Лорън Сейнт Джон
Неочаквани разкрития (11)

11.

— Няма да ги заведа на езда и за всичкия чай в Китай! — заяви твърдо Кит.

Лора и Тарик, които стояха пред трапезарията, се спогледаха. Не беше нужно да са ракетни инженери, за да се досетят за кого говори Кит. Предната вечер на масата тя през цялото време мълча, докато Блейк разказваше на жена си за драматичната среща на гостите с Благородния воин. Припомняйки си поразеното й изражение и внезапното й тръгване от конюшните предната вечер, на Лора й хрумна, че в поведението на това момиче може би се крие нещо повече от това, което се вижда.

„Нямаше да ми пука и всичките коне да откраднат — беше казала тя по-рано. — Аз ги мразя. Носят само неприятности.“

Какви неприятности, питаше се Лора. Дали има нещо общо с финансите на фермата? И защо момичето толкова ненавиждаше конете? Кристин им беше казала, че родителите на Кит са разведени. Майка й имала много напрегната работа и почти през цялото време пътувала, а баща й рядко се появявал. Момичето явно беше отгледано от баба си и дядо си, които обожаваше. Но на Лора й беше много чудно, че не е наследила любовта им към конете. Мразеше дори да докосва животните.

Лора и Тарик влязоха в трапезарията, но Кит изобщо не се смути, макар да бе ясно, че са чули думите й.

Кристин обаче изглеждаше смразена.

— Заповядайте, заповядайте! — покани ги тя, като се насили да се усмихне широко. — Надявам се, че добре сте се наспали. Хапнете си от пухкавите палачинки на Анита. Има домашно масло, сметана и ягоди, а в каничката — кленов сироп.

Докато децата се тъпчеха с планината от палачинки, тя отново повдигна въпроса за ездата.

— Тъкмо казвах на Кит, че бих искала да ви заведе да пояздите. Ако ще ви бъде приятно, разбира се.

Кит стисна ядно устни. Кристин я погледна умолително и продължи:

— Кит предпочита да не язди, но може да ви придружи с колелото си. Става ли? — Преди което и да е от децата да успее да възрази или да се съгласи, тя заключи: — Значи уговорено! Кит ще ви чака в десет часа в конюшнята на кобилите и кончетата, където държим работните коне. Конете ще бъдат оседлани, а тя ще бъде готова с велосипеда. А сега дали бих могла да ви предложа малко кафе?

* * *

— Жена ми казва, че е голяма срамота — рече Роберто, съпругът на Анита, който се грижеше за кобилите, кончетата и работните коне. Той стегна опаса^[1] на коня на Лора — красива кобила в цвят паломино.

Лора проследи погледа му и видя Кит, която се приближаваше бавно с велосипеда си. Внезапно момичето слезе и огледа гумата, сякаш притеснена, че е спукана.

— Кое е срамота? — попита Тарик, докато водеше коня си, кафяво-бял красавец, към тях. Беше станал призори, за да се грижи за Благородния воин, но определено сияеше. Нищо не можеше да го направи по-щастлив от общуването с животни.

Роберто подаде поводите на Лора.

— Не е ли срамота, когато най-добрата млада ездачка в Кентъки избира две колела пред кон?

Лора зяпна.

— Кит е добра ездачка?

Роберто изсумтя.

— Не добра, а фантастична! Най-добрата! Преди година и половина стана Изгряващата звезда на годината на ежегодното коневъдно изложение на Кентъки. Другите младежи позеленяха от завист. Тя взе всички трофеи за възрастовата си група. Скачаше като суперзвезда. Но сърцето й винаги я е теглело към надбягванията. Мечтаеше да стане жокей още откак ходеше права под масата. Но вече не иска. Не и след онзи инцидент. Сега… — Той вдигна безпомощно ръце. — Сега никой не може да я убеди да се качи на кон. Баба й и дядо й се чувстват отговорни. Сърцата им са разбити. Тя им е като дъщеря. Казвам им, че никой не може да чете мислите на коня. Беше инцидент, точка по въпроса.

— А какво се е случило? — попита Лора.

В далечината Кит беше коленичила до велосипеда. После се изправи и го забута обратно към къщата.

Роберто се облегна на перилата на ограждението.

— Упражняваше един кон за мистър Уейнрайт и треньора Мич — започна той с тих глас. — Конят обаче беше много особен — Червеният епископ, фаворит на Дерби Кентъки за предишната година. Много хора, включително и аз, предупреждавахме мистър Уейнрайт, че не е редно да слага момичето на такъв бърз и силен кон, но той винаги отвръщаше, че Кит има най-добрите инстинкти, които някога е виждал. Прав беше. Трудните коне ставаха ангели пред нея — те я обичаха и тя ги обичаше. Вече не, разбира се, но по онова време…

Тарик се приближи.

— Какво се обърка?

Роберто разпери големите си сухи ръце.

— Един бог знае! Кит и Епископа правеха последните дължини в галоп и вече успокояваха темпото, както им нареди Мич, когато конят изведнъж обезумя.

В съзнанието на Лора изникна образът на Благородния воин, който също изпадна в ярост предната сутрин.

— Нещо го стресна ли?

Роберто поклати глава.

— Никой нищо не видя. Може би просто е полудял. Хвърли Кит и се спусна към оградата — той кимна към хоризонта — чак в края на фермата. Отвъд нея има кариера за варовик. Много опасно място. Огромни скали. Никой не ходи там, освен онова глупаво момче Иван. Портата има верига и катинар. Но този ден била отворена. Червеният епископ се подхлъзнал и си счупи крака. Ужасна работа! Ужасна! Кит беше само натъртена, нищо сериозно, но три седмици не каза и дума. Когато най-сетне проговори, рече на дядо си, че тя е виновна за смъртта на Червения епископ и повече не иска да язди. Каза, че мрази всички коне. Обяснявахме й до посиняване, че не е вярно, но тя никого не слушаше.

Той изглеждаше покрусен.

— Двамата бяхме добри приятели. Тя все се мотаеше в краката ми, искаше да си играе с кончетата, караше ме да я уча на разни номера. Сега изобщо не я виждам. Все си седи вкъщи и е постоянно тъжна.

Лора погали кобилката по носа. Сърцето й се изпълни с жал за Роберто и за Кит. Сега разбираше защо момичето страни от конете. Такова преживяване не се забравя лесно.

— Кит каза, че конете били причината за всички неприятности тук.

Роберто я погледна замислено.

— Така ли е казала? Сигурно е права. Червеният епископ беше на съседа ни Нейтън Пери. Двамата с мистър Уейнрайт бяха най-добри приятели, но когато Епископа си счупи крака, Пери реши да съди мистър и мисис Уейнрайт за милиони. Каза, че Блейк и Мич са постъпили безотговорно, като са позволили на дете да язди първокласния му кон. Преди това фермата си беше само на Уейнрайтови. Сега от банката им звънят всеки ден за пари. Блейк и Нейтън вече не си говорят.

— Ами Златния вихър? — попита Тарик. — Щом струва седемдесет и пет милиона долара, не могат ли да го продадат?

Роберто поклати глава.

— Злати не е само техен. Той е собственост на синдикат от много бизнесмени. Уейнрайтови го обичат като собствено дете, но всъщност притежават малка част от него. Тук имахме много обещаващи кобили и кончета, но всички бяха продадени, за да се съберат пари за делото. Повечето от конете, които виждате, само живеят във фермата, но не са собственост на Уейнрайтови. Въпреки всичко парите не стигнаха. Адвокатите, нали знаете, направо ядат пари. Сега цялата надежда на Уейнрайтови е в Благородния воин. Той е единственият състезателен кон, който е само техен. Ако Воина не спечели Дербито, те със сигурност ще изгубят фермата.

Тарик се замисли за парите, които Блейк беше дарил на училището в Сейнт Айвс. Ако парите не му достигат, значи го е направил само защото е очаквал чудо. Стомахът му се сви. Сега разбираше колко огромен е залогът.

Тихо скърцане на спирачки извести пристигането на Кит. Роберто се стресна, осъзнал, че се е разприказвал повече, отколкото трябва.

— Благодаря, Роберто — каза силно Лора, — много ни помогна.

Той се усмихна признателно.

— Няма за какво, мис Лора. Забавлявай се с Меденка. Тя наистина е сладка като мед. Най-милият кон във фермата. А твоят кон, Тарик, се казва Смело сърце. И не само името му е такова. Приятно прекарване!

Кит подпря колелото си на стъпенката за коне. Косата й стърчеше във всички посоки. Носеше скъсани дънки, карирана риза и каубойска шапка. Изобщо не понечи да се приближи до конете.

— Извинявайте, че закъснях. Спуках гума. — Гласът й беше рязък и очевидно й бе нужно голямо усилие, за да се извини. — Готови ли сте?

— Да — отвърна Лора, която вече изпитваше много по-топли чувства към момичето. — Нямаме търпение да се разходим!