Уилям Шекспир
Макбет ^[0] (28)

Осма сцена

 

МАКБЕТ

Не ми допада ролята на тези

глупаци римски, дето се нанизват

на мечовете си^[29]. Дордето имам

насреща живи, раните по тях

ми по̀ харесват!

 

МАКДЪФ

        Спри се, адско куче!

 

МАКБЕТ

От всички тук единствен теб избягвах!

Махни се! На душата ми тежи

премного твоя кръв!

 

МАКДЪФ

                Аз нямам реч!

Мой глас е този меч, о, пес по-кървав,

отколкото със думи се изказва!

 

МАКБЕТ

Хабиш напразно труд! Еднакво лесно

е да раниш невидимия въздух

и да накараш мен да лея кръв!

Размахвай меч над уязвими брони —

животът ми е пазен от вълшебство,

което никой, раждан от жена,

не може да надвие!

 

МАКДЪФ

                Щом е тъй,

на своето вълшебство не разчитай!

Тоз демон, на когото служиш, питай

да ти разкаже, че Макдъф е бил

не раждан, а от майчина утроба

изрязан преждевременно!

 

МАКБЕТ

Проклет да е езикът ти, изрекъл

тез черни думи, от които в миг

омекна цялото ми мъжество!

И никой да не вярва на тез адски

словоиграчи, дето ни подмятат

двусмислици, така че хем не лъжат,

хем лъжат ни! Не влизам в бой със теб!

 

МАКДЪФ

Предавай се тогава, страхопъзльо,

и остани за чудо на века!

Ще те затворим в клетка под върлина

с портрета ти и панаирски надпис:

„Тук може да се види жив тиран!“

 

МАКБЕТ

Кой? Аз да се предам? Праха да ближа

под шпорите на Малком? Да търпя

тълпата да се гаври с мене? Не!

Макар и Бърнамският лес да тръгна

към Дънсинейн и да стоиш пред мен

ти, който от жена не си роден,

ела насам, Макдъф, на смъртен бой!

И срам, за който пръв извика: „Стой!“

 

МАЛКОМ

Дано отсъстващите да са живи!

 

СИУАРД

Ще има и убити. Но по тези,

които виждам тука, аз бих казал,

че евтино сме купили успеха.

 

МАЛКОМ

Макдъф го няма. И сина ви също.

 

РОС

Синът ви, сър, плати дълга си боен.

Живял бе сякаш, за да стане мъж,

и щом, удържайки напора вражи,

доказа го, загина с мъжка смърт!

 

СИУАРД

Убит синът ми?

 

РОС

                Тялото му беше

изнесено от бойното поле.

Не бива да скърбите съразмерно

на храбростта му, иначе скръбта ви

ще е без край!

 

СИУАРД

                Отпред ли е ранен?

 

РОС

Да, в челото.

 

СИУАРД

        Тогава нека бъде

Господен воин! Ако имах сто

такива синове, за ни един

не бих поискал друга смърт. Това е.

Бог дал — Бог взел!

 

МАЛКОМ

                Синът ви заслужава

жалейка по-дълбока, бедни чичо,

и аз ще му я дам!

 

СИУАРД

                Не, сър, не бива.

Умрял е храбро — туй е смърт щастлива.

Дано го Бог приеме на небето,

а моята утеха иде, ето!

 

МАКДЪФ

Привет, кралю! Защото вече крал си!

Погледай сам проклетата глава

на узурпатора! Светът въздъхва

със облекчение и аз те виждам

монарх-брилянт, когото обкръжава

най-ценното от нашата държава!

То вече те възславя в мисълта си,

а подир миг и с думи звънкогласи

ще те възслави тука и навред:

„Шотландски повелителю, привет!“

 

МАЛКОМ

Ний няма да оставим дни да минат,

преди да наградим със кралска щедрост

проявите на преданост към нас.

Роднини, танове, от този ден

сте графове — сан, днес за пръв път даван

в Шотландия. Останалите мерки

във връзка със голямата промяна —

като възвръщането от чужбина

на нашите приятели, които

избягали са там, за да не паднат

в тиранските засади; а тъй също

и примерният съд над зверовете,

обслужвали убития касапин

и неговата дяволска кралица,

която, казват, си била отнела

сама живота пъклен — туй и всичко

останало, което надлежи

да се извърши, сторено ще бъде

от нас, когато, както и където

е редно и желано от небето.

Признателни към мало и голямо,

последно нещо искаме ви само:

да видим всички вас край своя трон,

когато бъдем увенчани в Скон!