Уилям Шекспир
Макбет ^[0] (20)

Трета сцена

 

МАЛКОМ

Самотна сянка нека да подирим

и там до сетна капка да изплачем

сърцата си!

 

МАКДЪФ

        Не, по-добре да грабнем

сразяващ меч и защитим по мъжки

родината си! Всяка нова сутрин

вдовици нови късат дрехи, нови

сираци вият, нови черни жалби

се блъскат о небето и го карат

да им отеква, сякаш чувства болка

и то като Шотландия и стене

на нейния език!

 

МАЛКОМ

                Ще я оплача,

когато го повярвам; но аз вярвам,

когато знам. Узная ли, ще гледам

да го поправя. Всичко туй, което

ми казвате, е може би така,

но узурпаторът, чието име

само изприщва нашите езици,

навремето минаваше за честен

и вие го обичахте. Той още

не ви е сторил нищо. Аз съм млад,

но бихте вий могъл за моя сметка

да се поставите добре пред него.

Естествено е да заколим агне,

за да смирим свирепия си бог.

 

МАКДЪФ

Не съм злодей!

 

МАЛКОМ

                Макбет обаче е!

А пък и честният превива воля

пред кралска заповед… Но извинете,

каквото и да мисля аз, вий пак

ще си останете какъвто сте.

И днес са светли ангелите Божи,

макар най-светлият да е сгрешил^[27].

При все че злите винаги си слагат

добри лица, добрите също трябва

да имат облик на каквито са.

 

МАКДЪФ

Загубих вярата си!

 

МАЛКОМ

                Тя навярно

е точно там, където аз намерих

съмнението си. Как тъй, кажете,

на произвол оставил сте жена си,

децата си, най-ценното в света,

дори без сбогом?… Вярвайте все пак,

че недоверието ми преследва

не вашта чест, а мойта безопасност.

Вий може да сте чист, каквото аз

и да си мисля.

 

МАКДЪФ

                О, кърви, кърви,

злочеста моя родино! Тиранство,

пусни във нея корени! Доброто —

не се страхувай — няма да те спре!

Гордей се с кривдата си — твойте титли

са утвърдени!… Сбогом, млади момко!

Не бих извършил подлостта, която

приписваш ми, за всичките земи,

владени от насилника, със всички

съкровища на Изтока в прибавка!

 

МАЛКОМ

Недейте се обижда — тъй говоря

не само от неверие към вас.

Знам, нашата страна е под хомот,

кърви и плаче тя и всеки ден

й носи нова рана; и аз вярвам,

че тя ще вдигне не една десница

в защита на правата ми. А тука

английският владетел ми предлага

със хиляди бойци. Ала когато

аз стъпя на главата на тирана

или издигна я на своя меч,

приемникът му, знам, ще донесе

на нашата страна по много мъки

и бедствия от тез, които тя

изпитва днес!

 

МАКДЪФ

        Че кой е тоз приемник?

 

МАЛКОМ

Говоря ви за себе си: у мене —

добре се знам — порокът присаден е

в тъй много разновидности, че щом

разтвори цвят над бедната страна,

то черният Макбет ще й се стори

по-бял от сняг, по-мил от кротко агне

пред мойте зверства!

 

МАКДЪФ

                Адските пълчища

не могат да излъчат дявол, който

по злоба да се мери със Макбет!

 

МАЛКОМ

Признавам, че е зъл и кръвожаден,

коварен, алчен, стръвен, сладострастен,

че де що има грях, и той го има,

но мойта похотливост е бездънна —

жените ви, сестрите, дъщерите,

бавачките, слугините в дома ви

не ще запълнят лакомото гърло

на мойта сласт; развратният ми дух

не ще се спре пред нищо, щом поиска

засищане! Не, по-добре Макбет,

отколкото един такъв на трона!

 

МАКДЪФ

Сластта необуздана е тиран

на нашата природа и била е

причина за провала на мнозина

добри крале. Но вий не се плашете

да вземете, което си е ваше.

Ще имате в обилие наслади,

запазвайки си име на въздържан,

ако затваряте добре очите

на хората. Жени у нас не липсват.

Не е възможно ястребът във вас

тъй лаком да е, та да смели всички,

които с радост биха се принесли

във жертва на величеството, щом

снизходи то към тях.

 

МАЛКОМ

                Освен това

във мен бушува тъй ужасна алчност,

че, станал крал, от жажда за земи

аз ще изтребя своите велможи,

ще пожелая златото на тоз,

дома на друг и всяка нова хапка

като подправка люто ще ме кара

да диря поводи, за да избивам

най-честните си поданици само

зарад имота им!

 

МАКДЪФ

                Таз алчна корист

е с корен по-дълбок и по е вредна

от похотта, нетрайна като лято,

и тя е мечът, който е погубвал

кралете ни. Но вие не се бойте —

Шотландия богатства ще намери,

за да насити жаждата ви с туй,

което ще е ваше. Тези страсти

все пак търпят се, уравновесени

със други качества.

 

МАЛКОМ

                Но аз ги нямам!

Добрият крал е справедлив, умерен,

любезен, честен, мъдър, милосърден,

усърден, мил, добър, набожен, храбър

а где са тези качества у мен?

От тях ни помен! А пороци имам

от всичките им видове и багри

в огромен избор! Ако пипна власт,

аз млякото на сговора ще плисна

във гърлото на ада, ще смутя

всемирния покой и ще разбъркам

единството по цялата земя!

 

МАКДЪФ

Горко й на Шотландия!

 

МАЛКОМ

                Такъв съм!

Е, бива ли такъв да бъде крал?

 

МАКДЪФ

Да бъде крал? Да бъде жив не бива!…

Народе мой злочести, жално стенещ

под кървавия скиптър на тирана,

кога ще видиш ведро утро, щом

законният наследник се отказва

от трона си и хули своя род!…

Баща ти, кралят, беше крал-светец;

кралицата, която те роди,

стоеше коленичила по-често,

отколкото на крак… Прощавай, младо!

Шотландия напуснах аз, прогонен

от същите пороци, във които

и ти се обвиняваш. О, сърце,

надеждата ти свършва тук!

 

МАЛКОМ

                        Макдъф,

тоз изблик твой на благороден гняв,

дете на честността, изтри във мене

съмненията и сдобри ума ми

със твойта вярност. Дяволът Макбет

опита толкоз пъти да ме впримчи

с подобни хитри планове, че вече

благоразумието ме предвардва

от сляпо вярване. Но Бог, там горе,

да ни посредничи! Защото аз

от днес приемам те за свой наставник

и сам отричам се, като от нещо

на мен дълбоко чуждо, от петната,

с които току-що пред теб се черних.

Макдъф, повярвай ми: до днеска аз

жена не знам, не съм се клел лъжливо,

дори за свой имот не съм ламтял,

обет не съм потъпквал ни веднъж

и радвам се на истината, както

на туй, че дишам! Първата лъжа,

която съм изрекъл, беше тази

срещу самия мен. Какъвто съм,

принадлежа на тебе и на моя

нещастен край, към който, преди още

ти тук да дойдеш, доблестният Сиуард

със десет хиляди отбрани войни

се готвеше за поход. Пий сега

ще тръгнем едновременно със него.

Дано сполуката ни бъде равна

на правотата ни!… Защо мълчиш?

 

МАКДЪФ

Не е тъй лесно от скръбта да минеш

към хлуйналата радост!

 

МАЛКОМ

                Ще говорим

за туй по-късно… Докторе, кажете

дали таз сутрин кралят ще излезе?

 

ЛЕКАРЯТ

О, да, милорд! Тълпа нещастни болни

очаква изцеление от него.

Пред болестта им нашата наука

оказа се безсилна, но небето

е надарило кралския му допир

с такава святост, че когато той

докосне ги, те мигом оздравяват!

 

МАЛКОМ

Благодаря ви, докторе.

 

МАКДЪФ

                        Каква е

таз тяхна болест?

 

МАЛКОМ

                Тук й казват „морът“.

Над нея кралят прави чудеса,

които аз съм виждал неведнъж,

откак съм в Англия. Той само знае

с какво изпросва Божията помощ,

но истина е туй, че изцерява

безбройни болни, с буци и със язви,

извикващи отврата — безнадеждни

за медицината! — като окачва

на шията им златен медальон,

съпътстван от молитва. И говорят,

че щял да предаде таз своя дарба

и на потомците си. При това

крал Едуард се слави с ясновидство

и благодати с хиляди витаят

над трона му, доказващи, че той е

във милостта Господня…

 

МАКДЪФ

                Някой иде!

 

МАЛКОМ

Шотландец е, но аз не го познавам.

 

МАКДЪФ

Добре пристигнал, драги братовчеде!

 

МАЛКОМ

Познах го! Рос! О, Боже, премахни

по-бързо туй, направило от нас

изгнаници!

 

РОС

        Дочул ви Господ, сър!

 

МАКДЪФ

Все тъй ли е Шотландия?

 

РОС

                        Уви,

все тъй, горката! Тя сама не смее

да се познае! Гробница е тя

за своите чеда, в която можеш

да зърнеш тук-таме усмивка само

по устните на лудите! Над нея

стон, жалби, писък въздуха дерат

и всеки вика и не чува никой

и ужасът е всекидневно чувство!

Там рядко някой пита за кого

звъни клисарят. Доблестните хора

са по-нетрайни даже от цветята,

красящи шапките им, и измират,

преди да заболеят!

 

МАКДЪФ

                Боже мой,

каква ужасна, но правдива повест!

 

МАЛКОМ

Коя е най-последната беда?

 

РОС

Бедата там, щом мине час, освирква

тоз, който я разказва. Всеки миг

там ражда прясна скръб!

 

МАКДЪФ

                        Жена ми как е?

 

РОС

Добре.

 

МАКДЪФ

        Децата ми?

 

РОС

                И те — добре.

 

МАКДЪФ

Тиранинът не е ли нарушил

спокойствието им?

 

РОС

                Не е, Макдъф.

Съвсем спокойни бяха, като тръгвах.

 

МАКДЪФ

Недей скъпи слова! Кажи по-точно!

 

РОС

Пътувайки насам, да съобщя

вестта, която носех тук със мъка,

слух тръгна, че мнозина храбреци

са хванали гората, и аз сам,

във потвърждение на таз мълва,

видях на крак войската на тирана.

Сега е време да им се помогне!

Един ваш поглед само ще роди

в Шотландия бойци и ще накара

жените да се бият, за да смъкнат

от себе си скръбта!

 

МАЛКОМ

                Вестта, че идем,

за тях да е утеха! Добрината

на Англия ни даде в заем Сиуард

със десетте му хиляди бойци.

По-опитен и смел войник от него

не знае християнството!

 

РОС

                        Да можех

с тъй ведра вест и аз да ви зарадвам!

Но мойте думи са от тез, които

би трябвало да се крещят в пустиня,

за да не стигнат до човешки слух!

 

МАКДЪФ

Кого засягат? Общото ни дело

или са горест за отделна гръд?

 

РОС

В тях всеки честен има част от мъка,

но главният й дял е лично твой.

 

МАКДЪФ

Тогава дай ми го! Какво се бавиш?

 

РОС

Дано слухът ти не възненавиди

езика ми, задето го е смазал

с най-злия звук, дочут, откак се помниш!

 

МАКДЪФ

Предчувствам!…

 

РОС

                Твоят замък бе нападнат,

жена ти и децата ти — изклани!

Да ти опиша точно как ще значи

да хвърля върху купчината мъртви

и теб, Макдъф!

 

МАЛКОМ

        Небе! Човече, дръж се!

Не, шапка не нахлупвай над очи!

И не мълчи! Нещастие, което

без излаз е, разкъсва ни сърцето!

 

МАКДЪФ

Децата ми, и те ли?

 

РОС

                Всичко живо

във замъка — жена, деца, прислуга.

 

МАКДЪФ

А аз далеч от тях! Жена ми също?

 

РОС

Да, казах ти го.

 

МАЛКОМ

                Не, не падай духом!

От страшната разплата ще направим

лекарство за ужасната ти скръб!

 

МАКДЪФ

Той няма рожби!… Сладките ми! Всички?

Как каза? Пъклен ястреб! Всички мои?

И пиленца, и квачка — изведнъж,

с едно връхлитане от небесата?

О, кървав клюн!

 

МАЛКОМ

                Срещни го като мъж!

 

МАКДЪФ

Ще го направя! Но нима мъжете

без чувства са? Как мога да забравя,

че са живели същества, които

за мен били са всичко? Всичко, всичко!

И Бог е гледал, без да се намеси?

О, грешнико Макдъф, заради теб

загинали са, бедните! Нещастник!

За твои грехове, а не за техни,

небето е изпратило към тях

тоз кървав свършек! Бог да ги прости!

 

МАЛКОМ

От тази болка направи точило

за своя меч! Скръбта си превърни

в убийствен гняв! Недей да притъпяваш

сърцето си, а с ярост го надъхай!

 

МАКДЪФ

Могъл бих да играя двойна роля:

жена с очите и херой с езика,

но, о, добро небе, по-бързо свършвай

с това протакане! Докарай този

зъл демон на Шотландия в обсега

на моя меч и ако се измъкне,

да му прости и Бог!

 

МАЛКОМ

                Сега си мъж!

Така те искам! Да вървим при краля!

Войската е на крак и чака само

да се сбогуваме. Макбет е вече

узрял за друсане и ний сме точно

върлините на волята небесна.

Вдигни глава, Макдъф, и тръгвай с мен

не зная нощ, да не завършва с ден!