Сигрид Унсет
Венецът (8)

1.

В едно ранно лятно утро през април, докато лодката на Осмюн Бьоргюлфсьон минаваше покрай издадения скалист бряг на остров Ховедоя, отекна камбанният звън на манастирската църква, а над залива се разнесе отговорът на камбанариите в града. Вятърът ту довяваше песента им, ту я отнасяше.

По лазурното небе се гонеха малки, набръчкани облаци, а слънчевите лъчи проблясваха върху неспокойно потрепващата набраздена повърхност на водата. По бреговете вече се запролети, снегът по нивите се стопи, над храсталаците се носеха сини сенки и златисти отблясъци. В боровата гора по планинските била, ограждаща областта Акер като рамка, все още се виждаха бели петна от сняг, а по далечните синкави върхове на запад отвъд фиорда още се белееха снежни ивици.

Застанала в предната част на лодката заедно с баща си и с Юрид, съпругата на Осмюн, Кристин гледаше към града, където огрените от слънцето църкви и каменни къщи се извисяваха над многобройните сиво-кафяви градини и голи дървета. Вятърът подмяташе пешовете на дрехата й и рошеше косите й, подали се изпод шапката.

Предишния ден, когато за пръв път след дългата зима пуснаха навън добитъка в имението „Скуг“, сърцето й се сви при спомена за дома. Кравите в „Йорун“ трябваше да чакат още дълго, докато ги изведат от тъмните обори. Домиля й за изпосталелите след зимата животни. Съжали ги, задето са принудени да търпят и да стоят затворени.

Закопня да се прибере при майка си, при Юлвхил, която през последните години винаги заспиваше в обятията й. Домъчня й и за малката Рамборг. Прииска й се да види семейството и роднините си от „Йорун“, да погали конете и кучетата, да си поиграе с Куртелин, оставен на грижите на Юлвхил. Сети се с умиление и за ястребите на баща си, кацнали на клоните с качулки на главите. До тях висяха окачени ръкавици от конска кожа — мъжете си ги слагаха, когато хващаха птиците в ръка — и пръчки от слонова кост, с които ги чешеха.

Всички нещастия, случили се през зимата, останаха безвъзвратно в миналото. Кристин помнеше само спокойствието на родния дом. Хората от селото не си промениха доброто мнение за нея. Дори отец Айрик се разгневи и възмути от постъпката на Бентайн. Самият Бентайн избягал от Хамар. Говореше се, че се скрил в Швеция. Опасенията на Кристин се оказаха напразни, защото отношенията между „Йорун“ и съседното имение не се влошиха.

По пътя се отбиха да гостуват в дома на Симон. Кристин се запозна с майка му, братята и сестрите му. Рицар Андрес не се беше прибрал от Швеция. Кристин изпита необяснима неприязън към хората от имението „Дюфрин“ и фактът, че не може да я обоснове, само още повече я разпали. Докато пътуваха към дома на Симон, тя си каза: няма защо да се държат надменно и да се смятат за по-достоен род от нейния, защото биркебайнерът Райдар Даре, техният родоначалник, не е бил известен никому, преди крал Свере да го ожени за вдовицата в „Дюфрин“. Роднините на Симон обаче се оказаха съвсем земни хора, а една вечер самият той започна да разказва за основоположника на рода си:

— Проучих и вече зная със сигурност какъв е бил: майстор на гребени. По всичко личи, че си се сгодила за момък с аристократично потекло, Кристин.

— Мери си приказките, момче — скастри го майка му, но всички се засмяха.

Кристин изпитваше необяснимо огорчение, когато баща й посрещаше възторжено и най-безинтересната шега на Симон. Ставаше й и мъчно, задето Лавранс не бе имал много поводи за радост в живота си. Но никак не й допадаше неговата любов към Симон.

По Великден всички бяха в „Скуг“. Тя разбра, че чичо й се отнася строго към селяните и слугите. Срещна неколцина, които попитаха как са майка й и баща й. Говореха за Лавранс с любов: за разлика от брат си той се отнасял добре с тях, когато живеел тук.

Майката на Осмюн и мащеха на Лавранс разполагаше с отделна къща в имението. Макар и немного стара, изглеждаше болнава и немощна. Лавранс не говореше много за нея. Веднъж Кристин го попита дали мащехата му е била груба с него, а той й отговори:

— Нито ми е напакостила, нито ми е помогнала.

Кристин хвана баща си за ръката и той стисна нейната.

— Ще се почувстваш по-весела при достопочтените сестри, дъще. Ще те разсеят с по-ведри мисли отколкото у дома.

Плаваха съвсем близо до града; от пристана ги лъхна мирис на смола и солена риба. Юрид обясняваше кои църкви, имения и земи се виждат. От последното си идване тук Кристин си спомняше единствено тежката кула на църквата „Свети Халвар“. Обиколиха почти целия град от запад и акостираха на монашеския пристан.

Кристин вървеше между баща си и чичо си. Отминаха няколко хангара за лодки и излязоха на път, изкачващ се към нивите. Юрид ги следваше, хванала Симон под ръка. Слугите останаха да помогнат на неколцина мъже, дошли от манастира, да натоварят багажа на количка.

Обителта Нонесетер и целият квартал Лайран се намираха в границите на града, но по пътя къщи се виждаха само тук-там. В бледосиния въздух над главите им пееха чучулиги, а по пепелявите склонове жълтееха глинести почви. Край оградите обаче растеше тучна зелена трева.

Влязоха през главната порта на манастира. От църквата се проточи върволица от монахини, които идваха към тях. Пееха псалми, а от отворената врата се носеше музика.

Кристин следеше със свито сърце движенията на облечените в черно жени с бели кърпи около лицата. Направи дълбок поклон, мъжете също наведоха глави, притиснали шапки до гърдите си. След монахините вървяха група млади момичета — някои още деца, — облечени в рокли от небоядисано сукно, препасани с колани в бяло и черно, със сплетени коси, опънати настрани с ластици в същите цветове. Докато ги наблюдаваше, Кристин неволно си придаде надменен вид, защото се почувства изплашена и се боеше да не я сметнат за проста селянка.

От красотата и изяществото на манастира дъхът й спря. Всички сгради около вътрешния двор бяха от сив камък; над всички постройки от северната страна се извисяваше дългата стена на църквата. Покривът на храма се издигаше на две нива, а в западната част имаше камбанария. Каменни плочи покриваха двора, а около цялото дворно пространство обикаляше закрит коридор, чийто покрив се крепеше на красиви колони. Пред храма се намираше внушителна каменна статуя на Света Богородица Милосърдна, разтворила мантията си над неколцина коленичили миряни.

При тях дойде мирянка, която живееше в обителта, и ги помоли да я последват до кабинета на абатисата. Високопреподобната Груа Гютормсдатер, снажна и едра възрастна жена, щеше да е хубава, ако нямаше толкова много косми около устата. Говореше с дълбок глас като на мъж, иначе изглеждаше приятелски настроена. Напомни на Лавранс, че познава родителите му, и се поинтересува как са съпругата и другите му деца. Накрая се обърна дружелюбно към Кристин:

— За теб се говорят хубави неща. Виждаш ми се умна и добре възпитана. Едва ли ще предизвикаш недоволството ни. Разбрах, че си сгодена за този почтен и добър мъж на име Симон Андресьон. Според мен баща ти и годеникът ти постъпват правилно, като ти позволяват да поживееш известно време в обителта на Дева Мария, за да се научиш да се подчиняваш и да служиш, преди да започнеш да заповядваш и да се разпореждаш. Искам да те призова да се научиш да откриваш щастие в молитвите и богослуженията, за да свикнеш да се сещаш при всяко свое действие за твоя създател, за милосърдната му майка и за всички светци, предоставили ни най-светлия пример за сила, справедливост, преданост и доблест, качества, които ще трябва да притежаваш, когато един ден поемеш стопанство в ръцете си и започнеш да възпитаваш деца. В божия дом ще се научиш и да не си пилееш времето, защото тук се оползотворява всяка секунда и дейностите са насрочени за точно определен час. Много млади момичета и жени предпочитат да се излежават до късно сутрин, а вечер да се заседяват на масата, увлечени в безсмислени приказки. Макар че ти не ми приличаш на такава. За тази година, прекарана в манастира, ще се сдобиеш с много знания, ценни както за земното ти съществуване, така и за живота ти в другото царство.

Кристин се поклони и й целуна ръка. После Високопреподобната отпрати Кристин да последва невероятно дебела стара монахиня на име сестра Потенсия в манастирската трапезария. Абатисата покани Юрид и мъжете да вечерят с нея в друга стая.

Манастирската трапезария представляваше красиво помещение с под, покрит с каменни плочи, и островърхи сводести прозорци със стъкла. Виждаше се врата към друго помещение, явно също със стъклени прозорци, защото Кристин забеляза слънчеви лъчи.

Сестрите чакаха да им поднесат храната: възрастните, седнали на покрита с възглавници каменна пейка до стената под прозорците, а младите послушници и гологлавите момичета в светли рокли от сукно — на дървена скамейка пред масата. В страничната стая имаше още една сложена маса: там седнаха богати старци, отказали се от имотите си в полза на манастира, заедно със слугите си. В замяна обителта им осигуряваше подслон, храна и грижи до края на живота им. Те не носеха монашески раса, но дрехите им бяха тъмни и благоприлични.

Сестра Потенсия посочи на Кристин външната пейка, а самата тя седна до почетното място в горната част на масата, отредено за абатисата. Днес столът й остана празен.

Всички се изправиха, докато сестрите четяха молитвата преди хранене. После млада, красива монахиня застана зад катедра, поставена до вратата между двете зали. Докато мирянките носеха храна и напитки тук, а две млади сестри — в другото помещение, монахинята зачете с висок приятен глас и без да се запъне на нито една дума, притчата за света Теодора и свети Дидимус.

Първо Кристин искаше да покаже добри обноски, защото забеляза, че всички сестри и послушници спазват безупречно етикета и се хранят изискано, сякаш са на официална вечеря. На трапезата цареше изобилие от най-отбрани ястия и напитки, но монахините си сипваха по малко, посягайки към блюдата с върховете на пръстите си. Никой не разливаше месната супа по покривката или по дрехите си, всички режеха месото в чиниите си на дребни парченца, за да не си изцапат устата. Дъвчеха внимателно и безшумно.

Кристин усети как я облива студена пот: ами ако не успее да се държи толкова изискано като останалите сътрапезници? Чувстваше се неловко в пъстроцветните си дрехи сред облечените в черно и бяло жени. Въобразяваше си, че всички я гледат. Пожела да хапне парче тлъсто овче месо, затова хвана костта с два пръста на лявата си ръка, а с дясната започна да реже месото. Стараеше се да борави ловко и непринудено с ножа, но той се изплъзна от ръката й. Резенът хляб и месото отхвръкнаха върху покривката, а ножът издрънча на пода.

Шумът отекна в тихото помещение. Кристин почервеня като божур и понечи да се наведе, за да вдигне ножа, но мирянка, обута в сандали, се приближи с безшумни стъпки и я изпревари. Стомахът на Кристин се сви. После не можа да сложи залък в устата си. Освен това си поряза пръста и се боеше кръвта да не капне върху покривката. Стискаше ръката си в плохата на роклята и си мислеше: ето, сега изцапах красивата си светлосиня дреха, подарък за пътуването до Осло. Не смееше да вдигне очи от скута си.

След малко Кристин започна да се вслушва какво чете монахинята. След като властникът не успял да пречупи Теодора — тя не искала нито да принесе жертва на кумирите, нито да се омъжи — той заповядал да я отведат във вертеп за блудници. Въпреки това й напомнил да мисли за свободолюбивия си род и за почтените си родители; да не забравя, че ще ги опозори завинаги. Обещал й спокоен живот като девица, ако се съгласи да служи на езическа богиня на име Диана.

Теодора отвърнала:

— Непорочността е като лампа, но любовта към Господ е пламъкът й. Склоня ли да служа на тази жена — дявол, наричана от теб Диана, непорочността ми ще струва не повече от ръждясала лампа без огън и масло. Наричаш ме свободолюбива, но ние всички сме родени роби, защото първородителите ни са се продали на дявола. Христос ме откупи и съм длъжна да му служа. Не желая да се омъжвам за враговете му. Той ще брани гълъба си, но ако разреши да оскверните земната ми плът — храм на неговия свещен дух, — няма да се смятам за опозорена, докато не склоня да предам собствеността му в ръцете на нечестивия.

Кристин получи сърцебиене, защото тази притча й напомни някак за Бентайн. Изведнъж я осени мисълта, че нейният грях вероятно се състои точно в това: тя не се сети за Бог дори за миг, не го помоли за помощ.

Сестра Сесилия продължи да чете за Дидимус. Приживе той бил рицар — християнин, но пазел вярата си в тайна. Отишъл в дома, където се намирала девицата. Дал пари на стопанката, за да го пусне при Теодора. Тя се свила в ъгъла като подплашен заек, но Дидимус я нарекъл своя сестра и божия невеста. Дошъл да я спаси. Поговорил с нея и я убедил, че като неин духовен брат е готов да рискува живота си, за да защити честта й. Накрая тя го послушала: разменили си дрехите; тя навлякла ризницата му. Дидимус нахлупил шапката си над очите й и я загърнал в наметалото си чак до брадичката. Посъветвал я да излезе, криейки лицето си като младеж, засрамен от посещението си в този вертеп.

Кристин се сети за Арне и положи огромни усилия, за да сдържи сълзите си. Изслуша края на историята, вторачила напред плувналите си във влага очи. Отвели Дидимус на ешафода, а Теодора се завтекла от планината, хвърлила се в краката на палача и го помолила да умре вместо Дидимус. Двамата благочестиви люде се надпреварвали кой първи да получи ореола на светец. Обезглавили ги в един и същи ден, на двайсет и осми април 304 години след раждането на Христа, в Антиохия, както е написал свети Амвросий.

Станаха от трапезата и сестра Потенсия потупа приятелски Кристин по бузата.

— Май ти домъчня за майка ти, а?

Сълзите на Кристин започнаха да капят неудържимо, но монахинята се престори, че не ги забелязва. Поведе Кристин към странноприемницата, където щеше да отседне.

Помещаваше се в една от каменните постройки на самия вход към манастира. Въведоха я в хубава стая с прозорци от стъкло и голям комин на по-късата стена. По протежение на дългата стена бяха наредени шест легла, след тях — сандъците на послушниците.

Кристин предпочиташе да спи в едно легло с някое от младите момичета, но сестра Потенсия повика дебела, руса жена.

— Това е Ингебьорг Филипусдатер. Тя ще ти бъде другар в леглото. Запознайте се.

И сестра Потенсия ги остави.

Ингебьорг веднага хвана Кристин за ръка и започна да бъбри. Нисичка, доста дебела, тя имаше толкова пълно лице, че малките й очи едва се виждаха над издутите бузи. Кожата й обаче беше нежна, бяла и червена, а косата й — златиста и къдрава. Дебелите й плитки се увиваха като въжета, а дребните й къдрици се подаваха непрекъснато изпод лентата на челото й.

Ингебьорг зададе куп въпроси на Кристин, но вместо да изчака отговор, подхвана да разказва за себе си. Описа цялото си родословно дърво — само почтени и заможни хора. Била обещана на знатен богаташ, Айнар Айнаршон от „Аганес“, но бил много стар, погребал вече две жени. Това била най-голямата й грижа. Кристин изобщо не забеляза Ингебьорг да приема тежко участта си. После Ингебьорг поговори малко за Симон Андресьон. Кристин се удиви колко внимателно е огледала годеника й за краткия миг, когато се разминаха на входа. После поиска да надникне в сандъка на Кристин, но първо отключи своя и показа всичките си дрехи. Докато ровеха из сандъците, в стаята влезе сестра Потенсия и ги смъмри, задето се занимават с непристойни неща в неделя. Кристин отново се потисна: не беше свикнала да я мъмрят други хора, освен майка й.

Ингебьорг обаче не се смути. След като си легнаха, не спря да бъбри. Кристин заспа, заслушана в гласа й. В ъгъла на стаята спяха две мирянки. Имаха задължението да внимават да не би някоя от послушниците да си съблече нощницата през нощта, както и да не се успят за утринното богослужение. Но иначе мирянките не се мъчеха да ги усмиряват постоянно. Преструваха се, че не чуват как послушниците си бъбрят преди сън. Затваряха си очите и за лакомствата, скрити в сандъците им.

Когато събудиха Кристин на следващата сутрин, Ингебьорг вече бе увлечена в продължителен разговор. Кристин се запита дали изобщо е млъквала през нощта.