Ричард Касъл
Убийствена жега (19)

Деветнадесет

— Само голям отворко ще си сложи такова нещо на телефона — проточи тексасецът.

— Като не ти харесва, пусни ме и ще го сменя — отвърна Руук, а Джес Риптън се извърна от шкафа, който претърсваше.

— Хайде да млъкнеш.

— Мога да му залепя устата, ако искаш, Джес.

— И тогава как ще ни каже къде е?

— Ясно, разбирам — каза тексасецът. — Обаче една дума да кажеш…

Джес Риптън и Ранс Юджийн Улф продължиха да обръщат апартамента на Руук с главата надолу, отново търсейки последната глава от ръкописа на Касиди Таун. На другия край на стаята Стената беше коленичил до един рафт с DVD-та и дори няколко допотопни видеокасети, които Руук вече нямаше на какво да пусне. Риптън събори всичко на пода и когато рафтът се изпразни, се обърна към Улф.

— Абсолютно ли си сигурен, че го видя с него?

— Да, сър. Излезе от таксито с плик в ръка — същият, с който излезе от куриера.

— Ти си ме следил? — попита Руук. — От колко време?

Улф се усмихна.

— Бих казал достатъчно. Не е трудно, особено като нямаш представа, че вървят подире ти.

Той се провря зад бюрото, очевидно без да изпитва никакъв дискомфорт и Руук приписа това на силни болкоуспокояващи, голяма издръжливост или и двете. Улф носеше нови сини дънки, прилепнали по стройните му крака, и каубойска риза с перлени копчета. Като аксесоар носеше нож тип бокс в кожен калъф и най-обикновена превръзка за ранената си ръка. Когато здравата измете всичко от бюрото му с изключение на лаптопа, Руук забеляза и малокалибрения пистолет на кръста му.

Всички предмети, които двамата с Ники бяха подредили така грижливо — чашата с моливите, снимките, телбодът, лепенката и дори телефонът му — се изсипаха на килимчето до краката на тексасеца. Той обърна лаптопа към себе си и се наведе, за да прочете черновата на статията за Касиди Таун, а в това време Риптън стана от пода.

— Къде е, Руук? Пликът.

— Беше пратка от Телешоп, не те зася…

Тексасецът го зашлеви през устата толкова силно, че вратът му изхрущя. Замаян, той няколко пъти стисна очи и пред тях се завъртя калейдоскоп от светлинки. Усети вкуса на собствената си кръв и подуши „Олд Спайс“. Когато се опомни, не беше потресен от изненадата или от непредвидената светкавичност на удара, а от това, че след като го зашлеви, Улф се върна към статията, сякаш нищо не се беше случило. Контрастът ужаси Руук до мозъка на костите.

Известно време седя мълчаливо, докато Джес разпердушинваше кабинета му, а тексасецът четеше статията му на една ръка разстояние. Когато приключи, той каза на Риптън:

— Информацията от онази глава изобщо не се споменава.

— Информация за какво? — попита Руук и потръпна, когато Улф затвори капака на компютъра.

— Отлично знаеш за какво — каза Риптън, огледа бъркотията на пода, наведе се и вдигна недовършения ръкопис на Касиди Таун, изпратен от редактора. — За онова, което е написала в последната глава от това нещо.

Той пренебрежително го захвърли на бюрото. Дебелият ластик, който придържаше страниците, се скъса и те се разпиляха.

— Така и не го получих. Касиди не го е пратила в издателството.

— Знаем — небрежно каза Улф. — Преди няколко дни тя сподели това с нас.

Не беше нужно Руук да се замисля, за да си представи ужасяващите обстоятелства около това признание. В главата си видя как връзват и изтезават Касиди, а тя не им казва нищо, преди да я убият, и се замисли как дори последните й действия бяха в пълно съзвучие с характера й. Беше ги уверила, че наистина съществува нещо ценно, което им трябва, отнасяйки тайната на местоположението му в гроба.

Риптън кимна на Улф, той излезе от стаята и се върна със старомодна кожена лекарска чанта в ръка. Беше черна, захабена, с печат във формата на лечителски жезъл и буквата V. Руук си спомни доклада от ФБР, който гласеше, че бащата на Улф е бил ветеринар. И че синът обича да измъчва животни.

— Казах ви, че не е у мен.

Джес Риптън присви очи, сякаш се двоумеше коя риза да избере.

— У теб е.

Улф сложи чантата на масата.

— Да помогна ли малко? — Той не успя да я отвори с една ръка и Риптън му помогна. — Благодаря.

— Току-що прочетохте статията ми. Ако знаех нещо, нямаше ли да го напиша? Как ще докажете отрицание?

— Ще ви кажа как, г-н Руук. — Риптън сложи показалец на устните си и продължи, подбирайки думите: — Всъщност, ще докажа, че е у вас единствено с отрицания. Всъщност, с едно. Готов ли сте?

Руук не отговори. Просто хвърли бърз поглед към тексасеца, който редеше зъболекарските инструменти в стройни редици.

— Отрицанието е следното. Откакто сме дошли с моя сътрудник, вие нито веднъж не зададохте един елементарен въпрос. — Стената замълча, за да подсили ефекта. — Така и не ме попитахте какво правя тук. — Докато говореше, в стомаха на Руук се зароди парещо безпокойство. — Не казахте „Ей, Джес Риптън! Знам, че онзи каубой е забъркан, но вие сте от хората на Тоби Милз. Той какво общо има, по дяволите?“ Прав ли съм? Това, че не питате, аз го наричам „доказателство с отрицание“.

Руук бързо се опита да заглади положението.

— Това ли? Съвсем просто е. Няколко пъти сме разговаряли с вас за случая, естествено, че не бих се изненадал.

— Не ме изкарвайте глупак, Руук. Когато с полицайката проверихте Тоби, само налучквахте. Той беше просто име в списъка ви. Освен това определено нямахте нищо, което да свързва Тоби, тоест мен, с този хубавец. — Той изчака, но Руук не каза нищо. — Това, че не попитахте, означава, че отлично знаете защо съм тук и какво е станало с Тоби и Рийд Уейкфийлд онази нощ. Искам да знам къде е главата, където сте го прочели.

— Вече казах, че не е у мен.

— Ясно ми е, че ви се струва, че постъпвате умно — каза Джес. — Мислите си, че сте жив само защото ако ви убием, няма да можете да ни кажете къде е, но точно там е работата. След няколко минути моят приятел и без това ще ви убеди да пропеете. Междувременно… ще ви се прииска да бяхте мъртъв. — Той се обърна към Улф. — Свърши си работата. Аз ще проверя в спалнята. — Той тръгна към вратата и спря. — Нищо лично, Руук. След като имам избор, предпочитам да не гледам.

Щом той излезе, Руук опъна лепенките, почти прекатурвайки стола.

— Няма да помогне, приятел — каза тексасецът и взе един от инструментите. Руук усети, че лепенката на глезена му се къса, напъна по-силно и успя да освободи единия си крак. Наби стъпало в пода под бюрото и се отблъсна, опитвайки се да блъсне Улф със стола. Той обаче беше бърз и стисна врата му под лявата си мишница. Все още държеше зъболекарския инструмент в лявата си ръка и стараейки се да не го изкриви, докато пленникът рита и се мята, бавно изви китката си към главата му. Точно когато усети острия връх от външната страна на ушния си канал, Руук опита друга тактика. Вместо да напъва назад към нападателя си, той бързо смени посоката и изстреля торса си напред със силата на отчаянието.

Зъболекарската сонда се плъзна по попивателната хартия — опитът на Руук беше успешен. Инерцията запрати Улф напред, към ръба на бюрото, той го блъсна с раненото си рамо и изкрещя от болка, притискайки ключицата си. После седна на пода, лъхтейки като куче през август. Руук се опита да се отблъсне от пространството между бюрото и стената, но колелцата на стола не помръдваха, блокирани от падналите на пода предмети. Той започна да рита по-мощно, напразно опитвайки се да мине през перфоратора и дистанционното управление, а тексасецът се надигна, за да огледа малкото кърваво петно, избило на рамото му. Погледна към Руук над отворената рана и тихо изруга. После сви юмрук с такава сила, че кокалчетата му побеляха, и замахна да го удари.

— Не мърдай, Улф!

Ники Хийт стоеше на прага, насочила своя „Зиг Зауер“ към тексасеца. Руук каза:

— Ники, внимавай, Джес Риптън е…

— Тук — довърши той, протягайки ръка от коридора, и опря цевта на своя „Глок“ в слепоочието й. — Хвърлете го, детективе.

Хийт нямаше избор. В главата й буквално беше опрян пистолет и тя трябваше да се подчини. Между нея и камината имаше диван и тя хвърли оръжието на възглавницата с надеждата по-късно да й бъде под ръка.

Когато Руук не вдигна за втори път, опасенията й се засилиха и тя не можа да ги заглуши. Той винаги връщаше обажданията и Ники не можеше да се отърси от чувството, че нещо не е наред. Раздразнена от факта, че ще се появи без предупреждение, тя реши да направи именно това. Ако се получеше неловко, добре. Реши, че предпочита това пред угризенията в случай, че тревогите й се окажеха основателни.

След като позвъни на домоуправителя и взе ключовете, Хийт се качи по стълбите — помнеше каква врява вдига асансьорът при спирането си на етажа. Щом пристигна, долепи ухо до входната врата и чу боричкане във вътрешността на апартамента. При нормални обстоятелства щеше да следва процедурата и да поиска подкрепление, преди да влезе, но страховете й за Руук наближаваха кресчендо и й се струваше, че няма време за губене. Затова използва ключа, за да си отвори и за втори път тази седмица се намери в кризисно положение в апартамента му, търсейки възможност да обърне нещата. Докато тексасецът посягаше към 25-калибрената „Берета“ на колана си, тя започна да рецитира своята мантра. „Прецени. Импровизирай. Адаптирай се. Надделей.“

— Влезте в стаята — каза Риптън и леко я бутна по-далеч от дивана с пистолета си. Хийт си отбеляза, че движението му е несигурно, като на аматьор. Не знаеше как да използва това заключение, освен за да реши, че ако й се отдаде възможност, трябва да стреля първо по Улф.

— Не съм сама. Няма да се измъкнете.

— Така ли? — Улф насочи беретата към нея, Риптън пристъпи към вратата и кресна в посока на входната врата: — Заповядайте всички! — После сложи длан до ухото си. — Ха!

Когато пристъпи към дивана и взе нейния „Зиг Зауер“, сърцето й пропусна един удар. Докато той го пъхаше в колана си, Ники се обърна към Руук.

— Как си? — Той се взираше в пода под бюрото си и нервно се въртеше. — Руук?

— Извинявай, получих спазъм. Прости ми, че не ставам.

— Знаеш ли, Джес — обади се Улф, — може би е време да тръгваме.

Преди Риптън да отговори, Ники реши да протака.

— Нали знаете, че арестувахме Тоби Милз?

— Не, не знаех — Той я огледа преценяващо. — За какво?

— И сам знаете.

— Вие ми кажете.

Сега беше неин ред да го прецени. Защо Риптън настояваше тя да отговори първо? Стори й се, че играе покер и изчаква да види кой пръв ще обяви каква ръка има. Тоест, той се чудеше какво знае тя и искаше да разбере. Ники реши да издаде колкото е възможно по-малко, за да спечели време.

— Клиентът ви бе арестуван след самопризнанията, които направи за случилото се в нощта, когато Рийд Уейкфийлд е умрял от свръхдоза в „Драгънфлай“.

Стената леко кимна.

— Интересно.

— Интересно ли? — каза тя. — Това ли имате да кажете за всичко, което сте надробили? „Интересно“? Рано или късно ще се разбере, че Тоби ви е поръчал да скриете какво е станало, като убиете всички, които са знаели. Накрая до един ще си платите.

Арогантността на Джес Риптън взе връх.

— Изобщо не знаете за какво говорите.

— Така ли? Той призна, че със Солей Грей са били там, когато Уейкфийлд е починал от свръхдоза. Той му е дал наркотиците. Вие сте го изкарали оттам и според мен когато се е оказало, че парите не стигат, за да затворите всички усти, Тоби Милз ви е поръчал да убиете портиера и шофьора, защото са доносничели на Касиди Таун. Която също сте убили. Всичко ми се връзва.

— Никога няма да направят връзката по една-единствена причина — каза Риптън. — Тоби Милз няма нищо общо с тези убийства и дори не знае, че съм замесен.

— Това ми звучи като признание.

Той повдигна рамене, изказвайки убедеността си, че каквото и да каже, то никога няма да напусне офиса на Руук.

— Истината ви казвам. Тоби не знае. Не подозира дори за книгата на Касиди Таун. Или за шпионските номера на оня шофьор и портиера. Знае само, че има една-единствена мръсна малка тайна. За един купон, излязъл от контрол.

— Стига, Риптън, сега не е моментът да въртите пиар. Не и след като убихте трима души, за да опазите безценните спонсори на клиента си.

Улф вече нямаше търпение да си тръгне.

— Джес? Готов ли си?

— Не затова са ги убили — изплю Руук, като хвърли бърз поглед към крака си, а после към Ники. — Не са убили тези хора заради имиджа на Тоби Милз. Убили са ги, за да скрият факта, че смъртта на Рийд Уейкфийлд не е била случайна. Той е бил убит.

Хийт се стресна — не подозираше, че Руук така умее да блъфира. Секунда по-късно обаче отново занемя — изражението му й подсказа, че това не е блъф. Обърна се, за да прецени реакциите на Джес Риптън и Ранс Улф. Тя не противоречеше на казаното.

— Значи последната глава наистина е у теб — каза Риптън и пристъпи към бюрото. — Иначе няма как да знаеш за убийството.

Руук сви рамене.

— Прочетох я.

— Убийство ли? Как така убийство? — попита Ники. — Според признанието на Тоби става дума за случайна свръхдоза.

— Да, защото Тоби все още вярва в това — отвърна Руук. — Тоби и Солей не са знаели, но Рейд Уейкфийлд е бил все още жив, когато са напуснали хотелската стая. — Руук подчерта казаното със свиреп поглед към Риптън. — Нали, Джес? Тогава с Текс сте го убили.

— Къде е? — Риптън погледна под бюрото, спомнил си, че Руук се суетеше и когато не откри последната глава, каза: — Сега ще ми кажеш къде си я скрил.

— Първо я пусни — каза Руук.

— Никъде не отивам.

— Точно така — кимна Риптън и отново огледа бъркотията в стаята.

— Ники. Опитвам се да ти помогна.

— Къде е, Руук? За последен път те питам.

— Добре — обяви Руук. — В панталоните ми е!

За миг всички замлъкнаха. Руук посочи към скута си с глава и кимна утвърдително.

— Провери — нареди Риптън.

Щом Улф свали пистолета си от главата на Ники, Руук натисна копчето на дистанционното управление с носа на обувката си. Оранжевият хеликоптер СВ-180 на перваза зад тексасеца оживя и щом перката му се завъртя, връхчето й зачатка срещу стъклото и стаята се изпълни с мощни вибрации. Улф се завъртя и стреля по играчката, пръскайки прозореца. Джес Риптън, който стоеше като вкаменен, вдигна ръце, за да се защити. Хийт се метна странично към него, сграбчи го за лакътя и го вдигна нагоре, плъзгайки ръце по китката към пистолета му.

Тексасецът се обърна към нея, без да й остави време да изтръгне глока от ръката на мениджъра. Затова тя я хвана със своите, прицели се, доколкото можа, натисна пръста на Риптън и стреля. Не улучи, куршумът проби превръзката. Тексасецът простена и стреля.

Докато залиташе назад, хватката на Ники върху ръката му се стегна и тя изстреля четири куршума право в лявото джобче на ризата на Ранс Юджийн Улф, преди да падне на пода.