Адам Кенеди
Принципът на доминото (60)

60

Като стигнахме до аерогарата, Тейг прекара колата покрай главния вход и през целия паркинг и спря в най-отдалечения му край, където намери място за паркиране срещу оградата зад дългия алуминиев хангар. На сто ярда пред нас върху площадката видях реактивния самолет, който ни беше докарал от Коста Рика.

— Готов е — каза Тейг.

— Колкото по-скоро, толкова по-добре — отвърнах.

— Ще ви се стори дълго пътуването на празен стомах. Ако бях на ваше място, бих взел малко сандвичи от онова фургонче ей там. — Той посочи към алеята, където един човек в камион продаваше сандвичи, понички и кафе на редицата работници, влизащи и излизащи от хангара.

— Ще се върна след минута — рече Телма. — Ще взема нещо за ядене.

Тя стана от задната седалка, подадох й малко пари през прозореца и тръгна към камиона със закуските.

Ние с Тейг поседяхме там около минута, без да говорим нищо. Накрая казах:

— Искам да ви попитам нещо.

— Давайте. Но въпросът ви може да остане без отговор.

— Искам да знам дали всичко е свършило.

Той ме изгледа продължително. После си извади цигара и я запали. Накрая рече:

— Интересува ви истината?

Аз кимнах и той продължи:

— Истината е, че аз нищо не знам. — Той смукна дълбоко от цигарата си. — Единствената акция, при която бих се чувствал спокоен, е онази, в която участва един-единствен човек. Колкото повече хора са замесени, толкова по-голям става шансът да се изпорти работата. Колкото по-голямо е зловонието, толкова по-трудно е да се прикрие. И човекът, който се тревожи най-много, е онзи, който дава заповедите. Той винаги има да губи най-много. Ако се паникьоса, домината започват да се смъкват.

— Това засяга ли ме?

— Не знам дали ви засяга. Може би. Нека да го кажем така. Ако аз бях на ваше място и имах възможност да изчезна в Бразилия например, мисля, че не бих се колебал.

— Без паспорт?

Той се усмихна и каза:

— Ама че мръсен басейн беше, нали? — Тейг погледна към камиона със закуските. — Ето, жена ви идва.

Тя вървеше бавно и крепеше три чашки кафе върху нещо като кутия за обувки.

— Ще ви кажа какво ще направя — каза Тейг. — Обещавам ви, че ще имате паспортите си до утре на обяд, доставени в дома ви.

— И още един въпрос. Защо избрахте точно мене?

— Защото отговаряте на всички изисквания. Бяхте в затвора за убийство, добър стрелец сте, знаете да поставяте инжекции.

— Това пък за какво беше нужно?

— Имахме два плана. Първият беше с вертолета. Вторият трябваше да се задейства в болницата. Но не можахме да го накараме да влезе там.

Тейг тръгна с нас към самолета, после се върна и спря пред хангара, за да ни гледа как ще излетим. Можех да го виждам през прозореца, докато самолетът се придвижваше към площадката за излитане. Той стоеше там, засенчил очи с ръка, а косата му се развяваше от вятъра.

Преместих поглед към паркинга и видях колата му, паркирана срещу оградата, близо до хангара, до който стоеше Тейг, така че той не можеше да я види. До колата имаше някакъв мъж в гащеризон, който държеше кутия с инструменти в ръката си. Просто си стоеше там.

Изтичах по пътеката между седалките и почуках на пилотската кабина.

— Задръжте! — извиках. — Не излитайте още. Трябва пак да говоря с Тейг. — Заудрях по вратата и се опитах да я отворя, но тя беше заключена. Върнах се обратно на мястото си и отново погледнах през прозореца.

— Какво има? — попита Телма. — Какво гледаш?

— Нищо. Иди да седнеш от другата страна.

— Какво става с тебе?

— Нищо. Само направи каквото ти казах.

Усетих как самолетът потреперва при увеличаването на мощта на моторите.

— Отиди, по дяволите! Затегни си колана! Ей сега ще излетим.

Тя стана, без да каже дума, тръгна напред по пътеката и си закопча колана на една седалка. Притиснах лицето си в прозореца тъкмо когато мъжът в гащеризона отвори задната врата на колата на Тейг, сложи сака с инструментите си на задната седалка и отмина напред. Една кола тръгна покрай него, той се качи в нея и се насочиха към изхода на паркинга.

Изтичах отново до пилотската кабина и заблъсках по нея:

— Спрете, дявол да го вземе! Трябва да сляза!

Самолетът започна да се движи напред.

— Угаси мотора, кучи сине!

През вратата можах да чуя приглушения глас на пилота:

— Седни долу, приятелче. Излитаме.

Изтичах на мястото си и отново погледнах през прозореца. Хангарът се изплъзваше под нас. Не можах да видя колата. Точно преди да се издигнем, видях Тейг да се обръща и да върви към паркинга.

След като набра височина, пилотът наклони самолета и го обърна към коридора, сочещ на юг. Преместих се от другата страна, така че да мога да виждам хангара и паркинга. Някъде далече долу съзирах Тейг. Той стоеше до оградата и гледаше как самолетът ни се издига. После се обърна, отиде до паркинга и влезе в колата си. Промених мястото си бързо, така че да мога да виждам колата, която се смаляваше все повече и повече, докато се издигахме.

Точно преди земята да изчезне под облаците, видях експлозия в оранжево и черно, пламъци и дим. От разстоянието приличаше на кибритена клечка в тъмна стая.