Ричард Касъл
Убийствена жега (12)

Дванадесет

Когато след 20 минути двамата влязоха в общия офис на управлението, Ники си помисли, че ако се съди по начина, по който всички са се струпали около телевизора, тече операция на Специалния отряд или преследване на съмнителна кола. Това обаче беше малко вероятно — докато караха насам от издателството, все щеше да чуе нещо по радиостанцията.

— Какво става? — попита тя, обръщайки се към всички в стаята. — Още на някого му е писнало от стачката и си е подпалил боклука?

— О, голяма новина — каза детектив Хайнзбърг. — Всички телевизии са пратили хеликоптери. В северния край на Инууд Парк има койот, тъкмо са го притиснали.

— Гадинката доста обикаля — отбеляза Роули, а Руук се присъедини към хората, наобиколили телевизора.

— Знаят ли дали е онзи, който е нахапал Човека койот?

Очоа се извърна към него.

— Ей, не го наричай така!

Екранът беше разделен на няколко участъка, в които от земята и въздуха се виждаше как служител на „Грижа и контрол над животните“ се готви да стреля по койота със стрелички с приспивателно. Макар че се залепяше за телевизора само когато новините бяха наистина важни, Ники усети, че е хипнотизирана от попадналото в капан животно, което надничаше от храстите над потока Спайтън Дайвил. Камерата на земята снимаше от разстояние и образът леко се гърчеше поради въздушните изкривявания и увеличението, но ъгълът не беше много по-различен от онзи, под който бе наблюдавала койота онази сутрин пред „Кафе Лало“. Макар и тревожен, за Ники Хийт онзи момент беше рядък контакт с нещо диво, с неопитомено животно, което е стигнало до града само и най-вече без да го видят, въпреки че сега животът и самото му съществуване бяха изложени пред очите на всички. Сега Ники бе тази, която се взираше в него и отлично разбираше какво вижда в очите му този път.

Койотът потрепери, когато стреличката го улучи, но веднага побягна, изчезвайки сред гъстите храсти по стръмния хълм. Репортерът каза, че иглата или е отскочила, или не се е забила. Камерата, която снимаше от въздуха, даде близък план, но напразно.

Детектив Хийт изключи телевизора с дистанционното управление и преструвайки се, че протестира, отрядът се събра за сутрешното заседание. От доказателствата, събрани в апартамента на Дерек Сноу, все още не беше изникнало нищо, което да свързва трите жертви, но в Съдебна медицина щяха да проверят пробите и отпечатъците за всеки случай. Ники докладва за срещата си със Солей Грей, както и за потвърждението, че Касиди Таун е пишела книга със скандални разкрития, получено от един от продуцентите на „По-късно“. Руук прочисти гърлото си и тя го изгледа по начин, който казваше „Да не си посмял!“. После отново се обърна към отряда.

— След като с Руук се срещнахме с редактора на книгата, мога да кажа, че информацията е надеждна. Той обаче твърди, че не знае каква е темата и няма ръкопис.

— Глупости — обади се Хайнзбърг.

Ники, която слушаше достатъчно грубости по улиците, за да ги търпи в офиса, се обърна към нея.

— Шарън, ти изрече онова, което всички си мислим. — После се усмихна. — Останалите обаче проявихме благоразумието просто да си го помислим.

Когато смехът затихна, Роули каза:

— Може да вземем заповед за обиск.

— Смятам да го проуча, Рейлз, но дори да попаднем на някой от по-приятелски настроените съдии, усещам, че заради Първата поправка няма да ни бъде лесно. Мисълта полицията да рови из папките на някое издателство навежда някои хора на мисли за тоталитаризъм. Неясно защо. Въпреки това ще опитам.

Роуч разказаха докъде са стигнали с Падийя. Очоа отбеляза, че въпреки очакванията им да се натъкнат само на задънени улици, защото никой не иска да говори, са открили нещо интересно.

— Никому неизвестният шофьор на камион преди е карал лимузина. Яд ме е, че ни отне толкова време да го разберем. Може би някой ден градът ще си оправи инфраструктурата и всички системи ще бъдат свързани.

— И какво ще правим ние тогава? — саркастично отбеляза Ники, предизвиквайки кикот.

— Както и да е — продължи Роули, — проверихме го и намерихме името на предишния му работодател.

— Освен това — довърши Очоа, — говорихме и с шефа му от компанията за доставки. Каза, че г-н Падийя си е наел адвокат и е подал оплакване за незаконно уволнение срещу предишния работодател. Решихме преди да отидем при ония с лимузините, да проверим адвоката. Така ще знаем какво да очакваме там.

— И знаете ли кой е адвокатът? — попита Роули. — Самият Рони Стронг.

Разнесе се общ стон, а после — леко фалшивото мото от рекламата на адвоката мошеник по телевизията. „Прецакат ли ви, не се бавете — на Рони Стронг се обадете!“

— Добра работа, Роуч — каза Ники. — Точно така, вървете при адвоката. Ако се съди по рекламите му обаче, на ваше място после бих си измила ръцете. — Докато събираше папките си, тя добави: — Ако някой от вас се върне с шина на врата, вече не ви познавам.

* * *

Когато седна пред компютъра си, там я очакваше подарък — криптиран имейл от агента на ФБР в Куонтико, с когото се беше сприятелила предишната нощ. Когато го отвори, в горната част на екрана изникна цветна снимка на тексасеца.

Скицата, изпратена от Ники, се отвори под нея и съвпадаше почти напълно. Тя се взря в тях и се наложи да си напомни, че трябва да диша. Не беше сигурна, че реакцията й се дължи на спомена за нападението, или на вълнението, че са открили кой е. При всички положения пулсът й се ускори.

Краткото съобщение от агента гласеше:

„Бих желал да мога да си припиша заслугите за бързата идентификация, но така става, когато ченгетата ни изпратят точни данни. Колегите ви из цялата страна могат да се поучат от вас, детектив Хийт. Можете да ми се отблагодарите, като го хванете.“

Ники се зачете в досието, съставено от агента.

Тексасецът се наричаше Ранс Юджийн Улф.

„Мъж, бял, на 41, 183 см, 75 кг., роден и израснал в Амарило, Тексас, отгледан от баща си след изчезването на майката, когато е бил в 4-и клас. Местната полиция разследва внезапното й изчезване на път към Плейнвю, за да посети роднините си с малкия, който е открит съвсем сам в мотелска стая до магистрала 27. Подозренията са снети от съпруга и случаят остана неразрешен, определен като бягство. Интересно е да се отбележи, че за две години синът/обектът е бил разпитван пет пъти, включително от психолог. Няма коментари или бележки. Бащата на обекта остава в Амарило и работи като ветеринар. Ранс му помага и получава разрешително за хирургически асистент.“

Ники си представи множеството инструменти на плота на Руук. Вдигна глава към бялата дъска, където бяха закачени снимки на перфорирания ушен канал на Касиди Таун, после продължи да чете.

„По онова време не е била направена връзка, но новата информация, получена от дет. Хийт за сондите и лепенката, с които си служи обектът, ни насочи към неразрешени случаи с осакатени животни в окръг Амарило, които съвпадат с местожителството на обекта. След постъпването си в армията два пъти е изпращан във форт «Люис», Такома и служи във военната полиция. Отпечатъците, изпратени от инсп. Хийт от нюйоркската полиция, съвпадат с тези от архива там. Данни за връзка с осакатени хора и животни от района ще бъдат изпратени по-късно, тъй като има повече от един заподозрян, който действа по този начин.“

Ники можеше да си представи какво би правил един садист с полицейска значка и очакваше да има резултати.

„След като е освободен с почести, обектът работи като охрана в индианско казино до Олимпия, Вашингтон в продължение на една година, мести се в казино в Рино, Невада (6 мес.), след което отива в Лас Вегас (4 год.), където работи като охрана на ВИП клиенти в голямо казино. (Имената на казината и бившите му работодатели са изброени най-долу.) След това е вербуван от «Хардлайн Секюрити» в Хендерсън, Невада (вж. снимката от разрешителното по-горе). Бързо са го повишили благодарение на уменията му и вежливото отношение към знаменитостите и ВИП клиентите. ЗАБЕЛЕЖКА: Обектът е арестуван за нападение с нож след заплаха към клиент — италиански медиен магнат. След инцидента е арестуван, обвиненията са свалени поради липса на свидетели, готови да дадат показания. Нападението е извършено с нож с дръжка тип бокс, в полицейския доклад има описание, но оръжието не е открито. Веднага след този случай обектът напуска САЩ и работи на свободна практика в Европа. Липсва по-нова информация. Ще продължа да претърсвам базите данни и ще се свържа с Интерпол. Ще ви държа в течение, ако се появи нещо ново.“

Руук приключи с четенето цяла минута след нея, тъй като не беше привикнал с полицейския жаргон и съкращенията, но определено разбираше важността на документа.

— Този човек цял живот работи със знаменитости и ВИП клиенти. Някой му плаща, за да покрие нещо.

— Без значение как — допълни тя.

* * *

Хийт веднага разпечата материалите, раздаде ги на отряда и ги разпрати по обичайните места, включително спешните отделения и останалите медицински заведения, които Роуч бяха обиколили на сутринта след бягството на тексасеца. Освен това прати следователи при вече разпитаните свидетели, за да проверят дали ще го разпознаят, когато разполагат със снимка, а не просто със скица. Освен това прекара известно време пред дъската, изучавайки имената по нея. Руук изникна зад гърба й и даде глас на мислите й:

— Последователността на събитията в момента май не ти е приятел, а?

— Не — каза тя. — През последните 36 часа случаят клонеше в една посока, но сега тя се промени. Щом става дума за професионален убиец, вече не ни интересуват алибитата, а единствено мотивите. — Тя закачи снимката на Ранс Юджийн Улф до скицата и отстъпи от бялата дъска. — Приготви се, и аз искам да посетя повторно някои хора.

— Например онзи младеж с кучетата, който ви е такъв запален почитател, г-це Хийт?

— Не, него със сигурност не — отвърна тя и докато излизаха, допълни с британски акцент: — Понякога ласкателствата толкова ме отегчават.

Лесно намериха любопитния съсед на Касиди Таун. Както винаги г-н Галуей беше на пост пред къщата си на 38-а улица и скърцаше със зъби, втренчен в растящата планина от боклук.

— Нали сте полицаи, не можете ли да направите нещо? — попита я той. — Тази стачка застрашава здравето и безопасността на гражданите! Защо не арестувате някого?

— Кого? — попита Руук. — Синдикатите или кмета?

— Всичките — сопна се той. — А вие може да ги придружите в дранголника, понеже сте толкова устат.

Старецът каза, че никога не е виждал мъжа на снимката, но помоли да му я оставят в случай, че той пак се появи. Когато се върнаха в колата, Руук отбеляза, че ако беше объркал адреса, Ранс Юджийн Улф щеше да направи голяма услуга на всички и Ники го сръчка в ръката.

Честър Лъдлоу също каза, че никога не го е виждал. Скрит в обичайния си ъгъл в клуб „Милмар“, той сякаш не искаше дори да докосне снимката, какво остава да я задържи, а погледът, който й хвърли, беше съвсем бегъл.

— Мисля, че трябва да я погледнете по-внимателно, г-н Лъдлоу — каза Хийт.

— Знаете ли, повече ми харесваше, когато хората се обръщаха към мен с „конгресмен Лъдлоу“. Тогава рядко си позволяваха да ми казват какво мога или не мога да правя.

— Или с кого да спите — обади се Руук.

Лъдлоу присви очи и тъничко му се усмихна.

— Виждам, че още скитате из Манхатън без вратовръзка.

— Може пък да обичам да ги взимам назаем. Защото си падам по миризмата.

— Нищо не ви нареждам, сър — Тя замлъкна за малко, за да му позволи да се наслади на бялата лъжа, че го уважава. — Вие сам казахте, че сте наели фирма, за да събере информация за Касиди Таун. Този човек е работел за такава фирма и бих желала да знам дали сте го виждали.

Опозореният политик въздъхна и се вгледа по-внимателно в снимката на Улф.

— Отговорът ми е същият.

— Някога чували ли сте името Ранс Улф?

— Не.

— Може да е използвал друго име — предположи тя. — Говори с тексаски акцент, тихо и спокойно.

— Не.

Ники взе снимката, която й подаваше.

— Фирма на име „Хардлайн Секюрити“ ли наехте за проучването?

Той се усмихна.

— При цялото ми уважение, следователю, не ми звучи достатъчно скъпа, за да е сред фирмите, които бих наел.

* * *

Минаваше пладне и Руук каза, че за обяд ще черпи той и я отведе в „Е.А.Т.“ на ъгъла на 80-а и „Мадисън“. След като си поръча спаначена салата, а той — сандвич с кюфтета, Ники каза:

— Значи все още не искаш да говорим за това?

Той се направи на невинен.

— За кое?

— „За кое, за кое“ — присмя му се тя и когато й донесоха чая с лед, замислено разви сламката. — Стига де, с мен говориш. Можеш да ми се довериш.

— Ще ти кажа… че тази маса се клати — Руук взе пакетче захар и се наведе под плота. След няколко секунди се надигна и провери дали има подобрение. — Така по-добре ли е?

— Сега разбирам защо тази сутрин толкова се колебаеше дали да дойдеш с мен в издателството — Той сви рамене, така че тя настоя. — Хайде де, обещавам да не те съдя строго. Наистина ли се опитваш да пробиеш като писател на любовни романи?

— Да се опитвам да пробия ли? — Той наведе глава на една страна и се ухили. — Да се опитвам? Мадам, аз съм пробил и още как.

— Добре… как си пробил? Никога не съм попадала на твои книги. Търсила съм името ти в Гугъл.

— Срамота — каза той. — Добре, ето какво. Писателите, които публикуват в списания, често допълват доходите си. Някои преподават, други обират банки, трети творят тук и там като писатели в сянка. Аз правя именно това.

— В „Ардър Букс“?

— Да.

— Пишеш арлекинки?!

— Романтична литература, ако обичаш. Може да се каже, че си докарвам доста прилични пари.

— Донякъде познавам „романтичната литература“. Какъв псевдоним използваш? Рекс Монийт, Виктор Блесинг? — Тя замълча и го посочи с пръст. — Да не си Андре Фалкън?!

Руук се наведе напред и й направи знак да се приближи. След като огледа околните маси, той прошепна:

— Виктория Сейнт Клеър.

Ники изквича от смях, привличайки всички погледи в заведението.

— Олеле боже! Ти си Виктория Сейнт Клеър?!!

Той наведе глава.

— Радвам се, че не ме съдиш строго.

— Ти? Виктория Сейнт Клеър?

— Изобщо не ме съдиш, закара ме направо на ешафода.

— Руук, стига, това е сериозно! Чела съм Виктория Сейнт Клеър. Няма от какво да се срамуваш. — Ники се изсмя, но сложи ръка пред устата си и се спря. — Извинявай, извинявай. Просто се сетих как онзи ден каза, че всеки си имал таен живот. Но ти… ти пишеш за най-добрите списания, отразяваш войни, имаш две награди „Пулицър“… точно ти да си Виктория Сейнт Клеър? Толкова е… не знам, повече от тайно.

Руук огледа вторачените лица наоколо и каза:

— Вече не е.

* * *

Роуч влязоха в кантората на Рони Стронг, която се намираше на един етаж под Отдела по моторно-превозни средства на Хералд Скуеър и им се стори, че влизат в чакалнята на някой ортопед. Някаква жена, чиито две ръце бяха гипсирани така, че се виждаха само върховете на пръстите й, диктуваше инструкции на един тийнейджър, вероятно синът й, който й помагаше да попълни първоначална декларация. Мъж в инвалидна количка без видими наранявания също попълваше документи. Един напет строителен работник, който седеше на стол, обграден с торби, пълни с касови бележки и други бумаги, им хвърли остър поглед и каза:

— Няма го, пичове.

Рецепционистката беше много приятна жена с консервативен костюм и халка на долната устна.

— Господа, прецакал ли ви е някой?

Очоа се извърна, за да прикрие смеха си и измърмори на Роули:

— Не съм достатъчно интересен, за да се опита някой.

Роули запази спокойствие и помоли за среща с г-н Стронг.

Рецепционистката каза, че го няма, защото снима реклами и че им препоръчва да дойдат утре. Роули показа значката си и взе адреса на студиото.

Роуч не бяха особено изненадани да научат, че адвокат Рони Стронг не е в кантората си. Колегите му често се шегуваха, че Рони Стронг може да е успял да получи разрешително да практикува, но появи ли се камера, напълно забравя за това. Сградата, която използваше за снимки, беше изпъстрен с графити тухлен склад в съседство с дистрибуторски център за китайски стоки. Намираше се между старата корабостроителница и моста „Уилиамсбърг“, така че не можеше да се нарече холивудско студио, но и Рони Стронг не можеше да се нарече адвокат.

Никой не се опита да спре Роули и Очоа, така че те влязоха направо. Приемната беше празна и миришеше на кафе — и на цигарения дим, пропил лекьосания тапет с таитянски мотиви. Роули извика „Ехо?“ и когато никой не отговори, двамата тръгнаха по късия коридор, следвайки песничката, която отрядът бе тананикал същата сутрин. „Прецакат ли ви, не се бавете — на Рони Стронг се обадете!“

Вратата към сцената бе широко отворена. Явно тук чистотата на звука не беше на почит. Щом влязоха, двамата следователи бързо отстъпиха една крачка. Студиото беше толкова малко, че се уплашиха да не влязат в кадър.

Декорът представляваше взета под наем моторна лодка, покачена върху фургон, а облеклото на двата едрогърди модела подсказваше, че са станали жертва на някаква катастрофа. Ръката на едната беше гипсирана, а другата се подпираше на патерици, макар че нямаше бинтовани крайници. Може би така пестяха от бюджета, но най-вероятно целта беше да се виждат краката й.

— Хайде още веднъж — каза един мъж с хавайска риза, дъвчейки незапалената си пура, а Роули прошепна на Очоа:

— Той сигурно е собственикът, връзва се с тапета.

— Светът е несправедлив, партньоре — отвърна Очоа.

— Какво има този път?

— Когато Ники Хийт трябва да отиде в телевизионно студио, преддверието е цялото от стъкла и розов мрамор, а в ресторанта сервират топли и студени предястия. Какво се падна на нас?

— Знаете ли какво, детектив Очоа? Мисля си, че сме прецакани.

— Иии… снимаме! — извика режисьорът и за по-сигурно добави: — Старт!

Двете актриси посегнаха към една кутия за стръв и извадиха шепа пари. Това, че гипсираната с лекота използва ръката си, явно не притесняваше никого. Тя се усмихна и каза:

— Справедливостта не идва случайно.

Тогава другата вдигна плячката си и изкрещя:

— Прецакат ли ви, не се бавете — на Рони Стронг се обадете!

В този момент Рони Стронг, който приличаше на гигантска круша с перука на темето, изскочи от люка между тях и каза:

— Вика ли ме някой?

Момичетата го прегърнаха, залепиха по една целувка на бузите му, а песента продължи.

— „Прецакат ли ви, не се бавете — на Рони Стронг се обадете! Прецакат ли ви, не се бавете — на Рони Стронг се обадете!“

— И това е — каза режисьорът. След което добави: — Стоп!

Не беше нужно Роуч да привличат вниманието на адвоката. Рони Стронг ги забеляза по време на снимките и когато излъчеха рекламата, и двамата следователи щяха да знаят, че гледа право към тях. Такива бяха малките удоволствия в тази професия.

Когато момичетата отидоха да си сложат сестрински униформи, Рони Стронг им направи знак да се приближат до лодката.

— Да ви помогна ли да слезете? — попита Очоа.

— Не, и следващите снимки са в лодката — отвърна той. — Става дума за медицински сестри, но какво пък, наел съм декора за цял ден. Вие сте ченгета, нали?

Роуч показаха картите си и адвокатът седна на планшира, по-близо до Роули, който не можеше да откъсне очи от оранжевата следа от грим, която обточваше яката му. Накрая се съсредоточи върху перуката, която се беше поизкривила от потта и лепенката започваше да се вижда.

— Някога пострадвали ли сте по време на работа, момчета? Да сте оглушавали на стрелбището, да речем? Аз мога да помогна.

— Благодарим ви, но идваме да поговорим за един от клиентите ви, г-н Стронг — каза Очоа. — Естебан Падийя.

— Падийя? Да, разбира се, какво искате да знаете? Вчера го видях, няма да свали обвиненията.

Очоа се опита да не търси очите на Роули, но забеляза, че партньорът му се обръща, за да прикрие кикота си.

— Естебан Падийя е мъртъв, г-н Стронг. Бил е убит преди няколко дни.

— Не е било злополука, нали? Или е работил с опасни машини?

— Знам, че имате много клиенти, г-н Стронг — прояви разбиране Роули.

— И още как — каза адвокатът. — При това с всичките се занимавам лично.

— Убеден съм — продължи Роули, — но нека опресня паметта ви. Естебан Падийя е бил шофьор на лимузина, уволнен миналата пролет. Дошъл е при вас, за да подаде оплакване.

— Вярно, вярно, и ги обвинихме в неправомерно уволнение — Рони Стронг почука с пръст по слепоочието си. — Всичко е тук. Накрая винаги си го припомням.

— Можете ли да ни кажете какви бяха основанията за обвинението? — попита Очоа.

— Разбира се, един момент. Така, спомних си. Естебан Падийя. Добро момче от испанската част на Харлем, изкарва си парите по честния начин като шофьор на лимузини, години наред. Какво ли не беше карал — обикновени коли, лимузини, хамъри. Страхотни са, нали, момчета? Както и да е, след осем години вярна служба ония плъхове просто го уволнили без причина. Попитах го дали е имало нещо, независимо какво — може пък да е крал, да е чукал клиентите, да е показал среден пръст на шефа. Нищо. Осем години и бум, край. Казах му, че са го прецакали, че може да съди, да ги обере до шушка и цял живот да не се тревожи за нищо.

— Какво стана с делото? — попита Очоа.

Стронг повдигна рамене.

— Доникъде не стигна.

— Защо? — попита Роули. — Решихте, че не можете да спечелите ли?

— О, можех. Бяхме готови да им видим сметката, но внезапно Падийя дойде и каза „Откажи се, Рони, зарязваме всичко“.

Роуч се спогледаха, а Очоа кимна на партньора си и му даде знак, че може да зададе въпроса. Роули попита:

— Когато ви каза да зарежете делото, каза ли ви защо?

— Не.

— Стори ли ви се нервен, възбуден или уплашен?

— Не. Странно е, но не го бях виждал толкова спокоен. Всъщност, видя ми се щастлив.

* * *

Посещението на Роуч в „Ролинг Сървис Лимузийн Къмпъни“ не беше нито толкова забавно, нито толкова сърдечно, колкото това при Рони Стронг. Обстановката обаче беше не по-малко изискана.

Проправиха си път между редиците черни коли в огромния склад, където ги чистеха и лъскаха, и накрая откриха офиса на управителя — мърлява стъклена кабинка, сбутана в дъното до една тоалетна с мръсна врата, чиято табелка „Заето“ спокойно можеше да се замени с „Опикано“, ако се съдеше по миризмата.

Управителят ги накара да чакат, докато разговаряше с недоволен клиент, когото зарязали на тротоара пред „Линкън Сентър“ по време на събитие през Седмицата на модата и който искаше да му върнат парите.

— Какво да ви кажа? — каза управителят, без да бърза, втренчен право в двамата следователи. — Станало е преди няколко седмици, а вие се обаждате чак сега. Попитах шофьора и той каза, че не сте били там. На него ли да вярвам, или на вас? Ако всички действат така, няма да имам пари да си върша работата.

Десет минути по-късно тиранинът приключи разговора и затвори.

— Клиенти — обобщи той.

Роули не можа да устои на изкушението.

— На кого ли са му притрябвали?

— Съгласен съм — каза човечето без капка ирония. — Страхотна досада. Какво искате?

— Искаме да ви зададем няколко въпроса за един бивш ваш шофьор, Естебан Падийя.

Пред очите на Очоа лицето на управителя се стегна.

— Падийя вече не работи тук, нямам какво да кажа.

— Бил е уволнен, нали?

Роуч смятаха да се възползват от своите десет минути, и то както трябва.

— Не мога да обсъждам проблеми с персонала.

— Направихте го току-що, по телефона — каза Роули. — Помогнете и на нас. Защо го уволнихте?

— Това е поверително. Дори не си спомням.

— Чакайте малко — каза Очоа. — Обърках се. Поверително ли е, или не си спомняте? Искам да съм сигурен, когато отида в Комисията по такситата и лимузините, за да ви прегледат разрешителното.

Управителят изправи гръб в стола си, преценявайки ситуацията. Накрая каза:

— Естебан Падийя беше освободен поради неподчинение с клиенти. Просто направихме някои промени.

— След осем години внезапно се е превърнал в проблем? Не ви вярвам — каза Очоа. — А вие, детектив Роули?

— Ни най-малко, партньоре.

Следователите знаеха, че най-добрият начин да накарат една лъжа да се срине под собствената си тежест, е като се съсредоточат върху фактите. Ники Хийт казваше, че това е първа подточка на Правило 1: Последователността на събитията е твой приятел. Ако надушваш лъжи, искай подробности.

— Виждате ли, сър, в момента разследваме убийство, а вие току-що ни съобщихте, че един от клиентите ви може да е имал зъб на убития шофьор. Звучи ми като причина да ви попитаме кои са клиентите, които са се оплакали от г-н Падийя — каза Роули, скръсти ръце и зачака.

— Не помня.

— Разбирам — каза той. — Дали ще си спомните, ако си помислите малко?

— Вероятно не. Доста време мина.

Очоа реши, че е време за още факти.

— Ето какво ще помогне според мен — а знам, че искате да ни услужите. Водите архив на поръчките, нали? Все пак е задължително. Виждам, че папката за тази, за която ви се оплакаха, в момента е на бюрото ви. Ще ви помолим да ни предадете манифестите за всички поръчки, поети от Естебан Падийя преди уволнението му. Например за четири месеца назад. Как ви звучи това в сравнение с една проверка от КТЛ?

Два часа по-късно Роули, Очоа, Хийт и Руук седнаха на бюрата си и се заровиха в манифестите за поръчките на Естебан Падийя през четирите месеца преди уволнението му.

Заниманието им беше малко по-вълнуващо от това да преглеждат лентите от пишещата машина на Касиди Таун, но именно черната, досадна работа на бюро винаги ги отвеждаше до фактите. Макар че не знаеха точно какви факти търсят, целта беше да намерят нещо… някого… който има връзка със случая.

Очоа тъкмо си наливаше поредната чаша кафе и въртеше глава, за да отпусне схванатите си мускули, когато Роули каза:

— Открих нещо.

— Какво, Рейлз? — попита Хийт.

— Откарал е един клиент от дома на човек, с когото сме говорили.

Роули взе един лист от папката и тръгна към центъра на стаята. Щом останалите се събраха пред него, вдигна страницата под брадичката си, за да видят името.