Уитни Грасия Уилямс
Оправдани лъжи (15)

Глава 14
Андрю

Клетва (юрид.): Даване на клетва от даден човек ще говори истината и само истината.

— Заклевате ли се да кажете истината, цялата истина и нищо друго, освен истината, и Бог да ви е на помощ? — ме попита съдията няколко сутрини по-късно.

Не казах нищо, внезапното заминаване на Обри беше все още прясно в ума ми.

— Господин Хамилтън, зададох ви въпрос — Укори ме съдията.

— Извинявам се — казах. — Заклевам се да говоря истината, цялата истина и нищо друго, освен истината и Бог да ми е на помощ.

— Можем да продължим.

Адвокатът на защитата се изправи и прочисти гърло.

— Господин Хамилтън, преди законното ви име е било Лиъм Хендерсън, така ли е?

— Да.

— Бихте ли разказали на съда откъде познавате клиента ми, Кевин Харт?

— Някога бяхме партньори в „Хендерсън и Харт“.

— Партньори и най-добри приятели, така ли е?

Погледнах към безизразния Кевин. Беше облечен със сив костюм, все още неспособен да си избере подходяща вратовръзка.

— Да — казах на адвоката. — Някога.

— Вярно ли е, че сте имали кавга с клиента ми в някакъв бар преди шест години и половина?

— Дефинирайте кавга.

Той взе някакъв лист хартия.

— Влязохте ли в бара и ударихте ли го? Оставяйки го със счупена челюст и фрактура на гръдния кош?

— Той чукаше жена ми.

Съдебните заседатели ахнаха и съдията удари с чукчето си.

— Господин Хамилтън… — заговори съдията строго. — Този вид език не е позволен в моя съд. Моля, отговорете на въпроса.

— Да — казах. — Да, нараних господин Харт… Тежко.

— Подобно на начина, по който сте наранили съпругата си?

— Възразявам! — Прокурорът се изправи. — Спекулации, Ваша Чест?

— Приема се.

— Добре. — Адвокатът на защитата вдигна ръце в знак, че се предава. — Вярно ли е, че обвинявате господин Харт за разпадането на бившата ви фирма?

— Ясно е, че Министерството на правосъдието го прави, тъй като той е подсъдимият в този процес.

— Господин Хамилтън…

— Да. — Стиснах зъби. — Да, обвинявам го за разпадането на бившата ни фирма.

— Вярно ли е, че го обвинявате и за злополучната смърт на дъщеря ви?

— Ваша Чест! — Прокурорът ми хвърли съчувствен поглед. — Това са догадки!

— Отхвърля се… Отговорете на въпроса, господин Хамилтън.

Отместих погледа си от Кевин и стиснах юмруци.

— Да.

— Дъщеря ви е починала през седмиците, довели до пълния срив на фирмата ви, и в рамките на тези няколко седмици сте успели сериозно да нараните партньора си, да пребиете жена си…

— Не съм пребивал жена си. Тя си го измисли. Направили ли сте изобщо някакви шибани проучвания? — Съдията удари с чукчето си, но аз продължих да говоря. — Не съм сигурен кой колеж е бил достатъчно тъп, за да ви даде диплома по право, но делото между мен и жена ми беше приключено преди години, тъй като тя излъга за прекалено много неща пред съдебните заседатели. И тъй като тя беше изпратена в затвора, а от мен бяха свалени всички обвинения, не можете да използвате това като шибано обстоятелство. Така че преди да ми зададете още един глупав въпрос и да се опитате да очерните характера ми, не забравяйте, че в този процес е заложено препитанието на клиента ви, а не моето.

Съдията изпусна дълбока въздишка, но не каза нищо повече. Просто даде знак на защитата да продължи.

— Вярно ли е, че по време на партньорството ви жена ви е отговаряла за всички парични сделки на фирмата?

— Бивша жена. И да.

— И никога не сте си и помисляли да проверите къде е депозирала повечето средства?

— Имам диплома по право, не по счетоводство.

— И никога не сте си и помисляли, че е малко подозрително на месец фирмата ви да изкарва седемцифрени суми?

— Не.

Въздъхнах, мислейки си за отминалите дни и клиенти. Всеки, с когото си имахме работа, за месец печелеше повече, отколкото аз щях да спечеля за цял живот, и никога не съм си и помислял да проверя месечните печалби, които Ава декларираше. Вярвах й.

— Може ли да се каже, че краха на фирмата ви се дължи на финансовите манипулации на жена ви?

Отново стиснах зъби.

— Да.

— Интересно. — Той взе лист хартия и попита съдията дали може да ме доближи. — Може ли да прочетете това на съда, моля?

— Предпочитам да не го правя — казах.

— Предпочитате да не го правите? — Той се засмя. — Господин Хамилтън, вие самия сте адвокат и със сигурност знаете, че ще бъдете обвинен в неуважение за отказа ви да прочетете доказателства, които са разрешени от съдията.

— Прочетете ги, господин Хамилтън — настоя съдията.

— „Ти си шибана лъжкиня, Ава — прочетох собствените си думи. — Изчукала си толкова много мъже зад гърба ми, че им изгубих бройката. Що се отнася до мен, смятам, че заслужаваш да изгниеш зад решетките. Може би тогава претоварената ти путка ще си получи така необходимата почивка.“

Една от жените в ложата на съдебните заседатели покри устата си с ръка, но аз продължих да чета.

— „Благодаря ти за откровението, че пенисът ми никога не е бил на висота, и че след всичките тези години брак никога не си била задоволена… След като с Кевин не само успяхте да ми отнемете фирмата, но също така съсипахте и единственото нещо, заради което си струваше да живея, приеми това писмо като сбогом.“

Погледнах нагоре към защитата.

— Може ли да прочетете и онова, което сте написали след послеписа?

Извъртях очи.

— „След като ще прекараш следващите петнадесет години само около жени, ти предлагам да пробваш някоя друга путка. Вкусът е превъзходен.“

— Възразявам, Ваша Чест! — Прокурорът се изправи. — Не виждам как този документ е от значение за случая. Защитата се опита да представи писмото и по време на откриването, но не успя.

— Приема се. Задраскайте това. — Съдията погледна към часовника си и после се изправи. — Закривам съда за обяд. Показанията ще продължат този следобед.

Докато журито и останалите присъстващи напускаха залата, аз останах на мястото си. Нямаше къде другаде да отида.

— Не знаех, че ще намеси и дъщеря ви. Толкова съжалявам… — Прокурорът ми се усмихна. — Ще отклоня темата щом отново дойде неговия ред. С партньора ви е свършено и сега просто се опитва да очерни репутацията ви, така че да може да стане поне малко симпатичен на съдебните заседатели.

— Наясно сте, че и аз съм адвокат, нали? — Слязох от свидетелската скамейка. — Много добре знам какво се опитва да направи.

Излязох навън под силния снеговалеж, поглеждайки нагоре към небето. Имах намерение да напусна съда и да рискувам, но част от мен искаше да помогне за подпечатването на сделката за съдбата на Кевин.

Заслужаваше онова, което щеше да получи, заради всичките си лъжи, предателството и болката.

Някой ме потупа по рамото отзад.

— Имаш ли минута? — попита познат глас.

Кевин.

— Не.

— Реших… — Той въздъхна. — Каквото и да се случи в края на това дело…

— Не ме ли чу какво ти казах? — Обърнах се с лице към него, изненадан от това колко изпит изглеждаше отблизо. Времето не се бе смилило над него.

— Съжалявам за всичко, на което те подложихме с Ава — каза той искрено. — Парите и клиентите идваха толкова бързо, а ние бяхме толкова млади…

— Млади?

— Да — кимна той. — Млади и глупави, нали знаеш? Бяхме…

— Дяволски тъпи. — Стиснах зъби. — Но това беше повече от глупост, Кевин. Беше алчност. И когато вестниците започнаха да събират две и две, когато клиентите започнаха да настояват за отговори, и двамата се извърнахте от мен. Обвинихте ме… Ти попълни молба за попечителство над Ема, знаейки дяволски добре, че не я искаш. Просто искаше да ме нараниш, тъй като беше биологичният й баща.

— Лиъм…

— И го направи. — Вече можех да призная честно, веднъж и завинаги. — Настина го направи, мамка му…

— Само ако можех да върна времето назад…

— Не можеш — отрязах го. — Но можеш да ми кажеш едно нещо…

— Какво?

— Нощта, в която разби живота ми… Е, не онази първата нощ, а другата. Беше ли пиян?

— Какво значение има сега?

— Беше ли шибано пиян онази нощ?

Изгледах го и той въздъхна, гледайки надолу към земята.

— Да…

— Благодаря ти, че най-накрая беше честен — присмях се. — Сега ще спя дори по-спокойно, след като знам, че ще се присъединиш към Ава зад решетките.

— Ава е отново в затвора? — Изглеждаше наранен и разочарован.

— За още девет години. — Усмихнах се, но усмивката ми се стопи. — Шест години повече, отколкото Ема живя.

Не му дадох шанс да отговори. Сърцето ми отново се сви при мисълта за Ема и представата за цялата болка, която вероятно е усетила в последния си ден, така че затворих очи, опитвайки се да пропъдя болезнените спомени.