Лорън Сейнт Джон
Неочаквани разкрития (8)

8.

Лора се събуди и се огледа объркано. Мислеше, че е в леглото си на „Океански изглед“ 28, но стаята беше по-тъмна от обичайното и тя уплашено посегна към Скай. Той обикновено спеше в краката й, като заемаше доста голяма част от леглото. Щом си спомни, че се намира в Кентъки, далеч от хъскито и вуйчо си, които обожаваше, сърцето на Лора така се сви, че очите й се изпълниха със сълзи.

В стаята проблесна светкавица и за миг освети дъбовото легло с балдахин, люлеещия се стол и подредените в една витрина купи и снимки от Дерби Кентъки. На стената отсреща имаше снимка на сияещото семейство Уейнрайт, позиращо със Златния вихър след победата му в Дербито. Мощната му алеста шия беше окичена с прочутия гирлянд — четиристотин рози, зашити върху зелена коприна. Заради този гирлянд понякога наричаха състезанието „Надбягването за розите“.

Над шкафчето беше закачена рамка с изрезка от вестник — статия за победата на Злати, озаглавена: „Вълнения в Кентъки: Златния вихър се доказва с победа в Дербито!“.

На снимката алестият жребец беше уловен с изпънати крака, а всичките му мускули изпъкваха. И четирите му копита бяха във въздуха, сякаш летеше. Репортерът описваше надпреварата като „двете най-вълнуващи минути в спорта“.

Дъждът трополеше по прозореца. Лора попипа нощното шкафче за часовника си. Не го откри, но нямаше сили да го търси, нито имаше желание да светне лампата. Колко ли е часът — полунощ? Или два часа? Три и половина? Нямаше ни най-малка представа.

Зачуди се дали Тарик, който спи в съседната стая, също е буден и ако не, дали би имал нещо против да го събуди и да му каже, че й е мъчно за вкъщи и иска да си побъбрят. Едва ли щеше да й откаже. Въпреки кошмарното си детство в кариерата в Бангладеш — прашен ад, причинил смъртта на майка му и баща му, Тарик беше най-отзивчивото и добросърдечно момче, което познаваше.

Тъкмо понечи да почука на вратата му, когато чу шум от автомобилен двигател. Приближи се на пръсти до прозореца и надникна в дъждовния мрак. Злати и Блейк Уейнрайт пристигаха след дългото си пътуване от Северна Каролина. Спалнята й се намираше на втория етаж и тя виждаше добре конюшнята и камиона. Три фигури в черни дъждобрани сновяха в белия триъгълник на фаровете. Заради разстоянието и проливния дъжд не можеше да различи лицата им, а и качулките ги скриваха.

Един от мъжете свали рампата на камиона, а друг отвърза коня. Докато жребецът пристъпваше внимателно по нея, светлината попадна върху алестата му кожа. Скоро и конят, и хората се скриха в конюшнята. След секунди камионът потегли и се отдалечи по алеята.

От конюшнята излезе най-високият от тримата мъже и тръгна нагоре по хълма към къщата. Лора зърна под качулката бялата коса на Блейк Уейнрайт и се зарадва, че двамата с коня се прибраха живи и здрави у дома.

Изведнъж я налегна умора и тя се върна в леглото. Потъна в матрака, сякаш погълната от облак. Унесе се още преди главата й да докосне възглавницата.

Събуди се след часове или може би минути.

Очите й се отвориха от призрачния проблясък на светкавица. Все още беше тъмно като в рог. Отново протегна ръка към Скай и болезнено се сви, като си спомни, че е в Кентъки, далеч от дома. Зачуди се колко е часът и протегна ръка към часовника на нощното шкафче. Едва тогава се сети, че вече е правила абсолютно същото. Беше се събудила по-рано през нощта и беше видяла как се връщат Злати и Блейк Уейнрайт.

Валеше тих дъжд. През мелодичното ромолене дочу шум от двигател. Тя скочи от леглото и изтича към прозореца. Един камион се приближаваше към конюшнята на заден ход. Около него се суетяха три фигури с черни дъждобрани и качулки. Един от мъжете се качи в камиона и излезе оттам с алест кон.

Лора се обърка. Беше или не беше видяла как разтоварват Злати по-рано същата нощ? Нима беше сънувала? Или пък сега сънува?

Ощипа се силно. Не! Определено беше будна. Едва ли семейство Уейнрайт имаха два алести коня, които пристигат посред нощ. Единственото смислено обяснение бе, че сигурно е сънувала преди това. Много странно, че сънят й бе толкова ярък и точен — буквално предчувствие. Не беше трудно да повярва, че въображението й може да си измисли алестия жребец, с когото бе прекарала цяла седмица в Корнуол, но откъде би могла да знае, че мъжете ще носят черни дъждобрани? А и камионът беше същият.

Мъжете се скриха в конюшнята. После се случи нещо странно. Изведоха алестия кон и отново го натовариха в камиона. Вдигнаха рампата, червените стопове изгаснаха и камионът тихо се отдалечи.

Лора гледаше удивено конюшнята. Освен тихия дъжд не се чуваше и звук. Главата й беше замаяна от умора. Какво се случи току-що? Защо мистър Уейнрайт доведе Злати у дома? Само за да го отпрати отново нанякъде? Или пък вторият алест кон беше съвсем друг? Ако е така, какво означава всичко това? Сънуваше ли, или не? Колко време беше изминало между пристигането и заминаването на коня?

Лора се върна в леглото. Виеше й се свят и сънят я повали. Отказа се да се мъчи да държи клепачите си отворени и се предаде на уютната прегръдка на матрака.

После чу тих звук. На вратата се появи сянката на Тарик.

— Лора, будна ли си?

Тя веднага се изправи. Изведнъж й хрумна, че това, което видя, може да е кражба. Защо иначе мъжете с качулки биха отпътували с алест кон? Не беше видяла бялото петно на челото му, така че не можеше да е сигурна, че е Златния вихър, но определено конете бяха еднакви на цвят — като червеникавокафяви листа в разгара на есента.

— Тарик, видя ли камиона, който току-що потегли?

Момчето седна на ръба на леглото. Гласът му беше пресипнал от умора.

— Какъв камион? Това ли ме събуди? Помислих, че е гръмотевица.

Лора бързо му разказа какво е видяла. Но докато се опитваше да обясни какво се е случило, осъзна колко абсурдно звучи. Кон, който може да е бил, а може и да не е бил Злати, беше пристигнал в някакъв момент от нощта. След време друг кон или може би същият беше отведен нанякъде. Може би това беше обир, а може би Лора просто беше сънувала.

Тарик изглеждаше скептичен.

— Има ли изобщо част от историята, в която си сигурна?

Лора се замисли.

— Определено видях мистър Уейнрайт да върви към къщата, след като пристигна първият кон, и определено видях как отвеждат друг кон или същия… Поне така мисля.

— Но не си напълно убедена, че не си си въобразила нещо?

Лора се възмути.

— Бях съвсем будна, когато откараха втория кон. И ти го знаеш, защото ме видя как веднага ставам от леглото, щом влезе.

— Нищо подобно. Повиках те три пъти, преди да отговориш.

Лора се отпусна на възглавниците.

— Не ми вярваш!

Той подръпна ръкава на пижамата й.

— Вярвам ти! Наистина! Просто… самата ти не си сигурна какво се е случило.

Чертите на лицето му бяха станали по-ясни. Зората надничаше през пролуката в завесите. Отвън весела птичка празнуваше края на дългата дъждовна нощ.

— Ами ако всичко, което съм видяла, е било истина? — попита Лора. — Злати пристига и камионът си тръгва, по-късно същият или идентичен с този камион се връща с друг алест кон. Малко след това отпътува с алест кон, който може да е бил Злати, а може и да не е бил той. Какво означава това?

— Че вероятно си права — Злати или някой от другите жребци е бил откраднат.

Лора седна в леглото.

— Какво ще правим?

Всъщност вече знаеше какво трябва да направят. До леглото й имаше червен паникбутон. Кристин й го показа, когато настани двамата с Тарик по стаите им, и им обясни, че трябва да го използват само в краен, спешен случай, защото не само ще събуди всички в къщата и ще накара шефът на охраната на фермата веднага да дотича, но и ще вдигне на крака местната полиция.

Тя погледна нервно Тарик, протегна ръка и натисна бутона.