Ричард Касъл
Убийствена жега (6)

Шест

Детектив Хийт стоеше на тротоара, подготвяйки отряда си за втората им акция за деня и отчаяно се надяваше, че късметът няма да й изневери и този път и че през следващите няколко минути ще открие откраднатия труп на Касиди Таун.

Според Руук заподозряният като че ли нямаше кой знае какъв мотив. Касиди Таун го беше завлякла на откриването на новия ресторант на Ричмънд Върджънс. Той каза, че тогава му се сторило, че става дума за „аз на тебе, ти на мене“ — тя получаваше безплатна храна и в замяна щеше да го спомене в колонката си. Каза още, че ги чул как си крещят в кабинета на Върджънс. След няколко минути тя излязла и му казала да дойде при нея на другия ден.

— Не ми направи особено впечатление — каза Руук на Ники, — защото тя спореше с всички. Не ми се стори важно.

Сега, на метри от входа на същия този ресторант в Горен Ийст Сайд, се беше наредила цяла малка армия полицаи. Превод: Явно беше важно.

— Роуч, заехте ли позиция? — попита Хийт по радиостанцията.

— Готови сме — чу се гласът на Роули, а Ники направи обичайната проверка на подробностите в последната минута. Малката група униформени полицаи държеше пешеходците настрана и от двете страни на тротоара на „Леке“. Детектив Хайнзбърг стоеше зад нея и й кимна, докато наместваше значката, която висеше на ремък около врата й. Както се бяха разбрали, Руук отстъпи две крачки назад, за да застане зад двамата цивилни полицаи от „Кражби“, които току-що се бяха присъединили към тях.

Отрядът тръгна след детектив Хийт и с бърза крачка влезе в ресторанта. Ники беше изчакала да минат обедните часове, за да не се налага да се разправят с клиенти. Руук й беше нарисувал плана на ресторанта — още го помнеше след посещението миналата седмица, и Ники откри Ричмънд Върджънс точно там, където Руук беше предрекъл, че ще се намира по това време на деня — на съвещание на персонала около голямата маса до кухнята.

Един от сервитьорите, явно нелегален, я видя пръв и бързо се изнесе към мъжката тоалетна, а бягството му накара останалите да вдигнат очи от обяда си. Хийт показа значката си, тръгна към челното място и каза:

— Полиция, останете по местата си. Ричмънд Върджънс, имам заповед за…

Известният готвач побягна, а столът му се стовари на паркета. Ники долови няколко изненадани възклицания и звъна от изпуснати на пода сребърни прибори и хукна след него в кухнята. Върджънс се опита да забави полицаите, като събори куп чинии зад себе си, докато влизаше в кухнята през отвора в тезгяха, но Ники изобщо не мина оттам. Стоманеният плот стигаше до кръста й, така че клиентите да могат да гледат как работят суперготвачът и екипът му. Ники го използва за опора и се преметна в кухнята, приземявайки се само на три крачки зад него. Той я чу и събори кофа с лед на пода. Макар и да не падна, тя се подхлъзна, давайки му няколко крачки преднина, но въпреки че през уикенда той тренираше триатлон, никой не може да тича бързо, обут с чехли. На този етап обаче скоростта не беше най-големият му проблем. През задния вход влязоха Роули и Очоа и му препречиха пътя.

Главен готвач Върджънс спря и отчаяно посегна към комплекта ножове „Устоф“, наредени на стойката си. Щом размаха 20-сантиметровия сатър, те извадиха пистолетите си и насред хоровото „Хвърли го!“ той пусна дръжката, сякаш беше нажежена. Щом острието падна от ръката му, Хийт го изненада изотзад и подкоси краката му с ножица — същата хватка, която беше упражнявала тази сутрин.

Щом се надигна, тя му прочете правата, докато Очоа му слагаше белезниците. Настаниха го на един стол насред кухнята и тя каза:

— Аз съм детектив Хийт, г-н Върджънс. За по-лесно предлагам просто да ни кажете къде е тялото.

По обветреното привлекателно лице, познато на милиони телевизионни зрители от години насам, се търкулна капка кръв — при падането си беше наранил веждата. Зад Ники, Върджънс ясно виждаше служителите си, втренчени в него.

— Нямам представа за какво говорите — каза той и Ники Хийт се обърна към отряда си.

— Претърсете навсякъде.

* * *

Час по-късно, след като претърсиха ресторанта и не откриха нищо, Хийт, Руук и Роуч отведоха окования с белезници Върджънс в таванския му апартамент в Сохо, до улица „Принс“. Вече изобщо не приличаше на ежегодния любимец на „Зейгът“^[1] и кандидат за предаването „Железният готвач“^[2]. Колосаната му бяла туника беше нашарена с мръсните отпечатъци от пода в ресторанта му в Горен Ийст Сайд. На коляното на панталоните му на бели и черни квадрати имаше петно от кръв с големината и формата на пеперуда Монарх — друг боен трофей след сблъсъка с Хийт, като допълнение към раната на веждата му, която парамедиците бяха почистили и залепили с лейкопласт.

— Не искате ли да ни спестите малко усилия, главен готвач Ричмънд? — попита Ники. Той сякаш изобщо не я чу. Наведе очи и просто се вторачи в сините си крокси. — Както желаете. — Тя се обърна към следователите. — Развилнейте се, момчета. — Те се отдалечиха, отваряйки всички гардероби и шкафове, достатъчно големи, за да се събере в тях труп, а тя го предупреди: — След като претърсим тук, отиваме в другия ви ресторант на „Уошингтън Скуеър“. Колко пари ще загубите, ако затворим „Върдж“ за цял ден?

Той запази пълно мълчание.

След като претърсиха гардеробите, килерите и една масичка сандък във всекидневната, те го настаниха на един стол в изработената му по поръчка кухня — толкова голяма и добре оборудвана, че една от кабеларките я беше използвала при заснемането на предаването „Да готвиш като Върджънс“.

— Губите си времето. — Той се опитваше да звучи обидено, но не му се отдаваше. На върха на носа му се поклащаше капка пот и когато отметна глава, за да се отърси от нея, дългата му, разделена на път коса се развя във въздуха. — Тук няма нищо интересно за вас.

— Не съм съвсем сигурен — каза Руук. — Трябва ми рецептата за тези царевични пръчици с люти чушки.

Той тъкмо си взимаше втора от металния поднос на плота.

— Руук? — обади се Хийт.

— Какво? Вътре са влажни, а отвън хрупат, а лютичкото е направо… м-м, прекрасно се съчетава с маслото. Леле майко!

Очоа се върна от килера.

— Нищо — съобщи той на Хийт.

— В кабинета и спалните също — докладва Роули, влизайки през другата врата. — Какво прави тоя?

Ники се обърна и се втренчи в разкривеното лице на Руук.

— Досажда. Знаеш ли какво, Руук, точно заради това не ти позволяваме да идваш с нас.

— Извинявам се. Прекалих с подправките. Знаеш ли какво ми се ще? Малко чай с мед.

Роули го изгледа мръсно и се присъедини към партньора си, който се опитваше да отвори една заключена врата в дъното на кухнята.

— Какво има тук? — попита Очоа.

— Там е избата — каза готвачът. — Вътре имам някои редки реколти, които струват хиляди. Нуждаят се от строго определена температура.

Това силно заинтересува Хийт.

— Къде е ключът?

— Няма ключ, нужен ви е код.

— Добре — каза тя. — Ще ви помоля учтиво. Веднъж. Какъв е кодът? — Той не отговори и тя добави: — Имам заповед.

Той доби развеселен вид.

— Защо не разбиете вратата с нея?

— Очоа, обади се на сапьорите и кажи, че ни трябва екип с експлозивна матрица. И евакуирай сградата.

— Чакайте, чакайте, експлозивна матрица ли? Вътре има „Шато О’Брион“ от 1945-а! — Ники опря длан на ухото си, той въздъхна и каза: — Комбинацията е 41319.

Очоа въведе числата и в ключалката забръмча серво. Той включи лампата и влезе в големия килер. След миг излезе и поклати отрицателно глава.

— Всъщност защо ме тормозите? — попита готвачът. Желанието му да се покаже нахакан се беше върнало. Ники се изправи пред него, заставайки достатъчно близо, за да го принуди да извие врат нагоре.

— Казах ви. Искам да ни предадете тялото на Касиди Таун.

— Какво знам аз за Касиди Таун? Изобщо не познавах тая кучка!

— Напротив, чух ви да се карате — каза Руук. — Ууф! — възкликна той и шумно издиша. — Май попаднах на семенце!

Върджънс се престори, че внезапно го е връхлетял далечен спомен.

— О, сетих се. Добре де, спорихме. Какво толкова, да не мислите, че съм я убил, защото отказах да нахраня дванадесет нейни познати на откриването и тя побесня?

— Имаме свидетели, които твърдят, че сте ги наели, за да откраднат трупа й.

Той насмешливо изсумтя.

— Стига толкова, това е лудост. Искам да се обадя на адвоката си.

— Добре. Ще му се обадите, щом ви отведем в управлението — каза Хийт.

Обхождайки кухнята от противоположни посоки, Роули и Очоа систематично отваряха и затваряха поръчковите шкафове, пълни с готварски книги, вносни чинии и прибори и всякакви приспособления за готвене.

— Сериозно ви говоря, устата ми гори — каза Руук и пристъпи към хладилника „Съб Зироу“. — Леле, какъв хладилник. Красота!

Върджънс извика:

— Не, недейте, повреден е!

Руук обаче вече беше дръпнал ръчката. Тогава тялото на Касиди Таун отвори вратата, повали го назад и се стовари на испанските плочки в краката му.

Чул крясъците на Руук, униформеният полицай, който пазеше на входната врата, веднага дотича.

* * *

Жестоката реалност в стаята за разпити коренно промени Ричмънд Върджънс. Арогантността му се беше изпарила. Ники наблюдаваше ръцете му, грапави и загрубели от години работа в кухнята. Те трепереха. Седнал до него, адвокатът на Върджънс му направи знак да започне.

— Преди всичко не съм я убил аз, заклевам се.

— Г-н Върджънс, спомнете си колко пъти някой келнер ви е връщал храната с обяснението, че клиентът твърди, че е изстинала. Умножете го по две. Ето колко пъти аз съм чувала мъже с белезници, седнали от вашата страна на масата, да казват „Не бях аз, заклевам се!“.

— Детективе — включи се адвокатът, — надяваме се на вашето съдействие и не мисля, че има причина да усложнявате нещата.

Костюмарят беше Уин Зандърхуф, съдружник в една от големите фирми на Парк авеню, които се занимаваха с развлекателната индустрия. Той поемаше криминалните случаи и през годините Хийт го беше виждала доста пъти.

— Разбира се, адвокате, особено като се има предвид колко ни помогна клиентът ви. Съпротивлява се при ареста, заплаши полицай с оръжие, попречи на разследването. Като всичко това е в допълнение към убийството на Касиди Таун, заговора за кражбата на трупа й и множеството обвинения, свързани с него. Мисля, че г-н Върджънс би могъл заслужено да опише целия ден с думата „усложнение“.

— Вярно е — съгласи се адвокатът. — Именно затова се надявахме да постигнем някакво споразумение, което да облекчи ненужното напрежение, свързано с всичко това.

— Сделка ли искате? — попита следователката. — Клиентът ви ще бъде обвинен в убийство, получихме признание от член на групата, която е наел, за да задигне проклетия труп. С какво възнамерявате да се пазарите, десерт за ваша сметка?

— Не съм я убил. Онази нощ бях у дома с жена си. Тя ще го потвърди.

— Ще проверим това.

При тези думи по лицето му премина нещо, което лиши тъмното му южняшко лице от обичайната му напереност. Сякаш алибито му щеше да се пропука. Или нещо друго. Какво ли беше то? Тя реши да задълбае и да види какво ще излезе.

— Когато казахте, че сте били с жена си, кога имате предвид?

— През цялата нощ. Гледахме телевизия, легнахме си, събудихме се. Такива работи.

Тя демонстративно отвори тефтера си и приготви химикалката.

— Кажете ми в колко часа си легнахте с жена ви.

— Не знам. Гледахме „Найтлайн“ и се простряхме.

— Значи — каза Ники, докато си записваше, — твърдите, че е било 12 часът? Полунощ?

— Да, или няколко минути по-късно. Късните предавания винаги започват с пет минути закъснение.

— Кога се прибрахте у дома?

— М-м, около 11:15.

Тя усети нещо гнило и го притисна.

— Много съм слушала за вашия бизнес. 11:15 не е ли малко рано, особено когато ресторантът е нов?

Тя си даваше сметка, че е напипала нещо. Върджънс изглеждаше изнервен, устата му се движеше така, сякаш се опитваше да избута косъм до върха на езика си.

— Нямаше много клиенти и аз, ъъ, духнах по-рано.

— О, разбирам. В колко часа духнахте?

Той извъртя очи към тавана.

— Не си спомням точно.

— Няма страшно — каза тя. — И без друго ще разпитам подчинените ви. Те ще ми кажат в колко часа сте си тръгнали.

— В девет часа — избъбри той.

Ники си го записа.

— Винаги ли ви отнема два часа и половина, за да стигнете до Сохо по това време от ъгъла на 63-а и „Лекс“?

Когато тя вдигна очи от тефтера, Върджънс губеше контрол. Адвокатът се наведе към него, за да му покаже някаква бележка, която беше надраскал, но той бутна ръката му.

— Добре, не си отидох направо у дома. — Адвокатът опита отново, слагайки ръка на рамото му, но той се отърси от нея и каза: — Ще ви кажа точно къде бях. Бях у… у Касиди Таун.

На Хийт й се щеше Лорън Пари да беше получила трупа по-рано, за да определи по-точно часа на смъртта. Беше напълно възможно да е преди полунощ. Инстинктът й подсказваше да се възползва от моментната слабост на Върджънс и тя го направи.

— Значи сте отишли у Касиди Таун и сте я наръгали?

— Не. Отидох у Касиди Таун и… — Гласът му заглъхна и той наведе глава, мърморейки неразбираемо.

— Извинете, не ви чух. Отидохте у Касиди Таун и какво?

Когато Върджънс я погледна, лицето му беше пожълтяло, а в очите му се четеше отчаян срам.

— Отидох у тях… и… и я чуках.

Пред очите на Ники той се наведе и обърса лице с дланите си. Когато се надигна от белезниците, цветът му отчасти се беше възвърнал. Тя огледа привлекателния готвач, завладял целия Манхатън, и се опита да си го представи с Касиди Таун, неофициалния арбитър на обществените скандали. Не можеше да си ги представи като двойка, но след толкова години опит би повярвала почти на всичко.

— Значи с Касиди Таун сте били любовници?

Ники се постара да не си съставя мнение, преди да чуе отговора му. Представяше си женен мъж, който се опитва да скъса с любовницата си, а кавгата им се разраства и така нататък, но отново се остави на обучението си и го изслуша, вместо да избързва.

— Не бяхме любовници. — Гласът му беше слаб и глух, Ники трябваше да се напрегне, за да го чуе въпреки тишината в стаята.

— Значи това беше първата ви… среща?

Готвачът сякаш се развесели от някакъв спомен.

— Уви, не. Не беше първата ни среща.

— Ще се наложи да ми обясните защо отричате, че сте били любовници.

Спусналото се мълчание бе нарушено от адвоката.

— Рич, трябва да те посъветвам да не…

— Не, ще говоря сега, за да разберат, че не съм я убил. — Той се успокои и започна разказа си. — Спях с Касиди Таун по една-единствена причина. Налагаше се. Купих новия ресторант точно преди икономиката да се срине. Нямах никакъв бюджет за реклама, внезапно хората спряха да се хранят навън, а когато излизаха, нямаха доверие на новите ресторанти. Бях отчаян. Тогава Касиди… сключи сделка с мен. — Той отново млъкна, а после измънка жалкото си обяснение: — Секс срещу мастило.

Хийт си спомни за разговора с майката на Руук в „Сарди“. Касиди явно не се ограничаваше само с актьорите.

— Разберете, аз обичам жена си. — Ники не го прекъсна. Нямаше смисъл да му казва, че стотици пъти е чувала тези думи от съпрузи, седнали на неговия стол. — Не го измислих аз. Хвана ме в момент, когато бях уязвим. Първо казах „не“, но тя просто направи отказа ми по-труден. Каза, че ако обичам жена си, ще… спя с нея, за да не изгубим инвестицията си. Глупаво беше, но го направих. Мразех се заради това и знаете ли какво? Тя като че ли дори не си падаше по мен. Сякаш само искаше да докаже, че може да ме накара да го направя. — Той отново млъкна и пребледня, а лицето му доби цвета на стрида. — Не разбирате ли? Затова наех онези да откраднат трупа. Когато се събудих вчера сутринта, жена ми беше включила телевизора и каза „Някой е убил онази клюкарка.“ Помислих си „Господи, предишната вечер я чуках, сега е мъртва и чия ДНК ще намерят? Моята. И жена ми ще разбере, че съм я чукал.“ Паникьосах се, опитах се да измисля нещо — какво можех да направя? Един от доставчиците ми има връзки с разни гангстери, така че му се обадих и му казах, че трябва да ме измъкне от една бъркотия. Струва ми цяло състояние, но докопах проклетия труп.

— Чакайте. Направили сте го от страх, че жена ви ще разбере за връзката ви? — попита Ники.

— Хората знаеха, че се мотая около Касиди. Вашият приятел писателят, например. Помислих си, че е само въпрос на време това да се обърне срещу мен. Всичките пари биха останали у Моник, подписах предбрачен договор. Тая икономика ще ме разсипе, новият ресторант не върви — ако тя ме отреже, другата седмица ще бъркам барбекю сос в „Апълби“.

— Тогава защо докараха тялото в апартамента, в който живеете с жена ви?

— Жена ми вчера замина за Филаделфия, ще участва на хранителния фестивал. Само това ми хрумна, докато измисля нещо по-добро. — След изблика си той стана сериозен, както се случва с хората, признали вината си. — Онези дойдоха и ми поискаха още петдесет хиляди, за да се отърват от нея. Нямах толкова пари, така че ми я оставиха и казаха да мисля бързо.

Ники отвори нова страница.

— В колко часа твърдите, че последно сте видели Касиди Таун жива?

— Наистина я видях жива. Беше около 10:30. Тогава си тръгнах от апартамента й.

* * *

Роули и Очоа търсеха старите ленти от пишещата машина на Касиди Таун, така че когато Хийт приключи разпита на Върджънс и полицаите го отведоха, за да му вземат отпечатъци, тя прати детектив Хайнзбърг да провери алибито му. Готвачът каза, че към 10:30 е платил за таксито с кредитна карта, така че това трябваше да се потвърди както в банката, така и в таксиметровата компания.

— Експлозиви? — обади се Руук от старото си бюро в другия край на общия офис, което явно си беше възвърнал. Хийт се усмихна с половин уста и това й беше приятно, особено след разочарованието, когато се оказа, че алибито на Върджънс вероятно ще се потвърди.

— Какво, не си ли чувал за експлозивните матрици?

— Не — каза той, — но не ми отне дълго да си дам сметка, че това е просто хийтизъм. Като „Клетката“, нали? Дума, която си измисляш, за да стреснеш невежите и да им внушиш, че ако не ти съдействат, здраво ще загазят.

— Подейства, нали?

Телефонът на бюрото й иззвъня и тя вдигна, а Руук се засмя.

— Хийтизмите винаги действат.

Ники остави слушалката и попита Руук дали иска да се повози с нея. Лорън Пари беше привършила аутопсията на Касиди Таун.

Когато излязоха във фоайето на управлението на път към колата, адвокатът на Ричмънд Върджънс тъкмо се разписваше, преди да си тръгне.

— Детектив Хийт? — пресече й пътя той, понесъл алуминиево куфарче „Зироу Халибъртън“, от онези, в които скъпоплатените наемни убийци и едрите риби в наркобизнеса пренасяха огромни суми пари във всеки филм с ченгета от осемдесетте години. — Може ли за момент, моля?

Тримата спряха пред стъклената врата и когато адвокатът не проговори, Ники схвана намека и помоли Руук да я изчака в колата. Когато останаха сами, Зандърхуф каза:

— Сигурно осъзнавате, че в прокуратурата ще ви се изсмеят, ако повдигнете обвинение в убийство.

Хийт не смяташе, че Ричмънд Върджънс е убил Касиди Таун, но все още не можеше да го изключи напълно и не възнамеряваше да намали натиска.

— Дори алибито му да се потвърди, това не означава, че не е наел някого да я е убие, точно както е направил при кражбата на тялото.

— Вярно е, а вие сте много изчерпателна — каза адвокатът, а на лицето му изплува празна усмивка, от която й се прииска да провери дали часовникът и портфейлът й са още у нея. — Убеден съм обаче, че същото това качество в един момент ще ви накара да се запитате защо, ако е наел някого да я убие, клиентът ми не му е поръчал да се отърве от тялото веднага, вместо да се излага на риска и суматохата, предизвикана при инцидента на Второ авеню вчера.

Той изрече „инцидент“ с омаловажаващ тон, като вече се опитваше да намали обвиненията. Добре, това му беше работата. Нейната беше да залови убиеца. И макар че не обичаше да я убеждават, трябваше да признае, че той има право. Взирайки се в бялата дъска, където беше записана последователността на събитията, самата тя бе стигнала до същия извод само преди три минути.

— Ще продължим разследването, накъдето и да ни отведе то, г-н Зандърхуф — каза тя, без да отстъпи. — Така или иначе, клиентът ви е затънал чак до шията благодарение на връзката си с убитата.

Адвокатът се изкиска.

— Връзка ли? Не е било връзка.

— А какво е било?

— Бизнес сделка, нищо повече. — Той погледна през стъклото към облегналия се на калника на колата Руук и щом видя, че Ники е забелязала това, присви очи в усмивка, която не й хареса. — Касиди Таун е разменяла секс срещу статии. И определено не е първата жена, която го прави, нали така, Ники Хийт?

* * *

— Ужасно си тиха.

Руук се изви в седалката, за да бъде с лице към нея, доколкото му позволяваха коланът и радиостанциите между коленете им. Пътуването от Горен Уест Сайд от Съдебна медицина до „Белвю“ никога не беше леко и тъй като бяха улучили най-голямото задръстване, то сякаш отнемаше цяла вечност. На Руук сигурно му се струваше още по-дълго, защото Хийт беше потънала в мисли. И освен това изглеждаше ядосана.

— Понякога тишината ми харесва, ясно ли е?

— Добре, няма проблем. — Той изчака точно три секунди, преди да наруши мълчанието. — Ако се цупиш, че не Върджънс е убиецът, погледни го от добрата му страна, Ники. Върнахме си трупа. Монтроус каза ли нещо?

— О, да, много е доволен. Поне таблоидите утре няма да публикуват снимки на фокусници и изчезващи тела на кориците си.

— За това можем да благодарим на Дебелия Томи, нали? — Той огледа лицето й, търсейки реакция, но тя се съсредоточи върху движението. Изглежда най-силно я интересуваше онова, което можеше да се види през прозореца от нейната страна.

— Не го казвам, за да подчертая, че той е мой източник. Просто казвам.

Ники безизразно кимна и отново се втренчи в страничното огледало. Сякаш се намираше някъде другаде. На място, където човек не може да се почувства удобно, ако се казва Джеймисън Руук.

Той опита по друг начин.

— Ей, хареса ми как ги затапи на разпита. Помниш ли, когато ги попита дали ще ти предложат безплатен десерт. — Руук се изкиска. — Беше напълно в твой стил. Със сигурност ще го използвам в статията. Заедно с „експлозивна матрица“.

Ники отговори, но не така, както очакваше той.

— Не — остро каза тя. — Не.

После погледна в страничното огледало, изви волана и колата спря толкова рязко, че всичко на задната седалка се изсипа на пода.

— Дявол да го вземе, какво трябва да направя, за да разбереш? — Тя вдигна показалец във въздуха, подчертавайки думите с движение напред. — Не желая, не желая да присъствам в статията ти. Не искам да бъда назована, цитирана, снимана или дори спомената в следващия или който и да било твой материал. Освен това по всичко личи, че вече изчерпахме така наречените ти тайни журналистически източници и прозрения, така че за последен път пътуваме заедно. Обади се на капитана, обади се на кмета, ако искаш, но на мен ми стига толкова. No mas^[3]. Сега разбра ли ме?

Той я огледа за миг и замълча. Преди да успее да каже нещо, Хийт се върна на пътя и набра номера на Лорън Пари.

— Здрасти, на две пресечки сме… Добре, ще се видим там.

Докато стигнат от светофара до гаража Ники започна да се колебае. Не относно чувствата си по повод статията и хилядите начини, по които тя объркваше живота й, а за държанието й с Руук. Тревожеше се, че е била твърде жестока с него. Можеше да го рационализира — беше се ядосала след удара под кръста, който й отправи онова влечуго, Уин Зандърхуф, но все пак можеше да се отнесе с Руук малко по-внимателно и въпреки това да го накара да я разбере. Спомни си как толкова пъти бе стоял на същата тази седалка, карайки я да се смее, а после — вечерта на бурята, когато не можеха да се наситят един на друг, но цяла нощ се опитваха. Сега все повече съжаляваше, че е избухнала. Не се чувстваше виновна, когато се държеше сурово, но не понасяше да бъде зла.

Докато се изкачваха до второто ниво на паркинга, бяха сами в асансьора и тя се опита да смекчи казаното.

— Не става дума лично за теб, Руук, да знаеш. Проблемът е в публичността, в това името и лицето ми да са на показ. Малко ми омръзна.

— Мисля, че в колата те разбрах много добре.

Преди тя да успее да отговори, вратата се отвори, асансьорът се напълни с хора с бели престилки и моментът отлетя.

— Здравейте, чаках ви — каза Лорън Пари, когато влязоха в помещението за аутопсии. Както винаги усмивката й се виждаше дори зад хирургическата маска. — Поразместихме малко нещата, за да приключим възможно най-скоро, знаех, че е приоритет.

Хийт и Руук си сложиха ръкавици и дойдоха до масата от неръждаема стомана, върху която лежаха останките на Касиди Таун.

— Оценявам това, Лорън — каза Ники. — Знам, че всички колеги искат резултатите за вчера, така че ти благодаря.

— Няма проблем. В този случай имам личен интерес, както знаеш.

— О, вярно — каза Хийт. — Как е главата?

— Ей, аз съм твърдоглава, всички го знаят. Иначе как щях да стигна от гетото в Сейнт Луис до всичко това? — Каза го без ирония. Лорън Пари живееше за работата си и това си личеше. — Ники, в имейла си ми писа, че искаш най-ранния възможен час на смъртта, нали?

— Да, имаме потенциален заподозрян. Току-що потвърдихме, че е взел такси и алибито му го покрива от 10:45 нататък.

— Изключено — каза Лорън и взе един картон. — Така, имай предвид, че задачата ми беше по-трудна, защото трупът е минал през какво ли не. Местен е, минал е през няколко чифта ръце… — Тя погледна към Руук и добави: — Замразявали са го. Заради това ми беше по-трудно да установя часа на смъртта, но успях. Станало е около три сутринта, така че твоето 10:45 отпада. За готвача, който е поръчал кражбата ли говорим? — Когато приятелката й кимна, Лорън каза: — Жалко, но все пак го отпиши.

Ники се обърна към Руук, за да повдигне рамене, но той не им обръщаше внимание. Тя мрачно го наблюдава няколко секунди в студената стая, усети болезнените последствия от изблика си и Лорън трябваше да привлече вниманието й.

— Ехо?

— О, извинявай. Три сутринта, да.

— Или по-късно, може да става дума за следващите два часа. Ще направя обичайната уговорка, че още правим токсикологични тестове и така нататък. — Тя млъкна и се обърна към Руук. — На това място ти обикновено казваш „Ако ерекцията продължи повече от четири часа, свържете се с лекар“, нали?

— Да — равно отвърна той.

За патоанатом Лорън Пари беше доста общителна. Обърна се към Ники и й отправи поглед, който казваше „Какво става?“. Тя не й отвърна, така че съдебният лекар продължи.

— Въпреки доклада от токсикологията все още смятам, че смъртта е била причинена от прободна рана. Имам да ти покажа и още няколко неща. — Лорън я повика и Хийт я последва от другата страна на масата. — Починалата е била изтезавана, преди да умре.

Руук сякаш дойде на себе си и се присъедини към тях, за да погледне.

— Погледнете тук — Лорън дръпна чаршафа и оголи ръката на Касиди Таун до лакътя. — Има обезцветяване поради контузия, както и симетрично оскубани косми от двете страни на ръката и китката.

— Лепенка — досети се Руук.

— Точно така. На местопрестъплението не го видях, защото тя беше с дълги ръкави. Убиецът не просто е свалил лепенката, когато е приключил, но и ги е дръпнал надолу. Явно е изчерпателен, с око за подробностите. Колкото до лепенката, в лабораторията изследват остатъците от лепилото. Продават я навсякъде, така че трудно ще откриеш от къде е, но нищо не се знае. — Лорън използва химикалката си, за да посочи точки по тялото върху рисунката на картона. — Били са залепени двете ръце и двата глезена. Вече се обадих на колегите и както може да се предположи, на стола също има следи от лепилото.

Ники си записа.

— Ами самите изтезания?

— Виждаш ли засъхналата кръв в ушния канал? Преди смъртта са нанесени множество убождания с остри предмети.

При тази мисъл Хийт едва успя да потисне неволното потръпване.

— Какви остри предмети?

— Най-различни, подобни на игли. Може би зъболекарски инструменти. Нищо по-голямо. Малки рани, но ужасно болезнени. Направих няколко снимки с камерата на отоскопа ми, ще ги изпратя в управлението. Някой обаче определено е държал тази жена да страда преди смъртта си.

— Или да издаде нещо — каза Ники. — Имаме два различни мотива в зависимост от това каква е причината.

Хийт бързо обмисли значението на изтезанията в контекста на липсващите папки от офиса и реши, че става дума за опит да я накарат да проговори. Все повече й се струваше, че ключът е материалът, върху който е работела Касиди Таун.

— Има и други интересни неща — продължи Лорън, подавайки й лабораторен доклад. — Онова петно, което забеляза на тапета, не е от кръвта на жертвата.

Ники видимо се изненада.

— Значи може би е ранила нападателя, преди да я обезвреди?

— Може би. По дланите й има защитни рани. Което ми напомня за последното късче информация, която имам за теб. Ръцете й са мръсни, при това много мръсни. По дланите й има мръсотия, погледни пръстите. — Тя внимателно вдигна едната ръка на Касиди Таун. — Беше скрита под лака, но виж какво открих под ноктите й.

Под всеки нокът имаше черен полумесец.

— Знам от какво е — каза Руук. — От работата в градината. Тя казваше, че само така успява да се разсее.

— Страхотен избор за автор на клюкарска колонка — отбеляза Лорън. — Разсейва се, ровейки още мръсотия.

Руук стигна до асансьора малко преди Ники.

— Чакай — каза тя, но той вече беше натиснал бутона. Когато стига до него, вратата се отвори, тя постави длан върху ръката му и каза на хората вътре: — Ще вземем следващия. — Щом вратите се затвориха, скривайки отегчените им лица, тя добави: — Съжалявам.

— Извинението се приема — каза Руук и двамата се засмяха.

„По дяволите“, помисли си тя. Как така винаги успяваше да я обезоръжи? Тя го дръпна встрани от асансьорите към югозападните прозорци, където готвещото се да залезе октомврийско слънце ги обля с ослепителна светлина.

— Бях малко груба. За което се извинявам.

— Ще наложа синината с лед, ще ми мине — каза той.

— Както казах, не е нещо лично. Проблемът е в статията, което го прави лично. Донякъде.

— Ники, ти изчезна от лицето на земята. Стори ми се лично. Такъв съм си. Ако не бях извадил късмета да пиша статия за жертва на убийство, в момента нямаше да спорим. — Тя се засмя, а Руук каза: — Точно така, убих Касиди Таун, за да се доближа до Ники Хийт. Ето, измислих заглавие!

Ники отново се усмихна, раздразнена, че умее да бъде толкова сладък.

— Е, приемаш ли извинението ми?

— Само ако приемеш поканата ми да пийнем нещо тази вечер. Нека да се държим като големи хора и да се разберем, за да не се чувствам неловко, когато те мерна на улицата.

— Или на някое местопрестъпление — добави тя.

— Шансовете не са малки — кимна Руук.

Ники щеше да се види с Дон по-късно вечерта, така че прие. Руук хвана такси до апартамента си, за да свърши малко работа, а тя взе асансьора до гаража, за да откара колата в управлението и да приключи работния ден.

Когато се спусна до нейното ниво, вратите се отвориха и тя видя Роули и Очоа, които се готвеха да се качат.

— Пропуснахме ли аутопсията? — попита Очоа.

Ники излезе при тях, вратите се затвориха зад гърба й и тя потупа раницата си.

— Ето го доклада.

— О — каза Очоа. — Добре тогава.

Хийт нямаше да бъде никакъв детектив, ако не беше доловила разочарованието му. Той без съмнение се надяваше да намери повод да види Лорън Пари.

— Носим ти нещо — каза Роули и извади издут кафяв плик, в който имаше нещо тежко и квадратно.

— Шегувате се — каза тя и дръзна да си помисли, че случаят отново потръгва. — Да не са лентите от пишещата машина?

— Част от тях — предупреди я Роули. — Любопитният й съсед е рециклирал няколко преди стачката на боклукчиите, така че отдавна са унищожени. Тези бяха останали в кофата му. Четири на брой.

— В машината нямаше нищо — добави Очоа. — Ще ги занесем в управлението, за да ги обработят.

Ники погледна часовника си, а после Очоа и й стана мъчно, че планът му да види Лорън пропадна само защото се разминаха за няколко минути.

— Имам по-добър план — каза тя. — Вие така и така сте тук, а аз не искам да занемаряваме случая Падийя. Качете се да проверите как върви аутопсията — ужасно са натоварени, но ако помолите учтиво, Лорън Пари положително ще го направи като услуга.

— Ами, може пък да я помолим — каза Очоа, а Роули почука с пръсти по кафявия плик.

— Тогава обаче ще трябва да предадем лентите утре и ще загубим цял ден — отбеляза той.

— И без друго отивам натам — каза Ники. — Аз ще ги оставя.

Двамата не възразиха, така че тя подписа формуляра за приемане на доказателства и взе плика.

— Ура за любопитните съседи — каза Ники.

Движението към центъра беше ужасно. По радиото казаха, че при сградата на ООН на „Рузвелт“ е станала сериозна катастрофа и обиколният трафик блокира всички, които пътуват на север. Ники пресече града, надявайки се, че колите по магистрала „Уест Сайд“ поне пълзят, направи някои изчисления и се запита дали да не се обади на Руук, за да отложи срещата им. Инстинктът обаче й подсказа, че това само ще влоши проблема, който се опитваше да заглади. Трябваше й нов план.

Намираше се само на няколко минути от апартамента му. Можеше да мине да го вземе и той да я придружи до управлението. Можеше да пийнат нещо там — времето все още беше достатъчно приятно, за да седнат на външна маса в „При Изабела“.

— Ало, аз съм, променяме плана — каза тя, когато се включи гласовата му поща. — Ще се видим, но обади ми се, щом чуеш това.

Ники затвори и се усмихна, представяйки си как той пише на фона на „Бийтълс“.

— Аз съм писателят, ку-ку-ка-чу — изпя тя, докато влизаше в неговия квартал. Паркира в същата товарна зона, където беше спряла в нощта на бурята, когато с Руук се целунаха в проливния дъжд и хукнаха към неговите стълби. Бяха мокри до кости, но пет пари не даваха. Тя постави табелата „Полиция“ на таблото, заключи лентите в багажника и минута по-късно застана на стълбите. Застана неподвижно, а нещо в стомаха й запърха, когато си спомни онази нощ и как не можеха да се наситят един на друг.

Покрай нея мина мъж, повел кафяв лабрадор на каишка, и тръгна нагоре по стълбите. Тя го последва и погали кучето, докато стопанинът му вадеше ключовете си.

— Бъстър — каза той. — Кучето, не аз.

— Здравей, Бъстър.

Бъстър изви очи към мъжа, за да му поиска разрешение и се надигна, за да позволи на Ники да го почеше под брадичката. Тя го направи с удоволствие — ако кучетата можеха да се усмихват, лабрадорът правеше точно това. Той я погледна с наслада и тя си спомни срещата с койота на 83-а улица и предизвикателния му поглед. Внезапно я обля хлад. Щом непознатият отвори входната врата, кучето инстинктивно го последва. Ники посегна да звънне на Руук, а мъжът каза:

— Изглеждате ми благонадеждна, влизайте.

Руук живееше най-горе. Мъжът и кучето слязоха на третия етаж. След едно неприятно изживяване като студентка Ники не обичаше да изненадва мъже в апартаментите или хотелските им стаи. Тогава бяха в Пуерто Вайарта за пролетната ваканция и неочакваното посещение доведе до кофи сълзи по време на полета до дома. Неговите сълзи.

Тя посегна към телефона, за да звънне на Руук, но асансьорът вече беше стигнал до тавана. Тя прибра телефона, разтвори подобните на акордеон врати и пристъпи във вестибюла му. Доближи се тихо до вратата и се заслуша. Не се чуваше нищо. Натисна копчето и вътре се разнесе гласът на звънеца. Чу стъпки, но осъзна, че не идват от апартамента, а зад нея. Някой я чакаше във вестибюла. Преди да успее да се обърне, главата й се удари във вратата на Руук и тя загуби съзнание.

* * *

Когато Ники се свести, мракът пред очите й не се разсея. Ослепяла ли беше? Или пък все още в безсъзнание?

Тогава усети допира на плат — на главата й имаше някаква торба или качулка. Ръцете и краката й отказваха да се движат, бяха залепени за стола, на който седеше. Опита се да заговори, но устата й също беше залепена.

Опита се да се успокои, но сърцето й биеше до пръсване, а главата й, над линията на косата, я болеше там, където се бе ударила във вратата.

„Успокой се, Ники“, каза си тя. „Дишай бавно. Прецени ситуацията. Първо се вслушай.“

Тя се заслуша и чутото само накара сърцето й да забие по-силно. Стори й се, че чува как някой нарежда зъболекарски инструменти върху поднос.