Лорън Сейнт Джон
Неочаквани разкрития (19)

19.

— Това не е Благородния воин!

Беше шест сутринта в събота. Децата за пръв път виждаха алестия кон, откакто бяха тръгнали от ферма „Флийт“. Предния следобед механикът от компанията за камиони под наем се беше обадил на Блейк Уейнрайт, за да му съобщи, че двигателят е бил повреден нарочно. Блейк, който вече беше в Луисвил заедно с Кристин, веднага се обади на Кен и го инструктира да заведе Кит, Лора и Тарик в хотела, преди да продължи към Чърчил Даунс. Всички възражения на Кит останаха напразни.

— Миличка, знаеш ли какво означава това? — попита дядо й търпеливо. — Че някой не иска Благородния воин да тича на Дербито. Докато не разберем колко е сериозна заплахата, не искам да припарвате до конюшните. Калвин Редфърн и семейство Ашуърт никога няма да ми простят, ако се случи нещо с Лора и Тарик. Много жалко, защото наистина исках Тарик да прекара известно време с Благородния воин след пътуването. Невероятно е колко много се привърза този кон към момчето. Обича го до смърт.

Вечерта двамата с Кристин заведоха децата на мексикански ресторант в центъра на Луисвил. На фона на цъфтящи пустинни кактуси и обляния в слънце пазар те хапваха тортили, енчилада със сирене и цвъртящи фахитас в метални тиганчета, и отпиваха от леденостудените си вишневи напитки. Беше приятно, но не намаляваше разочарованието на Лора и Тарик, че не могат да помогнат на алестия жребец при настаняването му първата вечер в конюшните на хиподрума.

Лора спа лошо в хотелската стая, която споделиха с Кит и Тарик. Луксозната обстановка не можеше да заличи острите думи на Гарт Лонгбрук, които не излизаха от главата й: „Детективите би трябвало да решават проблеми, не да ги създават“.

Беше прав. Не можеше да го отрече. През петте дни, които прекара в Кентъки, не беше намерила нито едно решение на многобройните загадки, скрити под привидно спокойния живот на ферма „Флийт“. Добре де, беше, но не беше постигнала никакъв резултат. Все още не знаеше откъде се беше взело шишенцето с вещество с миризма на дива котка, нито кой го е поставил под начелника на Меденка. Циркът се беше оказал задънена улица. Не беше открила нищо за Иван. Дори срещата й с Джанет Рейн сега й се струваше някак нереална, като полузабравен кошмар.

Единствената й утеха беше, че Мат Уокър също един или два пъти се бе оказвал в същата ситуация — напълно объркан и критикуван заради нереалистичните си наглед теории. Но всеки път инстинктите му се бяха оказвали точни като компас.

Вече се съмваше, когато Лора потъна в дълбок сън. Няма и час по-късно Кит я събуди. Поради това на закуска се чувстваше изтощена и нямаше желание да разговаря.

Чак когато свърнаха от шосето и видя прочутите кули близнаци на Чърчил Даунс, Лора се оживи. Щом слезе от колата и вдъхна влажния утринен въздух с главозамайващите си ухания на коне и окосена трева, във вените й нахлу някаква неизразима емоция — отчасти вълнение, отчасти ужас.

Пет минути по-късно и тя, също като Блейк Уейнрайт и Кен, гледаше онемяла от изненада Тарик, който размахваше ръце към лъскавия алест жребец. Ушите на коня потрепваха напред-назад като малки радиоантени. Искаше си закуската и се опитваше да разбере кой е най-вероятно да му я даде.

Бенгалското момче запазваше външно спокойствие, но в гласа му се четеше тревога.

— Този кон не е Благородния воин — повтори той.

Кен се засмя.

— Шегуваш се, нали? Естествено, че е Благородния воин.

Блейк разроши косата на Тарик.

— Майтапиш се с нас, нали, синко?

Тарик го погледна с кехлибарените си очи.

— Иска ми се да беше така, сър, но не се шегувам. Повярвайте ми, това не е Воина. Вижте, вашият кон обича да му чешат лявото ухо. Целият се размеква. Този обаче не позволява изобщо да го докосват по главата. И е неспокоен, защото не ни познава.

Кит огледа жребеца от различни ъгли.

— Сигурен ли си, Тарик? Може би просто е уморен от пътуването.

— Тарик е прав — обади се Лора. — Сигурна съм! Не че аз мога да различа двата коня. Очевидно не мога. Но всичко сочи към това. Такъв е бил планът им от самото начало. Трябва да са разменили конете, когато камионът се повреди. Не се сетих, че е имало фалшиво отделение. Мич изобщо не е преместил Благородния воин, само е затворил вратата на първия камион и е оставил жребеца вътре. После е отворил фалшивото отделение на новия и е пуснал двойника на Воина в него, убеден, че няма как да ни хрумне, че това е друг кон. Знаел е също така, че на света има само един човек, който може да различи близнаците, а този човек е в болница. Ако не греша, сега пред нас стои Храбреца.

Кит понечи да каже нещо, но преди да успее, иззад ъгъла се появиха Гарт Лонгбрук и ухиленият Мич.

— Добро утро — бодро поздрави шефът на охраната, който изглеждаше значително по-добре от предния ден. — Съжалявам, че малко закъсняхме, но се опитвахме да открием Иван. Никой не го е виждал от снощи насам. Как е нашият шампион тази сутрин?

Блейк прокара пръсти през бялата си коса.

— Имаме една дилема. Знам, че е абсурдно, но Тарик смята, че Благородния воин е бил някак си заменен, а според Лора това тук е конят на Нейтън Пери, Храбреца…

— Глупости! — разгневи се Мич, чието настроение за миг се превърна от слънчево в буреносно. — Абсолютни врели-некипели! Бих познал Благородния воин навсякъде. Това е лудост! Чърчил Даунс е осеян с камери и е едно от най-добре охраняваните места на целия свят. Никой не може да открадне Благородния воин оттук, камо ли да го замени с близнака му. На кого ще повярвате — на мен или на някакви малоумни деца, които познават коня от няма и пет дни?

В светлосините очи на Блейк Уейнрайт проблесна предупреждение.

— Както казах, Лора има хипотеза, че размяната е станала по време на аварията с камиона, но разбира се, това не може да бъде вярно, защото ти, Гарт, си бил там през цялото време, както и Мич, на когото бих поверил и живота си.

Гарт изглеждаше така, сякаш всеки момент ще изригне. Лора се уплаши, че ако погледът му попадне върху нея, ще я изпепели.

— Ако позволите да говоря откровено, сър — изръмжа той, — от деня, в който очите ви попаднаха на тези деца, те ни причиняват само хаос…

— Това е пълна лъжа! — избухна Кит. — Първо, Злати беше откраднат по време на вашата смяна. Изобщо нямаше да си го върнем, ако не бяха Лора, вуйчо й и Тарик. Второ, аз едва не загинах, а горкият Червен епископ изгуби живота си отново във вашата смяна. Аз обвинявах себе си и бях съсипана, безкрайно нещастна цяла година, докато Лора не установи, че това изобщо не е било нещастен случай. Някой е искал Епископа да се разкара. Този кон и на мен ми прилича на Воина, но ако Лора и Тарик смятат, че е бил сменен, трябва да ги послушаме.

— Гарт, чуваш ли това? — извика Блейк. — Възможно ли е смъртта на Епископа да е била свързана с някаква интрига? Имаше ли някаква представа за това?

Шефът на охраната беше почервенял от ярост, но си пое дълбоко въздух и се опита да се овладее.

— Моите уважения, сър, но Лора Марлин си въобразява, че е детектив, и очевидно има богато въображение. А това момче, както изтъкна Мич, не знае почти нищо за конете.

— Може и така да е — чу се глас зад тях, — но определено може да различи два еднакви на вид жребеца.

Всички се обърнаха и видяха слаб, жилав младеж с чорлава кафява коса и открито, дружелюбно лице. Беше много блед. Единият му крак беше в гипс, дясната му китка беше бинтована и той се подпираше на патерици.

— Раян! — ахна Кен.

— Раян, какво правиш тук, по дяволите? — попита Блейк. — Трябваше да си в болницата.

— Тарик е сто процента прав — увери ги Раян. — Това не е Благородния воин, а Храбреца. Ако се съмнявате в думите ми, изведете го на пистата. Храбрецът трудно може да спечели и селско състезание на сакати коне. Не може да се сравнява и с най-слабото тренировъчно време на Воина. Налага се да приемете факта, че конете са били разменени.

— Невъзможно! — отрони немощно Гарт Лонгбрук, без досегашния плам. Шокираното му изражение отразяваше вътрешен смут. Въпреки всичките му подготовки отново бе станал монументален гаф.

Блейк Уейнрайт изглеждаше съсипан.

— Можеш ли да го докажеш? Можем да повикаме ветеринаря и да проверим микрочипа. Както знаете, двамата с Нейтън отказваме конете ни да бъдат татуирани на устните, макар това да е стандартът. Но ще бъде добре междувременно да се уверим.

— Да, мога — потвърди Раян. — Един ден, когато беше на годинка, Благородния воин се уплаши, докато му чистех копитата, и успя да се пореже. Беше нищожна драскотина, така че не съм я споменавал на никого — вероятно не съм искал да си навлека неприятности, но след това остана малък белег. Ако това е Воина, под гърдите му трябва да има бели косми във формата на W.

Блейк Уейнрайт отвори вратата на конюшнята.

— Кен, ще бъдеш ли така любезен?

Тренировъчният ездач прокара успокояващо ръка по предния крак на алестия жребец, след което коленичи и внимателно го огледа.

— Тук няма нищо такова.

Когато се изправи, целият трепереше.

— Как е възможно това да се случи? Всички бяхме там, нали, Мич? Всички гледахме.

Присъстващите се обърнаха към треньора. Лора отвори уста да каже: „Докато сме на темата за едноличните близнаци, това не е Мич, а неговият брат“, но беше твърде късно. Мъжът, който се представяше за Мич, отдавна беше изчезнал.

* * *

Блейк Уейнрайт се отпусна тежко на един стол наблизо.

— Така значи! Най-добрият ми кон е откраднат, а треньорът, на когото разчитах да ни помогне да спечелим Дербито и да спаси ферма „Флийт“, може би е планирал разорението ми.

Кит изтича при него и го прегърна.

— Не се отчайвай, дядо! Ще се оправим, убедена съм.

Той вдигна очи, в които вече нямаше и капка надежда.

— Как? Както добре знаеш, аз не се предавам без бой, но сега всичко ми изглежда изгубено.

Гарт Лонгбрук, който стоеше до него, също изглеждаше съсипан.

— Като начало, Мич не е замесен — каза Лора.

Кен понечи да възрази, но тя вдигна ръка. Разказа им какво е видяла през отдушника на Къщата на духовете — как Иван и човекът, когото бе взела за Мич, се прегръщат като братя.

— Казваш, значи, че онзи в цирка изобщо не е бил Мич? — попита Гарт Лонгбрук. — И не би могъл да бъде, защото той вечеря с мен.

За пръв път, откакто се познаваха, той гледаше Лора с уважение и интерес.

— Твърдиш, че всъщност този човек, когото си видяла, е неговият брат близнак, който постоянно търси пари назаем? И че с помощта на Иван като вътрешен човек са измислили план да разменят конете и да изкарат хиляди долари с незаконно залагане? Предполагам, че тъкмо Иван ми е дал някаква отрова вчера, за да улеснят операцията?

— Така мисля — потвърди Лора, защото въпросът като че ли беше отправен към нея. — Ако изпратите някой да потърси истинския Мич, вероятно ще го откриете заключен в конюшните или някой килер във фермата.

— Това сигурно значи, че Иван и братът на Мич са били замесени и в инцидента с Червения епископ? — обади се Кит с отвращение в гласа. — Това са болни хора. Нямат ли съвест?

На Лора й беше крайно неприятно да разочарова приятелката си, но това беше очевидният извод. Тя кимна.

— Съжалявам, Кит, но ще ни е трудно да го докажем. Все още не знаем откъде са взели веществото с миризма на дива котка.

Кен я изгледа като убоден.

— За какво говориш? Каква дива котка?

Тарик през цялото време внимателно наблюдаваше тренировъчния ездач.

— Помниш ли онзи ден, когато Меденка се спусна да бяга и едва не падна от скалите, като без малко не отнесе Лора и Кит със себе си? Е, в юздите й намерихме пластмасово шишенце, което миришеше на лъв или на тигър от зоопарка. Същата миризма беше пропила ръкава на якето ми при първата ни среща с Благородния воин. Затова и той ме нападна. Предполагаме, че този, който е направил тези неща, е отговорен и за обезумяването на Червения епископ, който от страх е хвърлил Кит от гърба си…

— Не! — Очите на Кен плувнаха в сълзи. — Никога не бих наранил Епископа. Аз го обичах. Но за случая с Меденка вината е моя.

Блейк скочи на крака.

— Не мога да го понеса! Не и ти, Кен! Та ти си ми като роден син!

Раян беше потресен.

— Как можа, Кен?

Кен погледна най-добрия си приятел. На лицето му беше изписан срам.

— Направих го заради теб, Раян. Така се ядосах, че мистър Уейнрайт води непознато момче — някакво хлапе, което не знае нищо за надбягванията, че ми се прииска да го подплаша. Капнах няколко капки от този препарат за „прогонване на коне“ — така се казваше, на ръкава на якето, което възнамерявах да дам на Тарик. Знаех, че Благородния воин ще реагира лошо. След всички усилия, които ти хвърли за подготовката му за състезанието, не исках, ако Благородния воин наистина спечели Дербито, някой друг да обере лаврите, докато ти си в болницата. Планът ми обаче не проработи, което говори много за куража на Тарик и подхода му към конете, затова се отказах. Знаех, че съм постъпил лошо, защото Тарик лесно можеше да бъде ранен, и се чувствам виновен. Проблемът е, че забравих шишенце с препарата в джоба на якето си. Роберто ме повика и ме помоли да погледна глезена на една от кобилите. Тъкмо отварях вратата на конюшнята, и се сетих за шишенцето. Не исках да стресна кобилата, затова го оставих на едно рафтче до помещението с амунициите. Когато се върнах, него го нямаше.

— Защо те притесни това? — попита Лора.

— Защото от случилото се с Благородния воин знаех колко опасен може да бъде препаратът, ако попадне в неподходящи ръце. Бях убеден, че кражбата на Злати е била вътрешна работа и че някой във ферма „Флийт“ е твърдо решен да съсипе мистър и мисис Уейнрайт. Когато видях, че шишенцето е изчезнало и Меденка полудя, вече бях съвсем сигурен; още повече че портата към кариерата беше оставена отворена и Лора и Кит едва не загинаха. Някой не искаше Лора да задава трудни въпроси. Подозирах Иван, но не можех да кажа на никого, защото трябваше да призная и собствената си тайна, затова си мълчах. Поне хиляда пъти съм се упреквал за това. Никога няма да си простя тази глупост.

По лицето му се търкулна сълза.

— Съжалявам, Кит, Лора, Тарик! Не мога да го опиша с думи. Мистър Уейнрайт, още сега си подавам оставката.

— Не си го и помисляй, Кен! — сопна се Блейк. — Къде ще намеря друг толкова талантлив тренировъчен ездач? Да, сторил си позорно нещо и имаш късмет, че момичетата не попаднаха в спешното, но не се и съмнявам, че ще си извадиш поука и ще станеш още по-добър и великодушен човек.

— Гледай да е така — натърти Раян, — че иначе ще си търсиш друг най-добър приятел. Аз във всеки случай се радвам, че Тарик е тук.

Той сложи ръка на рамото на момчето.

— Всеки, когото толкова го е грижа за Воина, че да заложи главата си, както направи Тарик тази сутрин, може да ми бъде помощник и да споделя славата ми във всеки един момент.

— Ти каза истината и искрено съжаляваш — обади се Кит. — На мен това ми стига.

— И на мен — прочувствено добави Лора. — Само едно искам да те питам. Откъде взе тази миризма за прогонването на конете?

— Иван донесе голяма туба от препарата преди година. Твърдеше, че му го дал негов приятел — собственик на някакъв зоопарк в Източна Европа, който се опитвал да го патентова. Каза, че бил много полезен, за да държиш конете далеч от отровни плевели или да възпираш жребците да не прескачат оградите.

— А междувременно той и злият брат на Мич всъщност са искали да го използват, за да ужасят Червения епископ и да му попречат да спечели Дербито. — Кит беше бясна. — Само че планът им се е объркал, когато дядо реши аз да яздя с Епископа. Затова фалшивият Мич толкова се ядоса. Всъщност това изобщо не е бил Мич, а брат му. Изведнъж се е усетил, че ако Епископа обезумее, може на съвестта им да легне и моята смърт или натрошени кости.

Дядо й изглеждаше така, сякаш е получил всички шокове, които би могъл да понесе за един ден.

— Значи имаме история за близнаци — един бърз и един бавен, един добър и един неимоверно зъл. Лора, а ти как се досети, че Мич има еднояйчен близнак?

— По една негова реплика. Той изкоментира, че каквото и да прави Благородния воин, колкото и да побеждава, никога няма да избяга от сянката на брат си. Тъй като последното, за което си мисли Воина, е за брат си, реших, че Мич може би говори за себе си. Той именно живееше в нечия сянка.

Блейк беше изтощен. Напрежението от последните няколко седмици си личеше в дълбоките бръчки на благото му лице.

— Как мислиш, Гарт? Дали ще видим отново Благородния воин, или вече са го отнесли през Атлантика също като Злати?

На лицето на шефа на охраната трепна подобие на усмивка. Той се обърна към децата.

— Ако беше на мое място, откъде щеше да започнеш, Лора Марлин? Някакви идеи?

Тя се усмихна.

— От фермата на Нейтън Пери. Имам чувството, че ще намерите Благородния воин в конюшнята на Храбреца с оглавник със счупена буква „Х“ на него.

Той зяпна.

— Откъде знаеш…? О, няма значение. Когато всичко това приключи, ще ти искам някои съвети. И ще си купя цяла торба с книги за Мат Уокър.

Той подаде ръка първо на Лора, после на Тарик.

— Безрезервно се извинявам, че те нарекох любител детектив, Лора. Можеш да сложиш на малкия си пръст много професионалисти, включително и мен самия. Тарик, благодарение на двама ви с Раян може би все още имаме шанс да участваме в Дербито. А сега ме извинете, имам да спасявам състезателен кон.