Ричард Касъл
Убийствена жега (10)

Десет

Ники не смяташе да чака възможност да свика съвещание в общия офис. Разследването набираше скорост и макар че не беше сигурна къде ще я отведат новите улики, тя щеше да се възползва от това до краен предел. Патоанатомията беше само на няколко пресечки на север от дома на Дерек Сноу, така че Хийт се обади на Очоа, за да уговори среща с него и Роули след пет минути в Ийст Вилидж.

— Звучиш ми доволна. Потвърди ли се, че убиецът на Сноу и клюкарката е един и същ? — попита Очоа.

Тя хвърли поглед на Руук, който седеше до нея в колата, докато пътуваха по Второ авеню, и отвърна с маниер на говорител от реклама:

— Но почакайте — това не е всичко.

Когато се свърза с Очоа, двамата детективи оглеждаха квартала на Дерек Сноу, така че вместо да отидат в апартамента му, те се уговориха да се срещнат в „Мъд Кафе“ до 2-а улица. Движението по 9-а се движеше в противоположната посока, така че Хийт влезе в товарната зона на „Сейнт Маркс Плейс“, сложи табелата „Полиция“ на таблото и тръгна пеша. Руук беше опитен бегач и редовно участваше във всякакви маратони, но трябваше да вложи усилие, за да не изостане от Ники.

„Мъд Кафе“ беше заведение в квартал, който се намираше наполовина в старата част на Ню Йорк, до един шивашки дюкян и един украински ресторант. От другата страна кафенето граничеше с обновената, богаташка част на Манхатън и нейните скъпи козметични салони, барове и магазини за дрехи. Когато пристигнаха, Роули и Очоа ги чакаха на една пейка отвън с четири чаши кафе.

— Обикновено тук има прекалено много хора, за да седнем отвън — каза Роули. — Сигурно не искат да им мирише на боклук.

Преговорите между общината и синдикатите бяха прекъснали предишната вечер и до тротоарите се бяха наслоили пресни купчини боклук. Руук хвърли поглед към редицата торби.

— Вече дори не усещам миризмата.

— Сигурно защото твърде дълго си се въртял около кралицата на клюките — каза Очоа и вместо да му отвърне с някое остроумие, Руук леко кимна, сякаш за да каже „Може би“.

Детектив Хийт не можа да устои на изкушението да прекопира драматичния маниер на Лорън Пари, докато им съобщаваше току-що получената нова информация — причината за смъртта на Дерек Сноу, факта, че отливката на ножа, с който е била убита Касиди Таун, съвпада с онази, с която е била нападната и най-важното — че същата тази отливка съвпада с онази от ножа, нанесъл смъртоносната рана на Естебан Падийя.

Дори ченгетата, които смятат, че са чували и виждали всичко, понякога се изненадват. Този случай за втори път оставяше ветераните без думи. Когато Хийт привърши разказа си, въздухът закипя от приглушени псувни и възклицания.

— И така — каза Ники, когато й се стори, че те са свикнали с новината, — като се изключат фойерверките, важното тук е, че все още става дума за професионален убиец, но вече имаме три жертви.

— Боже, Човека койот — Очоа поклати глава, все още обмисляйки чутото. — Добре, ако това на тапета й е била кръвта на Падийя, той какво е правел там? Дали е бил с убиеца и е претърсвал апартамента? Може би са се изпокарали?

Роули веднага продължи мисълта му.

— Или може би е бил добър самарянин — минавал е от там, чул е нещо и е загазил?

— Или пък — каза Руук, — може да е забъркан по начин, за който все още не подозираме. Превозвал е продукти, нали? Ами ако е обслужвал ресторантите на Ричмънд Върджънс? Пресни плодове, зеленчуци и странични услуги? Може би става дума за отмъщение при любовен триъгълник.

Детектив Хийт се обърна към Роуч.

— Искам да се съсредоточите върху това, момчета. Затова ви изтеглям от тук, искам да се заемете с Естебан Падийя.

— Добре — каза Очоа.

— Заемаме се, шефе — кимна Роули.

— Започнете с обичайното — роднини, приятели, любовници, колеги — каза тя. — Трябва да откриете връзката. Оттам ще се разплетат нещата. Открийте каква връзка има между Касиди Таун и един доставчик на продукти.

— И тексасеца, и Дерек Сноу — добави Роули.

— И Солей Грей. Тя определено е замесена. Не пропускайте да покажете четирите снимки, които пъхнах в папките ви, човек никога не знае.

Ники се ядоса на себе си, че е чакала чак досега, за да позволи разследването на смъртта на Падийя да навлезе в по-решителен стадий, но за съжаление професията им беше такава, че колкото и да искаше да вложи максимума във всеки един случай, в даден момент нещата се подреждаха по приоритет. Налагаше се. Касиди Таун беше известната жертва, а междувременно хора като Естебан Падийя получаваха прякори като „Човека койот“ или още по-лошо, оставаха анонимни и биваха забравени. Ники си помисли, че в случая оправданието, ако имаше такова, беше, че убийството на Касиди можеше да се окаже стъпка към разрешаването на други. Такава справедливост бе за предпочитане пред никаква. По този начин следователите със съвест като Ники Хийт успяваха да живеят с това.

— Лорън каза ли какъв е часът на смъртта при портиера? — попита Очоа.

— Да, това също е интересно.

Роули мелодраматично се хвана за сърцето.

— Не знам още колко шока ще мога да понеса, шефе.

— Постарай се. Дерек Сноу е бил убит същата нощ като Касиди Таун. Най-доброто предположение на Лорън е от полунощ до три сутринта.

— С други думи… — каза Роули.

— Да — отвърна Хийт. — Около час-два преди убийството на Касиди.

— Точно след като се е обадил на Солей — допълни Руук.

Ники се изправи и завъртя чашата с остатъците от кафето.

— Ето какво ще направя. Докато вие се занимавате с г-н Падийя, аз ще отида да поприказвам със Солей Грей още веднъж и ще я притисна относно липсата й на откровеност.

— Да — каза Руук. — Добро представление ни изнесе.

Останалите дори не си направиха труда да изохкат, просто станаха и го оставиха сам на пейката. Един териер, който чакаше стопанина си, вързан за стойка за велосипеди, погледна към него и Руук му каза:

— Котки. Нито можеш да живееш с тях, нито да ги спипаш.

* * *

Няколко минути по-късно Хийт и Руук наближиха апартамента на Солей Грей, който се намираше в по-некомерсиалната част на Ийст Вилидж. За да стигнат дотам, те минаха покрай хед шопове, ателиета за татуировки и един павилион за стари плочи. Стъмваше се, но светлината стигаше, за да различат розовите самолетни изпарения в сумрачното небе. Десетки птички чуруликаха, докато се настаняваха в балдахина от дървета по тротоара, за да пренощуват. Сутринта те щяха да са чудесни стартови площадки за набези към боклука. Докато си проправяха път между хората, които чакаха пред „Ла Палапа“, Руук забеляза на масите няколко много апетитни маргарити и за един кратък, импулсивен миг му се прищя да хване Ники под ръка и да я насочи навътре, за да си починат, но се усети навреме. Познаваше я достатъчно добре.

Когато натиснаха звънеца в преддверието, отговори домашната прислужница.

— Мис Солей не тук. Вие върне после.

По гласа им се стори мъничка, възрастна и мила. Руук дори си я представи затворена в алуминиевия панел.

Когато излязоха на тротоара, Ники прелисти записките си, откри някакъв номер и се обади на Али, асистентката от „Рад Дог Рекърдс“. След кратък разговор затвори телефона, тръгна напред и каза:

— Солей е в телевизията, репетира преди участието си в някакво предаване тази вечер. Да я изненадаме и да видим какво ще изтърве.

Докато бързаха по обратния път, Руук впери жален поглед в една маса за двама в „Ла Палапа“, която току-що се беше освободила. „Почивката ще трябва да почака“, каза си той и хукна да догони Ники, която вече завиваше зад ъгъла и вадеше ключовете за колата.

 

* * —

 

Светлината от стоповете оцвети храстите в червено и Роули паркира на алеята, която водеше към малък празен паркинг между един мексикански ресторант за бързо хранене и триетажната къща, където според регистрацията си бе живял Естебан Падийя.

— Леко бе, човек, да не удариш онази количка — обади се Очоа.

Роули изви глава към страничното огледало.

— Виждам я.

Когато бронята чукна количката, партньорът му се изсмя:

— Виждаш ли защо не ни дават по-хубава кола?

Всички паркоместа в източната част на 115-а улица бяха заети, а един камион за доставки на бира беше заел почти цялата товарна зона. Нямаше как да разтовари там, защото останалото място беше заето от малка трошка с броня, лепена на десет места и цял куп фишове за неправилно паркиране на предното стъкло. Затова Роули импровизира, паркирайки с носа навън, перпендикулярно на тротоара. Предните гуми бяха на улицата, а задните — на границата между цимента и оредялата трева.

Нивата на престъпността в източен Харлем, наречен още „Ел Барио“, са най-високите в целия район, но напоследък бяха спаднали значително — с 65 до 68 процента, в зависимост от това чия статистика предпочиташ. Роули и Очоа си даваха сметка, че изглеждат точно като ченгета дори в цивилните си дрехи. Освен това се чувстваха в безопасност. Независимо от статистиките, общността се състоеше най-вече от семейства, а те бяха достатъчно опитни, за да са наясно, че „беден“ не означава „опасен“. Ако попитате хора с опит и на двете места дали е по-вероятно един изгубен портфейл да бъде откраднат на булевард „Марин“ или на Уолстрийт, отговорът сигурно ще ви изненада.

Макар че есенният ден беше много приятен, вечерният хлад бързо изсмукваше топлината. Вниманието им бе привлечено от дрънчене на бутилки — пред къщата на Падийя някакъв мъж на неговата възраст, около 35 години, нареждаше черни чували с боклук върху могилата, която се издигаше по протежение на тротоара. Той забеляза двамата детективи, но остана съсредоточен върху работата си, като ги наблюдаваше под око.

— Buenas noches^[1] — поздрави Очоа. Когато мъжът безмълвно се наведе да вдигне следващата торба, следователят продължи на испански и го попита дали живее там. Той метна чувала в пролуката, която беше отворил между другите две торби и изчака да види дали ще се задържи. Когато се почувства удовлетворен, се обърна към тях и попита някакви неприятности ли има.

Очоа продължи на испански и обясни, че разследва убийството на Естебан Падийя. Мъжът каза, че това е братовчед му и че няма представа кой го е убил или защо. Каза го високо, разперил широко ръце към тях с дланите нагоре. Роули и Очоа и преди бяха виждали този жест. Братовчедът на Падийя им казваше, че няма да издаде нищо нито пред тях, нито (което беше по-важно) пред някой друг, който го наблюдава.

Макар че знаеше, че вероятно е безполезно, детектив Очоа му каза, че човекът, убил братовчед му, обикаля на свобода и помоли да поговорят вътре, насаме. Мъжът каза, че нямало смисъл, че нищо не знае и че същото се отнася и за семейството му.

Очоа се опита да разчете изражението му на суровата оранжева светлина на уличните лампи. Онова, което видя, не беше опит да скрие истината, а театрална маска, зад която се криеше страх, при това не страх от убиеца. Мъжът се боеше от очите и ушите, които може би виждаха и чуваха разговора им насред една най-обикновена улица в испанската част на Харлем. „Недей да портиш“ беше закон, от който тук се бояха — повече, отколкото от тези, на които можеха да се позоват Роули и Очоа. Когато мъжът се обърна и тръгна към къщата на Падийя, Очоа осъзна, че влиянието му е дори по-силно от нуждата да получиш справедливост след убийството на роднина.

* * *

„По-късно с Кърби Макалистър“, токшоу, което се конкурираше с нощните предавания на Крейг Фъргюсън, Джими Кимъл и Джими Фалън, се излъчваше на живо от студио под наем на Уест Енд авеню. През първите пет години в ефир шоуто се помещаваше в бивш стриптийз клуб на Таймс Скуеър, закачка със студиото на Летерман в „Ед Съливан Тиътър“, но когато една от сапунените опери се премести в Ел Ей, „По-късно“ се възползва от възможността да се изфука с успеха си, като превземе модерните офиси и голямата сцена на сериала.

Застанала до прозореца в преддверието, което гледаше към Уест Енд, Ники приключи разговора си, прибра телефона и се присъедини към Руук, който чакаше при охраната.

— Какво става? — попита тя, а той каза:

— Сега ще ни пратят асистент, за да ни качи в студиото. Кой беше?

— Съдебна медицина. Успели са да свалят няколко прилични отпечатъка от лентата, която намерих в метрото.

— Още една точка за нас. Макар че как ще разберат чии са отпечатъците, пипали са я толкова хора…

— Имам чувството, че тези са на тексасеца — каза тя. — Само по тях е имало кръв.

— Добре, ти си детективът тук…

Реакцията на Солей Грей, когато двамата с Руук влязоха в студиото, им подсказа, че Али не я е предупредила, че идват. Певицата изпълняваше танца, който я бяха видели да упражнява с танцьорите в репетиционната, само че сега и пееше. Песента беше тежичко рок парче и Ники предположи, че съдейки по повторенията в припева, сигурно се нарича „Наглец от флота“. Това обясняваше и синьо-белите костюми на момчетата. Солей носеше бял цял бански, обсипан с пайети и адмиралски пагони на раменете. Не беше по устав, но демонстрираше изключителната й фигура на фитнес маниак.

Тя направи две цигански колела, падайки в ръцете на двама моряка, но се приземи несръчно. Размаха ръце, за да спрат музиката и когато звукът рязко прекъсна, обвини танцьорите. Ники знаеше истината — тя я беше разсеяла.

Мениджърът на предаването обяви почивка и когато операторите и асистентите тръгнаха към изхода, Хийт и Руук се приближиха до Солей.

— Нямам време за това. В полунощ имам живо предаване и в случай, че не сте забелязали, изпълнението ни не струва.

— Не знам — каза Руук. — Благодарение на вас броя дните до Парада на морския флот.

Певицата облече един халат.

— Трябва ли да стане веднага? Тук?

— Не, нищо подобно — отвърна Ники. — Ако желаете, може да се видим след половин час в управлението.

— В по-официална обстановка — допълни Руук и намигна на Ники.

— Може малко да ви съкрати репетицията, Солей, а сте права — има защо да репетирате.

По пътя насам беше решила, че този път ще цели да я сплаши.

— Не е нужно да се държите като кучка.

— Тогава ми съдействайте. Разследвам убийство и трябваше да се върна, защото ме излъгахте. Първо като казахте, че сте били с Али, когато истината е, че сте си тръгнали рано вечерта.

Погледът на Солей се защура наоколо и тя сякаш понечи да си тръгне, но остана.

— Добре, вижте. Това е рефлекс. Всеки път, когато от мен се иска някаква подробност, насочвам хората към студиото.

— Слабо оправдание — каза Ники.

— Но е вярно. Освен това нали ви казах, че бях и със Зейн, говорихте ли с него?

— Да, и той каза, че сте останали с него в закусвалнята за около 10 минути.

Солей поклати глава.

— Копеле. А уж ми пазел гърба.

— Да забравим за това къде сте била или не сте била онази нощ.

— Мен ме устройва — каза певицата.

— Защо ме излъгахте, че напоследък не сте общували с Касиди Таун?

— Вероятно защото не е важно, не съм го запомнила.

— Солей, съборили сте я от стола й насред ресторанта. Нарекли сте я прасе и сте я заплашили да й забиете нож в гърба.

Тя въздъхна и изви очи нагоре, сякаш отговорът се намираше между прожекторите, окачени на тавана.

— Ами — каза накрая тя, — спомнете си как е умряла. Според вас защо не исках да знаете какво й казах?

Хийт трябваше да признае, че в това има логика, но отговорът й беше:

— Опитвам се да открия убиец. С всяка лъжа изглеждате все по-виновна и ми губите времето, а то е ценно.

— Добре, добре.

Хийт извади няколко снимки.

— Някога виждали ли сте този мъж?

Солей разгледа снимката от шофьорската книжка на Естебан Падийя.

— Не.

— Ами този? — Ники й подаде скицата на тексасеца. — Него виждали ли сте го?

— Не. Прилича на оня от „Лошият дядо Коледа“ — каза тя и се усмихна самодоволно на Ники.

— А този познавате ли го? — Ники й подаде снимка от аутопсията на Дерек Сноу и видя как арогантността изчезва от лицето й.

— О, боже мой…

Солей остави снимката да падне на пода, а Хийт каза:

— Казва се Дерек. Онзи, когото сте простреляли в „Драгънфлай“ миналия декември. Той ли ви се обади на срещата със Зейн Тафт? Питам, защото този човек е бил убит малко след като сте излезли от „Бруклин Дайнър“.

— Не мога… аз…

Солей пребледня като смъртник.

— Двама души, с които имате нещо общо, са били убити онази нощ, Солей. Хубаво си помислете и ми кажете какво става. Касиди Таун нещо за вас ли пищеше? Искам истината, без повече лъжи.

— Нямам какво повече да ви кажа.

Екипът влезе в студиото, а Солей побягна и ги разблъска по пътя навън.

— Няма ли да я задържиш? — попита Руук.

— За какво? Мога да я арестувам, че е излъгала полицай или заради стрелба с незаконно оръжие миналия декември, но това с нищо няма да ми помогне. Адвокатите на студиото ще я измъкнат навреме за предаването довечера. Предпочитам да изиграя тази карта, когато ще ми бъде от полза. Засега ми стига да я притискам, докато се паникьоса.

— Добре. Обаче ако довечера издъни циганското колело, ти ще си виновна.

* * *

Седнали на задните редове, те зачакаха репетицията да започне отново. Ники знаеше от опит, че понякога хората, които създават проблеми, решават друго, след като ги притисне и искаше да даде на Солей възможност да размисли и, може би, да се върне в настроение да съдейства. След петнадесет минути в леденото студио обаче мениджърът обяви един час почивка, така че двамата си тръгнаха. Докато завиваха към коридора, който водеше към асансьорите, някой извика:

— Боже мой, нима това е Ники Хийт?

— Точно сега не ми е до това — прошепна Ники, а Руук каза:

— Този може да успеем да го надбягаме.

— Ники? — каза мъжът. Чувайки гласа му за втори път, тя спря, а пред очите на Руук досадата по лицето й се превърна в нарастваща изненада. Внезапно Ники се извърна и се усмихна като слънце.

— Божичко!

Руук се извърна и видя мършав мъж с пясъчноруса коса, дънки и пуловер с остро деколте, който вървеше към тях, разперил широко ръце. Ники хукна към него и двамата се прегърнаха. Тя щастливо изквича, а той се разсмя. После двамата се залюляха напред-назад, все още прегърнати. Руук не беше много сигурен какво да прави, така че пъхна ръце в джобовете си и ги наблюдава, докато се отделяха един от друг, но само на ръка разстояние, и се гледаха с блеснали очи.

— Виж се само — каза Ники. — Без брада!

— Ти си си същата — каза той. — Не, изглеждаш по-добре.

Руук забеляза, че изговаря „р“-то по-твърдо — не като шотландец, но все пак имаше акцент. После Ники го целуна — за кратко, но, както си отбеляза Руук, точно по устните. Обърна се към Руук, без да пуска ръката на непознатия и каза:

— Това е Петър. Старото ми гадже от колежа.

— Сериозно? — Руук протегна ръка и двамата се ръкуваха. — Аз съм Джеймисън.

— Джеймс?

— Джеймисън. А ти си… Питър? — Руук беше от хората, които с гордост отправяха удари под кръста.

— Не, Петър. Римува се с „метър“. Хората постоянно допускат тази грешка.

— Още не мога да повярвам — каза Ники и разтърси Петър с ръката, която бе обвила около кръста му. — Дори не знаех, че си в Ню Йорк!

— Да, тук работя. Продуцирам отделни сегменти.

— Петър, това е страхотно. Значи ти си продуцентът?

Той смутено огледа коридора.

— Шшт, заради теб може да ме уволнят. Не, продуцирам само отделни сегменти.

Руук реши да им напомни за присъствието си.

— Избираш гостите и правиш предварителните интервюта.

— Браво. Джим си е направил домашното.

Хийт погледна към Руук и се усмихна.

— Джим. Харесва ми.

Петър обясни:

— Благодарение на предварителните интервюта Кърби по-лесно решава какви въпроси да зададе на гостите си. На всеки, който сяда на креслото при него, се падат около шест минути, така че аз разговарям с тях преди предаването и му давам списък с евентуални теми и някоя забавна история, която са ми разказали.

— Все едно си писател в сянка — обади се Руук, а Петър се намръщи.

— Е, не е чак толкова зле. Името ми все пак се споменава в надписите. Вижте, имам малко време, защо не дойдете в Зелената стая да хапнем или да пийнем по нещо? И да си поговорим.

Руук се опита да привлече погледа на Ники.

— С удоволствие, но…

— С удоволствие — каза тя. — Можем да отделим няколко минути.

* * *

Шоуто се излъчваше на живо, а до предаването оставаха часове, така че Зелената стая беше изцяло на тяхно разположение. Изведнъж Руук се почувства… потиснат. Беше се надявал да изведе Ники на вечеря, но ето, че сега се тъпчеха с пилешки шишчета по тайландски и рулца от пушена сьомга.

— Това е ден, изпълнен с добри предзнаменования. Първо Солей Грей преди пет минути отказа участието си, никой не знае защо. — Хийт се обърна, за да хване погледа на Руук, но той вече търсеше нейния. — Това означава, че мястото й ще заеме една от моите резерви, което е плюс за мен. А сега се появи ти, Ники. Колко години минаха?

Ники преглътна парченце пушена сьомга и каза:

— Не, не, да не започваме да броим годините.

— Защо, нека — каза Руук.

Тя попи устните си със салфетката и каза:

— Запознах се с Петър, докато учех един семестър в чужбина. Бях във Венеция, на курс по оперна постановка в Гран Театро Ла Фениче, където срещнах един разкошен студент от Хърватия, който следваше филмово изкуство.

„Акцентът“, помисли си Руук. „Ррр.“

— Преживяхме едно лудо увлечение. Или поне аз си мислех, че е само увлечение, но когато се върнах в Щатите, за да продължа в Североизточния университет, кой мислиш се появи в Бостън?

— Пийт? — отвърна Руук.

Ники се разсмя.

— Не можех да го върна, нали?

— Не, не можа — каза Петър и също се засмя. Руук остана съсредоточен върху пилето и фъстъчения сос.

Ники и старото й гадже размениха телефонните си номера и си обещаха да се видят, за да си поприказват.

— Знаеш ли — каза Петър, — когато видях статията за теб в онова списание, за малко да те потърся.

— Защо не го направи?

— Не знам, не бях сигурен какво става в живота ти. Нали знаеш.

— Доста е натоварена — обади се Руук. — Всъщност, детективе, време е да тръгваме.

— Върху важен случай ли работиш?

Тя се огледа, за да се увери, че в помещението няма никой и каза:

— Касиди Таун.

Петър кимна и поклати глава едновременно. Руук се опита да разгадае как точно го е направил, но се отказа.

— Беше такъв шок. Но и не беше. Тя нямаше много приятели, но аз я харесвах.

— Познаваше ли я? — попита Ники.

— Разбира се, нямаше как да го избегна. Заради работата ми постоянно ме обсаждат журналисти, пиар агенти, издатели. Някои искат клиентите им да участват в предаването, други — да им кажа кой ще участва или, в случая с Касиди, как се е държал даден гост, с кого е бил, дали съм чул някоя историйка, която не е била спомената в ефир…

— Значи с Касиди сте имали някакви взаимоотношения? — Руук се опита да вложи достатъчно апломб, за да може Ники да види нещата в най-долнопробната възможна светлина.

— Имахме чудесни взаимоотношения — недвусмислено каза Петър. — Ако питаш дали тя беше най-сърдечният човек на света — не, не беше. И действително си изкарваше хляба от човешките слабости, но трябва да ви кажа, че когато постъпих на тази длъжност, за малко да ме уволнят. Касиди видя, че потъвам и ме взе под крилото си. Научи ме как да се организирам, да спазвам крайните срокове, да манипулирам пиар агентите така, че да пращат известните си клиенти първо при нас, да говоря със знаменитостите така, че да свалят гарда пред водещия… Тя ми спаси задника.

Ники каза:

— Прощавай, Петър, престанах да слушам, когато каза, че те е научила да се организираш.

— И да спазвам крайните срокове, Ники, представяш ли си?

Докато двамата се смееха на някакъв общ спомен, Руук си представи Петър преди десет години — загубен хърватин, който се мотае из общежитието с нейния халат и повтаря „Ниикии, не може намери опувки“.

Когато смехът заглъхна, Петър сниши глас и се доближи до Ники. Руук забеляза, че коляното му докосва нейното, както и че тя не се отмести.

— Чух, че е пишела нещо.

— Това го знам — каза Руук. — Било голяма работа.

Ники обясни:

— Руук й е пишел профил.

— О, значи ти е казала за какво е? — попита Петър. Руук не беше сигурен дали хърватинът знае, или се опитва да разбере какво знае той, и тъй като Петър може би знаеше повече от него, той каза:

— М-м, не в подробности.

— И аз нищо не знам. — Петър взе няколко каперси от чинията на Ники, пъхна ги в устата си и каза: — Разбрах за това от един от познатите ми по издателствата. Явно Касиди е пишела книга, в която е разкривала такива неща, че след излизането й някои много влиятелни хора са щели да влязат в затвора за много дълго време.