Адам Кенеди
Принципът на доминото (48)

48

В осем сутринта телефонът ме събуди. Телма още спеше и аз се обадих бързо. Беше женски глас:

— Излезте от главния вход на хотела, пресечете улицата към парка, свийте надясно и повървете около двеста ярда. Ще ви чакат там точно в осем и тридесет. — След което тя ми затвори телефона.

Бързо си взех душ, обръснах се и се облякох. Намерих лист от някакъв хотелски бележник и написах: „Навън съм на разходка. Ще се върна до десет.“ Оставих бележката на умивалника в банята, където Телма щеше да го види, когато се събудеше.

Тейг ме чакаше на една пейка на самия край на скалата, издаваща се високо над крайбрежното шосе.

Беше влажно и студено, над океана се стелеше тежка мъгла, а изпарения от росата се движеха бавно над тревата в парка между редиците от финикови палми.

— Хладно е — рече Тейг. — Закусихте ли?

— Не още. Телефонът ме събуди.

— Не се безпокойте. Аз пък не съм си лягал изобщо.

Личеше му. Лицето му беше сиво, със сенки под очите, а костюмът му бе измачкан.

— Искате ли да пием някъде кафе? — попитах.

— Не, нямам никакво време. — Той погледна часовника си. — Ето какво искам да направите. Точно в единадесет часа да излезете от задния вход на хотела, да тръгнете надясно и да вървите надолу по улицата, докато стигнете булевард „Санта Моника“. Там ще ви чака такси. Ще се качите в него и ще кажете на шофьора да ви откара до „Акрон“, на булевард „Сепулведа“. Той знае къде е…

— Какво е това „Акрон“?

— Магазин. Щом стигнете там, ще излезете от таксито. Точно зад вас ще има един зелен понтиак. Ще седнете на задната седалка и шофьорът ще ви откара там, където отивате. Ризър ще ви посрещне. — Тейг се загърна в палтото си. — Господи, колко е студено тука.

Той измъкна цигара от вътрешния си джоб и я запали.

— И извън регламента бих ви дал един съвет — продължи той. — Вие сте в много трудно положение и аз искам да го облекча, доколкото мога. Ще ми се да излезете от всичко това чист и невредим. И вие можете. Просто не трябва да се вживявате в него. Знаете ли какво имам предвид. Не се опитвайте да си обяснявате нищо. Всичко е обмислено предварително. Всички планове са направени. Тази работа е като влак, засилен надолу по хълма. Или се возите в него, или връхлита върху вас. Но нищо не може да го спре. Не ме разбирайте погрешно. Не ви казвам всичко това като някакъв вид заплаха. Но вие сте в безизходица. И двамата го знаем. Тъй че най-добрият съвет, който мога да ви дам, е да не се вживявате. Спете си спокойно, не се напрягайте и правете онова, което ви се казва.

Тейг се изправи и рече:

— Хайде да тръгваме.

Тръгнахме надолу по пътеката, водеща към хотела. След като повървяхме малко, той спря.

— Запомнете какво ви казах. Не вземайте нещата много навътре. — Тейг се обърна и тръгна през тревата. Когато стигна до бордюра, една кола спря до него и той седна на задната седалка.

Върнах се в хотела и закусих в кафенето. После се качих в стаята си. Телма още спеше.