Уитни Грасия Уилямс
Оправдани лъжи (6)

Глава 5
Андрю

Предвидим риск (юрид.): Опасност, която всеки разумен човек трябва да очаква като резултат от своите действия.

— Джесика!

Погледнах към нормално изглеждащата чаша с кафе на бюрото ми.

— Да, господин Хамилтън?

— Би ли повикала госпожица Евърхарт, моля те?

Имах нужда да видя лицето й.

Избягваше ме от седмица и ако всичко, което трябваше да направя, е да кажа „съжалявам“, без значение дали го мисля или не, щеше да си струва. Липсваше ми съблазнителната й уста и си припомних какво беше чувството да я усещам срещу моята.

— Бих го направила — каза Джесика, — но като се има предвид, че миналата седмица тя подаде оставка, съм повече от сигурна, че е невъзможно.

— Напуснала е?

Без да ми каже?

Джесика повдигна вежди.

— Да. Дадох ви и писмото, което тя остави, преди да си тръгне. Беше доста интересно.

— Никога не съм получавал писмо.

Тя се приближи до бюрото ми и започна да рови в безпорядъка.

— Ето го — каза тя. — Остави ви две писма… Нещо друго?

— Не…

Тя наклони глава на една страна и потупа устните си, изглеждайки така, сякаш има да ми казва още нещо, но вместо това се завъртя и излезе от стаята.

Заключвайки вратата, разкъсах плика на първото писмо и започнах да чета.

„Уважаеми «Грийнууд, Бах и Хамилтън»,

Благодаря ви, че ме назначихте за своя стажантка. Беше страхотно изживяване да работя за вас, беше чест за мен и съм благодарна за всичко, което научих. Въпреки това, поради лични причини, считано от днес подавам оставка.

Извинявам се за краткото известие и пожелавам на фирмата ви траен успех в бъдещите начинания.

Обри Евърхарт“

Въздъхнах и отворих другото писмо, което беше адресирано директно до мен.

„Уважаеми господин Хамилтън,

да ти го начукам!

Обри“