Серия
Великите трагедии (4)
Включено в книгите:
Оригинално заглавие
The Tragedy of Macbeth, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 34 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (13 октомври 2007 г.)
Корекция
Alegria (2012)
Корекция
NomaD (2012)

Издание:

Издателство „Отечество“, 1986


Трета сцена

Другаде в замъка на Макбет.

Хлопа се отвън. Влиза Вратарят.

 

ВРАТАРЯТ

Разсипаха ме с чукане, брей! Ама ако бях вратар на ада, щеше да падне още по-голямо въртене на ключове!

Хлопа се отвън.

Чук! Чук! Чук! Кой чука, в името на Велзевула[12]? Ха, един житар укривател, който се е обесил поради добрата жътва! Добре дошъл, житарю-печалбарю! Вземи си само повечко кърпи, че тук ще има доста да се потиш!

Хлопа се отвън.

Чук! Чук! Чук! Кой чука, в другото име на същия? Охо, един йезуит-криводушник[13], който си е хвърлял клетвата във всяко от блюдата на везните срещу другото и сто пъти е въртял и сукал все заради Бога, но пак не е успял да надхитри небето! Влизай, двусмисленико!

Хлопа се отвън.

Чук! Чук! Чук! Кой чука? Я кой бил! Един шивач, който е кроил гащи по френски модел[14] и крал плата по английски начин! Заповядай, шивачо! При нас има на какво да си топлиш ютията!

Хлопа се отвън.

Чук! Чук! Чук! Няма мира тук! Ти кой си?… Само че това място е хладничко за ад. Вече ми омръзна в пъкъла да зъзна! Стига съм вратарствал на дявола, макар че бях намислил да пусна по едного от всички занаяти, дето водят по цветния друм към вечния плам!

Хлопа се отвън.

Ида, ида!… И не забравяйте почерпката за вратаря!

 

Отваря вратата.

Влизат Макдъф и Ленокс.

 

МАКДЪФ

Тъй късно ли си легнал снощи, драги,

та толкоз късно още не си станал?

 

ВРАТАРЯТ

Що си е право, сър, пихме до втори петли, а пък питието, сър, е голям причинител на три последствия.

 

МАКДЪФ

Кои са тез последствия, да чуем!

 

ВРАТАРЯТ

Ами че: ален нос, тежък сън и голяма пикня. А пък за оная работа, сър, там питието хем ни напира, хем ни възпира. Засилва искането и отслабва моженето. Така да се каже, сър, има двусмислено отношение към онуй другото. Хем го разпаля, хем го проваля; хем го насъсква, хем го отблъсква; убеждава го и го разубеждава; кара го да се държи и да си лежи, само двусмислици и се отмята, докато ни просне да спим на земята!

 

МАКДЪФ

И тебе те е проснало изглежда порядъчно!

 

ВРАТАРЯТ

Искаше да ме просне, ама не можа! Дълго време се борихме с него, но аз съм силен! Преплете ми то веднъж-дваж краката, ама аз накрая, като се напънах, и го пльоснах на плочите!

 

МАКДЪФ

А господарят ти дали е станал?

влиза Макбет.

Събудихме го. Ето го, че иде!

 

ЛЕНОКС

Добро ви утро, сър!

 

МАКБЕТ

                Добро и вам!

 

МАКДЪФ

Дали е буден кралят ни?

 

МАКБЕТ

                        Не още.

 

МАКДЪФ

Той искаше да го събудя рано.

Почти проспах часа.

 

МАКБЕТ

                Елате с мен!

 

МАКДЪФ

Макар да зная, че за вас това е

приятен дълг, спестете си труда!

 

МАКБЕТ

Трудът не ни тежи, щом носи радост.

От този вход!

 

МАКДЪФ

        Ще прекратя съня му.

Той сам ми заповяда да го сторя.

 

Излиза.

 

ЛЕНОКС

И значи кралят ще пътува днес?

 

МАКБЕТ

Да, тъй е наредил.

 

ЛЕНОКС

                Нощта бе смутна.

Където спахме, вятърът събори

комините; мнозина са дочули

ужасни писъци, злокобни жалби,

предричащи беди и суматохи,

които други век не е познавал;

а птицата на мрака цяла нощ

е пискала; земята също, казват,

се тресла в огън!

 

МАКБЕТ

                Да, не беше тихо.

 

ЛЕНОКС

Откак се знам, не мога да си спомня

подобна нощ!

 

Влиза отново Макдъф.

 

МАКДЪФ

О, ужас! Ужас! Ум го не побира!

Език не го изрича!

 

МАКБЕТ и ЛЕНОКС

                Какво има?

 

МАКДЪФ

Злодейството постигнало е своя

най-страшен връх! Кощунствени убийци

разбили са помазания храм

на кралството и грабнали от него

живота на постройката!

 

МАКБЕТ

                        Живота?

Какво говориш?

 

ЛЕНОКС

                Чий живот? На краля?

 

МАКДЪФ

Сами елате и като пред нова

Горгона[15] вкаменете се! Недейте

ме кара да говоря! Вие лично

идете там и го кажете сетне,

ако успеете! На крак! Тревога!

Макбет и Ленокс излизат.

Камбаната! Предателство! Убийство!

Тревога! Банко! Малком! Доналбейн!

Отхвърляйте съня си, този пухов

заместник на смъртта, и вижте там

самата смърт, подобие ужасно

на второто пришествие! Станете

като души от гроба — Малком! Банко! —

и допълнете ужаса! Тревога!

 

Звън на камбана.

Влиза Лейди Макбет.

 

ЛЕЙДИ МАКБЕТ

Какво е станало, та тъй ужасна

тръба приканва спящите в тоз дом

на преговори?

 

МАКДЪФ

        О, любезна лейди,

не е за вас вестта ни! Женски слух

не ще я издържи!

Влиза Банко.

                О, Банко, Банко!

Убиха краля! Кралят ни е мъртъв!

 

ЛЕЙДИ МАКБЕТ

О, ужас! И под покрива ни!

 

БАНКО

                        Ужас —

където и да бъде! Драги Дъф,

опровергай се, моля те! Кажи,

че си сгрешил!

 

Влизат отново Макбет и Ленокс.

 

МАКБЕТ

Да бях издъхнал час преди това,

честит бих слязъл в гроба си, защото

животът ми от днес нататък вече

не притежава нищо ценно. Само

ненужни дреболии. Край на всичко!

Виното на живота се изчерпа

и сводестата изба на земята

остана да се хвали със един

тръпчив мъток!

 

Влизат Малком и Доналбейн.

 

ДОНАЛБЕЙН

С кого е станала бедата?

 

МАКБЕТ

                        С вас,

макар и да не чувствате! Прекъснат

е изворът на скъпата ви кръв,

самият неин източник!

 

МАКДЪФ

                Баща ви

лежи убит!

 

МАЛКОМ

        Баща ни? От кого?

 

ЛЕНОКС

Изглежда от самите си пазачи!

Ръцете и лицата им са цели

покрити с кръв! Кинжалите им също

лежаха неизбърсани до тях!

Очи въртяха те с безумен поглед —

не биваше да им се поверява

живот, не кралски, а какъв да е!

 

МАКБЕТ

Все пак разкайвам се, че ги убих

във своя гняв.

 

МАКДЪФ

        Убил сте ги? Защо?

 

МАКБЕТ

Кой може едновременно да бъде

вбесен и мъдър, предан и безстрастен?

Такъв не знам! Припряната ми обич

надви спирачките на трезвостта.

Тук беше Дънкан с кожа от сребро,

извезана със златна кръв, цял в рани

от взлома на насилствената гибел

във живата природа; а пък там

убийците, обагрени в цвета

на своя занаят, с кинжали в ярки

чорапи от съсиреци! Кой, имащ

сърце за обичта и в него смелост

да я покаже, би се въздържал?

 

ЛЕЙДИ МАКБЕТ

Не съм добре!

 

МАКДЪФ

        Стопанката припада!

 

МАЛКОМ (настрани, към Доналбейн)

Защо мълчим, когато тази гибел

засяга най-отблизо теб и мен?

 

ДОНАЛБЕЙН (настрани, към Малком)

Какво да разговаряме, когато

съдбата ни от всяка цепнатинка

готова е да скочи върху нас?

Да бягаме! Сълзите ни не са

съзрели още!

 

МАЛКОМ (настрани, към Доналбейн)

        Прав си. И скръбта ни

не е докрай укрепнала за дело!

 

БАНКО

Грижете се за нея!

Лейди Макбет бива изведена.

                А сега,

прикрили първо своите снаги,

треперещи от студ, да се сберем

и по-добре разследваме това

кръвопролитно дело, за да стигнем

до дъното му! Ужас и догадки

разтърсват ни! Под Божата десница

аз смело ще застана срещу всяко

домогване на подлия злодей!

 

МАКДЪФ

И аз!

 

ВСИЧКИ

        И всички ние!

 

МАКБЕТ

                Нека бързо

се облечем в мъжествени доспехи

и се сберем във залата!

 

ВСИЧКИ

                        Съгласни!

 

Излизат всички освен Малком и Доналбейн.

 

МАЛКОМ

Какво ще правиш? Да страним от тях!

Двуличниците лесно разиграват

неискрени жалейки. Аз ще диря

закрила в Англия!

 

ДОНАЛБЕЙН

                А аз ще бягам

в Ирландия! Ще бъдем поотделно

по-сигурни. Тук в хорските усмивки

блестят ками. Най-близкият по кръв

най с кръв опръскан е!

 

МАЛКОМ

                На кон веднага!

Стрелата на убиеца все още

свисти във въздуха и най-добре е

да сме далеч от прицела й. Бързо!

И никакви сбогувания с тях!

Когато по петите смърт те гони,

простено е да тръгваш без поклони!

 

Излизат.

Бележки

[12] Велзевул — едно от многобройните имена на Сатаната.

[13] „… йезуит-криводушник…“ — нападка срещу йезуитите, които чрез извъртания се мъчели да се оправдаят в хода на процеса по „Барутния заговор“ (вж. предговора).

[14] „… гащи по френски модел“ — т.е. тясно прилепнали към бедрата.

[15] Горгона (мит.) — женско чудовище, тъй страшно в лицето, че превръщало в камък всеки, който го видел.