Серия
Великите трагедии (4)
Включено в книгите:
Оригинално заглавие
The Tragedy of Macbeth, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 34 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (13 октомври 2007 г.)
Корекция
Alegria (2012)
Корекция
NomaD (2012)

Издание:

Издателство „Отечество“, 1986


Втора сцена

Другаде в двореца.

Влизат Лейди Макбет и Слуга.

 

ЛЕЙДИ МАКБЕТ

Заминал ли е Банко?

 

СЛУГАТА

                Да, госпожо,

но щял да се завърне тази вечер.

 

ЛЕЙДИ МАКБЕТ

Върви, запитай краля дали може

за миг да ме приеме.

 

СЛУГАТА

                Да, госпожо.

 

Излиза.

 

ЛЕЙДИ МАКБЕТ

Успехът ни е във морето яма,

когато е добит, а радост няма.

И жертвата във гроба по-добре е

от оня, който в гузности живее!

Влиза Макбет.

Какво ти е, съпруже мой? Защо

все сам беседваш с хрумвания мрачни

и за другари си избрал все мисли,

които трябваше да са измрели

с онези, за които се отнасят?

Невъзвратимото не заслужава

към него да се връщаме.

 

МАКБЕТ

                Ний с тебе

премазахме змията, но докрай

не я убихме. Тя ще зарасте

и, станала каквато бе, отново

ще застраши безсилната ни злоба

със прежния си зъб. Но по-добре

да се разпадне сглобът на нещата,

небето и земята да се срутят,

ако ще трябва да ядем във страх

и спим сред ужасии! Предпочитам

да бъда в гроба с оня, на когото

дарихме вечен мир, за да смирим

страстта във нас, наместо да се гърча,

разпънат върху одъра за мъки

на мислите си. Дънкан е във гроба.

След жизнената огненица той

спокойно спи. Измяната направи

най-страшното, което би могла,

и вече ни отрова, ни стомана,

ни враг отвън, ни бунт отвътре, нищо

не може го засегна!

 

ЛЕЙДИ МАКБЕТ

                Хайде, хайде!

Набърченото чело разглади —

радушен, весел с гостите бъди!

 

МАКБЕТ

Ще бъда, обич моя. И ти също

бъди любезна с тях! И главно с Банко.

Поприласкай го с поглед и език!

Не сме добре, щом трябва да си плакнем

доброто име във реки любезност

и от лицата си да правим маски,

прикриващи сърцата ни!

 

ЛЕЙДИ МАКБЕТ

                Е, стига!

 

МАКБЕТ

Умът ми е гнездо на скорпиони!

Забрави ли, че Банко и синът му

са още живи?

 

ЛЕЙДИ МАКБЕТ

        И на тях животът

не им е даден с грамота за вечност.

 

МАКБЕТ

Утеха е, че те са уязвими.

Затуй възрадвай се! Преди във здрача

да почне ципестият прилеп своя

летеж под сводовете и преди

по воля на Хеката в тъмнината

да звънне бронзовият зов за сън

на вечерния бръмбар, тук ще бъде

извършено едно зловещо дело!

 

ЛЕЙДИ МАКБЕТ

Кажи ми го!

 

МАКБЕТ

        По-хубаво е, мила,

за него да не знаеш, докато,

извършено, не те възрадва то!…

Спусни се, нощ, и както на соколче

зашиват клепките[18], заший и ти

окото жалостиво на деня

и със незрими кървави ръце

накъсай този договор велик

със небесата, който ми отнима

румянеца! Светликът се сгъстява

и гарванът отлита към гората.

Заспиват, сънни, дневните неща,

а черните убийци на нощта

на лов се вдигат… Тези мои думи

учудват те, но ти недей потрепва —

роденото във зло от зло укрепва.

Ела, ела със мен!

 

Излизат.

Бележки

[18] „… както на соколче зашиват клепките…“ — по този начин бивали временно ослепявани младите соколи при дресировката им.