Клайв Къслър, Пол Кемпрекос
Синьо злато (24)

23

Директорът на ЦРУ, Ъруин Льогран, щеше да се пръсне от гордост, докато четиринадесетгодишната му дъщеря Кейтрийн яздеше кестеновия си кон. Тя се плъзна от седлото и подаде на баща си купата за първо място по английска обездка.

— Това е за кабинета ти, татко! — каза тя с въодушевление в метличините си очи. — За това, че си най-добрият баща на света. Ти ми купи Вал и плати тия скъпи уроци по езда.

Льогран взе приза и обгърна раменете на дъщеря си с мисълта, колко много прилича на майка си.

— Благодаря ти, Кейти, но не аз положих толкова труд, за да разбере Валиан кой е шефът. — Той се усмихна. — Ще го взема само при условие, че е назаем. След като се изфукам пред всички в агенцията, ще го върна при останалите във витрината ти.

Гордостта на Льогран беше примесена с чувство за вина. Вярно, бе осигурил финансово увлечението на дъщеря си по ездата, но това беше първото й състезание, на което присъстваше от години. Клубният фотограф се приближи и Льогран позира с дъщеря си и нейния кон с мисълта, колко хубаво би било жена му да бе жива, за да допълни снимката.

Кейти върна Вал в конюшнята, а Льогран тръгна бавно по поляната, заприказван с помощничката си — грозновата, но изключително интелигентна жена, на име Хестър Лионърд. Понякога медиите наричаха Льогран безбрадия Линкълн, сравнение, основано на безупречната му репутация на честен човек и на външна прилика с шестнадесетия президент.

Беше висок и некрасив, но едрите черти ясно изразяваха силата на неговия характер. Бе си спечелил славата на човек, който ръководи с достойнство най-голямата разузнавателна организация в света и в някое друго, лишено от телевизия време, сериозно биха обмислили кандидатурата му за президент.

Мобифонът на Лионърд иззвъня и тя го вдигна към ухото си.

— Сър — каза колебливо тя, — търсят ви от Ленгли.

Льогран се намръщи и не пое апарата. Измърмори нещо за това, че лошите хора не заслужават покой.

— Не помолих ли да не ме безпокоят през двата часа, докато съм в Маклейн, освен ако не е нещо изключително спешно?

— Джон Роуланд е, сър и казва, че е от най-висока степен на важност.

— Роуланд? Е, тогава… — Взе слушалката и я залепи до ухото си. — Здрасти, Джон — каза той и усмивка изглади намръщените му черти. — Няма защо да се извиняваш. Обаждаш се тъкмо навреме да ти се похваля: Кейти спечели първо място в английска обездка в клуба… Благодаря! И кое е толкова важно, че да помрачи може би най-важния момент в живота на Кейти?

Льогран се намръщи отново.

— Не, никога не съм чувал за това… да, разбира се… изчакай ме в кабинета! — Подаде телефона на сътрудничката си, погледна приза и поклати глава. — Кажете колата да ме чака при конюшнята! Трябва веднага да се връщаме в Ленгли. После се обадете в службата и предайте да осигурят на Джон Роуланд всичко, което пожелае. Трябва да се сбогувам и да се извиня. Дявол да го вземе, това сигурно ще ми струва още един кон. — Тръгна да се извинява на дъщеря си, увесил нос.

След двадесет минути черната лимузина спря пред главния вход на централата на ЦРУ. Льогран излезе и закрачи с дългите си крака през фоайето. Там го посрещна сътрудник с папка в ръка. Той я пое и разучи съдържанието й в асансьора. След миг влезе в кабинета си. Джон Роуланд го очакваше, заедно с някакъв изнервен младеж, когото му представиха като колега анализатор, на име Браунинг.

Роуланд и директорът си стиснаха ръце като стари приятели, каквито всъщност бяха. Преди много години двамата бяха на едно служебно равнище. Но Льогран имаше политически амбиции и вътрешна необходимост да изкачи стълбата до върха. Роуланд беше доволен от поста си и беше считан в отдела за ментор на всички новопостъпващи анализатори. Льогран имаше безусловно доверие в Роуланд, който неведнъж му бе помагал да избегне погрешен ход.

— Току-що прочетох материала, който си извадил от базата данни. Какво мислиш за него?

Роуланд описа набързо ситуацията.

— Може ли да се спре това нещо? — попита шефът.

— Протоколът е активиран. Санкцията ще се изведе докрай.

— По дяволите! Глави ще се търкалят, когато приключи всичко това. Кой е обектът?

Роуланд му подаде листче. Льогран прочете написаното там име и лицето му побеля.

— Извикайте тайната служба! Кажете им, че сме научили за заговор срещу живота на Председателя на Долната камара. Незабавни мерки! Господи! Може ли някой да ми обясни, как е възможно да се случи подобно нещо?

— Ще трябва да се поразровим, за да съберем подробностите — отвърна Роуланд. — Засега знаем само, че протоколът е бил активиран от компютърно запитване, дошло от страна на Националната агенция по морско и подводно дело.

— НАМПД? — Въздухът над главата на Льогран се сгъсти от впечатляващата демонстрация на признатата му дарба в областта на творческата ругатня. Той стовари огромната си ръка върху бюрото, така че стойката с моливи се катурна и викна към най-близкостоящия си сътрудник:

— Дайте ми Джеймс Сендекър на телефона!