Метаданни
Данни
- Серия
- Оправдано съмнение (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Reasonable Doubt vol.3, 2014 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Lux, 2016 (Пълни авторски права)
- Форма
- Новела
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 79 гласа)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне
Пролог
Андрю
Няколко месеца по-рано…
Беше там, написано черно на бяло с удебелени букви в центъра на страницата, без снимка.
Въпреки че фактите бяха изопачени и „Ню Йорк Таймс“ отново не бяха сложили моя снимка, вредата върху фирмата ми „Хендерсън и Харт“ вече бе нанесена. И знаех точно какво щеше да се случи, стъпка по стъпка, защото вече бях ставал свидетел на подобни неща, и то неведнъж. Първо — всички клиенти, които ми се бяха заклели, че ще останат на моя страна, щяха ми се обадят и да ми обяснят как „изведнъж“ са открили друг, който да ги представлява. Второ — подчинените ми щяха да започнат да подават оставките си, знаейки че една опетнена фирма в автобиографиите им би попречила на кариерите им. Следваха инвеститорите, които щяха да се преструват, че ми симпатизират, а в същото време щяха да ме осъждат публично в медиите и бързо щяха да се откажат да ме финансират.
И накрая, най-неприятното е, че щях да се превърна в един от онези изключителни адвокати, съсипали кариерата си преди дори да успеят да я започнат.
— Още колко дълго мислиш, че можеш да следиш Ема и да ти се размине?
Частният детектив, когото наех, пристъпи до мен.
— Тя е моя дъщеря, мамка му! Не я преследвам.
— Петстотин стъпки. — Той запали цигара. — Ето колко далеч трябва да стоиш.
— Добре ли се отнасят с нея?
Детективът въздъхна и ми подаде купчина снимки.
— Частна детска градина, уроци за начинаещи по степ, и както можеш да видиш на снимките, през почивните дни я водят в парка. Тя е добре.
— Все още ли плаче през нощта?
— Понякога.
— Все още ли умолява да ме види? Все още ли…
Млъкнах, когато сините очи на Ема срещнаха моите. Пищейки, тя скочи от люлката и се затича към мен.
— Татееее! Татеее!
Тя извика, но някой я вдигна на ръце, преди да се приближи към мен. Отведоха я надалеч и я сложиха в някаква кола, а тя започна да плаче.
Мамка му!
Незабавно се изправих в седнало положение в леглото, осъзнавайки че не се намирах в „Сентръл Парк“ в Ню Йорк. Бях в Дърам, Северна Каролина и отново бях сънувал кошмар.
Погледнах към часовника на стената срещу мен, който показваше един през нощта. Календарът, който висеше над него, само потвърждаваше, че се бях задържал прекалено дълго в този град.
Проучванията, които бях направил преди шест години — пресмятането на плюсовете и минусите, анализирането на архивите на най-добрите фирми, оценяването на грима на жените от Date-Match, сега всичко това изглеждаше безсмислено. Апартаментът, който купих, беше бледо подобие на това, което беше рекламирано, имаше само една фирма, която заслужаваше вниманието ми, а морето от струващи си чукането жени пресъхваше с всеки изминал ден.
Само преди час бях на среща с жена, която ми беше казала, че е учителка в детска градина, която обожава червеният цвят и исторически книги. Всъщност се оказа, че е два пъти по-голяма от мен далтонистка, която просто искала „да си припомни какво е усещането от един страхотен пенис“.
Разочарован, станах от леглото и тръгнах надолу по коридора — заставайки пред висящите на стената рамки „Е“ и „Х“, опитвайки се да преглътна буцата, която бе заседнала в гърлото ми.
Започвах да ставам раздразнителен от липсата на секс и щях да имам нужда от повече от обичайните ми няколко питиета, за да изкарам нощта.
Налях си два шота с бърбън и ги изпих на екс. Преди да успея да си налея още един, телефонът ми започна да вибрира. Имейл.
Ализа.
„Тема: Качествено изпълнение
Скъпи Торо,
сигурна съм, че в момента чукаш поредното си завоевание и само няколко секунди те делят от това да й теглиш чертата с твоето «една вечеря, една нощ, без повторения», но си мислех за нещо и трябваше да ти пиша…
Ако се наслаждаваш на секса толкова, колкото твърдиш, тогава защо настояваш само за една нощ? Защо не приятели с привилегии, за да не оставаш на сухо? (Днес е ден тридесети от «Операция: все още без вагина», нали така?)
Всъщност започвам да се чудя дали единствената причина да искаш само една нощ е защото знаеш, че няма да се представиш добре през следващите.
Това, че имаш малък пенис, не е краят на света.
Поклатих глава и започнах да пиша отговор.
„Тема: Отговор: Качествено изпълнение
Скъпа Ализа,
за съжаление в момента не чукам поредното си завоевание. Вместо това съм зает да отговарям на последния ти абсурден имейл.
Днес наистина е ден тридесети от това, което ти наричаш «Операция: все още без вагина», но не можеш да твърдиш, че съм се провалил напълно, след като те изчуках по телефона и те накарах да свършиш.
Отказвам дори да коментирам последния ред от имейла ти и за твое сведение никой никога не се е оплаквал от «представянето ми», а пенисът ми е далеч от това да бъде «малък».
За едно обаче си права: Светът няма да свърши само, защото някой има малък пенис.
Но може и да свърши, ако вагината ти е хванала паяжини.
Телефонът ми звънна веднага.
— Ти сериозно ли? — изтърси Ализа, когато вдигнах. — Наистина ли имаш предвид това, което си мисля, че имаш, с това съобщение?
— Да не би изведнъж да си забравила как да четеш?
— Ти си невъзможен! — Тя се засмя. — Какво стана със срещата ти?
— Беше още една шибана лъжкиня…
— Ооо, горкият Торо! Надявах се, че тридесетия ден ще ти донесе късмет.
Извъртях очи и си сипах още едно питие.
— Да не би новото ти хоби е да живееш чрез моя сексуален живот?
— Разбира се, че не. — Нежният й смях се разнесе през слушалката и на заден фон можех да чуя как размества някакви документи. — Отдавна искам да те попитам откъде си?
— Какво имаш предвид с това откъде съм?
— Точно това, което попитах — каза тя. — Нямаш провлачен говор или дори намек за акцент в гласа си, което означава, че не си от Юга.
Поколебах се.
— От Ню Йорк съм.
— Ню Йорк? — Гласът й се повиши с една октава. — Защо би напуснал Ню Йорк и би дошъл да живееш в Дърам?
— Лично е.
— Не мога да си представя да искам да напусна Ню Йорк. Изглежда толкова перфектен. Има нещо в светлините и живота на хората, които остават там. Всички сигурно имат големи мечти и…
Отдръпнах телефона от ухото ми и глътнах поредният шот. Поетичното й мърморене относно това опустяло място трябваше да се прекрати. Незабавно.
— Правните кантори не са ли много по-примамливи от тези в Дърам? — Тя продължаваше да говори. — Подобно на една от любимите ми…
— Как се казва прослушването по балет, на което ще се явяваш тази година? — прекъснах я.
— „Лебедово езеро“. — Тя винаги зарязваше темата, която обсъждаме, щом кажех нещо за балета. — Защо?
— Просто се чудех. Кога е прослушването?
— След няколко месеца. Опитвам се да се справя с уроците и дома… — Тя прочисти гърлото си. — Имам предвид, наистина е трудно да се справям с тренировките и случаите, с които съм натоварена.
— Защо просто не помолиш шефа си да ти отпусне няколко дена от седмицата, които после можеш да заработиш през уикендите?
— Сигурна съм, че няма да може.
— Разбира се, че ще може — казах. — Има един адвокат в моята фирма, който работи от събота до сряда и така му остава време да се отдаде на музиката си. Ако на фирмата ти й пука за теб, то ще трябва да се съобразят.
— Да, ами предполагам, че…
Мълчание.
— Как се казва фирмата, за която работиш? — попитах.
— Не мога да ти кажа.
— Тогава името на един от партньорите?
— И това не мога да ти кажа.
— Тогава можеш ли да ми кажеш колко дълбоко искаш да заровя пениса си в теб по-късно тази вечер?
Дъхът й стана накъсан, секси звук, който ме докарваше до полуда.
— Колко дълго още мислиш, че ще се примирявам с това да говоря само по телефона с теб, Ализа?
— Толкова дълго, колкото аз искам. — Сега звучеше много по-уверена.
— Мислиш, че ще говоря с теб още един месец, без да те изчукам? Без да мога да те видя на живо?
— Говориш с мен от няколко месеца и не си ме чукал. В интерес на истината, мисля, че ще продължиш да говориш с мен с години, без да ме изчукаш, защото съм ти приятелка, а приятелите…
— Ако до месец или два не преспя с теб, вече няма да бъдем приятели.
— Искаш ли да се обзаложим?
— Няма нужда.
Затворих и грабнах лаптопа си, готов да дам още един шанс на Date-Match. В секундата, в която кликнах на снимката на най-красивата жена в сайта, имейлът от Ализа я закри.
„Тема: Повярвай ми
След няколко месеца все още ще бъдем приятели, а ти няма да имаш нищо против това, че не си ме виждал.
Само гледай.
„Тема: Отговор: Повярвай ми
До няколко месеца ще се изчукаме и единствената причина да нямам нищо против това, че не виждам лицето ти, ще бъде, защото ще те чукам на задна върху масата.
Само гледай.