Чарлз Ингрид
Да отвърнеш на огъня (4)

3.

— Успял ли е да се промъкне? — обърна се Колин към Денаро, докато крачеше неспокойно из помещението.

— Никой не го е проследил, ваше светейшество — докладва войнстващият монах. — Доколкото успях да проверя, без да привличам внимание.

Скиталецът пусна покрай ушите си неодобрението, прокраднало се в думите на Денаро. Вече бяха спорили по темата с младия войн и той бе изразил категоричното си становище. Сторм трябваше да получи пълна подкрепа. Дискретно, ако е възможно, открито, ако се наложи.

— Добре. В такъв случай той вероятно ще се свърже с Гибън още тази вечер. Слушай внимателно заповедта ми. Няма да нахлувате в канцеларията на Гибън, докато Джек не приключи със задачата си. Чак след това можете да се разправяте с него.

Денаро кимна, но след кратко колебание. Колин улови погледа му. Не продума повече, но си даде сметка, че войнстващият монах може да има други планове. Ако беше така, в момента не би могъл да направи нищо. Да даде израз на подозренията си, би означавало да изложи на риск и малкото доверие, което Денаро изпитваше към него. От друга страна, бездействието можеше да вкара Джек в клопка. Сега всичко се крепеше на взаимното доверие. Прелатът надзърна в черните очи на Денаро.

— Какво пък, не ни остава друго, освен да чакаме. Ако всичко мине добре, Джек ще се отбие при мен, преди да напусне планетата.

— Това е глупаво! — избухна Денаро. — Така излага и вас на риск.

— Навярно си прав — повдигна вежди Колин. — Но аз пазя нещо, на което той ужасно държи. — Хвърли поглед над рамото на Денаро към масивния брониран костюм, застанал мълчалив и неподвижен в ъгъла, сякаш бе потънало в мисли живо същество.

Всъщност последното едва ли бе далеч от истината.

Колин седна със скръстени ръце. Преди да поднови прекъснатата си медитация, той отново се взря в Денаро.

— Успокой се — посъветва го. — Нощта ще бъде дълга.

 

 

Джек използва още няколко фалшиви адреса, преди да прехвърли двата костюма на друга платформа и да ги прати най-сетне на адреса на Гибън, в квартал, където денем цареше подозрително затишие, а нощем под ярките светлини на неоновите реклами прииждаха жадни за порочни развлечения тълпи.

Гибън бе от онези търговци, които предпочитаха да си вършат работата без излишен шум. Същото можеше да се каже и за улицата, на която се бе настанил. Джек се приближи към канцеларията му от задната страна, където имаше просторна товарна рампа.

Не видя никого, но това не означаваше, че не го наблюдават. След като изключи двигателите на платформата, той почука.

— Затворено е — отвърна механичен глас.

Джек не беше в настроение за спорове. Погледна сребърната мрежа, откъдето се чуваше гласът.

— Зелените ризи — каза само.

Вратата се отвори незабавно, заедно с нея и входът на рампата. Джек нагласи платформата на автоматично управление и я насочи към рампата.

Гибън бе едър мъж, с широки рамене — почти колкото вратите на товарната рампа. Очите му блеснаха, докато оглеждаше Джек. На лявото си ухо носеше обеца, която подрънкваше леко, когато въртеше глава.

— Може и да те очаквам — заговори мъжът. — Но има неща, за които не бива да се разговаря на улицата. — С гостоприемен жест посочи вътрешността на канцеларията.

Джек пристъпи в тесен коридор, стеснен допълнително от плътно подредените сандъци. Подът на канцеларията поддаваше леко под краката и той се подсмихна, досетил се, че това е скрит капак за подземието.

— Има неща, които е по-добре да не вършиш — подметна.

Гибън замръзна на мястото си.

— Мислех, че си тук, за да сключим сделка.

— Нали каза, че е затворено.

— Не знаех кой е отвън — оправда се Гибън. — Можеше да е някой друг.

— И все още не можеш да си сигурен в самоличността ми. Нито аз в твоята.

— Ах! Затова ли е тази предпазливост? Какво пък, съвсем обяснимо — иронично се подсмихна търговецът. — Как да ти докажа самоличността си, след като очевидно не познаваш никого, който ме познава. Аз не съм от хората, които лесно се забравят. — Той разпери ръце и направи пирует, сякаш бе слънце, около което се въртяха планети и спътници.

Джек за миг изпита съжаление, че този човек ще престане да съществува малко след като приключеха със сделката. Подаде му ръка.

— Наричай ме Джек.

— Разбрано. А ти можеш да ми викаш Гибън. Кой те праща при мен?

— Свети Колин от Синьото колело.

— Аха! Всичко съвпада. И в тези два чудесни сандъка са нещата, които очаквам.

— Не.

Гибън вече се бе извърнал към бюрото, когато гласът на Джек го накара да се закове на място.

— Още не сме обсъдили въпроса със заплащането.

— Аха — кимна бавно Гибън. — Но разбира се. След него те ще станат моя собственост.

Джек се усмихна.

Гибън бръкна в ръкава си и извади две тънки пластмасови карти. За миг Джек зърна ръбеца от заздравяла рана на мястото, където трябваше да са имплантирани идентификационните чипове. Тъкмо се готвеше да посегне, за да прибере картите, когато ръката на Гибън изчезна в ослепителен лазерен лъч.

Джек извика от изненада и се хвърли на пода, като веднага запълзя към рамката на вратата. Търговецът сграбчи отрязаната си ръка и с писък заподскача върху фалшивия под. Дъските под краката му поскърцваха.

Светлините угаснаха, заменени от мъждиво оранжево сияние. Джек все още виждаше черния силует на Гибън, когато втори изстрел прониза търговеца право в гърдите. Фалшивият под поддаде и мъжът изчезна с трясък от погледа му.

С викове и крясъци в стаята нахлуха непознати мъже.

Едно наполовина стопено, обгоряло парче от пластмасова карта се изтърколи по пода и спря недалеч от ръката на Джек. Той го взе и го пъхна в джоба си. Зелените ризи му бяха обещали щедро заплащане за доставката на костюмите — кредит, фалшива самоличност, карта, която да го отведе при следващата свръзка. Сега обаче нямаше време дори да провери каква част от информацията върху картата бе оцеляла.

Нечия ръка се пресегна от мрака и го улови за рамото.

— Почакай малко — прошепна тих глас почти в ухото му. — Гибън може да се покаже отново и да отвърне на огъня. Нека само опита, а после изчезваме от тук.

Това бе глас, който Джек би познал навсякъде и при всякакви обстоятелства, а притежателят му имаше пълното му доверие. Рицарят не можа да сдържи усмивката си.

— Казах на Колин, че ще се досетиш, че съм се върнал.

— И си прав — съгласи се Амбър. — Ала пак загази. — По гласа й не личеше да му се сърди.

 

 

Амбър се бе отпуснала на дивана в приемната на Скиталеца. Макар да изглеждаше привидно спокойна, Джек и Колин усещаха едва сдържаната енергия, която се излъчваше от нея.

Колин прокара пръсти през оредяващата си коса.

— Боях се, че Денаро може да ни свие подобен номер. Пратих Амбър, макар да осъзнавах, че може да е погрешен ход. Но как бих могъл да му имам вяра?

— Не се извинявай заради него. Нали се измъкнах? Те запалиха складовете и сигурно мислят, че съм изгорял вътре.

— Което и щеше да стане — изтъкна Амбър, — ако не бях дошла навреме. Познавам добре онази част на града. Не трябваше да отиваш там без мен.

— Права си — отвърна с притихнал глас Джек. — Но подозирах, че императорът ще те държи под наблюдение. Не ми се щеше да ти усложнявам живота.

— Достатъчно го усложни, след като изчезна и от шест месеца всички те смятат за мъртъв.

Скиталецът се покашля смутно, усетил, че обстановката се нажежава.

— За всичко е виновно онова вироглаво момче.

Джек се втренчи в него.

— Може да си мисли, че така те защитава.

— Или има други причини, за които не знаем — възрази Колин. — Те са фанатици, Джек. Макар да са мои последователи. Трябва да напуснеш Малтен при първа възможност. Едва ли още дълго ще мога да те защитавам. Денаро ще се досети веднага след изчезването на бойния костюм оттук. Ще се увери, че си жив, и ще тръгне да те търси.

При споменаването на костюма Джек неволно се озърна.

— Не мога да изоставя Фантом.

— В такъв случай трябва да се опитам да контролирам Денаро — заяви Колин. После сведе поглед към картата, която му подаде Джек. — Колкото до втория ти въпрос, да, мисля, че ще мога да извлека информацията, съхранявана вътре. Но не зная колко време ще ми отнеме. Откъде всъщност я имаш?

— Тя е възнаграждението ми за предаването на двата бойни костюма. Поисках някои сведения и ми обещаха, че ще ме свържат със Зелените ризи.

— Знаеш мнението ми по въпроса — намръщи се Колин.

— Съвпада с моето. Но не мога да сваля Пепус от трона без тяхна помощ. Нуждаем се от цялата информация за тази организация… инак просто ще заменим едно зло с друго.

— В такъв случай ще се наложи да разчиташ на сведенията, които открием вътре. Знаеш ли кого търсим?

Джек се усмихна горчиво.

— Знам, разбира се. Човека, който преди седемнадесет години ме събуди от криогенен сън.

— Едва ли ще гори от желание да те види — подметна Амбър.

— Не се и съмнявам. Тъкмо по тази причина ще вземем с нас Фантом.