Лорън Сейнт Джон
Неочаквани разкрития (16)

16.

— Как може служителката да е толкова безотговорна и да заключи Къщата на призраците, докато си била още вътре, Лора! — възмущаваше се Кристин на път за дома. — Сигурно е изкуфяла. Ако Иван не те беше чул и не се беше натъкнал на Тарик, който те търсеше, можеше да останеш цяла нощ затворена там сред паяците, прилепите и бог знае какво още. Не е за вярване! Тези от „Голямата шатра“ трябва да се радват, че няма да ги съдим!

— Моля те — каза уморено мъжът й, разтривайки слепоочията си, докато чакаха на светофара. — Не подценявам тревогата, която случилото се ни причини, но ни стигат толкова адвокати. Съжалявам само, че Лора не успя да види втората половина от представлението. Беше направо поразяващо!

Притисната на задната седалка между най-добрия си приятел и Кит, която постоянно я прегръщаше, Лора слушаше само с половин ухо. Главата още я болеше. Продължаваше да проиграва мислено поредицата от събития в Къщата на призраците и да се опитва да разбере кое е било истина и кое — не.

Когато се опомни от припадъка, видя бузестото лице на Иван над себе си. Очакваше по-скоро жената, която я изпълваше с ужас. Но когато вместо нея видя работника от ферма „Флийт“ се обърка. Беше останала с впечатление, че нищо добро не може да чака от него, но ето че тъкмо той й се беше притекъл на помощ. Изпита облекчение, когато и Тарик дотича и я прегърна толкова силно, че тя изписка.

— Какво правиш в затворена къща? — попита Иван. — Кой причини го тебе?

— Не знам, не видях — отвърна Лора, още леко замаяна. — Моля те, не казвай на Уейнрайтови.

Иван се намръщи.

— Трябва повикаме полиция и разберем кой постъпил така лошо.

— А ти защо си тук? — попита тя, преди да успее да се спре. — Искам да кажа, какво правиш в цирка?

Той се изненада.

— Дойдох видя представление, също като теб, но и срещна мой братовчед Михаил, от Крим. Той фокусник и жонгльор. — Иван се ухили. — Научил мене много номера. Един ден иска има собствен цирк, по-хубав от този. Няма цял живот разхожда потни коне.

— Сам ли дойде?

Иван се усмихна и сложи ръка на рамото й.

— Много въпроси пита, Лора, момиче. Да вървим, че семейство Уейнрайт се притеснили. Но да, сам дошъл. Кой дойде с мене на цирк? Мич? Друг път! Само ако решил провери мене. Тогава дойде сигурно.

Щом се върнаха във фермата, трите деца се качиха в стаята на Кит, за да си разкажат кой какво е научил. Всеки беше въоръжен с по чаша горещ шоколад.

Кит и Тарик нямаха почти нищо за разказване. Бяха стигнали до клетката на нещастен, унил тигър, но един пазач ги хванал и ги върнал като престъпници на смутените Уейнрайтови. Когато Тарик разбрал, че никой не е виждал Лора, изчакал пазачът да си тръгне и преди някой да успее да го спре, се втурнал да я търси.

Сега обаче повече го интересуваше какво е открила тя в Къщата на призраците.

— Но защо Иван би излъгал за срещата си с Мич? — не разбираше Кит. — Сигурна ли си, че е бил Мич? Знаеш колко много се мразят двамата.

— Да, знам, и да, сигурна съм. Може би са приятели и само се преструват, че не се понасят.

Кит беше озадачена.

— Но защо?

— В момента и аз не знам защо.

Тя погледна лицата на приятелите си, на които беше изписано очакване.

— Трябва да кажа нещо и на двама ви. Докато бях в огледалната зала, видях… струва ми се, че видях… човек, когото познавам. Жена… Първо си мислех, че въображението ми играе номера…

— Но не се оказа така? — предположи Кит.

— Не. Разбрах го, когато чух гласа й и усетих докосването й по ръката ми. И хиляда години да живея, никога няма да забравя студенината на ръцете й… като на гущер, нито дрезгавия й глас, сякаш има щипка за дрехи на носа си.

Гласът на Лора пресипна.

— Но, Тарик, аз мислех, че тя… мислех, че е мъртва.

Тарик замръзна.

— Джа… Джанет Рейн?

Кит местеше поглед от единия към другия с нарастваща тревога.

— Коя е тази Джанет Рейн? Звучи като някакво чудовище.

— По-лошо — отвърна Тарик, — защото е само една от многото. Джанет Рейн е жената, която участва в отвличането на двама ни с Лора в Карибите и беше готова да измъчва вуйчото на Лора до смърт, само и само да получи каквото иска. Тя е член на престъпната банда „Асовете“. Те са отговорни за някои от най-тежките престъпления в света. Последния път, когато видяхме Джанет, бягахме от лавата на изригнал вулкан и помислихме… надявахме се да си е отишла завинаги. Вестниците я обявиха за изчезнала, вероятно мъртва.

— Е, не е! — заяви Лора, като се стегна. — Съвсем жива и здрава си е. Въпросът е дали „Асовете“ са тук заради нас, или за да предизвикат суматоха на Дерби Кентъки?

— Или и двете? — предположи Тарик, което хич не беше успокоително.