Адам Кенеди
Принципът на доминото (16)

16

Бях подложен на ново, дълго чакане. Трябваше да издържа. Ако Тейг си играеше с мен на котка и мишка, аз не можех да позволя да бъда погълнат толкова лесно. И така, аз се отпуснах, попригладих бръчките на лицето си и не се опитвах предварително да подготвя нещата, които да кажа на Пайн.

Този път чаках само три дни. Сега в залата дойде Тейг. Започна да ми говори веднага щом седнах. Изглеждаше по-стар и лицето му беше сиво. Сега нямаше излишни приказки, нито усмивки. Той се разположи в стола си като човек, готов всеки момент да ми дръпне юздите.

— Е, сега сме готови да продължим нататък. След седмица ще бъдете вън от затвора. Три дни по-късно ще напуснете страната. Ще имате паспорт на друго име, собствен дом на същото име и двеста хиляди долара в банката. Жена ви ще ви чака там, а за всички други практически цели Рой Тъкър ще бъде мъртъв. В разстояние на един месец ще сте завършили работата, която ни интересува, няма да имате повече задължения и ще бъдете свободен да живеете, както ви харесва. Но ще очакваме пълна секретност от вас. И ще трябва да прекарате извън Съединените щати поне пет години. След това ще можете да ходите, където искате.

В главата ми изникваха и се рояха едновременно петдесет въпроса.

— Какво искате да кажете — че ще бъда вън от затвора? Това не е толкова просто.

— То е наш проблем. Ще ви кажем подробностите следващия път, като се видим.

— След седмица, от днес броено, казвате.

— Точно така. Във вторник.

— Но за жена ми… Аз не знам къде е тя.

— Е добре. Ние знаем. — Тейг извади от джоба си плик, разгърна лист хартия и ми го подаде през масата. Беше написана на ръка бележка без подпис.

Скъпа Телма,

Тези двама мъже, Марвин Тейг и Рос Пайн, са мои приятели. Те могат да ни помогнат. Моля те, направи това, което искат от теб. Ще се видим скоро.

— Ако го подпишете, това ще опрости нещата, когато контактуваме с жена ви.

— Защо пък ще трябва да контактувате с нея?

— Тя няма да бъде въвлечена в играта. Само се опитваме да я защитим. Смятаме, че ще се чувства по-добре с вас.

— Не, няма да подпиша. — Върнах му обратно бележката. — Не искам и тя да бъде замесена.

— Ваша работа. Ако не искате да я подпишете, можем да ви подправим подписа чрез експерт.

— И за какво? Не разбирам.

— Ние искаме жена ви да ни повярва. Така че да дойде доброволно. Не желаем тя да бъде разпитвана от полицията или от журналистите. Можете да разберете това.

— Не, не мога. Вие имате работа с мен, а не с жена ми. Ако ще я въвличате и нея, аз се оттеглям.

Тейг седна и ме изгледа продължително. После рече:

— Добре, изборът е ваш. — И сложи плика обратно в джоба си. — Не можем насила да ви накараме да излезете оттука. — Той дръпна стола си от масата. — Ние не слагаме всичките си яйца в една кошница. Трябваше да предположите това.

Тейг се изправи и тръгна към вратата. Не се шегуваше. Беше почти излязъл, когато го спрях.

— Почакайте малко… вижте… Аз само искам да бъда сигурен, че Телма няма да пострада или да бъде уплашена от нещо.

Тейг затвори вратата и се обърна към мен.

— Това искаме и ние. Ето защо мислим, че тя ще се чувства по-добре край вас.

Той се върна до масата, извади бележката и ми я подаде отново. Този път ми връчи и писалката. Аз се подписах.

— Задръжте писалката. Има още нещо. — Тейг ми подхвърли малка карта през масата. — Напишете три пъти отгоре името Хари Уолдроун.

Направих го и му я върнах.

— Това е името, което ще имате на паспорта си. — Той измъкна едно джобно фотоапаратче и ми нащрака половин дузина бързи снимки. — …Ще ни трябва снимка.

— В затворническо облекло?

— Не се притеснявайте. Ще уредим това.

— Вие казахте „извън страната“.

— Точно така.

— Къде?

— Ще разберете, когато пристигнете там.

— Тази работа за къщата и парите в банката е една хубава приказка, но защо трябва да й вярвам?

Тейг се изправи отново:

— Въпрос на доверие. Ние сме убедени, че ще се справите с работата. Вие също трябва Да ни вярвате. След седмица няма да сте вече тук. Само се съсредоточете върху това.

Когато стигна до вратата, се обърна:

— Следващия понеделник ще ви кажа всичко останало, което трябва да знаете. И само за да ви накарам да се чувствате по-добре, ще ви донеса банковата ви книжка. И нотариалния акт за къщата също.

Тейг ме остави да седя там, вперил поглед в лавиците, сглобени в другия край на стаята, да се опитвам да свържа всичко заедно в някаква приемлива форма, с която да мога да се оправя. Но не се получаваше. То беше, като да се опиташ да натъпчеш възглавница в цигарена кутия. И както си седях и гледах, изведнъж почувствах някакъв страх. Като се опитах да си стисна челюстите, зъбите ми не прилягаха.

Баукамп дойде да ме върне обратно в караулното. Усещах краката си разхлабени и несигурни, докато вървях пред него по коридора.