Уилям Шекспир
Макбет ^[0] (3)

Втора сцена

 

ДЪНКАН

Какъв е този офицер във кърви?

По неговите рани ако съдим,

той би могъл да ни разкаже вярно

за хода на метежа.

 

МАЛКОМ

                Аз го зная —

ако не беше мъжката му смелост,

сега да съм във плен… Здравей, храбрецо!

Кажи на краля, като я напусна,

нагде клонеше битката, как бяха

противниците?

 

ОФИЦЕРЪТ

        Със еднакъв изглед.

Като двамина капнали плувци,

които, вкопчени един във друг,

си пречат на изкуството. Макдоналд —

роден метежник, тъй като към бунта

го тласкат всички низости природни,

гъмжащи в него — хвърли срещу нас

рояк от диви келти^[2], насъбрани

от Западните острови^[3], и вече

Фортуна му раздаваше усмивки

като обозна стърва. Но напразно:

защото храбрият Макбет — достоен

за туй си прозвище, — презрял съдбата,

със меч, димящ от вража кръв, се вряза

в пълчищата му и когато стигна

до раба разбунтуван, без да встъпва

в поклони и приветствия, разпра го

от пъпа до зъбите и набучи

главата му над крепостния зид.

 

ДЪНКАН

Познавам братовчед си! Храбър рицар!

 

ОФИЦЕРЪТ

Но както често тътени и бури

се раждат във морето там, отдето

изгрява слънцето, тъй този извор,

от който радост чакахме, заля ни

с потоци от нерадост. Чувай, чувай,

кралю Шотландски! Справедливостта,

въоръжена с храброст, тъкмо беше

принудила скокливите ирландци

да плюят на петите си, и ето,

Норвежкият владетел, зърнал сгода,

със пресни сили, в лъснати доспехи,

се хвърли върху нас!

 

ДЪНКАН

                И туй изплаши

началниците ни Макбет и Банко?

 

ОФИЦЕРЪТ

Да, както плаши щиглецът орела

и заекът — лъва! Те, честна дума,

превърнаха се в две гърла топовни^[5]

със удвоен заряд — тъй с двойна сила

косяха неприятеля. Не зная

дали желаеха да се изкъпят

в димящи кърви, или да прославят

Голгота нова, но едно такова

побоище… Слабея! Мойте рани

очакват помощ!…

 

ДЪНКАН

                Рани и слова

ти правят чест!… Водете го при лекар!

А кой е тоз?

 

МАЛКОМ

Достойният тан^[6] Рос!

 

ЛЕНОКС

Очите му блестят! Навярно носи

големи вести!

 

РОС

                Бог да пази краля!

 

ДЪНКАН

Отгде пристигаш, благородни тане?

 

РОС

От Файф, кралю, където знамената

на ледните норвежци ни обвяха

със своя мраз. Те тръгнаха към нас

начело със самия си владетел,

подсилени от подлата измяна

на Кодорския тан. Но, обкован

във тежка броня, храбрият Макбет

излезе срещу Свено и в двубой

на меч със меч и щит със щит прегъна

надменния му дух. И тъй, кралю,

победата е наша!

 

ДЪНКАН

                Славна вест!

 

РОС

Сега горкият Свено проси мир;

и да зарови своите убити,

ний позволихме му едва когато

на остров Свети Колм ни наброи

в хазната десет хиляди жълтици.

 

ДЪНКАН

И Кодорският тан от днес нататък

не ще изменя вече! Разгласи

да бъде тутакси обезглавен

и поздрави героя на войната

със неговия сан!

 

РОС

                Разбрано, сър!

 

ДЪНКАН

За подлост този сан му е отнет —

за доблест получава го Макбет!