Лорън Сейнт Джон
Неочаквани разкрития (14)

14.

— Откъде ще започнем? — попита Кит.

Тримата седяха на едно хълмче зад конюшнята на кобилите и кончетата под сянката на стар дъб, покрит с испански мъх. Лора не можеше да реши дали дървото изглежда величествено, или призрачно. На покривката пред тях бяха пръснати остатъците от пикника — вкусни сандвичи с хрупкави питки, пълнени с пържени зелени доматчета, сирене и пикантна майонеза. Обядът им беше придружен от джинджифилова бира — напитка с вкус на дъвка, която не беше никаква бира. За десерт имаше кексчета с ванилова глазура.

Преди да излязат, Лора показа на Кит пластмасовото шишенце, което беше намерила под начелника на Меденка. За съжаление, последните капки от течността бяха изтекли и вече не миришеше на дива котка. За още по-голямо съжаление, якето, което беше облякъл Тарик при злощастната си първа среща с Благородния воин, беше изпрано. Кит и Тарик трябваше да приемат думите й на доверие.

Въпреки това Кит помогна на Лора да скрие шишенцето, грижливо прибрано в „пликче за улики“ в дъното на големия хладилник на Уейнрайтови, за да го запазят за евентуално изследване.

За голямо облекчение на Лора Кит не отхвърли с лека ръка теорията й за саботажа. Напротив, прие я много сериозно.

— Звучи откачено — беше първата й реакция. — Искам да кажа, що за чудовище би направило подобно нещо?

После обаче призна, че три инцидента в една ферма, всички предизвикани от вещество с миризма на диво животно, са твърде голямо съвпадение. Особено ако се вземе предвид и кражбата на Злати.

Лора не можеше да не помисли, че това е вторият случай, в който й бяха обещали мечтано пътуване, а то се превръщаше отново в кошмар. Карибското й приключение започна по същия начин. Тогава двамата с Тарик с нетърпение очакваха две блажени седмици на райски остров, заобиколен от тюркоазни води, а се оказаха под угрозата да бъдат изядени от акули или изпепелени от вулкан. Май и тази почивка вървеше натам. Всеки път, когато си спомнеше как Меденка летеше към ръба на скалата, Лора потреперваше. Под девствената прекрасна повърхност на ферма „Флийт“ действаха тъмни сили.

— Според дядо и двамата имате доста опит в разни разследвания — каза Кит, докато хапваше от кексчето си. — Знаете разни неща. Дербито е след няколко дни, а баба и дядо и бездруго си имат много тревоги. Ако не възразявате, бих предпочела засега да запазим всичко това в тайна. При малко късмет ще намерим обяснение и ще разберем всичко сами. Става ли?

— Имаш думата ни! — заяви Тарик.

— Разбира се! — рече и Лора, макар и с известно чувство на вина, като си спомни обещанието, което бе дала на вуйчо си. Но както каза Кит, може би странните събития във фермата си имаха просто обяснение. Нямаше смисъл да причиняват излишни притеснения на Уейнрайтови или на вуйчо й, ако можеха и сами да разрешат загадката.

Кит избърса устата си със салфетка. Изглеждаше нетипично спокойна за момиче, което току-що е научило, че някой се е опитал да убие нея и Червения епископ.

— Добре, откъде ще започнем?

Тарик остави джинджифиловата си бира и извади тефтерче от джоба си.

— Ще направим списък. Кои са главните заподозрени за всеки инцидент? Какъв мотив биха могли да имат? Как са го планирали така, че всеки от тях да изглежда като нещастен случай?

— Точно така — съгласи се Лора. — Кит, кой би спечелил миналата година, ако ти или Червения епископ пострадате?

Кит се излегна на тревата с ръце зад тила.

— Ако аз пострадам, никой не печели от това. Но с Червения епископ е друга работа. Той беше фаворит за Дербито. Ако подобен кон не победи в голямо състезание, печелят много хора. Може някой комарджия или букмейкър, който би изгубил много пари, да е искал да го спре. Също и треньор, който би искал друг кон да спечели.

— Ами съседът ви, Нейтън Пери? — попита Лора.

Кит се изправи.

— Не ставай глупава! Нейтън беше собственик на Епископа. В целия щат нямаше да има по-горд човек от него, ако жребецът му беше спечелил Дербито. Особено след това, което стана с Благородния воин и Храбреца.

Тарик остави химикалката.

— За какво говориш?

— Не сте ли чули? Дядо и Нейтън бяха съсобственици на майката на Благородния. Когато се установи, че тя чака близнаци, се разбраха да хвърлят чоп, за да решат кой кое конче ще вземе. Нейтън получи Храбреца — добър кон, но не превъзходен. Едва успяваше да надбяга Меденка. Дядо взе Благородния воин, който израсна като един от най-добрите състезателни коне в Америка. Той е почти сигурният фаворит за Дербито.

В главата на Лора се промъкна думата „отмъщение“, но тя не я изрече на глас.

— Да сложим въпросителен знак след името на Нейтън. Може да е таял някакво недоволство от години.

В този момент на Кит й хрумна нещо и очите й се разшириха.

— Ами ако някой се опитва да съсипе дядо ми? Някой друг, не Нейтън. Преди делото ферма „Флийт“ беше една от най-успешните в страната. Който е наранил Епископа е знаел, че репутацията на дядо ще пострада и той ще затъне в дългове.

Лора се впечатли.

— Точно такова заключение би направил и Мат Уокър. Той е детектив, герой от книга, но винаги измисля страшно умни теории. Само не бързай да отхвърляш Нейтън. Трудно можем да си представим, че някой би бил толкова злонамерен, че да пожертва собствения си кон, но да не забравяме, че не е имало гаранции за победата на Червения епископ. Можело е да завърши и последен. От друга страна, делото срещу дядо ти би могло да му поднесе ферма „Флийт“ на тепсия.

Кит прехапа устни и не каза нищо.

Тарик написа името на Нейтън под „комарджии“ и „букмейкъри“. Допълни и „Някой може би иска да получи ферма «Флийт» на всяка цена“ и пъхна химикалката зад ухото си.

— Добре, да огледаме отново събитията от последните дни. Благородния воин ни нападна, Меденка обезумя, ние сме непознати тук и сме просто деца. Защо някой ще иска да се отърве от нас?

— Защото има нещо, което не искат да бъде открито — отвърна Кит. — Но кой или какво, нямам представа. Аз харесвам всички, които работят във фермата.

Тарик отново взе химикалката. Кехлибарените му очи гледаха сериозно.

— Всички?

— Е, почти всички… Мич не е лош, но винаги се държи гадно с Иван, който е забавен и готин. Освен това все се оплаква, че не му стигат парите. Раян веднъж ми каза, че има брат, който постоянно се набърква в неприятности, остава без работа и му иска заеми. Дядо обаче не дава и дума да се издума срещу него. Казва, че няма по-добър треньор. Откакто Раян беше пребит от похитителите на Злати, Кен се държи като мечка с главоболие, но той обича конете повече от всичко на света. Не мога да си представя да докосне и с пръст някой от тях. Видяхте колко се разстрои от това, което се случи с теб и Меденка днес.

Така беше. Кен дотича да ги посрещне, докато водеха конете обратно към конюшните. Изглеждаше така, сякаш всеки момент ще избухне в сълзи.

— Много съжалявам, че преживя всичко това, Лора! Много съжалявам, Тарик! Кит, ако нещо ти се беше случило, аз… аз… Ако нещо… Много лошо! Много лошо!

Предложи им да свали амунициите^[1] на конете и да ги обтрие. Когато Кит го увери, че и сами могат да го направят, той се отдалечи по-унил от всякога.

Потънала в мисли, Лора отпи глътка от джинджифиловата си бира.

— Гарт Лонгбрук надали е замесен — каза Кит на Тарик. — Той е шефът на охраната.

Лора имаше собствено мнение за Лонгбрук, но реши да го запази за себе си. Зазяпа се в младите кончета, които пасяха на близката зелена поляна. Всяко от тях би могло да се превърне в легенда. По цялото земно кълбо собственици, треньори и жокеи се надпреварваха кой пръв ще забележи специалния кон с помощта на наука, интуиция или други средства и това състезание беше не по-малко напрегнато, отколкото надбягването на хиподрума. В продължение на векове то бе докарвало много мъже до лудост.

Лора закри очи от слънцето. Някаква самотна фигура тичаше на хоризонта в посока към кариерата. Беше Иван, който отиваше да тренира въпреки жегата. Странно, че този прочут с мързела си младеж може да бъде толкова вманиачен на тема физическа форма.

— Ами Роберто? — попита Тарик. — Той оседла Меденка. Надали е той, защото би било твърде очевидно, но съм длъжен да попитам.

Кит се засмя.

— Никога! Роберто работи за дядо от двайсет години. Той е най-милият човек, когото познавам.

Тя погледна към Лора.

— Не съм сигурна, че ще разрешите тази загадка. Тук всеки ден идват и си отиват десетки хора. Собственици, тренировъчни ездачи, коняри, треньори. Може да е всеки от тях.

Лора се усмихна. Във всяка от книгите за Мат Уокър имаше момент, в който списъкът с потенциалните заподозрени изглеждаше безкраен, а загадката — нерешима.

— Би могъл да бъде всеки от тях, но не е. Истината ни гледа право в очите. Трябва само да знаем къде да я потърсим. Не се тревожи. Ако имаме търпение, ще стигнем до дъното на цялата работа. Това, което наистина бих искала да знам, е, как престъпникът се е снабдил с това вещество с миризма на дива котка.

— Ако наистина е това — изтъкна Кит, която все още не беше убедена за причината за инцидентите и произхода на миризмата.

— Зоопарк — предположи Тарик и го записа.

— Ами тигър домашен любимец? — включи се и Кит. — Хиляди американци гледат тигри в апартамента си или в задния си двор. Не може да няма няколко и в Кентъки.

Лора беше потресена.

— Но това е жестоко! Дивите тигри са на изчезване. Те трябва да бъдат свободни и да живеят в джунглите, далеч от хората. Да ловуват, да бродят и да отглеждат малките си. Мястото им не е в дневните.

— Съгласна съм, но не всички мислят така. Добре, какво друго?

— В града сигурно няма цирк? — попита Тарик.

Кит събори джинджифиловата си бира. Тя се разля върху покривката и намокри последното парче от кексчето й, но момичето сякаш не забеляза.

— Миналата година в Лексингтън беше пристигнал европейски цирк за седмицата на Дербито. Точно по времето на инцидента с Червения епископ. Тази седмица гастролира същият цирк. На рекламния билборд има тигър, който скача през пламтящ обръч. Циркът се казва „Голямата шатра“.

Пулсът на Лора се ускори. Беше научила по трудния начин, че съвпаденията рядко са случайни. По принцип не обичаше цирковите номера с животни и би минала по жарава, само и само да ги избегне, но нямаше да бъде честно спрямо Кит да пренебрегне такава ярка следа.

— Дали бихме могли да стигнем до този цирк? Трябва да намерим начин да отидем.

Кит се изчерви.

— Бездруго ще ходим. Баба ми каза, че е купила билети за изненада, докато се приготвях тази сутрин, само че не ви предадох, защото още ви бях бясна, че дойдохте и съсипахте ваканцията ми. Мислех да се опитам да се измъкна.

Лора погледна встрани.

— Но сега не мислиш вече така?

— Не, разбира се — увери я Кит, като попиваше покривката с хартиена салфетка. — Сега мисля, че сте невероятни и че съм се държала като най-големия кретен на света. Надявам се да ми простите. Утре вечерта отиваме на цирк. И ако там има някакви злодеи, смятам да ви помогна да ги проследите.