Чарлз Ингрид
Да отвърнеш на огъня (12)

11.

Не можеше да види всички, събрали се наоколо, но по настръхването си отсъди, че не един от тях се целеше в него с оръжието си. Джек чу дълбоко в ума как Фантом се пробужда.

„Проблеми, господарю?“

„Все още не“ — отвърна мислено Джек, докато се опитваше да прецени силите на противника.

— Какво става, Бутс? — провикна се един тънък глас отгоре.

— Приготви се за бомбардировка — отговори тя, без да сваля големите си очи от Джек.

Отвсякъде се чуваше шум от затварящи се врати — единствената, която все още зееше отворена, бе тази, на чиято рамка се подпираше Джек. За миг го завладя паника, стори му се, че е дошъл неподготвен, невъоръжен, срещу противник, който го надвишава и числено, и по огнева мощ. Да имаше начин да се напъха в костюма…

„Мътните го взели — отекна познатият глас в ума му. — Сега вече загазихме.“

До човека с пушката застанаха още четирима работници. Изглеждаха в готовност всеки миг да грабнат контейнера и да го отнесат в другия край на склада. Мъжете го оглеждаха изпод вежди, в коланите им бяха затъкнати различни по вид и калибър оръжия. Джек не помръдваше от мястото си.

— Е, както казват, пъхнал си крак във вратата — подметка все така нехайно Бутси.

— Казват още: махни го или ще го загубиш — добави човекът с пушката.

Джек поклати глава.

— Господа, дошъл съм да правим бизнес и просто се опитвам да се уверя, че поддържате политика на отворени врати. Това е моят начин да я обезпеча.

Шум и движение отгоре привлякоха погледа му. Един голям кран премести стрелата си и куката увисна точно над него.

Бутси се засмя.

— Сега вече си на сигурно място, миличък. Хайде да си поговорим.

Джек извърна глава към нея.

— Не ме бива много по приказките. Видяхте какво имам. Или ви интересува, или не.

Тя се протегна бавно и мускулите й изпъкнаха под прилепналия комбинезон. Вдигна очи към поклащащата се отгоре кука, после ги сведе към него.

— Не зная какво имаш, докато не го видя с очите си. Може да е изтърбушена черупка и нищо повече. Хайде да повдигнем капака и да се полюбуваме на гледката.

Джек се пресегна рязко и хлопна капака. Същевременно предупреди мислено Фантом да бъде готов за действие.

— Да не бързаме толкова — рече той.

Мъжът с пушката се изсмя.

— Това момче девица ли е, или що?

В склада избухна оглушителен смях. Джек мълчеше, без да сваля поглед от Бутси. Тя не се усмихна, докато не замлъкна граченето на другите. Едва тогава разтегли в хладна гримаса устните си, но в очите й нямаше топлина.

— Хубаво де. Какво всъщност искаш?

— Търся Зелените ризи.

Този път в склада се възцари тишина. На Джек дори му се стори, че чува сърцето на жената да прескача няколко удара.

— Значи костюмът е бил примамка и нищо повече.

— Не е примамка — отвърна той. — Смятам да го сложа, ако Зелените ризи поискат.

— Защо си толкова сигурен, че знаем къде са?

— Кой сега се прави на срамежлив?

Тя го стрелна с поглед.

— Добре де, да речем, че знаем къде е обектът, който те интересува. Какво ще спечелим от това?

Джек повдигна рамене.

— Няма да съборя тази сграда.

Някой отзад се разсмя пресипнало. Бутси вдигна пръст и смехът замря. Тя се приближи бавно и заобиколи Джек и контейнера, докато излезе от другата страна.

— Да речем — поде бавно, — че мога да намеря Зелените ризи.

— Това не ми стига — поклати глава той.

— Какво искаш да кажеш?

— Стига сме се престрували. Дадоха ми твоето име като на човек, който може да ми свърши работа. Дойдох тук с боен костюм — костюм, който може да бъде прекопиран и възпроизведен, така че Зелените ризи да се изравнят по мощ с императора. Или предпочитате да сте негова мишена за учебна стрелба? Следващия път от жалкия ви космопорт може да не остане и камък върху камък. Пепус ще си играе с вас, докато си има проблеми другаде. Реши ли, че не сте му нужни повече, просто ще ви издуха от повърхността на тази жалка планета.

— Да де, ама няма да си ти този, който ще му го каже захили се мъжът, който го държеше на прицел.

— Стига дрънканици — намеси се Бутси. Тя въздъхна и махна с ръка на Джек. — Ела с мен. Гарантирам ти, че ще излезеш оттук здрав и читав. Но не можем да разговаряме на открито. Прекалено е рисковано.

— И костюмът също — рече тихо Джек.

— Добре, вземи го. Хайде, размърдай се, господинчо. Не се срамувай. Говори се, че днес може да има още една бомбардировка, тъй че не е здравословно да се стои на чист въздух.

Човекът с пушката се представи като Гюс. Останалите се разпръснаха и потънаха в сенките, след като Бутс им подвикна да се захващат отново за работа.

— Нещо против да влезем в канцеларията ми? — попита го Бутси, докато го оглеждаше от горе до долу.

Той поклати глава. Бутси сви рамене, което при телосложението й си бе съвсем еротичен жест, дръпна някаква метална рамка и седна на нея.

— Какво пък, да си поговорим тук. Какво искаш от мен?

— Искам да ме предадеш нататък по веригата — до място, където ще ми свършат работа.

Тя извади от джоба си цигара и я запали, като го разглеждаше замислено през дима. Миризмата й подразни Джек.

— Това едва ли ще е в твой интерес — рече накрая Бутси. — Пък и копирането на костюма може да се извърши и тук.

— И пак няма да можете да се преборите с Пепус. Трябва някой да ви обучи да боравите с него. А императорът има хора навсякъде и скоро ще узнае за новата ви придобивка.

— Той е прав, шефке — намеси се Гюс.

— Млъквай! — сряза го жената, без да откъсва очи от Джек. — Това не е единствената база на фирмата „Скагбутс“. Имам и друга… недалеч оттук.

— А знаеш ли, че лъжата добавя бръчки на лицето? — попита Джек.

Тя се намръщи и отново всмукна от цигарата. Накрая отвърна:

— Кой си ти? И откъде се сдоби с костюма?

— Аз съм Рицар, по-скоро бях, което обяснява и откъде имам костюма. Името ми няма значение, не смятам да ти го казвам, също както нямам намерение да ти предавам костюма. Нямам имплантиран чип и ако си намислила да ме обезоръжиш и да ми отнемеш костюма, добре е да знаеш, че ръчката на мъртвеца е задействана.

— Явно не си девица — промърмори тя и изпусна облаче дим. — Проклетата ви ръчка.

— Неудобно е, признавам. — Всъщност Джек я бе излъгал за ръчката, но нямаше начин тя да го узнае. Пък и Фантом можеше сам да се погрижи за себе си.

Бутси кръстоса крака, поза, при която гърдите й се изпъчиха още малко напред. Хвърли му оценяващ поглед, преди да продължи:

— Не зная дали мога да те предам толкова нататък по веригата. Ако имаш представа от организацията, навярно ти е известно, че се състои от групи по трима души. Само един от тях познава някой от другата група и така нататък.

Той кимна.

Бутси се надигна и щръкналият й бюст бе принуден да се подчини на законите на гравитацията.

— Разходи го наоколо, Гюс — нареди Бутси. — Докато аз позвъня тук-там. — Тя улови едно метално въже и се изкатери по него с ловкостта на цирков артист. Джек я проследи с възхищение.

— Ела с мен — дръпна го за ръкава Гюс.

— Само докъдето стига товарната платформа — рече Джек. Гюс кимна.

Работилницата бе като много други, в които Джек бе попадал. Варели със смазочни материали, плотове с различни инструменти, едни подредени, други непочистени, в зависимост от навиците и вкусовете на онези, които ги използваха, рафтове с всякакви части и масивни, увиснали на стрели куки на кранове. Имаше и електронни сонди, последен модел, току-що излезли на пазара. Вероятно бяха крадени, предположи Джек. По дължината на работилницата преминаваха и няколко конвейера, по които пълзяха метални кошници. Джек бръкна в една от тях и извади микрочип колкото нокът. Огледа го внимателно и повдигна изненадано вежди.

— Имаме си всичко, началник — изсмя се Гюс. Джек понечи да пусне чипа в кошницата, но Гюс махна великодушно с ръка.

— Задръж го. Може да ти потрябва някой ден.

Джек се съмняваше, че ще му се наложи да поправя лазерно оръдие, но въпреки това прибра чипа в горния си джоб.

Не след дълго стигнаха място, където платформата не можеше да продължи.

— Май сме дотук — въздъхна Гюс и се огледа. — Доста нещица сме струпали. — Той пое обратно по пътя, по който бяха дошли, и Джек го последва. Тъкмо когато се върнаха на изходна позиция, Бутси се спусна по въжето.

— Поговорих си с един човек — докладва тя. — Настоява да извадим стоката от контейнера.

Джек очакваше нещо подобно. Повдигна капака, а през това време Бутси спусна една кука. Закачи горния край на костюма за куката и остави на жената да изправи Фантом на крака. Шлемът остана в ръката му. Шефката на работилницата поклати възхитено глава. Извади от джоба си предавател и заговори:

— Мисля, че това нещо е съвсем истинско. — Изслуша отговора и се обърна към Джек: — Всичко е наред. Ще бъдеш допуснат…

И в този миг адът се разтвори под краката им.

Въздухът се разтърси от страхотен взрив. Джек откачи Фантом от куката тъкмо когато цялата сграда се залюля.

— Пак започнаха! — изкрещя Гюс. Чуха се още няколко последователни експлозии, които сякаш се приближаваха.

Бутси се шмугна в един отвор на пода, доскоро скрит под замаскиран капак. Дори някой да бе забелязал, че костюмът се оправя чудесно и без помощта на собственика си, сега не беше моментът да го коментира. Джек разкопча горната част, като мислено проклинаше Пепус. Пъхна се вътре, закопча костюма и в същия миг Фантом се прилепи към раменете му и почти замърка в ухото му. Обикновено Джек не носеше обувки, когато нахлузваше костюма, но сега просто нямаше избор. Закрепи набързо датчиците към гърдите си и почувства познатия гъдел в китките, който подсказваше, че оръжията са заредени. Докато се навеждаше за шлема, чу се ужасяващ трясък и през отвора в покрива нахлуха пламъци и дим. Една от масивните подпори се откъсна, наклони се и се стовари на земята, премазвайки под тежестта си машини и скрап.

През покрива вече се виждаше голяма част от небето. Джек си сложи шлема, без да го херметизира, и в този момент отгоре се спусна сянката на един „нокът“, закривайки сиянието на залязващото слънце. Компютърът вече изчисляваше вероятния курс на прехванатата цел и Джек изстреля две от ракетите си право към зловещия кораб отгоре.

Цялата сграда се пропука, когато защитниците й отвърнаха на огъня на „нокътя“. Летящата сянка бе обгърната от пламъци и озарена от лазерни откоси, но на мерника в шлема вече се бяха появили две нови цели. Джек определи най-подходящата дистанция за откриване на стрелба. Малко вероятно бе да успее да им причини сериозни щети с оръжията, с които разполагаше, единственото предимство бе, че противникът се приближаваше открито, с пълната увереност, че притежава надмощие.

Компютърът го информира, че целите са прехванати, и той вдигна едновременно и двете си ръце, за да коригира траекторията.

— Помогни ми да ги задържа неподвижно — рече на Фантом и в същия миг ръцете му се заковаха, притиснати от флексобрънките.

По челото му се стичаше пот. Още две ракети се отделиха от гнездата под ръкавиците и реактивната им струя го отхвърли назад.

Скърцане на метал. Експлозия във въздуха. Пламъци върху вода. Завеса от дим и огън се стелеше над земята. Джек разполагаше с броени секунди, преди рухналият покрив да се стовари отгоре му.

Костюмът пое голямата част от удара, но не и цялата му сила. Шлемът не беше добре затворен. Една от стрелите тупна наблизо и го помете. Джек полетя назад, изгубил равновесие, и скоро изгуби и съзнание.