Адам Кенеди
Принципът на доминото (22)

22

Десет стъпки по-напред, на площадката за трошене и товарене на камъни, чакаше хлебарският камион с полуотворена задна врата и работещ на бавни обороти мотор. Тръгнахме право към него, покатерихме се отзад и затворихме вратата зад нас. Щом като камионът потегли, шофьорът обърна леко главата си и рече:

— Легнете плътно до пода.

Чувствах как камионът се движи напред бавно — трийсет или четиридесет ярда по натрошените камъни и после по павираната повърхност. Тогава спряхме и чух как повдигателните механизми на голямата врата започват да скърцат и после — подкованите обуща на пазача, който идваше към камиона.

— Трябва да те пуснат вече да се махнеш за малко оттук, поне за две седмици. Какво стана с Барни? — Беше гласът на пазача.

— Той днес трябваше да се върне от отпуска, но сестрата на жена му умряла в Луизивил и Бърни замина за там снощи — отвърна шофьорът.

— Съжалявам да го чуя. Ако го видиш…

— Има шанс да го срещнеш преди мен. Той трябва да бъде на работа във вторник.

Чу се издрънчаващо раздрусване, щом вратата стигна догоре. Камионът се придвижи напред и тя се спусна зад нас.

— Стойте плътно до пода и пазете тишина — рече шофьорът. Той ускори, после забави, за да смени скоростта, и навлезе в оживения поток на уличното движение.

Оскар лежеше по корем, с глава, облегната на една ръка. Той ми намигна и пошепна:

— Не знам как би продължил без мен.