратното. 15 минути и 30 повторения по-късно те се поклониха един на друг и тръгнаха към душовете. На път към съблекалнята Дон я извика, двамата се върнаха на постелките и той я попита дали иска компания вечерта. По причини, които не успя да си обясни или поне не одобри, тя си помисли за Руук и почти отказа. Накрая обаче отхвърли мисълта и каза:

— Разбира се, защо не?

* * *

Джеймисън Руук излезе от съблекалнята на фитнес клуб „Екуинокс“ в Трибека и видя, че има две съобщения от Ники Хийт. Сутринта беше хладна — есента сериозно настъпваше и когато излезе на улица „Мъри“ и вдигна телефона до ухото си, за да върне обаждането, той се огледа в стъклото на предната врата и видя, че от влажната му коса се вдига пара.

— Ето те и теб — каза тя. — За малко да реша, че си размислил за уговорката ни да ме придружаваш.

— Ни най-малко. Просто съм един от малкото, които спазват правилото „Никакви телефони в съблекалнята“ в моя фитнес клуб. Какво става? Хийт, ако си открила тялото и не си ме извикала, страхотно ще се ядосам.

— С крачка по-близо съм.

— Стига, бе!

— Да. Обади се Дебелия Томи. Издаде хората, които са нападнали фургона на патоанатома вчера. Чакай ме пред вас след 20 минути, идвам да те взема. Ако се държиш прилично, ще те пусна на купона.

* * *

— Двама са вътре — изговори Хийт в уоки-токито си. — Остава само да цъфне ерген номер 3 и ще можем да действаме.

— Готови сме — отговори детектив Хайнзбърг.

Хийт, Руук, Роули и Очоа се бяха сврели на платформата на камион за доставки на униформи, паркиран на 19-а улица, срещу магазин за мобилни телефони. Дебелия Томи беше казал на Ники, че магазинът е параван за истинския бизнес на триото, а именно кражбата на камиони, докато шофьорът ги товари. Даваха стоката на търговци на крадени вещи и зарязваха колите, които не ги интересуваха.

— Значи това с Дебелия Томи се оказа полезно — каза той.

— Жалък си, когато си просиш комплименти, Руук — отвърна тя и той чу как зад гърба му Роуч сумтят от смях.

— Така стигнахме до тук, нали? — Руук се постара да не звучи сякаш си проси комплимент, но не успя.

— Защо ви даде тази информация, детектив Хийт? — попита Роули, който с удоволствие тормозеше Руук. На Очоа също му харесваше.

— Не искам да го кажа — отвърна Ники.

— Кажете го — ниско изръмжа Очоа.

Тя замълча за миг.

— Дебелия Томи каза, че го прави, защото ми е стискало да му се озъбя вчера. И да не ми ставало навик.

— Това заплаха ли беше? — попита Роули.

Тя се усмихна и повдигна рамене.

— По-скоро начало на приятелство.

— Отзад, от твоята страна — чу се гласът на Хайнзбърг от уоки-токито. Тя се намираше в преддверието на една обществена пералня малко по-надолу по улицата. Щом замлъкна, покрай тях с грохот мина мотоциклет.

— Погледни го, Очоа — каза Ники. Отмести се встрани и надничайки през пролуките, той видя едър мъж с кожено яке, стиснал дръжките.

— Може да е онзи с автомата. Лицето му не се виждаше, но фигурата определено е същата.

Той седна на един от ленените чували с пране, за да позволи на Хийт да огледа мъжа, който паркира на тротоара пред магазина и влезе.

— Добре — каза детектив Хийт в микрофона. — Да ги ударим, преди да тръгнат нанякъде. Тръгваме при моя сигнал, след 60 секунди. — Тя погледна часовника си и каза „бау“, за да го синхронизира с останалите. — Очоа, ти ще си последен. Не искам да те разпознаят насред улицата.

— Ясно — каза той.

— А Руук?

— Знам, знам. Моля, останете по местата си, докато капитанът изключи предупреждението за коланите. — Той се дръпна, за да могат да минат и седна върху чувала на Очоа. — Ооо, още е топличък.

— На три, две, сега! — каза Ники, която първа изскочи от задната врата, последвана от Роули. Очоа остана на входа, както го бяха инструктирали. Руук виждаше детектив Хайнзбърг, която наближаваше магазина от другата страна на улицата.

След кратко затишие Очоа се обърна към Руук и каза:

— Чудя се дали да не…

Тогава някой откри огън. Първо с автомата, а после с множество по-малки оръжия. Руук се премести до мястото за наблюдение, а Очоа го дръпна назад.

— Стой долу! Да не искаш да те убият?

Той го събори сред чувалите с пране и изскочи навън с насочен пистолет, заобикаляйки защитената страна на камиона.

Отново откриха огън с автомата и Руук надникна през прозореца от дясната страна точно навреме, за да види как Очоа се шмугва в един магазин за преоценен тютюн. Последва още стрелба, а после изрева мотоциклетът. Мъжът даде газ, обърса тротоара със задната гума и зави по 19-а улица. Хийт и Хайнзбърг изхвръкнаха от магазина, готвейки се да стрелят, но им се изпречи едно такси. Мотористът ги погледна през рамо и когато се обърна, се видя, че е ухилен. Именно това изражение запомни Руук, преди да замахне с чувала и да събори хубостника право на паважа.

Половин час по-късно го закараха в затворническото отделение на болница „Белвю“ със сътресение. Беше истински разбойник — не просто стрелецът с автомата, но и вероятно водачът на групата, и нямаше да се даде лесно. Двамата му съучастници застанаха срещу Ники Хийт в стаята за разпити в 20-о управление. Видът им подсказваше, че тя ще трябва да се потруди малко. Седна срещу тях, четейки досиетата им, без да бърза. И двамата бяха лежали в затвора за какво ли не, от дребни кражби до обири с насилие и продажба на наркотици.

Детектив Хийт знаеше, че накрая ще ги раздели, но първо трябваше да открие някаква слабост в единия — него щеше да отдели от стадото. Имаше си стратегия, за да го постигне и тя изискваше засега да ги остави заедно, докато направи избора си. Тя затвори папките и спокойно започна:

— Е, да чуем. Кой ви нае за изпълнението вчера?

Двамата мъже се взираха напред с безизразни очи, които не виждаха и не издаваха нищо. Затворнически очи.

— Бойд, да започнем с теб.

Очите на едрия мъж с прошарената черна брада се насочиха към нея, но не изразяваха нищо. Той се правеше на отегчен и отмести поглед встрани. Тя се обърна към другия, с жълто-червена коса и паяжина, татуирана на шията.

— Шон, ами ти?

— Нищо не знаеш — каза той. — Идея си нямаш защо съм тук.

— Не ме обиждай, става ли? — каза тя. — Преди по-малко от 24 часа с мотористчето откраднахте самосвал и труп, насочихте огнестрелни оръжия към полицай и патоанатом, вкарахте един шофьор в болницата и въпреки това седите тук, обречени да прекарате дълго време в Осининг^[1]. Е, аз ли не знам какво правя, или вие?

В стаята за наблюдение Руук се обърна към Очоа.

— Много грубо.

— На тия им трябва нещо повече от грубост, мен ако питаш — отбеляза ченгето.

Ники скръсти ръце върху масата и се наведе напред към двамата мъже. Вече беше решила кой от двамата е по-слабият. По-слабия винаги можеш да го пречупиш. Тя се извърна към стъклото зад стола си и кимна. Вратата се отвори и в стаята влезе Очоа. Тя се взря в лицата им, докато той стоеше зад нея. Бойд, прошареният, сякаш изобщо не го виждаше и пак се взираше в празното пространство. Шон бързо погледна към тях и сведе очи.

— Готов ли сте, следователю? — попита тя.

— Искам да им видя вратовете, от лявата страна.

Хийт ги помоли да обърнат глави надясно и Очоа се наведе през масата, като огледа първо единия, а после другия.

— Да — каза той накрая. — Готов съм. — И напусна стаята.

— Какво беше това? — каза Шон, онзи с паяжината.

Ники каза само „Веднага се връщам“ и излезе. Не се забави, връщайки се след две минути с двама униформени полицаи.

— Онзи там — каза тя и посочи към Шон. — Заведете го в Разпити-2 и го дръжте там, докато дойдат от прокуратурата.

— Ей, какво правите? — попита Шон, докато го извеждаха. — Никакви доказателства нямате, никакви!

Полицаите го задържаха на прага и Ники се усмихна.

— Разпити-2 — повтори тя и те го отведоха, а Ники остави тишината да си свърши работата. Накрая каза:

— Приятелчето ти винаги ли е такова скокливо?

Онзи стоически мълчеше, сякаш беше сам в стаята.

— Лесно се вижда, че не е овладян като теб, Бойд. Обаче ето за какво трябва да се замислиш. Татуираният ти приятел е прецакан. И го знае. И най-лошото за теб е, че нас това ни устройва. Трябва ни името на онзи, който ви е наел. И сме в настроение за сделки. И двамата знаем, че Шон няма да ни откаже. Защото сделката ще е добра, а той… той си е Шон, нали така?

Бойд стоеше на мястото си като дишаща статуя.

— Какво ще стане тогава с теб, Бойд? — Тя отвори досието му. — С родословие като твоето те чака дълъг престой в Осининг. Но ти знаеш, че това се издържа. Времето минава, а и приятелчето ти Шон ще може да те посещава. Защото той ще е навън.

Ники зачака. Самата тя трябваше да се държи стоически, защото започваше да се опасява, че не е изолирала когото трябва. Боеше се, че той може би е достатъчно умен, за да схване, че номерът на Очоа с татуировката не е бил нищо повече от уловка. Може би беше просто социопат и при това положение тя беше прецаканата. Ники се зачуди дали да не зареже стратегията си и да му предложи сделка, но това би означавало, че е примигнала. Сърцето й бясно заби, имаше чувството, че до врата й пърха птица. Беше съвсем близо и не искаше възможността да й се изплъзне. Затова тръгна в противоположната посока. Реши да действа твърдо и да стигне до ръба.

Без да каже дума, тя стана, затвори папката и подреди страниците. Обърна се и премерено тръгна към вратата, като на всяка крачка се надяваше да чуе нещо. Сложи ръка върху дръжката, изчака толкова, колкото можеше да си позволи и отвори вратата.

По дяволите. Нищо.

Връхлетяна от ужасното чувство, че силата я напуска, тя остави вратата да се затвори зад гърба й. В стаята за наблюдения я посрещнаха разочарованите погледи на Руук, Роули и Очоа. Внезапно някой извика:

— Ей!

И четиримата се обърнаха към прозореца. Бойд се беше привел до масата — белезниците не му позволяваха да се изправи напълно.

— Ей! — отново изкрещя той. — Каква сделка?