Уилям Шекспир
Макбет ^[0] (12)

Първа сцена

 

БАНКО

Сега си всичко — Гламис, Кодор, Крал!

Което обещаха ти трите

орисници, постигна го и май че

по страшен път. Но в тяхната прокоба

се казваше, че то не ще премине

към твоето потомство, а че аз

ще бъда корен и родоначалник

на дълъг кралски ред. Ако чрез тях

говори истината, както сякаш

доказа се със теб, защо и аз

да не повярвам, че са ясновидки,

и в себе си да не стая надежда

за бъдно щастие?… Но млък! Ни дума!

 

МАКБЕТ

А ето го и главния ни гост!

 

ЛЕЙДИ МАКБЕТ

Ако на нашия тържествен празник

ний бяхме го забравили, таз липса

би провалила всичко.

 

МАКБЕТ

                Драги мой,

таз вечер давам пир и ще разчитам

на твоето присъствие.

 

БАНКО

                Кралю,

каквото заповядате, ще бъде —

към волята ви моят дълг е вързан

завинаги!

 

МАКБЕТ

        Пътуваш ли следобед?

 

БАНКО

Пътувам, господарю…

 

МАКБЕТ

                Съжалявам.

Желаех много днеска на съвета

да чуя думата ти, всеки път

разумна и полезна. Нищо, утре!

Далеч ли ще пътуваш?

 

БАНКО

                Тъй далеч,

че цял следобед трябва да препускам

и ако конят ми се случи бавен,

не е изключено да задлъжнея

със някой тъмен час и към нощта.

 

МАКБЕТ

Но на пира ще бъдеш с нас, нали?

 

БАНКО

Ще бъда, господарю!

 

МАКБЕТ

                Ний узнахме,

че двамата ни кървави роднини

за жалост са намерили приют

в Ирландия и Англия, където,

отричайки, че са отцеубийци,

задръстили са хорските уши

с нелепи басни. Но това за утре,

когато ще ни съберат и други

държавни работи. Пътувай, Банко!

Довиждане! Със теб ли ще е Флинс?

 

БАНКО

Със мене, сър, и времето не чака.

 

МАКБЕТ

Тогаз добри коне и равен път!

Щастливо да се върнеш между нас!

Довиждане!

        Останалите тук

със времето си нека разполагат,

дордето стане седем. Ние също,

за да ни бъде по-желан пирът,

до вечерта ще се уединим

със себе си. Довиждане на всички!

Ти спри за малко! Тук ли са онези?

 

СЛУГАТА

Да, господарю! Чакат ви отвън,

пред входа на двореца!

 

МАКБЕТ

                        Доведи ги!

Да бъдеш нещо, още не е нищо,

ако ти липсва сигурност… Усещам:

страхът от Банко пуска корен в мен!

От него лъха царственост, която

ме пълни с опасения. Той смел е

и към безстрашния си нрав прибавя

и трезв разсъдък, тъй че действа дръзко,

но без да се излага на опасност.

От всички тук ме плаши той единствен

и моят дух пред него гасне, както

духът на Марк Антоний, казват, гаснел

пред Цезаря^[17]. Той вещиците смъмри,

задето бяха ме нарекли крал,

поиска и на него да врачуват

и те пророчески го поздравиха

като баща на бъден кралски род!

С венец безплоден мене увенчаха

и връчиха ми ялов скиптър, който

ръка от чужда кръв ще ми изтръгне,

наместо роден син да го поеме!

Зарад потомците на Банко значи

съм омърсил ума си, зарад тях

убил съм добродетелния Дънкан,

в потира на душевния си мир

отрова съм насипал! Зарад тях

най-скъпото си дяволу продал съм!

За да направя неговата челяд

крале да бъдат! Семето на Банко

да царства! Не! Преди това, съдба,

с теб бой ще водя на живот и смърт!

Ела, излез насреща ми!… Кой чука?

Пази отвън, додето те повикам!

С вас двамата говорих вчера вече.

Така ли е?

 

УБИЙЦИТЕ

        Така е, господарю!

 

МАКБЕТ

Размислихте ли върху мойте думи?

Той — знайте го — държеше ви във сянка,

не аз, невинният, когото вие

сте обвинявали. Това ви казах

в беседата ни вчера и разкрих ви

как точно, с какви средства ви е лъгал

и възпрепятствувал и чрез кого,

и много друго още, от което

и слабоумец би могъл да схване:

„Това е сторил Банко.“ Тъй ли беше?

 

ПЪРВИ УБИЕЦ

Тъй беше, господарю!

 

МАКБЕТ

                И преминах

към другото, което е предмет

на днешната ни среща. Днес ви питам:

дотам ли търпеливи сте по нрав,

че тъй да го оставите? Дотам ли

евангелски смирени сте и кротки,

че да се молите за тоз добряк

и неговата челяд, макар той

със тежка длан да сведе вас до гроба

и да накара вашите да просят?

Какво сте вий?

 

ПЪРВИ УБИЕЦ

                Мъже сме, господарю!

 

МАКБЕТ

По списъка мъже сте, то се знае.

Тъй всички хрътки, мопсове, спаниели

палаши, вълкодави се наричат

със общо име: кучета. Но ние

ги степенуваме — нали така? —

на бързи, бавни, умни, паметливи,

пазачи, гончета, според онези

способности, които им е дала

природата, и затова човекът

нарича ги с названия различни

и определя им различна стойност.

Така е и с мъжете. Ако вие

не сте на най-последното стъпало

сред хората, кажете го и аз

на вас ще поверя такова дело,

че вий чрез него ще се отървете

от своя враг и корени дълбоки

ще пуснете в сърцето ни, което,

болнаво от това, че той живее,

смъртта му чака, за да оздравее!

 

ВТОРИ УБИЕЦ

Мен, господарю, хората така

безжалостно ме мачкаха и плюха,

че няма да се спра пред нищо, щом е

да им направя зло!

 

ПЪРВИ УБИЕЦ

                А мен съдбата

разсипа ме дотам, че бих заложил

живота си — или да се оправи,

или веднъж за винаги да свърши!

 

МАКБЕТ

И двамата вий знаете, че Банко

ви беше враг.

 

УБИЙЦИТЕ

        Така е, господарю!

 

МАКБЕТ

Той враг е и за мен, и при това

така омразен, че със всеки миг

на свойто съществуване пробожда

живота ми. Могъл бих и направо

да го премахна, като оправдая

извършеното с кралската си воля,

но туй ще ме лиши от обичта

на някои приятели, които

са мои, но и негови. Аз трябва

да мога да оплача тоз, когото

самичък съм премахнал; затова,

укривайки се тъй от чужди поглед,

ухажвам помощта ви.

 

ВТОРИ УБИЕЦ

                Ще направим

каквото вий…

 

ПЪРВИ УБИЕЦ

        Живота си дори…

 

МАКБЕТ

Решителност в очите ви проблясва!

След час най-много ще ви кажа где

да го причакате и ще ви свържа

с човека, който ще ви уточни

мига на действие; защото всичко

ще трябва да се свърши тази нощ

и по-далеч от нашия дворец.

Помнете, че аз трябва да изляза

напълно чист от туй. И за да няма

кърпежи в работата, син му Флинс,

чието отстраняване е важно

за мене не по-малко от това

на стария и който тази нощ

ще язди с него, трябва непременно

да сподели съдбовния му час.

Решавайте! Оставям ви сами.

 

УБИЙЦИТЕ

Решили сме го вече, господарю!

 

МАКБЕТ

Тогаз ще ви повикам подир малко.

Решено, Банко! Стягай се за път!

Ако очакват те небесни двери,

духът ти до зори ще ги намери!