Адам Кенеди
Принципът на доминото (2)

2

Заведоха ме в канцеларията на Дичър в четвъртък следобед. Самият Баукамп, неговият заместник, слезе в дърводелската работилница, за да ме вземе. Това не беше обичаен начин на действие в Хобарт, нито пък беше присъщо за Дичър да стане, когато влизаш при него. Но той направи точно това, когато аз отидох.

Имаше сто тридесет и шест мъже в „Максимална сигурност“. Деветдесет и петима негри, дванадесет пуерториканци, трима китайци, двама мексиканци, един индианец и двадесет и трима бели. Само двама от тях бяха учили повече от осми клас. Оскар беше единият, аз другият.

В понеделник, преди да се кача при Дичър, Оскар мина през двора по време на сутрешната почивка и ми подаде цигара.

— Продължавам да чувам разни неща за теб — каза.

— Какви например?

— Нищо определено. Просто нещо витае наоколо. Името ти продължава да е тема на разговор.

Пазачите не обичаха Дичър.

Разпространяваха за него нечувани истории. Говореха, че си сменял чорапите по три пъти на ден, а ризата — по два пъти; че си миел ръцете на всеки десет минути и че си слагал гумени ръкавици, преди да пикае. Той беше бледо, изсушено, сковано и с антисептичен вид копеле, мамка му, но в деня, в който аз говорих с него в канцеларията му, си изми ръцете само веднъж.

— В дърводелската работилница си, така ли?

— Да, сър.

— Харесва ли ти тази работа?

— Да, сър.

Дичър отвори една папка на бюрото си и разрови някакви книжа.

— Ти си тук от, нека да видим, от колко време?

— От пет години.

— И малко повече.

— Да, сър.

— Имаш чисто досие, трябва да те уведомя. Без нито едно петънце, доколкото мога да видя. — Той ме погледна. — С твоята биография… — Изглежда, забрави какво щеше да каже. Остана седнал за дълго време, като си чистеше ноктите с кламер. — Имам предвид това, че тук някъде трябва да има по-интересна работа от тази в дърводелската работилница.

Същата вечер, когато лежахме вече по наровете си на тъмно, Оскар попита:

— Какво стана при Дичър?

— Нищо. Само ме погали малко и това беше всичко.

— Какво имаш предвид?

— Каза, че съм добър затворник. И че вместо да бъда дърводелец, мога да имам друга работа.

— Глупости. Ако ти си образцов затворник, аз трябва да съм Дева Мария.

— Сериозно. Той точно така се изрази.

— Може би е жаден за тялото ти.

— Не мисля.

— Следващия път като го видиш, му кажи, че имаш двадесет и пет годишен съкилийник с космати крака и без задръжки…

— Ще го направя.

— Тоест, ако се нуждаят от някаква услуга, искам да се вредя.