Лорън Сейнт Джон
Неочаквани разкрития (20)

20.

— Хей, какво мислите? Ставам ли? — попита Кит, като излезе от банята.

Тарик, който се беше проснал на леглото с взетия под наем костюм, подсвирна, а Лора направо онемя. Приятелката им с непокорната коса, скъсаните дънки и износените ботуши беше изчезнала. На нейно място стоеше ослепителна млада жена с тясна бяла рокля на червени рози, със синя шапка с широка периферия и бяло шалче на рози. Бели сандали с високи връзки и червен лак на ноктите на краката й довършваха тоалета.

— Изглеждаш невероятно! — възхити се Лора. — Като супермодел си!

Кит се разсмя и я прегърна.

— До утре сутрин, когато пак ще обуя каубойските ботуши, при това с радост. Но днес е специален ден. Всички в Кентъки се обличат официално. Между другото и ти изглеждаш много добре. А Тарик направо ще спре движението с този костюм. Е, готови ли сте?

Когато слязоха във фоайето, за да се срещнат с Уейнрайтови, Лора разбра какво е имала предвид Кит. Беше пълно с хора, облечени в най-хубавите си дрехи — някои елегантни, други изумителни, а трети просто причудливи, като една жена, която Тарик посочи и която сякаш имаше купа с плодове на главата си.

Гъмжилото по улиците напомняше на карнавал. Един шапкар крачеше наперено и предлагаше най-различни дамски шапки с и без периферия, с пера или с мрежички. Цели маси бяха отрупани с шапки, тениски и чаши с емблемата на Дерби Кентъки. Зад стена от лилии и рози стояха готвачите и приготвяха яйчени омлети и два от любимите специалитети на южняците: гритс — нещо като овесена каша, поръсена със стопено сирене, и бисквити, които приличаха много на хлебчета. Само че не ги поднасяха със заквасена сметана и ягодово сладко, както в Сейнт Айвс, а със сос от свинско месо — напълно неразбираемо за Лора, която беше вегетарианка.

— В Деня на Дербито има толкова големи задръствания, че повечето хора предпочитат да ходят пеша — обясни Кристин. — За полицията и властите в Чърчил Даунс Дербито е голяма грижа. През седмицата на Дербито около дванайсет хиляди служители бдят за сигурността на сто и седемдесетте хиляди гости. Конюшните също са претъпкани до пръсване. В четирийсет и осем конюшни има хиляда и четиристотин коня.

— Почитателите на надбягванията са суеверни хора, така че няма конюшня с номер тринайсет — добави Кит през смях.

На фона на яркото синьо небе се появиха двете кули близнаци и Лора си помисли, че в този момент сигурно всички в групичката им се молят след бедите, които сполетяха ферма „Флийт“, най-после щастието да кацне на рамото им. Знаеше също, че Уейнрайтови и Кит все още не могат да повярват, че изобщо са в Чърчил Даунс и имат шанс за победа.

Рано сутринта Тарик беше ходил в конюшните заедно с Раян и Кен и им каза, че Воина е в чудесна форма и приключението изобщо не му се е отразило зле: „Изглежда наперен и доволен от себе си, сякаш е бил на приятно пътуване. Човек изобщо не би си помислил, че е бил похитен от престъпници“.

Тарик и Лора бяха героите на деня. Момчето беше забелязало, че конете са разменени, а предчувствието на Лора се бе оказало вярно. Когато предния ден Гарт Лонгбрук и полицаите нахлули във фермата на Нейтън Пери, намерили Благородния воин щастливо да дъвче слама в отделението на Храбреца. Разпознали го по чипа от компетентните органи по надбягванията. Конят, както Лора бе казала, носел оглавника на брат си със счупената буква „Х“.

Впоследствие се оказа, че двама от конярите на Нейтън имали дълги криминални досиета и били замесени в измамата. Налице бяха и доказателства, уличаващи ги в заговор срещу Червения епископ, което означаваше, че делото срещу Блейк Уейнрайт веднага ще бъде прекратено и той ще си получи обратно голяма част от разходите по него. Нейтън Пери бил вкаменен от ужас и веднага се обадил на Блейк с най-искрени извинения.

Намерили Мич, заключен в банята на къщата си. Бил прегракнал от викане. Къщата му се намираше в края на фермата и затова никой не го чул. А и всички си мислеха, че е в Луисвил, така че на никого не му бе хрумнало да го търси. Когато разбрал, че най-големите му страхове са се сбъднали и че собственият му брат се е опитал да саботира още един фаворит за Дербито, бил съкрушен. Искал да напусне веднага, но Блейк го убедил да дойде в Чърчил Даунс и да направи каквото може, за да подготви Благородния воин за надбягването. За бъдещето щели да говорят по-късно.

Лора звънна у дома, за да разкаже за случилото се на вуйчо си, преди да е прочел за драмата във вестниците, но на „Океански изглед“ 28 никой не вдигаше. Постоянно проверяваше мобилния си телефон за съобщения от Калвин Редфърн, но нямаше нищо. Лора не се притесни. Сигурно е на работа и ако преследваше рибари с незаконен улов, можеше да се прибере чак късно през нощта.

Стигнаха до входа на хиподрума и веднага ги пуснаха да минат. Много от хората, чакащи на опашка за билети, познаха семейство Уейнрайт и им пожелаха успех. Първите гонки вече бяха започнали. В заградените места развеждаха някои от най-изключителните коне, които Лора бе виждала.

Грациозни като пантери и изящни като балерини, те обикаляха в кръг пред погледите на публиката и нервничеха от поводите със синджири, с които някои треньори водеха конете си. Според Лора това беше твърде сурова мярка за такива чувствителни животни. На екрана над главите им се предаваше сегашната гонка.

Някои от присъстващите се отдалечиха, бързайки да направят залозите си, преди да изведат конете на пистата. Лора не можеше да възприеме количеството пари, които се въртяха на гишетата за залози, където цели редици касиери постоянно прибираха и даваха пари. Семейство Уейнрайт отидоха в залата на жокеите, за да говорят с жокея, който щеше да язди Воина този следобед, а Кит разведе Тарик и Лора из основната сграда.

И шестте нива бяха претъпкани с хора в официални и скъпи дрехи, които държаха чаши с шампанско и се движеха между бюфетите, бара и гишетата за залагания. Четвъртият етаж беше известен като „Редът на милионерите“. На стълбите пред разкошните зали стоеше стъклена статуя на „Чърчил Даунс“ с четиристотин малки фигурки на жокеи, коне и зрители.

Колкото по-нагоре се качваха тримата приятели, толкова по-богати ставаха присъстващите. Гостите във „финиш“ имаха специална собствена стая с лични келнери и можеха да носят цветни копринени якета също като на избрания жокей. Най-заможните заемаха Златните стаи на втория и шестия етаж. Кит каза на Лора, че тези мъже и жени, без да се замислят, залагат на един кон състояние, с което може да се купи къща.

— Къде отиват всички тези пари? — попита Лора. — В някакъв трезор ли ги държат?

— В една специална зала под трибуната, която се охранява много строго. По-лесно ще бъде да се промъкнеш в Белия дом, отколкото там.

Лора забеляза, че Тарик, който произлизаше от изключително бедно семейство в Бангладеш, се чувства неловко сред това показно богатство. И двамата си отдъхнаха с облекчение, когато Кит ги заведе в медийния център, където репортерите тракаха по клавиатурите или стояха на балкона и гледаха как конете пресичат финиша долу.

Бяха дружелюбни хора, които убиваха времето между гонките и материалите с шеги и шоколадови бисквити. Двама от тях се усмихнаха на децата, но повечето не им обърнаха внимание. По-късно същия ден, когато новината за драматичното нахлуване във фермата на Нейтън Пери и спасяването на Благородния воин стигнеше до тях, щяха да си посипват главите с пепел, че тримата ключови участници в най-големия скандал в света на конните надбягвания за годината са били точно под носа им, а те не са разбрали.

Сега обаче нищо не подозираха.

Кит отвори вратата на балкона на медийния център и ревът на тълпата ги блъсна като вълна. Въздухът буквално беше наелектризиран от очакване. Преди всяка гонка се чуваше тромпетен сигнал. „Момчетата с понитата“, които не бяха никакви момчета, а мъже и жени върху красиви коне, съпровождаха състезателите до стартовите клетки. Те бяха придружители и работата им беше да помагат на жокеите, които се бореха с някой изнервен кон, или да улавят свободните коне след падане.

Тарик се облегна на перилата, омагьосан от гледката на конете, които се впуснаха в бесен галоп от другия край на пистата. На огромния екран виждаха как животните летят с невероятна скорост. Състезателите бързо приближаваха и децата видяха как жокей в жълти дрехи пришпорва могъщ сив кон на име Страстния скитник към победата.

Тарик се беше навел през перилата и се опитваше да види как връчват трофея на победителя. В този момент Лора го чу да ахва и веднага разбра, че нещо не е наред.

— Какво има?

— В дъното на трибуната, точно до парапета на пистата! — посочи момчето. — Виж онези хора в дрехи като американското знаме. До тях има една жена в черно.

Лора закри очи от слънцето.

— Джанет Рейн!

— Жената чудовище! — извика Кит. — Къде? Виждам я! Не ми прилича на похитител на деца, а на модел от модно списание. Сигурни ли сте, че е тя?

Лицата им казваха достатъчно.

— Схванах… Е, какво ще правим? Да идем при нея? Да повикаме ченгетата?

Преди Лора да успее да отговори, Джанет Рейн се скри в тълпата.

Погледите на Тарик и Лора се срещнаха.

— На входа тази сутрин ми се стори, че виждам Иван от другата страна на стъклото. Не бях сигурна, защото изглеждаше различно. Дългата му руса коса беше подстригана и боядисана в черно. Слънцето блестеше по стъклото и не виждах ясно, а когато влязохме, вече го нямаше. Не исках да казвам нищо, да не би да съм се объркала.

Лора се обърна към Кит.

— След кражбата на Злати намериха ли нещо в камиона на ферма „Флийт“? Някаква улика? Може би нещо необичайно?

Кит поклати глава.

— Нищо. Нито един отпечатък от пръсти, нито една следа от ДНК. Сякаш призрак го беше отвлякъл. О, чакай! След като полицаите си тръгнаха, Кен намери карта, забодена зад една пейка — жокер. Решихме, че сигурно е на Иван. Нали постоянно прави фокуси.

Лора замръзна.

— Ама, разбира се! Как не се сетих по-рано? Жокерът може и да е бил на Иван, но то е, защото той е член на бандата на „Асовете“. Жокерът е техният отличителен знак. Оставят го, когато си мислят, че са надхитрили полицията. — Тя си пое дълбоко въздух. — Значи през цялото време сме си имали работа с тях. Те са стояли зад всичко! Иван и Мич, бащата и синът, арестувани за кражбата на Злати във Великобритания — всички те са свързани с бандата на „Асовете“. А сега поне двама от тях са тук, на Дерби Кентъки.

— Не разбирам — каза Кит, — какво от това?

— Означава, че са намислили нещо — отвърна мрачно Лора, — и каквото и да е то, със сигурност е нещо голямо.