Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Великите трагедии (4)
Включено в книгите:
Оригинално заглавие
The Tragedy of Macbeth, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 36 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (13 октомври 2007 г.)
Корекция
Alegria (2012)
Корекция
NomaD (2012)

Издание:

Издателство „Отечество“, 1986

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от bellame)
  3. — Корекция

Четвърто действие

Първа сцена

Пещера.

Гръм. Влизат Трите вещици.

 

ПЪРВА ВЕЩИЦА

Трижди котка измяука!

 

ВТОРА ВЕЩИЦА

Трижди таралеж изписка!

 

ТРЕТА ВЕЩИЦА

Моят Харпир[2] вика: „Почвай!“

 

ПЪРВА ВЕЩИЦА

Хайде, бърже кръг сторете,

мърши всякакви хвърлете

да се смесят във котела:

първо жаба мекотела

тридесет и един ден

в сън под камъка студен

своята пъпчива гнус

пълнила с отровна слуз!

 

ТРИТЕ ВЕЩИЦИ

Плам, пламти! Котел, бълбукай!

Адска смес, мехури пукай!

 

ВТОРА ВЕЩИЦА

Рибица от блатен смок,

остро жило на слепок,

мъх от прилеп, клюн на сова,

от усойница отрова,

кълка на дъждовник гаден,

пух от бухал кръвожаден,

рог на охлюв, кост на пес,

в общото вариво влез!

 

ТРИТЕ ВЕЩИЦИ

Плам, пламти! Котел, бълбукай!

Адска смес, мехури пукай!

 

ТРЕТА ВЕЩИЦА

Змейска люспа, вълчи зъб,

пръча жлъчка, свински пъп,

пуздра от търбух акулов,

недосмлял човешки улов,

мумия от дърта врачка,

тисов корен[24], куча жвачка,

бран по тъмно бучиниш,

от евреин косъм риж,

турски нос, татарска устна;

и — на таз магия гнусна

сокът за да стане гъст —

тигрови черва и пръст

на детенце, в трап родено

и от майка удушено!

 

ТРИТЕ ВЕЩИЦИ

Плам, пламти! Котел, бълбукай!

Адска смес, мехури пукай!

 

ВТОРА ВЕЩИЦА

Охлади я с кръв шебешка —

щом срази, да е без грешка!

 

Влиза Хеката.

 

ХЕКАТА

Добре! Готови сте навреме

и всяка своя дял ще вземе.

Сега на феите игрите

наподобете вие трите

и всеки чар, в таз гозба смесен,

доомагьосайте със песен!

 

Музика и песен: „Черни духове“ и т.н.

Хеката излиза.

 

ВТОРА ВЕЩИЦА

Чувствам, палци ме сърбят —

значи, злото е на път!

Гост на праг —

ключалко: щрак!

 

Влиза Макбет.

 

МАКБЕТ

Сполайте, тайнствени среднощни врачки! Какво ви е събрало?

 

ТРИТЕ ВЕЩИЦИ

Кобно дело!

 

МАКБЕТ

Заклевам ви във вашето изкуство:

по който начин и да сте узнали

това, което искам да ви питам,

и ако ще, развързани от него,

да се нахвърлят вихрите във бой

с черковните стени, талази пенни

да завъртят и глътнат де що плава,

житата, още остри, да полегнат,

дървета да се къртят; ако ще

да рухват замъци, а пирамиди

надменни върхове да сгромолясват

досам основите си; да, дори

природата да смеси и размаже

зародишите си, така че даже

разрухата да се оригне сита,

отговорете ми! Макбет ви пита!

 

ПЪРВА ВЕЩИЦА

Кажи!

 

ВТОРА ВЕЩИЦА

Запитвай!

 

ТРЕТА ВЕЩИЦА

Отговор ще имаш!

 

ПЪРВА ВЕЩИЦА

Дали от нас желаеш да го чуеш,

или от тез, които са над нас?

 

МАКБЕТ

От тях! Извикайте ги, да ги видя!

 

ПЪРВА ВЕЩИЦА

Кръв сипи от свинка, дето

си е хрупала прасето,

а във пламъка долей

лой от клупа на злодей!

 

ТРИТЕ ВЕЩИЦИ

Дух нищожен, дух велик,

покажи ни тайнствен лик!

 

Гръм. От котела се появява Първо видение: човешка глава в боен шлем.

 

МАКБЕТ

Отговори!…

 

ПЪРВА ВЕЩИЦА

        Въпроса то ти знай.

Ти сам мълчи и само слух му дай!

 

ПЪРВОТО ВИДЕНИЕ

Макбет, Макбет, макар над всички пръв,

чуй тоз съвет: пази се от Макдъф!

 

Потъва.

 

МАКБЕТ

Каквото и да си, благодаря ти!

Страха ми ти докосна… Спри! Почакай!

 

ПЪРВА ВЕЩИЦА

То заповед не слуша. Иде второ,

по-царствено!

 

Гръм. Появява се Второ видение: окървавено дете.

 

ВТОРОТО ВИДЕНИЕ

        Макбет! Макбет! Макбет!

 

МАКБЕТ

Да бях триух, пак бих напрегнал слух!

 

ВТОРОТО ВИДЕНИЕ

Жесток бъди! От нищо се не бой!

Гази, Макбет, по трупове безброй —

неуязвим до сетния си ден

си ти за всеки от жена роден!

 

Потъва.

 

МАКБЕТ

Тогаз живей, Макдъф! Не си ми страшен!

Не, не, все пак ще взема от съдбата

живота ти в залог, та, викнал „Лъжеш!“

на всеки страх, да хъркам преспокойно

сред гръмотевици.

Гръм. Появява се Трето видение: дете с корона на главата и клонка, в ръка.

                Какво е туй

във образ на отрок от кралски род,

над чийто детски лоб сияе знакът

на висша власт?

 

ТРИТЕ ВЕЩИЦИ

                Не говори, а слушай!

 

ТРЕТОТО ВИДЕНИЕ

По лъвски горд, ти грижа не бери,

че някой мътел мисли недобри —

непобедим ще е Макбет, додето

не тръгне Бърнамският лес в полето

към хълма Дънсинейн!

 

Потъва.

 

МАКБЕТ

                Кога до днес,

изскубнал корени, е тръгвал лес?

Кой набори до днес е сбирал бойни

от дървеса и стволове безбройни?

Да, радостна прокоба е това!

Така да е! Не вдигай, бунт, глава,

дорде не тръгне Бърнам, и Макбет

ще доживей, над другите въззет,

в покой и мир онуй далечно време,

когато смърт природна ще му вземе

диханието!… Но в гръдта ми бие

една тревога: знаете ли вие

дали потомците на Банко нявга

ще властват над страната ни?

 

ТРИТЕ ВЕЩИЦИ

                        Не питай!

 

МАКБЕТ

Отговорете! Искам да го зная!

Ако не ми отвърнете, проклети

да сте и трите! Но защо потъва

котелът ви? Какъв е този звук?

 

Звук на обои.

 

ПЪРВА ВЕЩИЦА

Всички!

 

ВТОРА ВЕЩИЦА

        Всички!

 

ТРЕТА ВЕЩИЦА

                Всички!

 

ТРИТЕ ВЕЩИЦИ

Колкото сте вий на брой,

толкоз да се мъчи той!

 

Появява се Четвърто видение: осем крале[25], последният с огледало в ръка; след тях — Духът на Банко.

 

МАКБЕТ

Проваляй се! Приличаш ми на Банко!

Короната ти ми гори очите!…

И вторият, с чело златовенчано,

е с неговите къдри!… Този също,

след него който иде! Подли врачки!…

Четвъртият — и той! Не ща да гледам!

Нима ще продължава таз редица

до Праведния съд!… Ха, още!… Седми!

Очите ми изскочиха!… А ей го

и осмия! В ръката с огледало,

в което ми показва много други

и някои — със двоен кралски глобус

и троен скиптър[26]! О, страхотна гледка!

Да, истина е! Банко ми се смее,

с коси в съсиреци, и ми ги сочи

като потомци свои!

Четвъртото видени е потъва.

                Значи тъй е!

 

ПЪРВА ВЕЩИЦА

Да, точно тъй е. Но защо

така те помрачава то?…

Сестрици, с танца си любим

тоз крал смутен да ободрим,

така че на изпроводяк

да каже, че видял е как

услуги правим като таз,

която пожела от нас!

 

Музика. Вещиците танцуват и излизат.

 

МАКБЕТ

Изчезнаха! Тоз грозен час да бъде

белязан в календара с черен знак!…

Хей, ти отвън!

 

Влиза Ленокс.

 

ЛЕНОКС

        Кажете, господарю!

 

МАКБЕТ

Видя ли вещиците?

 

ЛЕНОКС

                Не, кралю!

 

МАКБЕТ

Край теб не минаха ли?

 

ЛЕНОКС

                Не, не са!

 

МАКБЕТ

Заразен да е въздухът, на който

са отлетели! В пъкъла да иде

тоз, който вярва им!… Чух конски тропот.

Кой беше?

 

ЛЕНОКС

        Наши хора, господарю,

със новината, че Макдъф избягал

във Англия.

 

МАКБЕТ

        Избягал?

 

ЛЕНОКС

                Да, кралю!

 

МАКБЕТ (настрани)

О, време, ти превари мойто дело!

Не свършва нищо бързият кроеж,

щом действието не политне с него!

От днеска първородните чеда

на моето сърце ще бъдат също

и първородни рожби на ръката!

Сега, веднага ще го потвърдя!

Без бавене към Файф! Ще завладея

Макдъфовия замък и тозчас

ще дам нареждане под нож да минат

жена му, синовете му и всички

изчадия от неговия род!

Преди да охладея, ще го свърша!

Това не са хвалби! Ще падне мърша!

И стига с тези призраци безплътни!…

Води ме при вестителите! Бързо!

 

Излизат.

Бележки

[2] Харпир — третият дух, придружаващ вещиците, наред с Мър и Квак от I действие, I сцена

[24] „… тисов корен…“ — тисовото дърво по време на Шекспир било в Англия свързано с гробищата, както сега у нас кипарисът.

[25] „… осем крале…“ — в това видение се съдържа пряка възхвала на Яков I, тъй като Стюартите се смятали произлизащи от корена на Банко. Осмият крал е самият Яков, а тези, които той показва в огледалото си, са наследниците му (вж. предговора).

[26] „… със двоен кралски глобус и троен скиптър!“ — т.е. крале на Англия и Шотландия, а освен това и на Ирландия.