Лорън Сейнт Джон
Неочаквани разкрития (22)

22.

Лора премигна, когато дузината фотоапарати отново защракаха и засвяткаха насреща им.

— Насам, моля! Широка усмивка, госпожице! Кит, защо не целунете Благородния воин по носа? Очарователно! Още веднъж, моля ви!

Ако не беше стената от фотографи и камерите, които излъчваха образа й в милиони домове по целия свят, Лора сигурно щеше да се ощипе. В детския дом „Горски поляни“ беше прекарала стотици часове, мечтаейки за пътувания по екзотични места и приключения, но никога, дори в най-развихрените си фантазии не беше предполагала, че един ден ще помогне за осуетяването на един от най-дръзките обири в света на конните надбягвания и че ще стои до жребеца, помел всички останали в Дерби Кентъки.

Не че Благородния воин почти не ги докара до инфаркт. В мига преди да се отворят стартовите клетки, жокеят на съседния кон кихна. Дали защото се разсея или пък се уплаши, но алестият жребец тръгна последен. За броени секунди изостана и разстоянието между него и останалите състезатели стана доста голямо.

— Истинско бедствие! — извика Блейк.

— Не мога да повярвам! — отчаяно каза Кристин. — Това беше! Надбягването свърши, преди да е започнало.

— С Благородния воин надбягването не е свършило, докато не свърши — успокои я Кен. — Той не мрази нищо повече от конска задница пред очите си. И не обича нищо повече от предизвикателството. Гледайте! Вижте как набира сили. Сега ще дръпне.

— Кен е прав — съгласи се Мич. — Воина има лъвско сърце. Наследил е куража на баща си, че и повече. Никога няма да се откаже.

Лора не откъсваше очи от Воина. Искаше да види всички подробности. Конете летяха към нея, изпод могъщите им копита се вдигаха облаци прах, ноздрите им трептяха, вените им изпъкваха, а езикът на един от тях висеше отстрани на устата му.

Ревът на тълпата не можеше да се сравни с нищо, което бе чувала досега. Въздухът беше наелектризиран. Елегантни жени подскачаха на токчетата си. Мъже в копринени костюми за хиляди долари крещяха имената на фаворитите си като тийнейджъри на поп концерт:

— Давай, Скорост!

— Можеш, Сроден дух!

— Покажи им кой е шефът, Аватар!

А от феновете на Благородния воин се чуваше:

— О, не!

— Това е трагедия.

— Майчице мила!

Партньорите им ги хокаха:

— Казах ли ти да заложиш на Търговеца на скорост? Казах ли ти? Ама ти никога не ме слушаш. Като че ли това дребно червено конче може да се мери с него.

Търговецът на скорост и един аутсайдер, на име Стремителен, водеха надпреварата и изяждаха оставащите им метри, когато Благородния воин изведнъж сякаш включи на по-висока предавка. Той скъси дистанцията и полетя светкавично напред.

— Благородния воин напредва — извика развълнувано коментаторът. — Мили боже, неслучайно му казват „малката ракета“! Но не знам дали ще е достатъчно. Търговецът на скорост води убедително, а сега и Аватар атакува. Жокеят забавя Сроден дух, седлото му като че ли се е изкривило. Но вижте Воина! Той просто лети! Трудно е да се повярва, че толкова дребен кон може да има разкрач, близък до този на легендарния галоп на Бойния кораб, но фактът си е факт.

— Давай, Воин! — изкрещя Кит.

Лора имаше чувството, че сърцето й ще изхвръкне от вълнение. Тарик подскачаше, а Раян размахваше патерицата си във въздуха.

— Не мога да повярвам! — извика коментаторът. — Воина задмина Търговеца на скорост и Стремителен, сега настига Аватар. Дали ще успее? О, да, с една шия преднина! Печели Благородния воин, следван от Аватар и Комично време, а Търговецът на скорост е четвърти. Дами и господа, Благородния воин, първороден син на легендарния Златен вихър, извоюва героична победа в Дерби Кентъки!

Очите на всички бяха насълзени, включително и на Лора. Кит грабна двамата с Тарик и тримата затанцуваха в екстаз. Кристин и Блейк се прегръщаха. Кен и Раян вече слизаха към пистата, за да поемат Благородния воин.

Малко след това Лора се озова пред камерите. Тарик, Раян, Кен и Лора стояха от едната страна на Воина, а Кит, семейство Уейнрайт, Гарт Лонгбрук и жокеят сияеха от другата. Отначало Мич се беше отдръпнал, защото още се чувстваше виновен, че собственият му брат е бил замесен в измама, която едва не им струва надбягването, но Кристин настоя да се присъедини към тях.

— Ти си си ти, Мич! — каза му тя. — Ти не си брат ти. Благородния воин успя да победи благодарение на твоя треньорски талант. Запомни го!

Алестият жребец до нея извиваше шия, душеше въздуха и позираше. На шията му висеше гирляндът от алени рози.

Въпреки радостта от победата стомахът на Лора беше свит. Къде е вуйчо й? Добре ли е? Мисълта, че може да е ранен, докато се опитва да спре „Асовете“, я изпълваше с ужас. През всичките си години като детектив той беше натрупал много опит в борбата с тази банда, но коварството им нямаше край, а и през последните месеци бяха положили много усилия да се разплатят с него. Всеки път, когато той, с помощта на Лора, Тарик или други приятели, успяваше да ги надхитри, те ставаха още по-яростни и решени да си отмъстят.

— Достатъчно, момчета! — каза медийният организатор и вдигна ръка към репортерите като пътен полицай. — Журналистите също трябва да чуят историята. Сега ще заведем семейство Уейнрайт в медийния център.

Той се обърна към Блейк.

— Предполагам, че имате много за разказване, сър. За откраднати жребци и дяволски заговор за размяна на близнаци. Колкото и да е невероятно, тази история ще си съперничи за първите страници с още една новина. Ще повярвате ли, че по време на Дербито международна престъпна банда се опитала да ограби залата с парите? Не са успели, защото полицията е получила предупредителен сигнал. В този момент отвеждат част от замесените с белезници. Зърнах ги, докато тичах насам. Единият ми се стори много познат. Нямахте ли при вас едно момче на име Иван?

Докато Уейнрайтови се отдалечаваха, Лора включи телефона си. Имаше две съобщения. Първото беше от вуйчо й:

Здрасти, Лора, благодарение на теб ги хванахме на място. Да го кажем така: повече няма да чуеш за мис Рейн. Имам още малко работа за довършване, но ще се видим довечера във ферма „Флийт“. Обичам те, вуйчо К.

Мобилният отново избръмча. Второто съобщение беше от непознат номер.

Браво, Лора Марлин! Ти си достоен противник. До нови срещи… Мистър А.

Беше горещ следобед, но Лора изведнъж цялата потрепери, фактът, че неуловимият главатар на „Асовете“, шеф на една от най-прочутите престъпни империи в света, знае телефонния й номер, беше, честно казан, смразяващ. „До нови срещи…“?! Дори не искаше да мисли какво означава това.

Лора бързо се огледа. Беше сигурна, че той е тук, на Дербито, и я наблюдава. Нямаше да му покаже колко се страхува.

„Рано или късно, ще те хванем! — каза си безмълвно тя. — Рано или късно, ще си получиш заслуженото!“

— Защо си толкова сериозна? — попита Кит, като се измъкна от тълпата и я прегърна през раменете. — Сега е време за празнуване. Щом баба и дядо приключат с медиите, се връщаме у дома, за да отпразнуваме победата. Толкова се радвам, че се появи в живота ни, Лора Марлин! Благодарение на теб и Тарик Злати е жив и здрав, Воина успя да спечели Дербито и баба и дядо ще си запазят фермата. И това не е всичко. Ти ми върна живота! Отново мога да яздя. Отново мога да мечтая. Това е чудесно, но и то не е най-хубавото. Най-хубавото е, че намерих истински приятели! За мен двамата с Тарик сте… надявам се, че нямаш нищо против… като брат и сестра.

— Аз нямам нищо против — отвърна през смях Тарик, който незабелязано се беше приближил. Някой беше пъхнал една от червените рози на Воина в бутониерата на костюма му. — И аз изпитвам същото към теб.

— Аз също! — рече Лора от цялото си сърце. — А сега… май спомена нещо за празнуване?