Катрин Каултър
В пропастта (17)

16.

След като изпихме по чаша силно кафе, заявих:

— Днес имаме да свършим страшно много неща. Понеже не е известно колко време ще ни позволят да останем тук, налага се да оползотворим пълноценно всяка минута.

Погледнах към Савидж: седеше, вторачен в полупразната чаша кафе. Приличаше на свиреп тип, едър и строен. Носеше джинси, тъмносин пуловер и ботуши. Човек можеше да разчита на него да му прикрива гърба.

— Осем и петнадесет сутринта е, Мак. Няма да отида никъде, преди да закуся.

Шерлок се намеси:

— Преди всичко вие двамата трябва да вземете душ. А ти, Мак, не е зле да се избръснеш. Всъщност и двамата трябва да поспите малко, но колкото и да е странно, изглеждате невероятно спокойни.

Вдигна вежди, примигна два-три пъти и отиде в кухнята.

— Досеща се — съобщи ми Лора.

— Надявам се да те одобрява — отвърнах аз.

Двамата с Лора не взехме душ едновременно, макар идеята да бе изкусителна. Когато се върнахме, ни облъхна ароматът на бекон с яйца — за малко да се разплача. Видях Нолан, разположил се удобно върху рамото на Савидж. Гръбстър се бе настанил в скута на Шерлок.

— Страхотна менажерия имате — отбеляза Савидж и нежно погали Нолан по гърдите.

— Грак!

Масата беше подредена. Седнахме чинно. Савидж донесе чиниите със закуската.

— А сега да хапнем — предложи Савидж. След пет минути се обади: — Мак, спомена някакъв възрастен човек — Чарли Дък, — който бил убит. Какво ще кажеш за него? Как се вписва в цялата история?

— Разполагаме единствено с предсмъртните му думи пред доктор Ламберт. „Голям удар, много, а после ме хванаха“. Знаел е нещо за случая с наркотиците, който Лора разследва — ни най-малко не се съмнявам в това, но какво точно?

Лора се обади:

— Откакто се срещнах с Мак, не съм имала много време да обмисля нещата, но съм съгласна с него. Искам да поговоря и с Маги Шефилд, шерифката — интересува ме дали е научила нещо. Предполагам обаче, че щеше да се обади тук, ако е открила следи за Джили.

— Днес следобед е погребението на Чарли Дък — напомни Лора, докато даваше семка на Нолан, кацнал върху облегалката на стола й. — Защо не отидем да видим какво има в гърнето и да го разбъркаме?

— Ще започнем да бъркаме гърнето много преди това — прекъснах я аз. — Пръв в списъка е Пол.

Савидж даде на Гръбстър парче бекон и се обърна към Шерлок.

— Как мислиш — дали с тях ще ни е така забавно както с Шон?

— Той наистина се чуди какво ново да измисли за детето — обясни Шерлок. — В момента търси леки гири: — искал да тренира бебето. — Погледна към Гръбстър — сега се миеше старателно върху един стол. — Бива си го котаракът. Дебеланко е, но е сладък.

— Намерих го през последната си година в колежа. Беше съвсем малък и направо кльощав. Според ветеринарния вече е на единадесет или дванадесет. Откакто Гръбстър ме научи да му отварям консервите с храна, не е спрял да яде.

Шерлок направи още кафе. Запалих огън в камината. Скоро в стаята стана топло и приятно. Внезапно Шерлок обяви:

— Добре, че си видял как Лора използва пистолета. Така е била принудена да ти каже всичко. Ненавиждам да се намесвам в случаи на сляпо.

— Съпругата ми — Савидж я потупа по бедрото — вижда нещата все от добрата им страна. Но всъщност май е по-добре, че онези, дето са стреляли по вас, са се измъкнали. Ако ги бяхте заловили, случаят щеше да се разчуе, и сега щяхте да седите тук и да се гледате по новините. Шефовете ви сигурно щяха да спорят кой да бъде поставен начело, а престъпниците — да са се омели, докато трае целият този бюрократичен хаос. Двамата с Лора щяхте да бъдете изпратени в различни краища на страната по разни задачи. Така че както обикновено Шерлок е права — Изправи се и махна няколко котешки косъма от джинсите си. — Имам да направя съобщение. Лора е луда по теб, Мак. Значи в цялата каша има поне едно добро нещо. И така — хайде да се захващаме за работа.

Чух да се приближава кола. Механично посегнах към пистолета.

— Къде паркира колата, Савидж?

— Зад къщурката.

— Добре. Всички стойте по местата си.

Измъкнах своя ЗИГ и бавно отворих входната врата. Пристъпих навън и я затворих зад себе си.