Адам Кенеди
Принципът на доминото (43)

43

Когато ние с Телма влязохме в стаята, Пайн и Ризър спряха да говорят и ни погледнаха. Настъпи пълно мълчание. Оставих саковете на пода, а Тейг, след като си размени поглед с Пайн и Ризър, дойде при мен.

— Съжалявам, тук е трудността. И предполагам, че грешката е моя. Мислех, че съм изяснил нещата, но очевидно не съм успял. Не можем да вземем и мисис Тъкър на това пътуване…

— Можете, можете. Щом аз заминавам, и тя ще дойде — казах.

— Съжалявам. Разбирам какво ви е. Бихме се съобразили с вас, но в случая за това не може и да става дума.

— Не съм съгласен.

— Не ви говоря произволно, Тъкър. Решенията не ги вземам аз. И по-рано ви казвах, че следвам определени нареждания, също както и вие.

— Може би. Но точно с тази заповед няма да се съобразя. — Очите ми шареха от Тейг към Пайн. Видях как нещо проблесна в погледа на Рос и той тръгна към Тейг.

— По-рано се опитвахме да бъдем гъвкави с вас — продължи Тейг, — но сега обстоятелствата са други…

Пайн го прекъсна:

— Марвин, нещо ми хрумна. — Той се отдалечи към прозореца и Тейг го последва.

Ние с Телма стояхме като две деца, които очакват да бъдат наказани, и ги гледахме как говорят в другия край на стаята.

Тейг се обърна и се приближи към мен.

— На Рос му дойде една идея и аз съм сигурен, че е прав. Бяхме прекалено безкомпромисни. — Той погледна Телма. — Забравете какво казах. Съвсем естествено е да искате да бъдете със съпруга си. Трябва да бъдете.