Уилям Шекспир
Макбет ^[0] (10)

Трета сцена

 

ВРАТАРЯТ

Разсипаха ме с чукане, брей! Ама ако бях вратар на ада, щеше да падне още по-голямо въртене на ключове!

Чук! Чук! Чук! Кой чука, в името на Велзевула^[12]? Ха, един житар укривател, който се е обесил поради добрата жътва! Добре дошъл, житарю-печалбарю! Вземи си само повечко кърпи, че тук ще има доста да се потиш!

Чук! Чук! Чук! Кой чука, в другото име на същия? Охо, един йезуит-криводушник^[13], който си е хвърлял клетвата във всяко от блюдата на везните срещу другото и сто пъти е въртял и сукал все заради Бога, но пак не е успял да надхитри небето! Влизай, двусмисленико!

Чук! Чук! Чук! Кой чука? Я кой бил! Един шивач, който е кроил гащи по френски модел^[14] и крал плата по английски начин! Заповядай, шивачо! При нас има на какво да си топлиш ютията!

Чук! Чук! Чук! Няма мира тук! Ти кой си?… Само че това място е хладничко за ад. Вече ми омръзна в пъкъла да зъзна! Стига съм вратарствал на дявола, макар че бях намислил да пусна по едного от всички занаяти, дето водят по цветния друм към вечния плам!

Ида, ида!… И не забравяйте почерпката за вратаря!

 

МАКДЪФ

Тъй късно ли си легнал снощи, драги,

та толкоз късно още не си станал?

 

ВРАТАРЯТ

Що си е право, сър, пихме до втори петли, а пък питието, сър, е голям причинител на три последствия.

 

МАКДЪФ

Кои са тез последствия, да чуем!

 

ВРАТАРЯТ

Ами че: ален нос, тежък сън и голяма пикня. А пък за оная работа, сър, там питието хем ни напира, хем ни възпира. Засилва искането и отслабва моженето. Така да се каже, сър, има двусмислено отношение към онуй другото. Хем го разпаля, хем го проваля; хем го насъсква, хем го отблъсква; убеждава го и го разубеждава; кара го да се държи и да си лежи, само двусмислици и се отмята, докато ни просне да спим на земята!

 

МАКДЪФ

И тебе те е проснало изглежда порядъчно!

 

ВРАТАРЯТ

Искаше да ме просне, ама не можа! Дълго време се борихме с него, но аз съм силен! Преплете ми то веднъж-дваж краката, ама аз накрая, като се напънах, и го пльоснах на плочите!

 

МАКДЪФ

А господарят ти дали е станал?

Събудихме го. Ето го, че иде!

 

ЛЕНОКС

Добро ви утро, сър!

 

МАКБЕТ

                Добро и вам!

 

МАКДЪФ

Дали е буден кралят ни?

 

МАКБЕТ

                        Не още.

 

МАКДЪФ

Той искаше да го събудя рано.

Почти проспах часа.

 

МАКБЕТ

                Елате с мен!

 

МАКДЪФ

Макар да зная, че за вас това е

приятен дълг, спестете си труда!

 

МАКБЕТ

Трудът не ни тежи, щом носи радост.

От този вход!

 

МАКДЪФ

        Ще прекратя съня му.

Той сам ми заповяда да го сторя.

 

ЛЕНОКС

И значи кралят ще пътува днес?

 

МАКБЕТ

Да, тъй е наредил.

 

ЛЕНОКС

                Нощта бе смутна.

Където спахме, вятърът събори

комините; мнозина са дочули

ужасни писъци, злокобни жалби,

предричащи беди и суматохи,

които други век не е познавал;

а птицата на мрака цяла нощ

е пискала; земята също, казват,

се тресла в огън!

 

МАКБЕТ

                Да, не беше тихо.

 

ЛЕНОКС

Откак се знам, не мога да си спомня

подобна нощ!

 

МАКДЪФ

О, ужас! Ужас! Ум го не побира!

Език не го изрича!

 

МАКБЕТ и ЛЕНОКС

                Какво има?

 

МАКДЪФ

Злодейството постигнало е своя

най-страшен връх! Кощунствени убийци

разбили са помазания храм

на кралството и грабнали от него

живота на постройката!

 

МАКБЕТ

                        Живота?

Какво говориш?

 

ЛЕНОКС

                Чий живот? На краля?

 

МАКДЪФ

Сами елате и като пред нова

Горгона^[15] вкаменете се! Недейте

ме кара да говоря! Вие лично

идете там и го кажете сетне,

ако успеете! На крак! Тревога!

Камбаната! Предателство! Убийство!

Тревога! Банко! Малком! Доналбейн!

Отхвърляйте съня си, този пухов

заместник на смъртта, и вижте там

самата смърт, подобие ужасно

на второто пришествие! Станете

като души от гроба — Малком! Банко! —

и допълнете ужаса! Тревога!

 

ЛЕЙДИ МАКБЕТ

Какво е станало, та тъй ужасна

тръба приканва спящите в тоз дом

на преговори?

 

МАКДЪФ

        О, любезна лейди,

не е за вас вестта ни! Женски слух

не ще я издържи!

                О, Банко, Банко!

Убиха краля! Кралят ни е мъртъв!

 

ЛЕЙДИ МАКБЕТ

О, ужас! И под покрива ни!

 

БАНКО

                        Ужас —

където и да бъде! Драги Дъф,

опровергай се, моля те! Кажи,

че си сгрешил!

 

МАКБЕТ

Да бях издъхнал час преди това,

честит бих слязъл в гроба си, защото

животът ми от днес нататък вече

не притежава нищо ценно. Само

ненужни дреболии. Край на всичко!

Виното на живота се изчерпа

и сводестата изба на земята

остана да се хвали със един

тръпчив мъток!

 

ДОНАЛБЕЙН

С кого е станала бедата?

 

МАКБЕТ

                        С вас,

макар и да не чувствате! Прекъснат

е изворът на скъпата ви кръв,

самият неин източник!

 

МАКДЪФ

                Баща ви

лежи убит!

 

МАЛКОМ

        Баща ни? От кого?

 

ЛЕНОКС

Изглежда от самите си пазачи!

Ръцете и лицата им са цели

покрити с кръв! Кинжалите им също

лежаха неизбърсани до тях!

Очи въртяха те с безумен поглед —

не биваше да им се поверява

живот, не кралски, а какъв да е!

 

МАКБЕТ

Все пак разкайвам се, че ги убих

във своя гняв.

 

МАКДЪФ

        Убил сте ги? Защо?

 

МАКБЕТ

Кой може едновременно да бъде

вбесен и мъдър, предан и безстрастен?

Такъв не знам! Припряната ми обич

надви спирачките на трезвостта.

Тук беше Дънкан с кожа от сребро,

извезана със златна кръв, цял в рани

от взлома на насилствената гибел

във живата природа; а пък там

убийците, обагрени в цвета

на своя занаят, с кинжали в ярки

чорапи от съсиреци! Кой, имащ

сърце за обичта и в него смелост

да я покаже, би се въздържал?

 

ЛЕЙДИ МАКБЕТ

Не съм добре!

 

МАКДЪФ

        Стопанката припада!

 

МАЛКОМ (настрани, към Доналбейн)

Защо мълчим, когато тази гибел

засяга най-отблизо теб и мен?

 

ДОНАЛБЕЙН (настрани, към Малком)

Какво да разговаряме, когато

съдбата ни от всяка цепнатинка

готова е да скочи върху нас?

Да бягаме! Сълзите ни не са

съзрели още!

 

МАЛКОМ (настрани, към Доналбейн)

        Прав си. И скръбта ни

не е докрай укрепнала за дело!

 

БАНКО

Грижете се за нея!

                А сега,

прикрили първо своите снаги,

треперещи от студ, да се сберем

и по-добре разследваме това

кръвопролитно дело, за да стигнем

до дъното му! Ужас и догадки

разтърсват ни! Под Божата десница

аз смело ще застана срещу всяко

домогване на подлия злодей!

 

МАКДЪФ

И аз!

 

ВСИЧКИ

        И всички ние!

 

МАКБЕТ

                Нека бързо

се облечем в мъжествени доспехи

и се сберем във залата!

 

ВСИЧКИ

                        Съгласни!

 

МАЛКОМ

Какво ще правиш? Да страним от тях!

Двуличниците лесно разиграват

неискрени жалейки. Аз ще диря

закрила в Англия!

 

ДОНАЛБЕЙН

                А аз ще бягам

в Ирландия! Ще бъдем поотделно

по-сигурни. Тук в хорските усмивки

блестят ками. Най-близкият по кръв

най с кръв опръскан е!

 

МАЛКОМ

                На кон веднага!

Стрелата на убиеца все още

свисти във въздуха и най-добре е

да сме далеч от прицела й. Бързо!

И никакви сбогувания с тях!

Когато по петите смърт те гони,

простено е да тръгваш без поклони!