Чарлз Ингрид
Да отвърнеш на огъня (25)

24.

Амбър се събуди посред нощ. Лежеше неподвижно, сгушена под завивките, и се питаше какво ли я е накарало да отвори очи. Помисли си за Джек и за неспокойните нощи, които прекарваше. Мисълта за него я накара да се усмихне. Тъкмо се протягаше сънено, когато вратата се отвори внезапно и нахлулата светлина я заслепи.

Силуетът на Сейди изпълни очертанията.

— Възникна усложнение — рече тя — с твоето съобщение до Джек.

— Получи ли отговор?

— Не. Но се случиха някои неприятни неща: първо, Зелените ризи са били разпознати като нападателите на Клактут, второ, Джек е командвал един от отрядите. Излишно е да ти напомням, че сме в съюз с драките. Ще си имаме ядове, ако решат да ни отмъстят.

Амбър се разтрепери. Побърза да се загърне с одеялото.

— Но все пак съобщението е стигнало до него, нали?

— Да, за съжаление, защото е било проследено. — Тя се отмести настрани и друга фигура зае мястото й.

Вандовър Баадластър се усмихна на Амбър.

— Има една стара поговорка — рече. — Можеш да бягаш, но не можеш да се скриеш. — Сетне щракна с пръсти. От тъмнината зад него изплуваха две едри зловещи сенки. — Отведете я. Пепус иска да разговаря с нея.

— Сейди…

Едрата жена вдигна рамене и отметна платинени кичури.

— Не мога да ти помогна, Амбър. Съжалявам.

Усмивката на Вандовър се разшири.

— Обичам плановете ми да се осъществяват.

Драките се приближиха, хитиновите им маски внушаваха ужас. Тя се отдръпна назад и протегна ръка към скритото в шкафчето оръжие.

Беше чувала от Джек колко са бързи драките, но за първи път придоби възможност да го установи лично. Със светкавично движение те се озоваха до нея и я притиснаха. Нямаше никакъв шанс да се измъкне.

Баадластър протегна ръка и я погали по косата. Стражите застинаха неподвижно. После се обърна към Сейди.

— Да посетим за малко твоята лаборатория. Императорът се нуждае от помощта ти.

Дори Сейди да усещаше впития в нея поглед на Амбър, не го показа с нищо. Изведнъж придоби делови вид.

— Времето е пари, Вандовър. Ако е посещение на добра воля, не е зле да знаеш, че не организирам туристически обиколки.

Амбър неволно се напрегна и драките усилиха хватката си. Дали Вандовър не знаеше нещо за Графинята?

Военният министър махна с ръка.

— Нямам предвид такова посещение, госпожо. Бих искал да бъде замразен един мой клиент. — Хищната му усмивка бе предназначена за Амбър. — Така няма да ни създава проблеми.

 

 

Джек се отби при снимачния екип веднага щом се върнаха на Планетата на мъглите. Те вече обработваха материала.

— Ще свърши ли работа? — попита го командирът.

— Не зная. И без това няма да ни повярват — необходим ни е още материал.

— Но няма. Знаеш, че изгубихме снимачната екипировка с първия крайцер.

— Така е — отвърна Джек. — А драките вече са ни обявили за убийци.

— Нима очакваше да те провъзгласят за герой?

Джек сръбна глътка бира и я задържа в устата си. Беше топла.

— От доста време се занимавам с такива неща и съм наясно какво да очаквам.

— Циник? — повдигна насмешливо вежди Стауб.

— По-скоро реалист — поклати глава Джек.

Вратата се отвори и на прага застана млад мъж, заместникът на Крайслер, който бе загинал на Клактут.

— Имате посетител — обяви той.

— Кой?

— От местните, сър. Женска, казаха ми, че е високопоставена.

Джек се надигна. Предполагаше, че става въпрос за Мъгла над водата.

— Стауб, ще дойда с теб — рече.

— Всъщност, сър — намеси се младият войник, — тя заяви, че търси вас.

Джек изведнъж бе обхванат от безпокойство.

— Най-добре да идем двамата — предложи Стауб. — Къде е тя?

— Отказа да влезе в някоя от стаите. Чака отвън.

Джек бе излязъл, преди войникът да приключи.

 

 

Беше се облегнала на стената, с гръб към него, но овалните й уши мръднаха, когато я доближи. Стоеше със сгърбени рамене и увиснала опашка.

Още щом го видя, произнесе:

— Помогни ми, Малко слънце. Лъжеимператорът взе Скал за заложник.

— Какво? Как?

— Повикаха го уж за важен разговор по видеовръзката в Рибоград. Но когато отишъл там, вече го очаквали неколцина агенти. Те… — гласът й пресекна и от очите й се затъркаляха сълзи.

— Жив ли е?

Тя кимна. Една сълза бе увиснала на мустаците й, перла на светлината на следобедното слънце.

— Разбери ме — заговори Джек колкото се може по-внимателно. — Вече нямам броня. С нищо не мога да му помогна.

Нови сълзи бликнаха от очите й.

— Нима ще го изоставиш?

— Той е заложник, Мъгла. Блестяща козина ще го държи, докато го смята за ценен. Трябва ни време, за да уредим нещата…

— Няма време! — извика тя гневно и оголи зъби. — Ти си глупак, Малко слънце.

Думите й го пронизаха. Никога досега не се бе чувствал толкова уязвим, дори и под зловещото слънце на Клактут.

— Колкото и да ценя приятелството на Скал и твоето, този свят не е мой. Не искам да се бъркам във вашата политика…

— Да върви по дяволите политиката! Задържаха го, защото позволи на базата да продължи да функционира. Заради теб! Блестяща козина не е глупав. Шпионите му са го информирали за възможностите на Зелените ризи. Не се залъгвай, Скал е арестуван заради твоите действия, и ако не бъде освободен до четиридесет и осем часа, най-вероятно ще бъде осъден на смърт. Законите ни са варварски. А след като Скал умре, Блестяща козина ще започне да арестува невинни и да ги избива, докато не се предадем сами.

Джек си пое дъх, премисляйки възможностите. Без Фантом нямаше голям избор.

— Добре — рече. — Ще предложа да ме заменят за Скал.

— Не! — подскочи изплашено Мъгла.

— Ако опитам със сила, само ще разпаля отново войната. Нима искаш пак да се върне положението отпреди няколко години? Не, Блестяща козина се е прицелил в командването на бунтовниците и трябва да му осигурим първа награда. Ще го изненадаме, за да не знае какво да предприеме. А ти вземаш Скал и веднага го отвеждаш надалече, ясно? Предполагам, че имате нелегално движение.

— Да.

— Не виждам друг начин.

— Рискуваш прекадено много — намеси се Стауб.

— Какво друго мога да направя? — сви рамене Джек.

 

 

Джек, привикнал с опростения начин на живот на рибоядите, беше шокиран от императорския дворец. Никога досега не бе посещавал Триата, дори по време на гражданската война преди много години, и не знаеше какво да очаква. Мъгла пилотираше скутера над границите на столицата и когато облаците се разтвориха, отдолу се показа синьо като сапфир езеро и красив многолюден град. Никой не вдигна глава към тях, докато се спускаха.

Мъгла се ухили.

— Какво ще кажеш за нашата столица?

За разлика от него тя не бе виждала други градове и нямаше представа как изглежда в сравнение с тях Триата. Спуснаха се право към езерото, на брега на което имаше множество колиби. Рибоядката насочи носа на скутера към издадена скална тераса в далечния край на езерото. Зад нея се издигаха високи планини с калпаци от синкав сняг. Дворецът се извисяваше над терасата, облицован в прекрасен зелен мрамор, който веднага приковаваше вниманието, и обрасъл с бръшлян и лиани, които цъфтяха с най-различни цветове. Отпред имаше просторен двор, в който Джек видя множество шадравани с бликаща вода. Базата на Зелените ризи спокойно можеше да се побере в някой ъгъл на този двор. Дори облицованият с розов пясъчник дворец на Триадския трон не можеше да си съперничи с тази перла.

Птици от езерото се разхождаха по терасата. Някои бяха съвсем обикновени на вид, други имаха прекрасни пера в цвета на дъгата. Когато чуха шума на снижаващия се скутер, те нададоха гневни крясъци. Джек забеляза рояци насекоми, увиснали неподвижно на различни места, и едва след известно време осъзна, че са затворени в мрежи, които ги приковаваха към земята. Мъгла също ги видя, но само сбърчи нос с отвращение.

— Храна — подхвърли и Джек осъзна, че държат насекомите, за да хранят с тях птиците.

Рибоядката повика един от пазачите.

— Предай на Блестяща козина, че Мъгла е тук. Той ме очаква.

Пазачът кимна и се отдалечи. Джек скочи от скутера и помогна на спътницата си да слезе.

— Благодаря — каза му, но той изпита чувството, че е склонила да му подаде ръка, след като е отхвърлила други възможности.

— Няма защо — отвърна й.

Откъм двореца се зададе неголям въоръжен отряд. Изглеждаха страховито и заплашително, но стражите само заобиколиха Джек и Мъгла и ги поведоха към стълбището.

Точно шейсет стъпала, издялани от шлифован мрамор. А на върха ги очакваше, приседнал, един почти смазан от бой Скал. Сякаш не се радваше, че ги вижда.

Мустаците му бяха залепнали за лицето. Едното му око бе подпухнало и зачервено. Мъгла си пое рязко дъх, когато видя как изглежда. Той притискаше ребрата си с лапа и дишаше на пресекулки.

Без предисловие Скал се обърна към Джек.

— И тъй, приятелю, разбрах, че предлагаш ти да си цената за моето освобождение.

— Това е най-малкото, което мога да направя.

— Преди да влезеш, трябва да ти предам едно съобщение.

— На мен?

— Да. Амбър ти го праща от Малтен. И гласи: „Кажи на Джек, че трябва да се прибере веднага. Намерих записите от криогенната капсула.“

Джек застина на място. Миналото му бе открито. Амбър бе успяла.

— Някакъв отговор? — попита Скал.

— Не още. Блестяща козина няма да може да ме задържи. Ще й пратя сам отговора, когато изляза.

Докато разговаряха, въоръженият отряд ги бе заобиколил и тримата. Мъгла се наведе и помогна на Скал да се изправи. Двамата рибояди заслизаха надолу по стълбата, но там ги пресрещна стена от пазачи. Джек затаи дъх, но редицата се разтвори и те преминаха.

Той се обърна към най-близкия пазач.

— Предполагам, че императорът вече ме очаква.

Видрочовекът наведе муцуна, обърна се и го поведе.

В двореца бе хладно и влажно като в дъждовна гора, но вместо надвиснали клони имаше тераси от камък. Покривът бе обвит в лиани и листа, оттам долитаха птичи песни. През отвори в него проникваше дневна светлина.

Краката на пазача топуркаха върху каменния под сякаш биеха приглушено тамтами. Ботушите на Джек ги заглушаваха. В далечния край, на трона седеше едър и мускулест рибояд.

— Брей, брей — поде Блестяща козина с привидно щастлив тон. — Надявам се, че нещастният Скал е наясно какъв царски откуп се заплаща за краставата му кожа.

— Другиго ли очакваше?

— Не. Нали ти си Джек Сторм. Скал не се досещаше, разбира се, сигурно е мислел, че ще го превърна в мъченик. Идеята навярно му се е понравила. Нека сега иде да се скрие при Съпротивата и да си ближе раните.

Джек успя да се приближи само на няколко крачки от трона. Блестяща козина-ухилен зъб имаше лъскава жълтеникава козина, откъдето навярно идваше името му, но чертите на лицето му бяха неприятни. От първия миг Джек реши, че никак не го харесва.

Блестяща козина показа сияещите си зъби.

— Сигурно си даваш сметка, че базата ви е разкрита и не мога да й позволя да продължава да функционира.

— Досещам се. Но и без това предстоеше да бъде евакуирана. Каквото не можем да вземем, ще унищожим на място. Няма да получиш нищо, което да ти бъде от полза.

Императорът размаха ядосано опашка, сетне бавно поклати глава.

— Не си ми нужен повече, Джек Сторм — заяви и като се обърна, прошепна: — Ваш е.

Преди Джек да различи кой се спотайва в сенките зад трона, оттам долетя ясен и звънлив глас:

— Джек! Бягай!

Гласът на Амбър го накара да замръзне, сякаш го бяха поразили с шоков пистолет. Иззад трона изскочиха двама войници в брони и го уловиха за ръцете. Джек опита да са съпротивлява, но ръкавиците им се стегнаха около китките му — беше безполезно.

Амбър, Вандовър Баадластър и Пепус излязоха иззад завесите. Пепус носеше имперската си роба в червено и златисто. С черната си туника Баадластър приличаше на надзирател в гробищата.

Колкото до Амбър, тя си бе сложила любимата му светлосиня рокля, прекалено изрязана на деколтето и твърде прилепнала към бедрата, за да е подходяща за такъв драматичен момент. Въпреки това бе красива както винаги, макар и с разчорлена коса. Тя се изви рязко, в ръката й блесна нож и се стрелна към шията на Вандовър.

— Спри! — извика Пепус.

Вандовър я зашлеви. Ако не бяха с бойни костюми, двамата войници едва ли щяха да успеят да задържат Джек. Те го събориха на пода и подпряха с колене гърба му, докато Джек едва си поемаше дъх. Баадластър изтръгна ножа от ръката на Амбър. Тя притисна с длан подпухналото си лице.

Пепус погледна към императора на рибоядите.

— Остави ни.

Рибоядът му хвърли изпълнен с ненавист поглед, слезе от трона, махна на пазачите да го последват и напусна залата.

Пепус прибра краищата на тогата си и приседна на края на пиедестала.

— Сега си само мой — рече с въздишка. — Мога да правя с теб каквото си искам.

— Ами действай — подкани го Джек. Брадичката му бе притисната към каменния под. — Свършвай гнусното дело, което си замислил. Но преди това нека те уведомя, че мисията ни на Клактут бе успешна. Набавихме доказателства, че си сключил съюз с чудовища — не веднъж, а два пъти.

Баадластър заговори, гласът му се плъзгаше като добре смазана машина.

— Винаги съм твърдял, че стига и един честен човек, за да обърне Зелените ризи в правата вяра. А вие, ваше величество, ги събрахте.

Пепус махна уморено с ръка.

— Сторм, ако ми обещаеш да се държиш прилично, ще им кажа да те пуснат.

Джек изви глава към императора.

— По-добре ме убийте. Предпочитам смъртта пред превръщането в посмешище.

— От това ли се боиш? — въздъхна Пепус и отново махна на войниците да освободят пленника. — Искам само да ме изслушаш.

Амбър изтича при Джек и му помогна да се изправи. Приглади косата му с ръка и докосна нежно белезите на лицето му. Джек я прегърна и насочи поглед към Пепус.

— Ти си предател, Пепус, и аз разполагам с доказателство…

— Зная, Сторм — прекъсна го рязко императорът. — Зная. И двамата сме предатели, но не това е важно сега. — Той ги изгледа с яркозелените си очи. — Ще ви пусна да си вървите, ако обещаете да ми помогнете за нещо. Съгласни?

— И къде трябва да си оставим душите? — попита Амбър.

— О, нищо толкова страшно, милейди. Аз съм отчаян човек. Убивах, мамих и лъгах, за да се добера до трона, и продължавам да го върша, за да го задържа, но междувременно се грижа за поданиците си. Смятам, че е време да забравим нашите дребни противоречия заради така нареченото общо благо. Джек, трябва да ми помогнеш. Тъкмо затова дойдох лично тук, вместо да накарам да те доведат на Малтен. Сам виждаш, че съм напълно отчаян.

Амбър понечи да каже нещо, но Джек я спря. Пепус явно говореше сериозно.

— Какво има?

— Става дума за нещо, което може да разпали война, толкова ужасна, че в сравнение с нея неприятностите с драките ще ни изглеждат като детска игра. Дори Аш-фарел бледнее пред нея — ще се възправят хора срещу хора в бой до изтощение, до пълното унищожение на човешката раса.

— Какво? — попита объркано Амбър.

Пепус разтърка умореното си лице.

— Свети Колин е изчезнал. Отиде да търси Аш-фарел. По пътя се е натъкнал на празен боен костюм и го взел със себе си. Никой не знае накъде е продължил. Но Скиталците няма да оставят необърнат камък, докато не го открият. Сигурен съм, че ще обвинят мен за изчезването му.

— А този костюм какъв е?

Императорът го погледна в очите.

— Джонатан говореше малко истерично, но успях да разбера, че е твоят боен костюм.

Джек не сваляше очи от лицето на Пепус.

— Аз ще ида — рече. — А когато се върна, искам оставката ти.

По челото на императора се спусна кичур червеникава коса. Той кимна бавно.

— Така да бъде. Тронът е твой, ако изобщо остане някакъв трон.

Джек се изправи. Нито искаше трона, нито се нуждаеше от него. Но най-сетне онова, което се бе заклел да изпълни, бе на една ръка разстояние. След едно последно премеждие може би щеше да види края на Пясъчните войни и възмездието за предателството на неговите другари!