Сигрид Унсет
Венецът (20)

5.

Пролетта дойде изведнъж. Няколко дни след като снегът се разтопи, селото почерня под изливащите се проливни дъждове. Водата рукна по склоновете, реката придойде и заприлича на оловносиво море на дъното на долината. По повърхността плаваха паднали дървесни клони, а течението образуваше коварно клокочеща вдлъбнатина. В „Йорун“ водната стихия заля нивята, но щетите не надминаха опасенията на стопаните.

Селяните започнаха сеитбата късно, а и нямаше достатъчно семена. Молеха се на Господ нощният мраз да пощади посевите им до есента. Появиха се признаци, че Той е чул молбите им и ще смъкне товара на тревогите от плещите им. Юни донесе по-меко време, а лятото беше топло и хората си възвърнаха надеждата с времето последиците от неплодородната година да се изличат.

След края на сенокоса една вечер в „Йорун“ пристигнаха четирима ездачи: двама господари с двама слуги. Гостите бяха Мюнан Бордшон и Борд Петершон от „Хестнес“.

Рагнфрид и Лавранс наредиха на прислугата да сложи трапезата на горния етаж и да постели леглата в спалнята за гости. Лавранс предложи новодошлите да изложат молбата си на следващия ден, след като си отпочинат от пътуването.

По време на вечерята думата взе Мюнан. Често се обръщаше към Кристин, сякаш двамата се познаваха от дълго време. Девойката забеляза, че поведението му никак не се понрави на баща й. Мюнан беше нисък и набит мъж, с червендалесто лице, грозен, бъбрив и малко плиткоумен. Знаеха го като Мюнан Кютука или Мюнан Танцьора. Но макар и да не беше нищо особено, Мюнан неведнъж бе доказал предаността си към Короната и си бе извоювал известно влияние върху управляващите. Той стопанисваше наследеното по майчина линия имение „Скугхайм“ и се ожени за богата жена, защото самият той беше доста заможен. Госпожа Катрин, неговата съпруга, беше изключително грозна жена и рядко си отваряше устата, но мъжът й винаги говореше за нея като за най-голямата умница на света. Затова хората шеговито я наричаха Съобразителната Катрин или Красноречивата Катрин. Явно живееха добре заедно, въпреки че на Мюнан му се носеше славата на мъж, склонен към забежки както преди, така и след женитбата си.

Борд Петершон продължаваше да е красив и достолепен старец, макар да бе пуснал шкембе и да се бе поналял. Косата и брадата му изглеждаха малко посивели, но все още бяха запазили жълтеникав оттенък. След смъртта на Магнюс Хоконсьон Борд живееше спокойно и управляваше големите си владения в Нурмьоре. Остана вдовец, след като и втората му съпруга почина; имаше един куп деца. До едно били хубави, благовъзпитани и живеещи охолно.

На следващия ден Лавранс и гостите му отидоха да разговарят в стаята за празненства. Домакинът покани съпругата си да присъства, но тя отказа.

— Решението зависи изцяло от теб. Знаеш колко тежко преживява дъщеря ни протакането на въпроса, но сама разбирам, че немалко неща говорят против тази женитба.

Мюнан връчи на Лавранс писмо от Ерлен Никулаусьон. Ерлен предлагаше на Лавранс едностранно да определи при какви условия е съгласен да му даде дъщеря си за жена. Изразяваше готовност да приеме в дома си приближени на Лавранс хора, които да оценят имуществото и доходите му; да поднесе на Кристин като сватбен подарък една трета от имуществото си, без да се брои чеизът й и всичко наследено от роднините й, в случай че остане бездетна вдовица. Освен това предлагаше да предостави на Кристин сама да се разпорежда с нейния дял от общия имот — както със зестрата й, така и с получените от него подаръци. Ако Лавранс пожелае по-различни условия за делба на имуществото, Ерлен ще го изслуша и ще се съобрази с исканията на бъдещия си тъст. Единственото условие, от което Ерлен не бил склонен да отстъпи, било, ако някой ден родителите на Кристин получат попечителство над децата на Ерлен и Кристин, Лавранс и Рагнфрид да не посягат към подаръците, които Ерлен е дал на децата си от Елине, защото тези блага са отделени от домакинството, преди той да сключи брак с Кристин Лаврансдатер. Накрая Ерлен предлагаше бракосъчетанието да се състои в „Хюсабю“ и обещаваше сватба за чудо и приказ.

Лавранс прочете писмото и подхвана:

— Предложението е чудесно. Разбирам, за вас е изключително важно да постигнем съгласие. Давам си сметка, че Ерлен неслучайно изпраща за втори път големец като вас, господин Мюнан, с една и съща молба при мен — стопанин, когото никой не знае извън пределите на околните села. А вие, господин Борд, дори сте си направили труда да дойдете заедно с Мюнан за подкрепа. Относно предложението на Ерлен имам да кажа следното: дъщеря ми не е възпитана да се разпорежда сама с имоти и богатства. Винаги съм възнамерявал да я омъжа за благонадежден стопанин, комуто спокойно да поверя нейното благоденствие. Не зная дали Кристин би се справила с подобна отговорност, но не вярвам да й се удава. По характер дъщеря ми е мека и хрисима и точно поради тази причина се обявих против бракосъчетанието. Според мен Ерлен постъпва неразумно, като отправя подобни предложения. Ако Кристин беше властна, дръзка и опърничава жена, нещата щяха да стоят другояче.

Мюнан избухна в смях.

— Скъпи ми Лавранс, нали не се оплаквате, задето дъщеря ви не е достатъчно опърничава?

А Борд се намеси с тънка усмивка:

— На дъщеря ви едва ли й липсва сила на характера, щом успя две години да държи на дадената дума и да ви се противопостави.

— Много добре зная това, но държа на казаното. И за нея беше тежко да ми се противопоставя. Няма да е щастлива с жених, който не е способен да й бъде господар.

— Дявол да го вземе — изруга Мюнан. — Явно дъщеря ви се различава много от всички мои познати, защото досега не съм срещал жена, която да не иска да си е сама господарка и да няма власт над съпруга си.

Лавранс само вдигна рамене.

Тогава се обади Борд Петершон:

— Лавранс Бьоргюлфсьон, разбирам защо не желаете да дадете съгласието си за бракосъчетанието на дъщеря ви и моя храненик. Смущава ви съвместното му съжителство и краят на връзката му с Елине Ормсдатер. Ще ви известя, че тази нещастна жена е позволила да бъде прелъстена от друг мъж, слуга на Ерлен в „Хюсабю“. Ерлен знаеше това, когато тръгна с нея през долината, и дори й предложи прилична зестра, ако слугата я поиска за жена.

— Сигурен ли сте в думите си? — попита Лавранс. — И така да е, постъпката му не е никак красива. За жена от добро потекло вероятно е тежка участ да влезе в имението под ръка със стопанина, а да излезе оттам с ратая.

— Добре, Лавранс Бьоргюлфсьон, разбирам ви — намеси се Мюнан Бордшон. — Най-лошо впечатление ви прави злощастната връзка на Ерлен с жената на Сигюр Саксюлвсьон. Постъпката му положително не може да се нарече похвална, но спомнете си, в името на бога, в какво положение се намираше той тогава. Беше млад момък и живееше под един покрив с млада и красива жена, омъжена за стар, студен и неспособен на нищо стопанин. А горе, в имението на Сигюр, нощта трае половин година. Как да очакваме от Ерлен да не се възползва от ситуацията, освен ако не е светец. Не отричам, Ерлен не е замесен от монашеско тесто, но вашата млада и красива дъщеря едва ли би се зарадвала, ако я омъжите за инок. Ерлен допусна доста грешки и се злепостави сам, но е крайно време да сложим край на всички клюки. Ние, неговите роднини, се постарахме да му помогнем да си стъпи на краката. Елине е мъртва, а той се погрижи най-съвестно да я погребат по християнски. Епископът в Осло му даде опрощение на греховете му и Ерлен наскоро се прибра, пречистен от светата кръв в Шверин. Нали не се осмелявате да проявите по-голяма строгост от епископа в Осло, от архиепископа или от който там се разпорежда с тази ценна капка кръв? Скъпи Лавранс, целомъдрието е нещо похвално, но е непосилно за зрелия мъж без проявата на изключителна Божия милост. Да вземем например свети Улав. Спомнете си, че свещеният крал получи своята дарба чак към края на земния си път. Вероятно Божията воля е била първо да създаде добрия момък крал Магнюс, който потуши въстанията на езичниците по северните земи. И макар че крал Улав имаше син от друга жена, а не от кралицата, той се смята за един от най-почитаните светци в Царството Божие. Май тези приказки ви се струват непристойни.

Борд го прекъсна:

— Лавранс Бьоргюлфсьон, и на мен начинанието не ми се понрави, когато Ерлен дойде при мен и ми призна, че на сърце му е сгодена девойка. Но в последствие осъзнах каква силна любов е пламнала помежду им и ми се стори голям грях да ги разделим. Миналата година Ерлен ме придружи на коледното тържество, устроено от крал Хокон за приближените му, и там двамата млади се видяха. В мига, когато погледите им се срещнаха, дъщеря ви се строполи безжизнена на пода и дълго време остана в несвяст. В очите на храненика си забелязах готовност да жертва живота си заради тази жена.

Лавранс помълча, преди да отговори:

— Да, думите ви звучат прекрасно, почти като рицарска легенда от южните страни. Но тук не се намираме в Бретан. Пък и вие сигурно също бихте предявили по-големи претенции към мъж, изявил желанието да стане ваш зет, и ще се съгласите, че не е достатъчно дъщеря ви да припада от любов по него в присъствието на много хора, за да го сметнете за достоен жених.

Двамата гости замълчаха, а Лавранс продължи:

— И вие сте наясно, драги ми господа, че ако Ерлен Никулаусьон не беше пропилял имотите и доброто си име, сега нямаше да седите тук и да молите стопанин от моята черга да ви даде дъщеря си. Но аз не желая хората да одумват Кристин, задето мъж от знатен род й е оказал честта да я поиска за жена, понеже се е опозорил до степен да не може да си намери по-богата жена и да запази неопетнено името на своя род.

Лавранс се изправи отривисто и започна да снове нервно напред–назад из помещението.

Мюнан възрази разпалено:

— О, Лавранс, ако ще говорим за позор, ви приканвам да обуздаете високомерието си, честна дума, бога ми.

Борд побърза да го прекъсне, като се приближи до Лавранс:

— Не ви липсва надменност, Лавранс. Приличате на онези стопани, за които сме чували от сагите: отказвали да приемат привилегии от краля, защото горделивостта им не им позволявала да понесат мисълта, че ще бъдат задължени на някого за благополучието си. Казвам ви, дори и Ерлен да беше запазил честта и богатството си непокътнати, не бих сметнал за унизително да помоля заможен мъж с вашия произход да даде дъщеря си за жена на моя храненик, ако разберях, че при раздяла сърцата на двамата млади ще се пръснат от мъка. Особено пък ако за душевното здраве и на двамата би било най-добре да се венчаят — додаде тихо той и сложи ръка върху рамото на Лавранс.

Домакинът се отдръпна. По лицето му се изписа строго и студено изражение.

— Не разбирам какво намеквате, господине.

Известно време двамата мъже се измерваха с поглед.

Думата взе Борд:

— Ерлен ми сподели, че двамата с дъщеря ви са си разменили обвързваща за цял живот клетва за вечна вярност. Вие вероятно смятате за ваше право да освободите детето си от клетвата му, защото е изречена без ваше съгласие, но няма как да премахнете клетвата на Ерлен. От моя гледна точка пречка се явява единствено вашата надменност и ненавистта, която изпитвате към грехопадението. Струва ми се обаче, че съдите грешника по-строго и от Всевишния, Лавранс Бьоргюлфсьон!

Лавранс отвърна леко разколебан:

— Възможно е в думите ви да има нещо вярно, Борд. Противопоставих се на тази женитба най-вече защото Ерлен не ми се струваше достатъчно благонадежден, та да му поверя дъщеря си.

— Осмелявам се да гарантирам за достойнствата на храненика си — заяви глухо Борд. — Обичта му към Кристин е толкова силна, че ако му я дадете за жена, ще се преобрази и няма да имате от какво да се оплачете.

Лавранс поразмисли. Борд протегна ръка и рече настойчиво:

— В името на Бога, Лавранс Бьоргюлфсьон, дайте ми положителен отговор!

Лавранс сложи ръката си върху десницата на Борд:

— В името на Бога!

Повикаха Рагнфрид и Кристин. Лавранс им съобщи решението си. Борд честити радостната вест на двете жени, а Мюнан се ръкува с Рагнфрид и разговаря изискано с нея. После Мюнан поздрави Кристин по чуждоземния обичай с целувка, като явно никак не бързаше да отлепи устните си от страните й. Фамилиарният поздрав не убягна от очите на баща й.

— Кристин, как ти се струва новия ти сродник, Мюнан? — попита я иронично той, когато вечерта останаха за малко насаме.

Кристин го погледна умолително. Той я погали по лицето и замълча.

Преди да заспят, Борд и Мюнан обсъдиха случилото се. Мюнан отбеляза:

— Какво ли не бих дал да видя физиономията на Лавранс Бьоргюлфсьон, ако научи истината за скъпоценната си дъщеря. Ние с теб трябваше да лазим на колене, та Ерлен да се ожени за девойка, която е обладавал неведнъж в хана на Брюнхил.

— Затваряй си устата — сряза го Борд с горчивина. — Ерлен постъпи грозно, като подмами това дете да ходи на такива места. Да не си споменал и дума пред Лавранс. Най-добре да успеят да се спогодят с Ерлен.

Уговориха се да обявят годежа през есента. Лавранс се оправда с лошата реколта, задето няма да успее да допринесе много за пиршеството. За да се реваншира, предложи да поеме разходите по сватбата и да я отпразнуват в „Йорун“ с подобаваща пищност. Отново се позова на неплодородната година и помоли годежът да трае една година.